Алия Ошо

 Ще Ви разкажа за един народ, много древен, най-древният в света, чиято звезда угаснала и заспала дълбокия сън на самозабравата. Но макар и отдавна угаснала, нейният блясък и ярка светлина още пътуват, обикалят Земята и дори и няколко хиляди години по-късно все още са наоколо, за да ни напомнят, че такава ярка звезда някога е съществувала... Звездата на Българите, на Божиите хора...
Тази светлина виждаме отразена в древните науки за тялото, ума и душата и тяхното опазване и изцеление, наречени Йога и Аюрведа. Когато се запознаеш дори и повърхностно с методите на Аюрведа и Йога за лечение и духовно просветление и проследиш историята на тяхното възникване, няма как да не си зададеш въпроса - Защо се крие от нас, че древните ни предци, най-древните българи – арийците прототраки и траките, са първите създатели на познатите по целия свят Аюрведа и Йога?

Аюрведа (или Аир веда) и Йога (или Иго) са част от древното познание на първата човешка цивилизация, населявала Земята преди хиляди години, чиито най-древни останки, оригинален език и артефакти произхождат от нашите земи. Макар и първите признати писмени източници за Йога и Аюрведа да са Ведите в Индия, както са наречени от древните им създатели първите записани религиозни текстове в света (Веда – знание, ведам – зная са древнобългарски думи), Ведите се базират по техни сведения на препредаденото и чутото от по-древни времена, изречено от уста на уста от поколения древни мистици и мъдреци - поне 5000 години преди Христа.
Аюрведа или Аирведа на ведически санскрит означава Знание за Живота в благоденствие, което лесно може да бъде обяснено на български език:

Аир (хаир) – древна българска дума аир, арно, означаваща добро, полза, благоденствие
Веда – ведам, зная на български език.
Йога на ведически санскрит означава свързване, съюз и произхожда от българската дума иго – впряг, свързване
Двете дисциплини Йога и Аюрведа са се развивали съвместно и винаги са били прилагани заедно в древността. Йога е дисциплината за самореализацията и себеосъзнаването, което може да бъде постигнато само ако тялото и умът са в баланс и синхронност със съзнанието/душата на човека. Аюрведа е науката за запазване на тялото и ума в добре здраве и за изцеление на техните болести.
Първите писмени сведения за Аюрведа и Йога намираме в най-старите записани религиозни текстове в света – индийската Риг веда (или произнасяна още Рча Веда - „рча“означава изричам, възхвалявам на древен санскрит). Риг веда е записана за първи път на ведически санскрит в северозападната част на Индия в периода 1700 – 1100 BC, като знанието, което препредава датира от хилядолетия преди това и е предавано от уста на уста и от ухо на ухо. Оттук и названието на Риг (Рча) веда – речена веда, изречено знание (от древнобългарския глагол река, реча, и глагола – ведам, зная). Ведическият санскрит е Прото–арийски-индийски език, който се свързва с древния ирански език Авестан, който пък от своя страна е по-късна разновидност на древния български език, говорен от най-дълбока древност (поне 10000 г. преди Христа) по нашите земи та до днес. Това се потвърждава от факта, че племената на Ригведа, така наречените Ригведически племена са дошли от запад, от нашите земи и са се заселили най-напред в Пенджаб през Иран. Тези Ригведически племена са се състояли от:
Племето на Агни (Огъня) Бъхарете / Бъгарете (Българите), което на санскрит означава Благословените т.е. Божиите. Това племе е споменавано по-късно в епоса Махабхарат - със значение Маха (Големите) бъхарати (българи),- където неговите царе и войници носят български имена – Панчо, Румен и др.
Племето на Бригите или още Баргавите, основателите на астрологията и други племена като Алина, Ану, Балани, Дарию.
Ето защо не бива да ни учудва фактът, че много от термините на древните веди – Ригведа, Аюрведа, Йога са български думи или произлизат от леко видоизменение в звуците на българските думи. Впредвид факта, че всеки един език е жива и непрекъснато развиваща се система и че за древните иранци и индийци българският език не е бил роден, може да се обясни и видоизменението на някои думи. Така например:
Йога – иго, свързване, впрягане, ярем, дисциплина; произлиза от глагола йок –впрягам в иго, в ярем
Карма – карам нещо да се случи
Чакра – колело, чакрък, въртящо се колело на енергията в йога
Браман – бременният с живота, носещият живота, създателят на човека, върховният Бог
Шрути - чути, предавани от ухо на ухо знания от Веда, неподвластни на времето
Смрити – смърморени, измърморени - запаметени наизуст знания от Веда с временен характер на тематиката
Джнана - Знана, знание, духовното познание

