За съжаление под давлението на християнската институционална доктрина тези древни български обичаи са обявени за езически, безбожни, многобожни, еретични и прочие заклеймяващи определения и са били наилствено забранявани, а върху древните български светилища са строени християнски храмове за заличаване на следите от българската древна духовност. Но дори и малкото запазени до днес тракийски светилища говорят за несъмненото познаване на астрологията, земните сили, природните закони, законите на материята и духа.
Практикуването на Йога за духовно просветление е било немислимо за древните българи без практикуването на Аюрведа за опазване на физическото и умственото здраве на човека. Принципите на Аюрведа са насочени към опазване на живота — здравословни навици и терапия не само на тялото, но и на психиката, взаимоотношенията и духа.
За основни текстове на Аюрведа така, както е запазена днес в Индия чрез Ведите, се считат два старинни ръкописа – Сушрута Самита и Карака Самита, наречени така по името на своите създатели.
- Сушрута е древен хирург, живял във Варанаси, Индия през 6 в. Преди Христа. Интересното при него е, че той произлиза от племето Иксваку, от което произлизат и Буда, и Рама – това е племето на саките (саки – приятели) -тракийско племе, преселило се на Изток след потопа в Черно море. За това племе е известно още, че го наричали племето на Сурва (Слънцето) и то е било многократно споменавано в индийските свещени книги Рамаяна и Махабхарата.
- Карака (Крача, ходя, странствам) означава странстващ ученик на санскрит и отвежда началото на Карака самита към древните Риши (Риси), създателите на Ригведа, древни мъдреци, мистици. Един Риси (или една Рисика за жена ( -ка е характерното за българския език окончание за ж.род ) са древни мистици, познали единението с Бога. Спори се за произхода на думата риси във ведическия санскрит.

За мен думата риси е тясно свързана с думата рус, риж на български език, която преминава в русат на санскрит и означава освен рус, и светъл, блестящ. Като се има предвид, че хората на знанието в Индия произхождат от племето на саките (сакя), наречени в Индия Племето на светлината, на слънцето (Сурва), може лесно да се свърже думата риси със светъл човек. Още повече, че саките са били истински българи тракийци – високи, светли хора, руси, рижи или кестеняви със сини очи в голямата си част. Това се допълва и от факта, че Буда е описан като синеок представител на племето на саките. Дори едно от задължителните 32 физически качества на един истински буда (просветлен човек, риси) в древна Индия е било да има сини очи.
Древните мистици Рисите/Ришите със значение русите, белите хора ясно разкрива директната връзка между древните знания за духовно и физическо възраждане на древна Индия и древните българи траките, заселили се през Иран в Индия и Китай.
Още повече, че и китайски източници също съобщават за високите сияйни хора, основали първите Китайски династии – факт, който се потвърждава от намерените в Китай мумии на големи бели хора, както и запазеният в китайските пирамиди древно български знак IYI. Тези мумии са с рижи коси, български вълнени калпаци на главите и с остатъци по себе си от първото сирене в света, произведено именно по древната запазена до днес единствено българска рецепта от квас и смес от бактерии! Древните бели хора, българите, са оставили и много артефакти от обработен нефрит в Китай, но най-старият обработен нефрит в света е намерен именно в България в района на Кърджали - нефритена свастика, което отново свързва китайските мумии с българския им произход.  

Рисите (ришите) са практикували Аюрведа от най-дълбока древност и благодарение на усилията на индийския народ много от техните рецепти за лекове, отвари от билки и хранителни добавки са запазени и до днес. Ползвайки древни свитъци с рецепти, днешните индийски лечители аюрведици пазят тайното древно познание.
Така например, аюрведичните лечители са познавали до съвършенство ползата и вредата от металите в човешкото тяло. Те са притежавали умения да изработят хранителни добавки от специално пречистените метали на калая, златото, среброто, живака, арсена, които да обработят до наночастици без да притежават днешната нано технология. За целта са пречиствали металите, като са ги обработвали последователно чрез растителни и органични материи и топлинна обработка и стриване както следва:

