Вярно ли е , че душите на хората се въплъщават в своите потомци, т.е. вътре в семейството? Н. Левашов.
Това е вярно, ако семейството се възприема в най - широкия смисъл на думата.
Т.е. към семейството се причислява всеки човек, който има близка генетика.
Тук логиката е проста. Докато душата не достигне определено, достатъчно високо развитие , тя се въплъщава във физическите тела автоматично.
Критерия в природата за въплъщение на душата в тялото може да бъде само генетическата идентичност. Други параметри ние не знаем още. Затова е напълно логично , че тя се въплъщава в своите земни потомци. Разбира се това не са децата и внуците, а по - далечни потомци.
И всъщност това е причината ние да раждаме деца. За да можем в бъдещето да се въплъщаваме и да обезпечаваме на своята душа по - успешно и качествено развитие, т.е. духовно развитие.
Колкото е по - високо развита душата, толкова по - рядко тя се въплъщава във физическо тяло. Това е така, защото тя трябва да чака по - дълго съвпадението между своите генетически параметри и тези на бъдещото си тяло.
Колкото душата е по - малко развита, толкова по - често се въплъщава. Т.е. генетиката е по - проста и по - лесно се намира съвпадение с бъдещето тяло. С това се обяснява бурното размножаване на жъртата , червената и черната раса. Те са млади раси , напр. индусите, които са в началото на своето развитие , при тях генетиката е много проста и въплъщението в тялото става бързо.
Наистина душата се въплъщава в своите потомци, т.е. там, къдетое нужно.
Ако душата се въплъщаваше в когото и да е , нямаше да ни е понятно какво би станало с нашето духовно развитие.
Н. левашов.

Някои си мислят, че тя няма значение. И чакат църквата да им опрости греховете. Но те ще ги смъкнат на по - долно еволюционно ниво и няма да се срещнат с потомците си. Няма начин. Религията е опиум за народите.