Във фундаменталния сборник  „Източни славяни: антропология и етническа история“ (М., 1999), в създаването на който взеха участие най-известните руски антрополози, генетици и биолози, ясно е посочено:

„Известен е опитът на група геогеографи и историци, който е популярен с успех сред западните археолози, да свържат  съвременната география на генофонда на западноевропейското население с неолитната земеделска революция, започнала в Близкия изток през XI-VII хилядолетия пр.н.е.
Те дори се опитаха да обвържат произхода на индоевропейските езици с тези събития, като задълбочиха почти наполовина своята история и коренно промениха идеята за техния исторически и географски дом на предците.
Оказа се обаче, че съвременната молекулярна генетика, базирана на данни за полиморфизма и древността на митохондриалната ДНК, показва изключително малка (около 5-15%) роля на неолитните имигранти от Мала Азия във формирането на геногеографията на съвременните западноевропейци и открива множеството късни палеолитични източници на западноевропейския генофонд “ ,
От това следва, че по пътя на евентуалната им миграция от Екваториална Африка през Мала Азия в Европа нито „черната Ева“, нито нейните потомци не са били с голямо търсене сред бялото автохтонно население, което още веднъж свидетелства за силата на расовото съзнание на нашите северни предци и също за техния произход от различен биологичен вид от негроидите и монголоидите.
Съвременната пристрастна популистка генетика, разпространяваща мита за т. нар. „африканска Ева“, тоест произходът на всички съвременни раси от екваториална Африка от една черна жена преди около 100 000 години, извършва възмутителна научна фалшификация, основана на проучвания на митохондриалната ДНК.
В цитираната от нас обобщена работа „Проблемът за расата в руската физическа антропология“ (М., 2002) Е. В. Балановская ясно заявява, че „за съжаление митохондриалните гени нямат нищо общо с расовите черти“.