Пет хиляди години пр. н.е., тоест преди седем хиляди години, една от най-древните, ако не и най-древната цивилизация на нашата планета, която археолозите и историците наричат ​​културата  Винча, доминира на Балканите от Дунава до Адриатическо море. Тя е кръстена така, защото първите артефакти, принадлежащи към тази култура, са намерени близо до град Винча,  до сръбската столица Белград. Това се случи в самото начало на ХХ век и в началото археолозите бяха убедени, че са открили следи от древногръцката култура. Но петдесет години по-късно, през 1968 г., на територията на Румъния са открити глинени плочки със  записи на непознат език. Скоро в други части на Балканския полуостров е открито неизвестно писание. Следи от мистериозна култура са открити в почти всички балкански страни: Сърбия, Гърция, Македония, България, Румъния, Унгария.




Разпространението на културата  Винча на Балканите. Карта с отворен код. Постепенно пред учените се очертава спираща дъха картина на велика цивилизация, за която те дори не подозираха до средата на ХХ век. Корените на новооткритата култура са от дълбоката древност на неолита - новата каменна ера, а нейният източник е по-древната култура на Фикиртепе, процъфтяваща на територията на днешен Истанбул през VI хилядолетие пр. Н. Е., Т.е. хиляда години преди появата на културата  Винча. На свой ред културата Фикиртепе е дъщерна на по-стара култура, която се е разпространила хилядолетие преди нея, през 7 хилядолетие пр. Н. Е., В района на селището Чатал-Гуюк в южната част на Мала Азия (съвременна Турция). Така стават ясни географското положение и миграционните пътища на онези племена, които са били предци на балканските славяни: от Чатал Гуюк в Мала Азия, през Босфора (Фикиртепе) до северната част на Балканите (Винча).   Характерните черти на  културата Винча за разлика от техните малоазийски предшественици, са наличието на писмен език и градска цивилизация, развита за онези времена.   Писмото на Винча все още се смята за неразгадаемо. Винчанската азбука се състои от около 58 знака, много от които изненадващо приличат на писмеността на етруските и пеласгите, която също не може да бъде дешифрирана, което предполага евентуално родство на тези три народа, обитавали съседните райони на Балканите, Беломорието и Адриатическо море.  




Винчанските  и етруските букви са почти идентични. Таблица с отворен код Но археолозите от град Винча бяха особено изумени. Това са били много големи селища за онова време, с добре укрепени отбранителни конструкции от канавки, каменни стени, стоящи на пръстеновидни укрепления. Вътре укрепленията градовете имаха централно разположение и радиус на сгради, което ни напомня както за Аркаим в Южен Урал, така и за средновековните градове на Древна Русъ. Изследователите бяха изненадани и от гигантските дворци на владетелите Винча, които по площ бяха един и половина до два пъти по-големи от най-големите подобни сгради от древногръцката епоха. Но къщите на обикновените жители на града също са значителни сгради с голям брой стаи. Многобройни ковашки, грънчарски и други занаятчийски работилници са били разположени в градовете. И всичко това, повтаряме, през V-IV хилядолетие пр.н.е.  




Статуетка на богиня или жрица в птича маска. Винча култура Не е изненадващо, че докторът на историческите науки, професор академик Владимир Александрович Сафронов оценява откритието на културата Винча като глобална сензация, отменяща всички концепции за Древния свят, които са се утвърдили в науката. Той пише, че това откритие доказва, че културата  Винча е била един от най-старите цивилизационни центрове, по-древна от цивилизациите на Месопотамия, Египет и Индия (Сафронов В.А. Индоевропейски родови земи. Горки, 1989).   Народите, които са населявали Балканите преди седем хиляди години и са били носители на високата винчанска култура, в по-голямата си част не са отишли ​​никъде, но са станали основа за етногенезата на южните славяни, предимно сърби и българи, а винчанската култура е в основата на славянската култура на древността и ранното средновековие. Повече подробности за това са описани в моята книга "История на руския народ от потопа до Рюрик", в последната му част. Сходството на културата на Винча и културите на пеласгите, етруските, венетите и славянските народи от Централна Европа и на Балканите като цяло ни позволява да твърдим това.
В. Манягин