В последните няколко века историографията има злостно отношение към най-великия държавник в историята на човечеството, кан Атила=Тохол и за това преднамерено се използват всякакви средства и фалшификации. Като пример в това отношение би следвало да посочим тиражираните твърдения, че Атила имал многобройни наследници, които се скарали за върховната власт! Тази лъжа битува в историографията въпреки категоричното свидетелство на Приск Панийски, че кан Атила и царица Керка са имали трима синове : Илак, Дезингих=Хурса и Ирник. Друга лъжа и  историографска аномалия са твърденията, че “...след разпадането на Атиловата държава, хуните сякаш са се стопили и някакси изчезнали...”?  Особено недостойни, родопредателски и греховни в това отношение са «изследователските историографски словосъчинителства» в Русия, Украйна и България.

Според древни исторически данни сарматите=българите и хуните, са били два различни и очевидно различими генотипа. В най-общи черти, това са арийския-европеиден расов тип и така наричания монголоиден расов тип. Сведение за тази разлика се съдържат във времето 363 г., свързано с венчанието на принцеса Туран-Бика и Баланбер. Тя, Туран-Бика, е дъщеря на Кан Кама. Баламбер е от средна Азия и има монголоиден образ.  Бракът на Туран-Бика и Болюмар=Баламбер е утвърден от Върховния орган на държавната власт в сарматската=българската държава  «Кинешът», Народният събор състоящ се от 500 родови и военни представители. Главната причина за този брак е продължаващата агресия на Римската империя на североизток с цел в този регион да завладее сарматските=българските търговски магистрали.  На основание на този брак кан Баламбер прави подбор и довежда от централен Сибир съюзнически военни части-ХУНИТЕ. Това е така нареченото ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ.
 Периодът на военно сътрудничество между българи и хуни в Европа обхваща 90 години / 363-453 /. Има доказателства, че в този период част от хуните са усвоили старата българска писмена система. Приск Панийски, описвайки своето пътуване от Константинопол до столицата на Атила в Панония, дава сравнително подробни сведения за Едекон, хунски военноначалник, изпратен от Атила за преговори с Теодосий ІІ. От описанията на Приск личи, че такива пратеничества задължително са представяни с писмени документи, на езика и писмените знаци на предците на кан Атила. За точен превод, освен посланикът Едекон е присъствал и упълномощения от Атила преводач, Орест.