Немалко автори писаха за имената и културата на старите българи, като се задълбочиха в изучаването на своето минало - Симеонов, Бешевлиев, Овчаров, Вамбери, Томашек, Юхас, Маркварт, Фехер, Прицак и др. Няма съмнение, че са се сблъскали с доста трудна задача, тъй като информацията за българската история е доста противоречива и идва главно от гръцките и римските летописци, които дълго време са ни били врагове. След тях щафетата поеха йезуитите, францисканците, алеманите, ..., турците и не на последно място Велика Русия. Някои от изследователите са имали това предвид, докато други са вярвали, че древните текстове, както и съвременните им интерпретации, несъмнено са верни. През 19 и началото на 20 век се налага мнението, че предците на българите не са европейци, а пришълци от земите на Централна Азия. Единственото обяснение защо толкова много учени си затварят очите за древните доказателства за самоличността на старите българи и трако-пеласгите е, че това е било някакво политическо решение.  






  Монета от времето на Александър III (Великият), на която ясно се вижда знакът на клана ДУЛО - IYI В продължение на над 1000 години България се наричаше Мизия, а българският език се наричаше мизийски. Учените също „пропуснаха“ мащабното антропологично изследване на д-р Методи Попов, убедително доказвайки, че българите са от европейски произход и не се различават от онези, които гърците наричат ​​траки Пеласги / пеласти. Дори учените да не се съгласят с доказателствата, определящи българите като траки, те би трябвало , анализирайки старата българска. култура и език, да обърнат внимание на тяхната идентичност с траките. За съжаление това не беше направено тогава. Вместо това, под мъдрото ръководство и цензура на руски и съветски специалисти, търсеха етимологията на старите български имена от монголски, якутски, чатагайски, кавказки и други народи. Несъмнено те са намерили нещо, тъй като древните българи в продължение на хилядолетия са успели да разпространят своята култура и влияние върху огромни територии - от Тихия океан до Атлантическия океан и от Скандинавия до Африка и тяхното име се е превърнало в нарицателно  за знаещите и справедливи хора. Непросто, тракийската глоса гери / воини / герои(оттук и френската дума la guerre / война), които са били древните българи - арийците, са се  превърнали в Азия в гури/ Учители / наставници, които местното население почита наравно с боговете.

Хубав постинг. Срещу преиначената история на българите. Който несъмнено спомага за преосмисляне накъде да отправяме поглед спрямо националната перспектива и по какъв начин да се "отблагодаряваме" на външните, а и вътрешни, наши(!), помощници за преиначаването й. Т.е. ни - на Запад, ни - на Изток, а поглед, чрез такива и други /"по-български"/ публикации - по-дълбоко обективно в достойнството - българи. Обединени, не исторически прецакани и прецаквани разединени. С уважение.

Аз още уча историята , но безпогрешно разпознавам кой историк лъже и кой казва истината.