и как след това той успя самостоятелно да се върне на Земята въпреки че това не му донесе никаква полза

ПЪРВА ЧАСТ

Как забравихме Роби Крузов на Луната

(НЕДОСТОВЕРЕН РАЗРАЗ ОТ НЯКОЛКО ДОСТОВЕРНИ СВИДЕТЕЛИ)

РАЗКАЗ ПЪРВИ НА КАПИТАН РАНГ ВТОРИ

Аз, Капитан Андреев в качеството си на капитан далечно плаване из небесните простори II ранг, го разказвам този разказ, не за друго а да се знае, че на първата си мисия до Луната и обратно забравихме едно наше момче там. Роби Крузов му беше името, фамилията не му я помня, а се наложи да го забравим там поради ракетната бързина с която пък ни се наложи да се приберем на Земята понеже имаше мач. От самото себе си се разбира, че летейки с космическа скорост и с ракетна бързина (поради липса на други скорости на самата ракета) се случва да се забравят вещи, но цял човек не ни се  беше случвало. Прякора Роби Крузо-то му го лепнаха зевзеци едва по-късно, чак след мача в събота между „Левски-Спартак” и „Локо София”, когато се и установи неговата липса по надлежния ред. Боецът Роби Крузов (по кръщелно Роберто Кокорузов) в качеството си на артелчик участваше в натоварването на провизиите на кораба-майка и частично на кораба-баща (но само частично).

При извършването на тези отговорни товарно-доставни операции, той на своя глава взема самостоятелно решение и остава „инкогнито” върху една койка в товарния отсек с цел да се вози „гратис” поне в едната посока. Това не остава незабелязано обаче за нашето експериментално куче Балкан което след нашето завръщане от спътниците на Марс-Демос и Фобос  включително чак до излитането ни от Луната обратно към Земята, не спря да лае.

Което и бе забелязано като факт както от мене –Капитана Втори ранг, така и от боцмана Мичо Фърчиластовица и бе надлежно отбелязано в корабния дневник, а именно  като: „странния факт с лаенето на кучето Балкан”.

Решихме обаче че това си е едно обикновено кучешко лаене по Луната, което се беше случвало нееднократно с експерименталното куче Балкан и в земни условия. Преценихме изхождайки от този научен факт, че след като то от Земята лаеше толкова много по Луната то колко повече щеше да лае като кацнем на самата нея. Затова не обърнахме внимание че то спря да лае чак когато възвръщаемия модул се отдели от разтоварния модул и полетя обратно към  Майката Земя.

Това било и момента в който артелчика Роби Крузов, надлежно и престорено скрит в товарния модул си остана на Луната, а ние се прибрахме на орибита около телевизионната кула в София за да проследим пряко в ефир първото полувреме на мача, който по онова време бяхме започнали вече да изпускаме.

С оглед и с цел да не се поема излишен риск единодушно бе решено да се изгледа първото полувреме в орбита още повече че там сигнала от телевизионата кула беше най-дъбър и да не си прибързва необмислено с кацането.

На полувремето когато имаше програма от студиото набързо се приземихме направо в двора на бай Георги Майтапчиев и директо седнахме на масата. Свидетелствувам най-отговорно че човекът се беше подготвил много добре по нашето посрещане. Той беше осигурил 10 годишна юбилейна гроздова ракия-желта като кехлибар, шопска салата собствено производство, консерва „Ропотамо” както и най-разнообразни мезелъци. Имаше и руска салата за Альошката както и „Столичная”- неотваряна, двете   комплектовани с буркан кисели краставички от личното стопанство.

Поради тези обстоятелства и заплануваните „мероприятия по посрещането” , на никой не му беше до проверка на личния състав, както и до разправяне надълго и нашироко за мисията ни до Луната която на всичко отгоре беше и секретна и нямаше какво толкова да се разправя.

Чак след мача, като се поразговорихме така, разбираш ли,  установи се липсата на боеца Роберто Кокорузов и тогава за първи път се изказа опасението  че той най-вероятно е емигрирал на Луната ползвайки се неправомерно от транспортния кораб „ТОВАР-8” . Други изказаха хипотезата обаче че, просто сме го забравили на лунната повърхност в бързината на излитането пък и поради вдигналия се прах, а някои дори изказаха и тезата че той, цитирам: „сам се е забравил в товарния отсек” спейки уморен от дългия път. Последното се оказа доста правдоподобно, но за съжаление идейно не обосновано и бе категорично отхвърлено.

Във всеки случай бе отбелязано от някои лица че неговото оставане на Луната прилича досущ на оставането на Робинзон Крузо на самотния остров, понеже никой от нас не виждаше кога, как и защо ще изникне нова възможност да се прати обратно кораб на Луната. За капак нашият висок гост (който беше малко над 1,85 м)от Великата Съветска страна-Альошката (както всички го наричахме понеже не му знаехме точно името) подметна че у тях на Украйна фамилиите не окончават на –ов и значи по техному нашия боец би се казвал Роби Крузо. Това неуместно уточнение ни доведе до зловещо вцепенение понеже чак тогава осъзнахме че момчето ни ще стане истински Робинзон Крузо, който е изоставен сам на Луната.

Така си му остана и прякора Корабинзон Крузо от Луната.




към част 1

http://danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2019/07/22/kak-stypihme-na-lunata-predi-amerikancite.1666968