Постинг
27.06.2022 15:43 -
ЗАПОРИРАНА СМЕТКА, що е то?
ЗАПОР И ПОСЛЕДСТВИЕ
Запорът върху вземане по банкова сметка обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми (чл. 507, ал. 3 ГПК). С други думи, задържането на парите по сметката на длъжника в банката и забраната запорираната сума да бъде изтеглена в брой или нареждана по друга сметка е гаранция за взискателя, че той ще получи дължимите пари след решаване на спора в негова полза с влязло в сила съдебно решение. Това е смисълът на обезпечителния запор.
В запорното съобщение до банката съдебният изпълнител посочва общият размер на дълга без да има сведения дали сумата е налична по сметките на длъжника .
Ищецът, които е поискал обезпечението, носи отговорност за вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД, ако неоснователно задържа запорираната сума и пречи на длъжника да се разпорежда с нея. Ответникът има интерес да бъдат освободени парите му и затова законът му признава право да иска вдигане на запора.
Съгласно чл. 211 ДОПК, който изплати на длъжника вземания въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането, а когато изплащането е извършено от юридическо лице, каквото е банката, заедно с него отговарят солидарно и членовете на управителния й орган, които са допуснали изплащането.
СРОКОВЕ
Запорът е забрана, която тежи върху сметките на длъжниците, докато не бъде вдигната от наложилия я орган или лице, или докато целта, поради която е била наложена, бъде постигната. Освен в случаите, когато по сметката на длъжника има достатъчно средства и същите бъдат преведени от банката в погашение на вземането, с оглед на което е бил наложен запорът, банката няма право до вдигането на запора да изпълнява нареждания на титуляря на запорираната сметка за разпореждане със средства по нея, освен в случаите на временно разпореждане за неотложни плащания, разрешени по реда на ДОПК. Съгласно чл. 208, ал. 1 ДОПК отмяната на обезпечението чрез налагането на запор се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника, в 14-дневен срок от постъпването й, след погасяване на публичното задължение, както и в случаите на прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно.
Запорът върху вземане по банкова сметка обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми (чл. 507, ал. 3 ГПК). С други думи, задържането на парите по сметката на длъжника в банката и забраната запорираната сума да бъде изтеглена в брой или нареждана по друга сметка е гаранция за взискателя, че той ще получи дължимите пари след решаване на спора в негова полза с влязло в сила съдебно решение. Това е смисълът на обезпечителния запор.
В запорното съобщение до банката съдебният изпълнител посочва общият размер на дълга без да има сведения дали сумата е налична по сметките на длъжника .
Ищецът, които е поискал обезпечението, носи отговорност за вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД, ако неоснователно задържа запорираната сума и пречи на длъжника да се разпорежда с нея. Ответникът има интерес да бъдат освободени парите му и затова законът му признава право да иска вдигане на запора.
Съгласно чл. 211 ДОПК, който изплати на длъжника вземания въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането, а когато изплащането е извършено от юридическо лице, каквото е банката, заедно с него отговарят солидарно и членовете на управителния й орган, които са допуснали изплащането.
СРОКОВЕ
Запорът е забрана, която тежи върху сметките на длъжниците, докато не бъде вдигната от наложилия я орган или лице, или докато целта, поради която е била наложена, бъде постигната. Освен в случаите, когато по сметката на длъжника има достатъчно средства и същите бъдат преведени от банката в погашение на вземането, с оглед на което е бил наложен запорът, банката няма право до вдигането на запора да изпълнява нареждания на титуляря на запорираната сметка за разпореждане със средства по нея, освен в случаите на временно разпореждане за неотложни плащания, разрешени по реда на ДОПК. Съгласно чл. 208, ал. 1 ДОПК отмяната на обезпечението чрез налагането на запор се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника, в 14-дневен срок от постъпването й, след погасяване на публичното задължение, както и в случаите на прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене