ЗИЕЗИ

Цар Зиези е описан в “Анонимен хронограф” на латински език от 354 г.сл.Хр. като „родоначалник на българския род”. Зиези произлиза от управляващата династия на град Бан, намиращ се в северната част на територията на Шумерската цивилизация. Бан е наричан още “Градът на лъка” и се намирал между градовете Суза и Харан. Зиези бил потомък на български род, съставна част от племената, преселили се след Черноморския потоп от Балканския полуостров в Месопотамия. Името на Зиези е изписвано и по следните начини: ЗИА ЗА ДА, ЗАГГИЗИ с титла ЛУГГАЛ, която означава цар. Знае се жреческата титла на бащата на Зиези – “УКУШ”, и името на един от владетелите на Бан преди Зиези – Иниугин. Зиези е бил главнокомандващ на източното крило на войските на Бан. Около 2755 година пр.Хр. в главния град на Шумерската цивилизация – Киш, имало конфликт между управляващата династия и част от жреците. Бащата на Зиези се възползвал от тази нестабилност в столицата и превзел град Ума, населен предимно с халдеи и семити. Върховното божество на град Ума по това време била Нидаба. През 2750 година пр.Хр. Зиези наследил баща си и повел войските си към град Киш. Зиези завладял столицата и изпратил в изгнание владетеля на Киш – Урукагин. След като превзел и главното пристанище Лагаш, Зиези станал първият едноличен владетел на Шумер. Той обединил религиозно, военно и административно воюващите дотогава градове на Шумер. В град Нипур е открит надпис от 132 реда, направен по заповед на Зиези и преписан над сто пъти върху големи вази, които били подарени на най-свещения храм в Шумер – храма на бога на Небето. Надписът бил посветен на бога на Слънцето и на обожествения праотец на Зиези – “Господаря Саг” (на места Сакх). Зиези се опитал да възстанови йерархията на божествата в Шумер, която била нарушена преди това от жреческото и военно-административното съсловия. Широко се разпространил знакът за шумерската дума ДЕНГИР (Тенгир), което в буквален превод означава Бог.

След като завладял и град Ури (на територията на днешна Сирия), Зиези се обявил за “Цар на четирите посоки на света”. Титлата не е въведена от Зиези, а е титла за върховен владетел и е ползвана от легендарните му прадеди.

Зиези управлявал 25 години (2750 – 2725 г.пр.Хр.). Той преместил столицата от Киш в Ереч (Урук, Енок, днешен град Барка). Територията на Шумер по време на управлението на Зиези е следната: на изток до долината на река Инд; на север до Черно море, Кавказ и северните склонове на днешното Иранско плато; на запад до устието на река Нил, плюс остров Крит. Саргон Велики е наследник на Зиези. Той преместил столицата от Ереч в град Акад. Саргон бил привърженик на семитите. В 2700 година пр. Хр. започнал периодът на развитие на Акад.

Цар ЗИУЗУДУ. Това е петият Шумерски цар. От неговите двама сина тръгват родове. Единият е Хонорският род. От него произлизат Хети и Хикси. А от другият брат тръгва родът на Евреите и т. н. Интересна тема. Порови се още по нея, ще откриеш куп интересни неща. Успех !