Едно от доказателствата, че

се намира в това, че в списъка се срещат много звуци, напълно несвойствени на гръцкия език. Така например навсякъде срещаме звука (и буквата) «в»: Винех, Вихтун, верениалем, Вокил, Севар, Тервел и т.н., звука (буквата) «ш»: Кормисош, шегор и т.н., звука (и буквата) «ч»: вечем, а накрая срещаме твърди и меки знаци, «ят», и прочие. Ако оригиналът беше написан на гръцки, откъде авторът на списъка с князете е можел да вземе правилното славянско произношение? Все пак авторът на е бил съвременник на князете, а е живял векове след тях.

Защо той не пише «Тербелиос», както пишат гръцките автори, а «Тервел»? Ами защото е ползвал славянски оригинал.

Накрая, не можем да си представим, че той е превел гръцкото „канас“ в славянското „князь“. Трябва да сме глупци, ако не разбираме, че е обратното: славянското „князь“ заради недостатъците на гръцките букви се е изписвало „канас“. И разбира се „канас“ не означава „ханас“, както мнозина си мислят и досега, защото са загубили славянския си слух, а не са си направили и труда да погледнат, че в оригинала на „Именника“ навсякъде се среща само думата „княз“, а не „ханас“.

Нека си припомним, че даже в 1962 г., относно това се изказва, без да се смущава, Артамонов в своята „История на хазарите“, където именно срещаме възражението: „Именник на българските ханове, а в този именник никъде няма дума «хан!»!“4 Ясно е, че на гръцки съществуват букви за звуците «к» и «х», така че ако в оригинала думата започваше с «х», щеше да бъде предадено по този начин. В действителност намираме «к», защото с нея започва думата „княз“.

Не обръщат внимание на толкова елементарни неща, както и на това, че думата „хан“ на нито един световен език не се предава с наставка «ас». Това «ас» в края на гръцкото изписване показва, че славянското окончание «язь» не може да се предаде точно.