"Tat Tvam Asi" - Това съм аз! (аз съм Истината!) - Този религиозен израз на санскрит е от древните индийски Упанишади и дори от още по - старите индийски Веди! Той е основният постулат, върху който се гради религията Веданта (отново от ведам - зная), религията на духовно познание и единение с Бога, навлязла в Индия чрез древните българи.
БОГАМ - така се нарича на ведически санскрит състоянието на върховно блаженство и единение с Бога (с Богам);
БОГАР (човек на Бога, българ) е името на древен мъдрец от Южна Индия, прочут мистик, познавач на древните билки и скрити знания, за когото се твърди, че се е появил в Китай като Боян, където се е прочул като Лао Дзъ;
ДИРА (от българското диря, дира - търся) - човек, който търси и реализира единението с Бога и оставя диря и у другите със своето просветление!
ЖИВА - душа, това, с което върховният Бог Първичното съзнание Пуруша (Първуша, Първият) вдъхва живот в Първичната Праматерия Пракрити (Пра-кара-ти, действащата енергия, която кара всичко да се случва).
ПЪРВАТИ - Първата Богиня-майка или още Деви
БУДА - Будният, просветленият, осъзнатият.
Божествената Троица, за която се пее в древните родопски песни, събрани във Веда Словена. 
 - Бог Браман (Създателят на живота, Бременният с живота), 
- Бог Вишну (Поддържащият Живота, Проникващият навсякъде и във всичко, от древнобългарския глагол "вес, вис" - установявам се, заселвам се) 
- Бог Сива / Шива (Пробразителят на живота, Бог на смъртта и разрушението и новото раждане, "си" на ведически санскрит има значението на Устременият, Благословеният; "си" в българския език е приставка в думите "сила, син" и също придава значението на проправящият пътя, устременият, благословеният).
Интересното е, че Божествената Троица преминава от древната ни българска народна духовност и в православното християнство, където:
- Бог Отец е Браман - Създателят на живота и на човека
- Бог Син е Вишну - Творението, поддържано и пазено
- Светият Дух е Сива - Преобразяващата сила на духа, който възражда материята, творението чрез смъртта и разрушението.
В православното християнство особено се почита и Девата майка, Дева Мария, чийто праобраз е Богинята-Майка на Плодородието Първата при древните българи. 

Върховната цел на дисциплината Йога е освобождението от неспокойствието на ума и пребиваване в състоянието на блаженство и осъзнатост. Това състояние се нарича мокша / мокса, което произлиза от санскритската дума мък и мъкяте (мъквасе), които означават измъквам се, освобождавам се, включително и измъкване на кон от впряга. Мокса със значение освобождение се обяснява с българската дума измъквам се, освобождавам се от впряга на неспокойния ум. По-голямата част от индийските учени проследяват корените на Йога именно като Арийски, т.е. от времето на бългАРИТЕ / Бъгарете, преселили се в земите на Индия след потопа в Черно море от 5-6 хиляди години преди Христа.

