Elenida :: Не е достатъчно само да мечтаеш. Трябва да имаш и сили да преследваш мечтите си

– По онова време нямаше какво друго да правя. Нямаше компютри, а по единствената телевизия не даваха нищо интересно. Цялото време беше за игри. В нашата махала се играеше много футбол – правехме поне по три мача на ден. Летните ваканции изкарвах при баба и дядо на село в пълна свобода. А през зимните ваканции карах ски на Витоша и правехме снежни човеци на двора. Наиграл съм се.

– За какво си мечтаехте най-вече в детските си години?

– Исках да стана футболист. Футболистите бяха мои идоли, мечтаех си и аз да мога да накарам хиляди хора да станат на крака, да викат от щастие, когато вкарам гол. Когато баща ми ме заведе за пръв път на стадиона, бях омагьосан от атмосферата, от скандиранията на публиката. По онова време футболистите играеха не за пари, а заради радостта от играта. Няма да забравя какви атракции правеше по терена Божидар Искренов. Гибона! В детските ми очи той изглеждаше извънземен, свръхестествен. След един мач го изчаках пред стадиона и разтреперан от вълнение му поисках автограф. Този автограф беше най-ценното ми съкровище.

– С какво ще запомните вашите родители,някакъв съвет,случка,поука?

– Мама и татко ме отгледаха с много любов и тази любов, която съм получил от тях, ме топли и до ден днешен. Водеха ме на театър, на кино, на цирк, вкъщи винаги е имало много книги. Всяка вечер обсъждахме какво ни се е случило през деня. Мама и татко ми отваряха очите за света, показаха ми, че освен ежедневния живот, има и друг свят – свят на идеи, на красота, на изкуство.

– Имате двама сина,вие на какво искате да ги научите, с какво искате те да ви запомнят един ден?

– Надявам се да ме помнят с усмивка.

– Кога решихте да се занимавате с театър и какви ви бяха подбудите?

– Може би съм бил на 3-4 години, когато мама ме заведе за пръв път на куклен театър. После, когато бях вече в гимназията, ходех почти всяка вечер на театър. Харесваше ми да живея в някакъв друг свят, макар и само за два часа. В един момент реших, че искам това да стане моя професия. Свързах се с великия български режисьор Младен Киселов, светла му памет, и го помолих да ми разреши да посещавам репетициите му, за да се уча на занаят. Всичко, което знам за театралната професия, съм научил от него.

– Къде се чувствате по на мястото си в ,,Шоуто на Слави” или пред клавиатурата?

– Ами аз в “Шоуто на Слави” съм предимно пред клавиатурата. Най-интересната част от създаването на шоуто е написването на сценария. Да измислиш образите, да намериш точните думи за тях, да си представиш как изглежда всичко.

– За хората на изкуството се говори,че трябва да притежават малко лудост,съгласен ли сте с тази теза или я оспорвате?

– Зависи какъв ни е критерият за нормалност. По времето на Хитлер за нормални са били смятани хората, които са горили евреи в газовите камери. По времето на Сталин за нормални са били смятани хората, които са доносничели срещу приятелите си и са ги пращали да умиратв лагери. В такъв свят е много по-добре да си луд.

– Случвало ли ви се е някога да се връщате назад в годините си и да съжалявате за нещо,което не сте свършили?

– Харесвам живота си и не бих променил нищо. Ако човек постоянно гледа в миналото, обръща гръб на бъдещето си.

– На какво се радвате на живота и кое би ви натъжило?

– Радвам се на усмивките на близките си, на добра дума от непознат човек, на кучето ми, което всеки път когато ме види се радва безпричинно, на планината пред прозореца ми, на цветята в градината.

Натъжава ме глупостта. Тя е майката на всички пороци.

– Според вас,кое е ,,оръжието”,което ,,убива” мечтите на хората?

– Хората сами убиват мечтите си поради слабохарактерност. Не е достатъчно само да мечтаеш. Трябва да имаш и сили да преследваш мечтите си.

– Всеки един от нас има моменти на слабост,в един такъв момент,каква е вашата ,,терапия”?

– Чета книги, слушам музика, разхождам се в гората с кучето.

– Какво не бихте простили никога?

– Мога да простя всичко. Но не мога да забравя.

– Страхува ли се Иво Сиромахов от старостта?

– Не. Ако човек иска да живее дълго, трябва да приеме факта, че в някакъв период ще му се наложи да бъде стар.

– Случвало ли ви се е някога разумът да победи волята ви?

– Никога не съм усещал такъв конфликт. При мен волята е проявление на разума.

– Ако трябва с една дума да се опишете, то коя ще бъде тя?

– Не мога да се опиша с една дума.

– Българите водим в класациите на един от най-нещастните народи,кое прави българина нещастен?

– Това е черта от националния манталитет. Все да мрънкаме, все нещо да се оплакваме. Даже имаме и една отвратителна поговорка: “Много хубаво не е на хубаво”. Такива хора сме.

– Коя е причината според вас за неуспешния преход и защо много хора сега съжаляват за тоталитарното време,тогава ли живеехме по -добре или сега при демокрацията?

– Робите обичат веригите си. Свободата ги плаши, защото да си свободен означава да носиш отговорност за действията си. За някои хора това е непосилно бреме.

– Безспорно и в двата режима има плюсове и минуси,каква оценка вие ще дадете за плюсовете и минусите преди и сега?

– Защо смятате, че е безспорно? Доста е спорно. Какви са плюсовете на тоталитарната система? Аз не се сещам за нито един плюс. Сега сме свободни да пътуваме, да изразяваме мнението си, да четем всякакви книги и да слушаме всякаква музика. Свободни сме и да упражняваме гражданските си права. Стига да искаме.

– Като човек,който се интересува от политика,искам да ви попитам,как виждате политическата обстановка на страната ни в момента?

– Политическата обстановка в момента е резултат от една сбъркана избирателна система, която не позволява на хората да избират представителите, които биха искали. Оттам произлизат всичките проблеми. При сегашната система няма никакво значение дали на власт ще са БСП или ГЕРБ, или ДПС. Всички те се държат по един и същ начин, защото не са подчинени на избирателите си, а на партийните дерибеи.

– Защо толкова много се страхуват политиците от вашия референдум?

– Защото в политиката ще влязат нови хора и сегашните ще станат излишни. Това е неизбежно, но сегашните политици са толкова елементарни, че не го разбират. Заблуждават се, че може да им се размине.

– Един въпрос ако трябва да зададете на управляващите,какво бихте ги попитали?

– Нищо не искам да ги питам. Излишно е да се питат глупаци.

– Имате ли надежда,че един ден светът би станал по-добро място за живеене?

– Светът и сега е добро място за живеене. Стига да имаме сетивата да го видим.

– Ако от вас зависи,какъв свят бихте построили?

– Само диктаторите имат амбиции да строят нови светове. На мен този свят си ми харесва.

– Какво ще пожелаете на нашите читатели?

– Здраве. И акъл.

Нагоре