Киснене на разтопения метал в различни видове олио, кисело мляко, ферментирал ориз, органични течности (урина)
Пържене / Жарене на разтопения метал – така нар. Жарана (жарене)
Многократно печене на метала – така нар. Пака (пека)
Изпичането е ставало в специално количество естествена кравешка тор – изсушена органична материя, като по тази начи се е регулирала температурата на печене.
Получената смес вече е била различна от метала, без блясък и без възможност да се преобразува отново в метал. Това се е наричало убиване на метала – мърана/мърене (мъртвене, уМЪРтвяване). Тази смес се е стривала продължително и ръчно на прах (толкова фина, че може да се измерва с днешните нанометри)!
Кисненето и съхранението на пречистения метал се е извършвало в глинени съдове с различна големина – подобни на тези, които са намирани и у нас, в гробовете на древните българи – като указание, че съответният човек е бил лечител и се е занимавал с преработката на билки и метали с лечебна цел.
Всички тези аюрведични техники на обработване на метала са отнемали години, ритмично са се повтаряли отделните операции (поне 7 пъти), а понякога и хиляда пъти всеки един етап от обработката на метала. Търпението, естествеността, природосъобразността на нашите деди при аюрведичните операции са достойни за възхищение – качества, които ние в днешно време сме загубили.
Отчитайки основното значение на употребата на металите в аюрведичните рецепти, не можем да пренебрегнем факта, че най-древните рудници и металолеене са намерени по нашите земи. За това свидетелства и най-старото обработено злато и скъпоценни камъни, намерени именно в България. Нашите деди са познавали до съвършенство металолеенето, за което свидетелстват и тънките листове обработено злато и сребро, намерени като артефакти у нас (Варненският некропол). Интересен за отбелязване е и фактът, че в Аюрведа златото се нарича Суварна – су Варна, от Варна, където е намерено първото обработено злато в света. Раса пък означава сребро. Раса на санскрит означава и роса – а среброто блести като роса на утринното слънце.
Очевидно нашите прадеди са познавали благотворното въздействие на металите, когато са в необходимата малка доза, върху човешкия организъм – за подмладяване, за лекуване на диабет, на нелечими болести, и др.
Не случайно от древни времена та до поколението на нашите баби и дядовци са се използвали в българския бит съдове от метали – калаени, златни, сребърни, медни. Спомням си моята баба, която чакаше с нетърпение калайджията да мине по улицата, за да му даде съдовете си за калайдисване. А водата, която пиех от нейната калаена манерка беше най-вкусната. Медените чашки и чайничета също доскоро заемаха своето достойно място в нашия народен бит. Но доскоро – днес предпочитаме пластмасовите съдове, пълни с химикали и с доказана вреда за човешкия организъм... Не всички обаче – забелязала съм, че един наш съвременник от Индия, мистик – йогин Садгуру, пие водата си само от меден съд.
Така, както са извличали полза от металите, древните са знаели и как да се възползват от съставките на минералите в природата, на слюдата, на така наречените скални сълзи и така нат. Знаели са и силата на билките и са приготвяли от тях отвари и вина. В днешна Индия голяма част от аюрведичните смеси се предлагат смесени с билки в подходящи вина. 
И още един интересен факт - в Южна Индия се е говорил български език много преди преселението на тракийските ригведически племена в Северозападна Индия. Доказателство за това е народната медицина Сида, която е подобна на Аюрведа, донесена от българите на Северна Индия, но за разлика от Аюрведа, Сида е донесена в Южна Индия много преди ригведическите племена - 5000 години преди това. Сида е поне на 10000 г. преди Христа, като е наречена така по името на своите лечители сидар (седар) - седящите хора, практикуващите медитация, дошли от българските земи и донесли българската духовност и българския език! Сидарите са говорили за Богам, сидар е и древният билкар алхимик Богар, сидарите са говорили за Жива (душа) и други български думи. Индийските легенди говорят, че сидарите са дошли от морето, така, както и легендите на местните американци говорят, че от морето са дошли високите бели хора, построили пирамидите в Америките.

