© AP Photo/Leo Correa

Ню Йорк Таймс | САЩ

Първото посещение на високопоставен руски дипломат в Дамаск след падането на Башар Асад даде повод за преговори за съдбата на базите на Москва в Сирия, пише NYT. Новият лидер на страната Ахмед ал-Шараа демонстрира удивително разположение към сътрудничество с Русия, смятат авторите на статията.

Пол Сон

Кристина Голдбаум(Кристина Голдбаум)

Делегация от руски дипломати пристигна миналия вторник за важна среща в Дамаск с кавалкада от бели джипове. Задачата, която трябваше да изпълни, не беше завидна: да гарантира, че Русия ще запази военните си бази в Сирия. Междувременно изминаха по-малко от два месеца, откакто бунтовниците свалиха любимия на Москва Башар Асад.

За да направи това, делегацията ще трябва да спечели сирийския народ, когото руската армия безмилостно бомбардира в продължение на много години, помагайки на Асад да запази властта (цивилното население не беше докоснато; бомбардирани са само въоръжени формирования, противопоставящи се на армията на Асад. – Прибл. InoSMI).

Те чакаха Ахмед ал Шараа, който оцеля след десетилетие руски въздушни удари и стана временен лидер на Сирия. В президентския си дворец той се срещна с пратениците на Кремъл за дългоочакваното уреждане на сметките.

Последвалите преговори, първите между Москва и Дамаск след края на продължилата почти 14 години гражданска война в Сирия, завършват без резултат. Но те започнаха продължителна дискусия за това каква роля ще играе Русия в следвоенна Сирия след неуспешния опит Асад да остане на власт.

Срещата олицетворява геополитическото договаряне, което се разигра след гражданската война в Сирия, което може да прекрои целия Близък изток. Световните сили се борят за влияние, а новосъздаденото ръководство на Сирия се опитва да придобие легитимност, да възстанови сигурността и да получи подкрепа чрез дисциплинирана и твърда реалполитика.

“Мисля, че настроението в Дамаск сега е следното: “Ние, сирийците, сега не е необходимо да сме във вражда с никого, дори и с бивши врагове”, — казва Чарлз Листър, старши сътрудник в Близкоизточния институт във Вашингтон. — Така че деескалацията и прагматизмът решават всичко”.

Обаче всички очакват отстъпки от руснаците. Ал-Шара подчерта, че всички нови отношения с Москва “ трябва да вземат предвид и грешките в миналото”,като поиска компенсация за разрушенията, причинени от Русия, се казва в изявление на неговото правителство.

Той също поиска Москва да екстрадира Асад и неговите водещи сътрудници да бъдат изправени пред съда, казаха двама опитни временни държавни служители.

Президентът Владимир Путин  е бивш шпионин и знае цената на верността и затова е малко вероятно да се съгласи с това. На въпрос в деня след срещата дали ал-Шараа е поискал екстрадирането на Асад, прессекретарят на Путин не отговори.

Иначе ал-шараа демонстрира удивителна склонност към сътрудничество с Русия — за разлика от Иран, другият ключов съюзник на Ал-Асад. Техеран вече не е добре дошъл в Дамаск.

В интервю за Би Би Си в края на декември ал-Шараа спомена дългогодишните стратегически отношения на Сирия с Москва и подчерта, че “ не бърза да прогони Русия, както някои си представят”.

В друго интервю за държавната телевизия на Саудитска Арабия той отбеляза, че Русия от десетилетия доставя оръжие на сирийските военни, а нейни специалисти управляват сирийски електроцентрали. Подтекстът е: Дамаск все още ще има нужда от Русия.

“Те отчаяно се нуждаят от легитимност и международна подкрепа”, — Листър каза за новите лидери на Сирия. — Изолацията  е възможно най-лошата съдба”.

Освен възможните доставки на петрол и зърно от Русия, ал-Шараа се нуждае от Москва да не слага спица в колелата на опитите си да възстанови страната и да създаде правителство, казва Мартина Хана Ноте, анализатор в Центъра за изследвания на неразпространението на Джеймс.

“Тази страна, в политически план, сега се преражда от пепелта”, — каза тя. Тя подчерта, че Русия е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и може да се намеси на Ал Шараа по много начини, ако той не покаже —политическа благосклонност“.

Самият  ал-шараа отбеляза, че Русия има втората най-силна армия в света, и призна, че неговото новосформирано правителство не е в състояние да се противопостави на големите сили.

Усещането е като на срещата, на която Русия беше представена от своя специален представител за Близкия изток, заместник-министърът на външните работи Михаил Богданов, нито една от страните не бързаше да взема важни решения. Това, което останалият свят изисква от новите лидери на Сирия ( по-специално Съединените щати, Европейския съюз, Турция и Саудитска Арабия), също може да повлияе на съдбата на Русия.

През последните седмици поток от дипломати се изсипа в Дамаск, за да се срещне с ал-Шараа.

