Излекуването :: КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.06.2018 15:54 - КИЕВСКОТО БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО

Автор: radostinalassa Категория: История

Прочетен: 774 Коментари: 0 Гласове:

1. НЕЗАВИСИМО КИЕВСКО КНЯЖЕСТВО
В края на ІХ век град Киев става столица на независимо княжество. Това е естествена последица от икономическото, културното и политическо развитие на района, а не прищявка на варяга Рюрик с дружината му от скандинавски произход. Варягите несъмнено са играли съществена роля в борбата за надмощие в районите на Киев и Новгород, но според летописа на Волжска България - Български летописи - Джагфар тарихи6, Рюрик /с българското име Лачин/ е брат на кан Джилки /855-882 г./ и син на кан Урус Айдар /805-855 г./. След смъртта на последния във Волжска България започват междуособни борби между кан Джилки като законен наследник и застъпник на исляма, и Лачин/Рюрик/ - по-малкия син, поддържник на старата вяра.
   През първата половина на ІХ век районът около Киев и на север до Балтийско море, който е северозападната част от Велика България, наречен „Ак Урус” – Бяла България за разлика от остатъчната Волжска България, наречена ”Кара Урус” – Черна България, е управляван от таркан Будим /787-859 г./, син на кан Крум и брат на кан Омуртаг. В контекста на политическите реалности по Северното Причерноморие и изобщо на територията на бивша Велика България това означава зависимост на Киев от Дунавска България. Не случайно в Джагфар тарихи са отбелязани приятелството и дружеските връзки между Шамбат, един от първите български владетели на Киев и брат на Кубрат, и Аспарух, както и обезателството поето от Аспарух, след смъртта на Шамбат да попечителства наследниците му, останали в най-западните части на Велика България.
   Поради особено благоприятното си местоположение, Киев става стратегическа цел за Рюрик /Лачин/, тъй като цетралните райони на Волжска България остават твърдо под властта на брат му кан Джилки. За овладяването на Киев, Лачин/Рюрик/ използва военна подкрепа както от хазарите, така и от варягите. При военни действия с променлив успех, на страната на Рюрик участва варягът Асколд /Халиб/, а на страната на кан Джилки, варягите Ерик и синът му Олег/Салахби/. От 875 г. българинът Джун, внук на Будим и варягът Олег /Салахби/, син на Ерик са съуправители на Киевска и Новгородска област, зависими от Волжска България и настойници на сина на Рюрик – Угор Лачин, който е държан под стража. В 911 г. синът на Асколд , Худ, завзема Киев и издига за княз сина на Рюрик - българинът Угор Лачин /Игор Рюриков/. С това прекъсва политическата зависимост на Киев както от Волжска, така и от Дунавска България.
   Основоположникът Лачин /Рюрик/, синът му Угор /Игор/ – княз до 945 г. и останалите князе от Рюриковия род укрепват властта си над околните славянски племена, развиват и укрепват икономическата и политическа независимост на княжеството от Хазарския хаганат и поддържат близки отношения с Аспарухова България. Те остават в историята като създатели на киевската княжеска и по-късно царска династия, не поради нов, чужд или специален етнически произход. И преди тях владетелите на Киев са българи. Не и поради религиозни причини. Те също са езичници, както и предшествениците си. Не и поради династична приемственост, защото предшествениците им също са преки наследници на български канове. Те стават основоположници на Киевската княжеска и царска династия, защото извоюват пълната независимост на Киевското княжество

Нагоре