Естествено е обаче да запитаме себе си – защо нашите древни знания са загубени за днешните българи, или поне не са официално записани и съхранени? Защо с поколението на нашите баби свършиха народните аюрведични лекове – обтриване със зехтин и мас, нагрят зехтин за болно ухо, хума за възпаленото място и за мека коса, сок от дива зелка за възпалено ухо и така нататък. Отделни родолюбиви българи като Петър Димков записваха народните рецепти за билкови отвари, но това не бе превърнато в широко производство, както това се случва в Индия с много от аюрведичните продукти.
Не можем да отречем факта, че днешната фармацевтика е много развита, но и болестите ни не намаляха, дори повече и по-страшни станаха. А и няма как да не признаем, че днешните лекарства и методи на лечение са изключително агресивни химически продукти в по-голямата си част, които наблягат на разрушението на болните клетки, но не и на запазването на здравето на тялото, ума и душата преди всичко – така, както това постига древната Аюрведа.

„Благосъстоянието на Живота (Аюр, аир) е съединяването (санйога) на тялото, сетивата, ума и прераждащата се душа. Аюрведа е най-свещената наука за живота, благотворна за хората и на този, и на онзи свят.“ – Карака Самита, Сутрастана

Къде изчезна онова древно знание на древните българи от нашите земи и защо не е запазен нито един древен ръкопис или исторически документ?
И защо ли нашите поробители – и византийците, и турците с такава ярост разрушаваха дебелите стени на нашите религиозни светилища, като хвърляха срещу шепа монаси огромна войска, само и само за да могат след това да изнесат отвътре древни ръкописи и скрижали, исторически документи, а артефактите да накълцат на чакъл, с който да си постелят пътищата? Със същата тази ярост, с която османските пълчища запалиха и унищожиха Александрийската библиотека в Египет, която по думите на Платон съхраняваше древните знания на нашите предци.
И защо ли и до ден днешен исторически артефакти са скривани в задните стаички на музеите, или още по-лошо – изнасяни в чужбина? Като златният орел и въртящото се намагнетизирано кълбо от Царичина, за които беше забранено да се говори и пише?!
И не е ли време нашите политици да потърсят и извадят наяве българските исторически документи, които залежават във Ватикана и в други световни музеи, скрити добре от хорските очи?
И най-вече защо ние българите сме толкова безотговорни към своята древна история и своя корен? У нас има много лекари и лечители, които се занимават с Аюрведа, които славословят индийските медицински знания без да се замислят над очевидните български думи и термини, които се употребяват в тези лечителски методи. И които са склонни да търсят корена на Аюрведа навсякъде другаде – например в древна страна от потънал в Индийския океан континент Лемурия, но само не и у нас – първата човешка цивилизация според намерените тук исторически артефакти? И дори още по-зле – тези „българи“ твърдят, че ние сме произлезли от индийците – въпреки, че най-старите исторически находки са в нашите земи, не в индийските, не в татарските, не в тюркските – а в нашите български земи, където българският език се е леел от хилядолетия от устата на прототракийците (арийците) и тракийците. И не е ли национален нихилизъм и пренебрежение към себе си фактът, че наричаме себе си тюрки, татари и какви ли не още, а забравяме да се погледнем в огледалото и да видим светлите си лица, светлите си очи, високия си ръст и европеидни черти?
И може би не е случаен фактът, че един от най-прочутите лекари аюрведици в света Дейвид Фроли има намерение да посети нашата страна тази пролет, като на всяка цена желае да види и лично да посети древните тракийски светилища, скалните обиталища и розобера на разсъмване, за да се вдъхнови от скритото в земите ни послание на хилядолетията.

Той очевидно знае нещо за Аюрведа, което у нас се премълчава – за да не обидим индийците, за да не обидим гърците, за да не обидим турците, и американците, и политиците, и фармацевтичните корпорации... Тези фармацевтични корпорации, които и до днес забраняват посредством законите на ЕС и САЩ в тези страни да се разпространяват аюрведичните лекарства. Нищо, че тези лекарства успешно лекуват и предотвратяват заболявания сред хората вече хилядолетия наред.
Страхувайки се да не обидим тези или онези, да не загубим нечие височайше благоволение, ние все повече и повече се отказвахме да бъдем себе си... докато забравихме кои сме ние Българите. Българите на най-древното човешко знание за духа и медицината, на най-древния човешки език, на първата човешка цивилизация!
Българите на българската земя и българския език - основоположниците на човешката цивилизация. 
По публикацията работи: Екип на Dnes.bg

Прочети още на: https://www.dnes.bg/blogini/2014/02/25/drevniiat-bylgarski-narod-osnovopolojnikyt-na-vedite-aiurveda-i-ioga.220782