Една от стъпките на Йога дисциплината е медитацията или Дяна на ведически санскрит, като това е състоянието, в което умът е забавен и човек остава в състоянието на наблюдател на реалността такава, каквато е, без да е обвързан с мисли и оценки. Дяна изисква неподвижност на тялото, с което да се постигне и неподвижност и забавяне на ума. Състоянието на забавяне на ума чрез дяна се нарича бава на ведически санскрит (бавя на български език). Думата Дяна/медитация за осъзнаване/ може лесно да се свърже с българската дума деяна със значение измолвам от Бога, упорствам,изтърпявам, издържам. Преминавайки от Индия в Китай чрез учението на Бодидарма дяна постепенно достига и до Япония, като по пътя произношението й се променя в съответствие с езиковите особености на местните езици и дяна се произнася вече като Дзен (Дзин) в Китай и като Зен в Япония. Зен практиката в Япония е именно медитация / дяна в неподвижна поза.
Дяна практиката е тясно свързана със Садана (Седене) – неподвижно седене за преодоляване внушенията на ума чрез тяхното обездвижване и обезсилване. Патанджали, човекът, който записва и систематизира йога в стройна наука е този, който нарича садана (Седенето) Абяза (обезателност, задължение) при Йогата, което трябва редовно да се практикува за изчистване на ума и неговото смиряване чрез обездвижване на тялото. Освен Абяза той препоръчва и Крия (от санскритския глагол кри – кроя на български език) означаваща целенасочено действие чрез духовни упражнения като дишане и други за прекрояване енергиите на тялото. Практиката Садана е позната и се използва не само в Йога, но и в православното християнство в неговата разновидност исихазма, в така наречената умна молитва. Садана се използва и в Исляма в зикр (спомняне на Бога).
Интересното при садана (седенето) е, че то е разделено на два вида:

Сакам садана (сакам, искам е български глагол) е духовна практика на желанието (сакането), подобна на молитвата, когато човек моли Бог за разни светски неща и придобивки. Сакам седенето се счита за по-низша форма на медитация.
Нискам садана (не искам, не сакам) – по-висша форма на медитация, в която желанието за материалното отсъства и човек се подготвя за духовно просветление.
При успешно пректикуване на Дян (медитацията на осъзнаването) човек постига Самади / Самази – състояние на единение с Бога, с Цялото. Думата самади/самази лесно се обяснява с българското Сам Ази – Аз сам, където Аз е Висшият Аз на Бога, който е единствената реалност. Единствено Бог Е и друго/други няма в Самади / самази!
Хората, постигнали самади се наричат седу за м.род и седви за ж.р. (практикуващи садана/Седене) или саняси от санскритската дума самниази – сам без аза на личното его, човек, който се е отрекъл от егото си, преодолял е егото си, изчезнал е като его, разтворил се е в Бог, за да остане единствено Бог и Неговата реалност.
Тези йога практики отдавна са загубени у нас в първоначалния си вид, но можем да ги наблюдаваме все още в българските народни традиции под формата на:
Седенки (седене) – където хората се събират да пеят и споделят
Хора – където хората се хващат за ръце и танцуват заедно за споделяне и завихряне на жизнената енергия
Многобройните събори и танци на българите от дълбока древност до днес.
Тези народни традиции напомнят за днешни йога практики за духовно освобождение, практикувани в Индия в различни йога ашрами. Народните ни традиции несъмнено водят своето начало още от така наречените Тракийски мистерии, Орфееви розалии и други подобни, които са имали за цел да събудят духовните сили на човека чрез танци, музика, пеене, славословене на Бога, консумиране на определени ритуални напитки и храни и други древни духовни практики.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/blogini/2014/02/25/drevniiat-bylgarski-narod-osnovopolojnikyt-na-vedite-aiurveda-i-ioga.220782

хората живеят по - дълго оттук. Причината е , че там отсъства еверската медицина.

хаир била древна българска дума. Както казват древните българи:"евалла"

[quote=rustam]хаир била древна българска дума. Както казват древните българи:"евалла"[/quote
да сториш хаир.