Представете си, че живеете на Малдивите.

Освен на райски плажове, слънце и приказно море, хората, които обитават тези острови, могат да се похвалят, че имат един от най-ниските коефициенти на смъртност в света – едва 3,2 смъртни случая на всеки хиляда души през миналата година, пише 24 часа.

Ако обаче се върнете в реалността и осъзнаете, че живеете в България – тук положението е 5 пъти по-зле, отколкото на Малдивите.

България е в челната десетка на световните шампиони в черната класация по смъртност – 15,4 на хиляда за 2018 г. според worldpopulationreview. А за 2019 година вече сме номер 1.

 

 

Болести, пушене, пиене, замърсяване, гени, липса на достъп до здравеопазване, бедност, хранене – човек се пита какво от всичко това съкращава толкова много живота на българина, че дори жителите на Того и Уганда имат два пъти по-ниска смъртност от българската.

И ако това са страни, далечни от нас като ген, климат и територия, то е загадка защо близката ни по география и кухня Турция е абсолютен европейски шампион по най-ниска смъртност – 5,8 на хиляда души.

Замърсеният въздух се смята за причинител на много от смъртоносните заболявания.

На какво точно се дължат тези огромни разлики в смъртността, трябва да кажат експертите. Любопитен обаче е фактът, че именно в Кърджали – района с най-много етнически турци, е с едно от най-ниските нива на смъртност в България – 12,8 на хиляда, или доста под средната за страната. Така твърдят последните данни за 2018 г. на Националния статистически институт.

В същото време в района на Видин сме свидетели на чудовищно висок коефициент на смъртност – 23,2 на хиляда, което си е сигурно и световен рекорд.

До мрачния шампион на България се нареждат Монтана (21,7 на хиляда), Габрово и Кюстендил (20 на хиляда).

Каква е ситуацията в света? Веднага след България се нареждат Латвия, Украйна, Литва, Русия, Беларус, Румъния, Унгария, Грузия, Хърватия, Сърбия… Или с други думи, списъкът на страните с най-висок коефициент на смъртност след нашия е като хроника от комунистическите времена. Какво друго освен комунистическия режим от миналото може да свърже днес българина с литовеца и латвиеца, с които е коренно различен по климат, храна, ген и география?

Абсолютен световен шампион по най-ниска смъртност е Катар – само 1,6 на хиляда. До него се нареждат и ОАЕ, Бахрейн, Оман. Или с други думи, където има петрол, почти не се мре.

В ЕС най-висок коефициент на смъртност сред силно развитите икономики е регистриран в Германия. В дъното на таблицата са средиземноморските Франция, Италия и Испания.

Според експертите, докато световното население продължава да расте, много европейски страни “тичат” в обратната посока.

България е най-красноречивата снимка на смъртта на Стария континент, както сочат предвижданията на ООН. Според тях, ако нещата продължат да се движат в същата насока, между 2050 и 2100 г. сегашните 7 млн. българи ще се стопят до 3,4 млн., което значи, че ще изчезват с 60 000 на година, или със 164 на ден.

С други думи, в момента България е най-бързо обезлюдяващата се страна в света, като конкуренция ѝ прави само Румъния.

Вземайки предвид нивото на емиграцията, смъртността и раждаемостта у нас, демографските предвиждания на ООН очертават сценарий, при който до 2050 г. българите могат да станат третият етнос в страната си – 800 000, като ще бъдат надминати от ромите (3,5 млн.) и от турците (1,2 млн.). През 2100 г. пък българите в България могат и да изчезнат.

От какво точно умират европейците и по-специално българите? Според данни на Евростат за 2015 г. българите мрат най-вече заради заболявания на органите на кръвообращението – 1133 на 100 000 жители, и това е много над следващите ни в черната класация румънци, унгарци и хървати.

Испанци, италианци и гърци умират 4 пъти по-малко от нас от тези заболявания. Втората причина за смъртта на българина е ракът, после са сърдечните заболявания.

Любопитно е и колко допринася за смъртността в Европа факторът самоубийства. Е, тук най-после сме малко по-назад с 9,3 самоубийства на всеки 100 000 души. Най-много се самоубиват в ЕС литовците (30,3), латвийците, словенците, унгарците, белгийците. Най-малко пък се самоубиват гърците (4,7) и кипърците.

В Кърджали дълголетието е само аритметичен феномен

От разпространените наскоро данни на НСИ стана ясно, че от всички български области в две – София-град и Кърджали, има най-висока продължителност на живота, по-голяма от средната за страната – над 76 г.

Докато за София обяснението е в по-добрия достъп до здравеопазване, за Кърджали данните са чисто аритматичен феномен, обясниха за “24 часа” демографи.

Става дума за това, че в тази област през м.г. е имало голяма обратна миграция – 4000 души. 3600 от тези 4000 души са се върнали от съседна Турция. Твърде възможно е това да са хората, които като млади са напуснали България при т.нар. голяма екскурзия по време на възродителния процес и сега вече са се пенсионирали и се връщат да живеят в страната.

Но това изкривява данните, тъй като продължителността на живота е дробно число, в чийто числител е броят на смъртните случаи, а в знаменателя – броят на населението. В случая изведнъж се увеличава само знаменателят.

Изводът е, че сегашното “дълголетие” в област Кърджали е само временен феномен и той ще продължи дотогава, докато обратната миграция не спре.

Колкото до смъртността, тя зависи най-вече от това дали едно население е младо, или застаряващо. Колкото средната възраст на населението на една държава е по-възрастно, толкова вероятността от умиране ще е по-висока. Повечето африкански народи са със значително по-младо население, отколкото повечето европейски.

А ако се гледа смъртността на отделни населени места, ще се стигне до истински куриози. Например в Северозападна България населението е силно застаряващо. Има населени места с много малко жители – примерно 20-30 души, и то възрастни, в които смъртността може да стигне и дори да надмине 30 промила. Според данните на НСИ в село Дисманица, Габровска област, има дори 1000 промила смъртност, защото е имало само един жител и той е умрял през 2018 г.

http://worldpopulationreview.com/countries/death-rate-by-country/

24chasa.bg