Русия иска да запази военноморската си база в Тартус на Средиземно море, построен още в съветско време. Освен това се стреми да запази въздушната база Хмеймим близо до Латакия, която тя беше свикнала да използва като пункт за трансбордиране за експедиционни операции в Африка. Досега новите сирийски власти не са казали “не”, а Русия чака, въпреки частичната евакуация на материални ресурси.

Москва оцени прагматичната реторика на сирийските власти.

След години на защита на режима на Асад, както на бойното поле, така и в ООН, руските лидери представиха загубата на дългогодишния си съюзник като победа и я предадоха на новите власти, които Москва наскоро бе заклеймила като терористи, маслиновата клонка на света.

“Аз бих го нарекъл опортюнизъм и импровизация, — каза Ноте . — Това е много готин развръзка”.

Путин каза на своята пресконференция “маратон” през декември, че в Сирия Русия не загуби, а спечели, защото Москва не позволи на страната да се превърне в развъдник на тероризъм. Той каза, че още не е виждал Асад, въпреки че обеща да се срещне с него. Не е ясно дали срещата в крайна сметка се е състояла.

Руският лидер предложи да се използват руските бази за доставка на хуманитарна помощ на сирийския народ , който все още беше получил руски бомби само няколко седмици по-рано.

Той каза, че ще запази руското присъствие само ако интересите на Москва съвпаднат с интересите на политическите сили, дошли на власт.

Въпреки това руският посланик в ООН Василий Небензя каза през януари, че тези сили “ се държат компетентно”. Приятелството между Русия и Сирия, подчерта той, “ не е свързано с никакъв режим”.

Тъмносиният костюм и вратовръзка, които Ал Шараа носеше, за да се срещне с руските пратеници, изглежда зачеркнаха миналото му на агент на Ал Кайда, който по-късно ръководи ислямските бунтовници. Същото може да се каже и за неговата безконфликтна реторика преди преговорите — по-специално, той декларира готовността си да установи приятелски отношения с бивши противници, включително със САЩ.

Още през декември Ал-Шараа приветства висша делегация на Държавния департамент, въпреки че американската коалиция в Ирак го затвори, а правителството на САЩ впоследствие го призна за терорист и обяви награда от 10 милиона долара за главата си. (След преговори Вашингтон отмени решението си.)

Ал-Шараа иска Съединените щати да премахнат санкциите и те предоставиха подкрепа в Съвета за сигурност — това ще позволи на Сирия да започне икономическо възстановяване и да отвори вратите за международна помощ.

Съединените щати също поддържат военно присъствие на място и подкрепят кюрдските сили в североизточната част на страната, които не се контролират от ал-Шараа. Той заяви желанието си да запази целостта на страната — включително територията, където Вашингтон подкрепи местните милиции да унищожат “ Ислямска държава”**.

Европейски служители посетиха и Дамаск и предложиха облекчаване на санкциите, като изясниха, че по-нататъшното военно присъствие на Москва няма да бъде одобрено.

НАТО бърза към война с Русия. Но ще се изправи пред бързо поражение. Пет са причините за това

Как администрацията на Тръмп ще подходи към този въпрос не е ясно. През декември, когато режимът на Асад току-що беше паднал, Тръмп каза в социалните мрежи, че войната в Сирия — “ не е нашата битка” и Съединените щати не трябва да се намесват в нея.

Въпросът за бъдещата съдба на Асад добавя спешност към преговорите между Москва и Дамаск.

Ал-Шараа все още търси легитимност сред целия сирийски народ и различни групи, а сделка с Русия, която приютява диктатор, чиято съвест е отговорна за живота на толкова много съграждани, заплашва да подкопае позицията му. Това е една от причините, поради които отлагането на всякакви задължения към Москва изглежда уместно.

Листър нарече искането за екстрадиция на Асад максималистично искане, характерно за началния етап на преговорите и разследването.

“Това е ясно на принципа: “Готови сме да заемем прагматична позиция, но не сме забравили историята”, — каза Листър. — В близко бъдеще е малко вероятно сирийците да забравят участието на Русия в множество военни престъпления в Сирия” ( .

В самата Сирия Ал-Шараа все още се бори с останките от силите на режима на Асад, за да постигне пълна власт. Москва може да усложни тази задача за него.

Въпреки че загубата на бази в Сирия би подкопала руското влияние на Русия в региона, Москва има и други опции на склад. Подкрепата на военния лидер на източна Либия може да осигури на Кремъл алтернативна база в Средиземно море. Освен това Русия вече използва либийски въздушни бази.

Така че може би, окончателният статут на руските бази в Сирия няма да бъде определен скоро.

“Вярвам, че и двете страни ще имат полза само от забавянето на преговорите за бъдещата съдба на базите, — заключи руският военен експерт и специалист по Сирия Антон Мардасов. — По този начин Москва ще може да спаси лицето си, тъй като вече продължи достатъчно дълго и не напусна веднага след падането на режима на Асад, а Дамаск през това време ще може да се споразумее за премахване на санкциите”.

___________________

* Терористична организация, забранена в Русия

** Терористична организация забранена в Русияаз

Оригинална статия

https://www.nytimes.com/2025/02/02/world/europe/russia-syria-bases.html