Актуално 14.06.2026 Автор:Обективно       Бежанци на австро-унгарската граница, снимка: Wikimedia

Преди шест години, през 2020 г., френският опозиционен лидер Марин Льо Пен определи Пакта за миграцията, който тогава беше в етап на планиране, като „самоубийството на Европа“. Тя каза, че това ще доведе между 60 и 70 милиона нови мигранти в Европа.

ЕС скоро ще разбере колко пророчески са били нейните критики. На 12 юни силно оспорваният Пакт за миграцията и убежището на ЕС официално влезе в сила, което незабавно предизвика остро политическо разделение на континента.

Брюксел вече сигнализира твърда позиция към съпротивата. Самият комисар на ЕС по миграцията наскоро призна, че Брюксел подготвя строги мерки срещу държавите членки, които отказват да спазват новата директива за преместване на търсещи убежище.

В центъра на спора стоят задължителните мигрантски квоти по пакта, които Брюксел представя като „споделяне на тежестта“. На практика критиците твърдят, че тази система за разпределение позволява на държави като Германия и Франция удобен механизъм да прехвърлят търсещите убежище на страни от Централна и Източна Европа – като Полша и Унгария – които исторически поддържат строги антибежански позиции.

Европейските политици, които се борят против имиграцията, вече реагират на това, което наричат закон, който ще донесе бедствие на Европа. Льо Пен, шест години по-късно, призова за „конституционен референдум по въпросите на имиграцията.“

„Утре Миграционният пакт ще влезе в сила. Той ще изисква държавите от Европейския съюз да приемат мигрантите под заплаха от глоби. Когато дойдем на власт, ще предложим на французите конституционен референдум за имиграцията, единственият начин да възстановим контрола върху нашата миграционна политика“, написа тя в социалната мрежа X, цитирана от Remix News.

Финансовите санкции за непокорство са тежки. Правителствата, които не спазват изискванията, са изправени пред глоби до 21 000 евро на мигрант, което потенциално ще струва на несъгласните да приемат мигранти стотици милиони евро. Освен това пактът позволява тези финансови санкции да бъдат коригирани нагоре през следващите години, което може бързо да увеличи разходите за неспазване до милиарди евро.

Междувременно западноевропейските политици празнуват този ход, тъй като бежанците ще бъдат връщани в държавите, откъдето се влезли. Германският канцлер Фридрих Мерц се опита да представи миграционния пакт като положителен начин за контрол на имиграцията.

„Промяната в миграцията е започната — както на национално, така и на европейско ниво. Към днешна дата се прилага Общата европейска система за убежище: по-добър контрол и ред, по-бързи процедури и справедливо разпределение на отговорността. Реформата трябва да бъде приложена ефективно. От нея ще се възползва нашата страна“, написа Мерц.

Крайната цел на Пакта за миграцията на ЕС

Новата политика на ЕС за споделянето на миграционно бреме представлява рязко отклонение от пика на бежанската криза през 2016 г. Преди десетилетие новодошлите бяха широко подкрепяни от Брюксел като бъдещата работна сила на Европа — лекари, адвокати и инженери, които трябваше да спасят остаряващите пенсионни системи на континента. Днес този идеалистичен език е заменен от „управление на бреме“.

Стратегически пактът действа като политически клапан за натиск. Като намали непосредствената концентрация на мигранти в Западна Европа, Брюксел се надява да спре бързия изборен възход на десните партии. Едновременно с това пактът цели да въведе демографско разнообразие в източноевропейските държави, които ръководството на ЕС отдавна критикува като имащи прекалено хомогенно и политически консервативно население. В дългосрочен план натурализацията и семейното обединение на тези мигранти могат фундаментално да променят изборната динамика в тези традиционно консервативни региони в полза на леви и про-миграционни партии.

Въпреки това населението на Централна и Източна Европа остава категорично против принудителното преместване на мигранти. Десетилетия проучвания показват дълбоко обществено предпочитание към поддържане на настоящите демографски структури, което създава предпоставки за напрежение между националните столици и Брюксел.

Анализ на Euractiv поставя под въпрос „дали някои национални правителства са готови“ за Миграционния пакт на ЕС и „повдига въпроси дали Брюксел ще трябва да предприеме строги мерки срещу неспазващите новите правила столици.“

И кой ни е спрял да се възползваме от отказ на прием на мигранти? Някой съпредател.

скоро ни управляваха големи идиоти.