ПРАГА НА СМЪРТТА

                                      Дълго странствал

                                      в своя вътрешен мрак,

                                      буца пръст сред потопа на

                                       Времето,

                                      аз се разтварям във Вселената,

                                      разпръсвам се.

                                      Изпълвайки пространството със себе си –

                                      себе си изпълвам с пространство.

                                                                   Михаил Кендеров

Преминаване през Прага към Духовния свят се стига по два начина. Единият е за избрани, духовно издигнати личности, за посветени,  достигнали до висшите форми на съзнание – ясновидство /имагинация/, ясночуване /инспирация/ и интуиция /прозрение/.

          Другият начин се отнася за всеки човек – щом раждането е начало на живота – той има и край – Прага на смъртта.

          Когато някой ще пътува в непозната страна предварително търси познание за нея, да знае къде отива.

          Тогава има ли нещо по-естествено от това – човек вместо да се страхува от неизвестното след смъртта, да потърси познание за Духовния свят? Там неминуемо ще отиде след Прага на смъртта.

          И това знание не само премахва страхът от смъртта. То ни дава смисъл в живота. Защото всички наши мисли, думи, дела, чувства, които преживяваме в земния живот обуславят живота ни в Духовния свят – на планетните сфери, през които минаваме и там Висшите Духовни Същества вписват нашите преживявания в бъдещата ни съдба.

В началото на животът след смъртта в сферата на Луната в т.нар.“Чистилище” преживяваме ние самите доброто или злото, което сме причинили на другите хора. Тогава или живеем щастливо в Божията благодат,  светлина и ясно съзнание, или изпитваме върху себе си страданията и злото, които сме нанесли, изпитваме тяхната мъка, огорчение и сме в помрачено съзнание,  в тъмнина. Така накратко бих искала да импулсирам хората копнеещи да потърсят духовно познание за живота след смъртта от духовната наука антропософия.

          При  зачатие духовния зародиш се спуска от Лунната сфера в оплодената яйцеклетка на  избраните родители.

          След преминаване през Портите на смъртта  се освобождаваме от етерното тяло, но от него остава екстракт, който носи нашата памет, и се присъединява към душата и Духът.

 Ние сме на Лунната сфера, където започва духовният ни живот. И след това, постепенно, чрез голямото си разширяване минаваме в сферите на всички планети от Слънчевата система до звездите на Зодиака.  Това разширяване свръхсетивно е преживял поетът Михаил Кендеров – “ … аз се разтварям във Вселената, разпръсвам се. Изпълвайки пространството със себе си – себе си изпълвам в пространство”.

Следва обратното ни връщане през същите планети до Лунната сфера за ново раждане на Земята. Това са големите ритми на повтарящи се животи – на Земята и в Духовния свят.

Обикновено за нас, с нашите сетива планетите и Слънцето са това, което виждаме, което свети на небето. Астрофизиката също ни дава знание само за физическите небесни тела. Но, според Духовната наука всички планети са обиталища на невидими Висши Духовни Същества от различен ранг  и на душите на починалите хора.

Тук под планетна сфера се подразбира не само видимото тяло, но и сферата, образувана като се има предвид разстоянието от Земята до съответната планета като радиус. В този смисъл ние сме във всичките сфери, докато живеем на Земята и те ни влияят. След Портите на смъртта нашето съзнание се разширява от Земята към тези сфери. Но, физическите планети могат да бъдат използвани като знаци за обозначаване на Духовните области.

                   В сферата на Луната – душевният свят

Първата сфера, в която влиза душата и Духът на починалия е сферата на Луната. В тази сфера  починалият е близо до Земята. Има постепенно разширяване на душата, но все пак докато е в Лунната сфера, тя остава съсредоточена и привързана към Земята и близките, които живеят там.

В тази сфера душата постепенно се пречиства от всичките си грехове, влечения, грешки, недостатъци, вина и зли постъпки. Затова този период на пребиваване на Лунната сфера се нарича  “Чистилище”.

Процесът на очистване на душата от всичко отрицателно не бива да се счита като “Божие наказание”, а като закон, необходимост, за да пребивава  тя в душевния /астралния/ свят. Космическата необходимост е душата да се очисти и да разбере истинската си стойност за Вселената. Така душата и Духът се приспособяват към душевния свят, в който се намират – Лунната сфера. Преди починалият да може да пътува към по-висшите, Духовни, небесни сфери – той трябва да пречисти душата си в Лунната сфера.

Най-низшата област на душевния свят е “областта на изгарящите желания”. Тази област се нарича още “Камалока”. Всъщност не се касае за “място”, а за състояние. В тази област душата се освобождава от всички желания, които е имала през земния си живот. В началото след смъртта душата не е променена, тя носи със себе си всички желания и пристрастия, които е имала на Земята. Например мисли и желания за някаква любима храна на един чревоугодник, или жажда за алкохол на човек свикнал да го употребява и пр. Но те не могат да бъдат изпълнени, защото няма физическо тяло и сетива и душата много страда от това. Души, които в земния живот са пристрастени и жадни за сетивни удоволствия  задоволявани от физическото тяло много страдат при  преминаване през тази област. Накрая душата се очиства от изгарящите желания и мисли, свързани с тъга и влечение към  земния живот.

