Читателю!

            До 1822 година аз изучавах в един от най-добрите чуждестранни университети история и умението за правилен критичен анализ, който е необходим във всички отрасли на човешкото знание. При това, за да се упражнявам на този метод в този факултет, аз си водех бележки по различни предмети на своето обучение, преимуществено за спорни исторически теми и въпроси, които изискват по-нататъшно обяснение. В следващите две години аз продължих да си водя бележки с още по голямо старание, така че натрупах значително количество от тях.

            Но от 1825 година, идвайки в Московския университет, аз се посветих на по-благотворни науки[1], отколкото история и метафизика, науки, които ми отнемаха цялото мое внимание и които станаха изключителния предмет на моите занимания. Предишните ми исторически трудове останаха без употреба. Само в разговори с някои от московските руски учени по спорни исторически въпроси мимоходом използвах своите бележки и намеквах за своя архив, който имаше щастието да им привлече вниманието. За неговото издаване аз не можех и да си помисля.

            Първо, аз нямах необходимите за това средства.

            Второ, щеше да бъде необходимо да изляза срещу господстващото общо мнение не само в Русия, но и в задграничните държави, и то не само срещу един, а срещу много негови поддръжници, както благосклонният читател може да забележи от този първи том. По много спорни въпроси трябваше да се сблъскам с гръмки и всеобщо уважавани имена. Едничката мисъл, че неизвестен млад човек се решил да опровергае достойнството и славата на диктаторите на историческата критика, признавам си, имаща вид на необуздана самонадеяност и смелост, ми даде сила да преодолея страха и силата на вътрешното съмнение.

            Трето, в тези толкова заплетени и сложни работи, аз не се доверявах на собствената си диалектика. Много трудно е да се преубеди някой там, където здравината на мненията зависи от славата и уважението към писателя, който поддържа всеобщото предубеждение в своя полза, където любовта към истината е помрачена от самолюбието на автора, където спорът за мненията в науката лесно може да се превърне в личен и човек да си създаде врагове в частния живот.

            Отгоре на това забелязах, че има и такива хора, на които е необходимо да се доказва, че 2 + 2 = 4. Те вредят на науката затова, защото само с една думичка, съмнявам се, която понякога, подобно на прозявка, заразява присъстващите, може да съблазни тълпата, без всякакви доказателства от „съмняващата“ се страна. Примери на подобни недоказани съмнения, ти читателю, можеш за забележиш в някои руски журнали.

            Тези мисли ми забраняваха и да мисля да предприема издаване на моите изследвания. Но по настоятелното желани на господин Н. Н., на когото много от моите бележки се харесаха, аз накрая реших през юли и август на миналата 1828 година да съставя нещо цялостно от моите трудове.

            За първи предмет на моите изследвания, обхващащи цялата Североизточна Европа, аз избрах българския народ по следните причини:

            Този народ съществува и досега.

            За него са се съхранили, много известия от древните писатели, чрез които човек по-удобно може да се добере до истината, отколкото от оскъдните известия на други народи, живеещи в тази част на света.

            И на края, този народ, поради своите връзки с всички свои съседи, може да ни послужи като най-верен пътеводител в изселванията, свързани с произхода на козари и руси, изследвания, които представляват главната цел на моите исторически трудове.

            При самите разсъждения за българите би следвало преди всичко да опровергая лъжливото мнение на чуждестранните и руски писатели за произхода на този народ, да обясня произхода на народите, с които той е общувал, които въобще са били смятани за отделни племена. Трябва да вникна и в произхода на целия славянски народ, неговото сродство с другите, да съставя някои специални правила за историческата критика, да укажа на някои злоупотребления и недоумения в нея. И така, аз буквално нахлух в гора от мнения и противоречия, виждайки затруднение на всяка крачка. Загубвайки се в голямата сложност на труда и недоверявайки се на собствените си сили, аз унивах и отново се отказвах да довърша започнатото от мене, Работата там би и свършила, ако същият този г-н Н. Н. не ме окуражи да завърша започнатото, приемайки даже и труда по издаването и неговата издръжка за своя сметка.

По този начин аз приведох в едно систематично цяло най-важните части на моите бележки. Всичко ще стигне за четири или пет тома. Сега, благосклонни читателю, ти предлагам първи том. Бъди негов безпристрастен съдник.

            Що се касае до външните достойнства, тоест до начина на излагане (слога), то аз трябва да моля за извинение своите читатели. В него има много недостатъци. Признавам, аз обръщах по-голямо внимание на съдържанието, което представлява главната част на такова критично историческо съчинение, отколкото на стила, както е обичайно в произведенията на художествената литература.

            Някои места са доста резки, но това произлиза, мисля, от свойството на самото съчинение, което се налагаше да бъде полемично. Що се касае до порядъка на изложението, то много ще забележат на разни места повторение на едно и също. Аз сам чувствах този недостатък, но в тази заплетена работа, това беше неизбежно. От само себе си се разбира, че при развързване на възела от объркан конец, то по необходимост ще попаднеш не един път на едно и също място: Колко пъти живописецът трябва да преминава с ръка от левия край на платното до десния, по една и съща линия, но винаги с по-свежи и по-ярки цветове, докато не изобрази жива картина? Подобно нещо се случи и с мен. Доколко съм успял, представям да съдят знаещите.

По този начин аз почнах сам да рецензирам своето съчинение, указвайки на някои негови слаби страни. Останалото предоставям на сведущия наблюдател. Моля само да не се смесват главните положения и доказателства, на които се основава всичкото това цяло, с дреболии и подробности, които аз добавях единствено за по-нататъшно обяснение, и чиито съществуване или не съществуване, вероятност или невероятност, не могат да изменят по никой начин цялото произведение.

 След отпечатване на първия том открих още много неща, бележки, доводи, потвърждаващи изложените от мене исторически положения. Но тези и някои други обяснителни допълнения ще бъдат приложени в следващите томове, чието издаване ще зависи от благосклонното приемане от публиката и ученото началство на това предлагано начало.

22 юли 1829

Москва

Юрий Венелин

Съдържание

Съдържание

1. Въведение

1.1 Българи

1.3 Числото на българите, или тяхното количествено отношение

1.4 Език и сродство

1.5 Името на народа

1.6 Българска йерархия

1.7 Религия, политическо състояние, просвещение

1.8 Литература

1.9 Характерни черти на българите

2. Разбор на доказателствата за татарския произход на българите

3. За древните жилища на българите

4. Опит за определяне на времето на техния изход от Волжките страни

към Дунава и опит за решаване на възникналите затруднения при

този анализ

4.1 Затруднения

4.2 От какво произхождат тези затруднения?

4.3 Мнимост и несъществуване на тези затруднения

5. За българите на Волга и за техния преход под името на хуните

(авари, козари) на Дунава

6. Атила

6.1 Българската държава между Дунава и Волга. Състоянието ѝ по

време на управлението на Атила (410-454)

7. Пътните записки на византийското посланичество при двора на

Атила, записани от неговия секретар Приск Ритор

8. Използване на изводите, изложени в предишните глави за

изясняване на произхода и местата на живеене на древните руси

А) Под какви нарицателни имена е бил славен руският народ?

Б) Отношението на българите към русите в строгия смисъл на

думата

В) Заключение

9. Военнополитическата роля, която е играла Русия (Българо-Русия) в

Европа през управлението на Атила и нейният превес над другите

държави

10. Допълнение

10.1 Още нещо за състоянието на българите в турските владения

10.2 За имената на лицата

10.3 За изменението на имената на хуни и авари

10.4 Още нещо за бръсненето на брадите при древните руси

[1] Медицина

[1] Медицина