В Лунната сфера душата преминава през всички преживявания, опитност  и дейности в течение на земния живот, но в обратен ред: от края – към началото, от смъртта до раждането.

 В земния живот, всяка нощ от заспиването до събуждането, нашият Дух и душа извършват много важна дейност. Ние нямаме съзнание за това, но те преработват всичко преживяно през деня от гледна точка на неговата плодотворност за следващото ни прераждане. Като спим ние сме така да се каже творчески  преработватели на дневния ни съзнателен живот. Нощем ние преживяваме живота си, който е бил в деня преди заспиването си, разбираме дали трябва да се укоряваме за извършеното, или живота ни е бил плодоносен. Така ние подготвяме всяка нощ бъдещата си Карма /съдба/. В земния ни живот всичко е важно и изживяното през деня, и за неговата оценка в изживяване през нощта.

Тези нощни изживявания именно сега - след смърт преживяваме отзад – напред.

Всяка нощ докато спим на Земята всичко преживяно от нас през деня се записва от Лунните Същества.

 Сънят заема близо една трета от денонощието, следователно една трета от земния ни живот. Затова този преглед става за около една трета от годините преживяни на Земята. Например, ако човек е живял шейсет години до смъртта си, този период на обратното преживяване на живота от душата сега е една трета – двайсет години.

Преживяното несъзнателно на сън сега се преживява наново и то с много по-силно осъзнаване отколкото в будния живот на Земята. Лунните същества произнасят строга преценка, справедлива присъда за всичко добро и зло, което сме извършили. Ние осъзнаваме тази присъда на Духовните Същества за нашите мисли, чувства и дела. Ангелите съхраняват нашата индивидуална съдба; Архангелите оценяват делата ни във връзка с езика и народа; Архаите разглеждат стойността на нашите дела във връзка с епохата, в която сме живели.

Ако сме вършили зло, или вреда на Вселената, или това което не е ценно за нея – ние се усещаме обгърнати от тъмнина и студ, и даже съзнанието ни е помрачено. Ако сме вършили дела ценни за Космоса сме обгърнати от топлина и светлина, която озарява нашето съзнание.

В това оценяване разбираме на кого сме направили зло, причинили нещастие или страдание. Сега ние усещаме върху себе си, изживяваме страданието и болката, които сме причинили на някои хора. В нас се появява желанието и силата на волята в следващия си живот да премахнем болката, която сме причинили. И решаваме отново да срещнем хората за да поправим злото, което сме им причинили. Така ние сами си създаваме Кармата за следващото си прераждане за да изкупим вредата, която сме нанесли на други хора. Това е неотменим космичен закон за справедливост и нашето усъвършенстване във всеки следващ живот! Всяка обида, неправда и зло което сме нанесли е много добре да го осъзнаваме докато сме в Земния живот. Тогава можем да поправим злото, да поискаме прошка, да ни се прости. Това облекчава нашата Съдба /Карма/ за следващия живот.

 Самоубийците много страдат, защото са причинили голяма мъка на близките със самоубийството си.

Също така всяко добро, щастие, любов, които сме дали на други личности, сега ние го преживяваме – блаженстваме от стореното добро, облъхнати сме от светлина, топлина и благодат.

След като сме изоставили физическото си и етерно тяло ние ставаме духовни същества от душа и Дух. Тогава възприемаме форма приличаща на физическата ни форма. Тя е свръхсетивна и непрекъснато се преобразява, като разкрива нашата морална стойност. Духовната ни форма в областта на гръдния кош показва дали сме били смели или страхливи и подли. Моралната ни природа показват особено много ръцете, докато главата я изразява много по-малко и скоро изчезва. Тази морална духовна форма показва всичко, което сме били, душевната ни природа при живота на Земята. Нищо не може да се скрие, или да е тайна.

Такива са всъщност “Адът” и “Раят”. Те не са място, а вид изживяване в окололунната сфера. А тях предварително  сами сме си сътворили в живота си на Земята. Ще знаем, че един морален, духовен човек, който прави добри дела, мисли и  чувства със сърцето си – да обича хората, след смъртта си ще е със ясно съзнание, в светлината на Христос, в покой, радост и благодат. А, който е агресивен и зъл, мрази, клевети, прави хората нещастни - ще страда след смърт, в тъмнина и страдание за злото което е причинил. Не мога да си представя какъв ще е адът за атентаторите, които унищожават хиляди невинни хора.

Във всеки човек е заложено усещането за истината. Не трябва да се счита, че това духовно познание са общи, абстрактни мисли, изразяващи етични и морални постулати, или религиозни догми. Даже, ако човек е атеист и не вярва, че съществува духовен свят, трябва да се замисли и да потърси познание за област, която не познава. Много важно е и децата да се обучават от родители и учители поне на трите най-важни духовни закони: “Прави добро, казвай истината, обичай целият свят, радвай се на  хармонията и красотата!”

                                       Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.