ОФИЦЕРСТВОТО  

В Софийския гарнизон бяха застъпени всички родове оръжие: Първи и Шести пехотни полкове, Четвърти артилерийски полк, Първи конен полк, Лейбгвардейският полк, Железопътната дружина, Военното училище, Школата за запасни офицери в Княжево, Подофицерското санитарно училище, Подофицерското ветеринарно училище и Военният Арсенал.
През 1905 г. броят на офицерите в София, заедно със състава на Военното министерство беше 748 души.   В малкия още град офицери се срещаха на всяка крачка и те се отличаваха със своето изискано облекло и особеното си, самонадеяно държание. Из улиците те се движеха обикновено с колегите си и много рядко с цивилни граждани, тъй като общуването с "цивилни" се считаше за подозрително. През 1905 г. офицерството представляваше своего рода затворена каста, която гледаше с високомерие на всеки, който не принадлежи към нейната среда. Офицерите се рекрутираха из средите на най-заможните обществени слоеве, синовете на които постъпваха в кадетския корпус веднага след завършването на 2-класното си образование.
Кадетите и юнкерите се държаха напълно изолирани от околната среда и още от деца се възпитаваха в сервилна преданост към княза. Освен на военните науки, те се обучаваха на изкуството да танцуват, да се фехтуват, да имат изтънчени светски маниери, да бъдат блестящи салонни кавалери.  
На офицера бе абсолютно забранено да се жени преди да е навършил 25 години. Ако поискаше да сключи брак между 25-28 годишнта си възраст, той трябваше да представи доказателства, че разполага извън заплатата си с годишен доход от минимум 1 200 лева. При всички случаи бракът можеше да се сключи само с разрешение на началството, т.е. полкови командир, който преценяваше дали избраната девойка принадлежи на такова видно семейство, което заслужава да бъде приобщено към офицерската среда. Всеки сключен брак без съгласието на началството, водеше неминуемо до уволнението на офицера.  
Офицерите не можеха да посещават всяко място и заведение, а само онова, определено в специалната заповед на гарнизона. Те пътуваха само във 2-ра или 1-ва класа, но с 50% намаление. За театрите и концертите бяха длъжни да си купуват билети само на 1-вите места от редовете. В някои гарнизони считаха, че 1-то място е само 1-та редица в салона. Спомням си, че една учителска вечеринка в Казанлък бе демонстративно напусната от офицерите, защото се бе оказало, че продадените им билети били не за 1-та, а за 2-та редица.
При друг случай стана шумна разпра между група офицери и един свещеник, заради това, че той вместо на гарнизонния началник, поднесъл на окръжния управител да целуне кръста при един молебен.   За всяко извършено провинение или престъпление офицерът отговаряше не пред гражданските, а пред военните съдилища Обикновени мъже започнаха да влизат в офицерството едва след Балканската война, когато Военното училище от гимназия бе преустроено във Висше учебно заведение, което приемаше възпитаници със завършено средно образование.  
.... За 20 години - от 1879 до 1909 г. се бяха изредили 28 кабинета с 307 министри.  

СОФИЙСКИЯТ ХАЙЛАЙФ  

Английската дума "хайлайф", която значи "висше общество", "елегантен и богат свят" беше в обръщение между столичани, за да отбележи една малка среда, която правеше усилия да подражава на чуждата за нашия живот аристокрация.
В София този хайлайф имаше приблизително следния състав: 1. членовете на свитата и обкръжението на княз Фердинанд 2. генералитетът 3. лидерите на партиите 4. някои от най-известните и заможни лекари, адвокати и професори 5. бивши и настоящи дипломатически представители 6. крупни индустриалци и търговци  Тази съставена от около 100-тина семейства среда обсразуваше затворен и недостъпен за другите кръг, уреждаше в домовете си обеди, вечери и журфиксове, в които се срещаха на състезание модата, гастрономията и комфортът. Това "висше общество" посещаваше театралните премиери и концертите само на чуждите артисти. Браковете се сключваха само в неговия кръг, а когато любовното увлечение смесваше кръвта му с кръв от чужда среда, то затваряше вратите си за изневерилите му синове или дъщери.
Летните горещини прекарваше в чуждите курорти, или в своите и на приятелите вили. В София посещаваше дипломатическия "Юнион клуб", а понякога и "Червен рак" на Мориц Ритц. Прислугата на някои хайлайфски домове бе окичена с ливреи, обшити със сърмени кантове.
Дамите от хайлайфа имаха едно любимо място за разходка - бул. "Цар Освободител" от Орлов мост до Двореца. Тук те ежедневно изнасяха на показ новите си тоалети, но само от 11-12 часа преди обед, т.е. когато булевардът пустееше. Тук ставаха срещите между познатите. Тук дами и кавалери разменяха своите потънали в копнеж и свян погледи. Тук експертите по модата и любителите на красотата правеха преценките си за постиженията на шиваческото изкуство.
Справедливостта изисква да подчертаем, че в това потънало в блясъка на обедното слънце обедно ревю на модата вкусът и елегантността бяха на високо ниво. Както консултациите с модните журнали , тъй и изкуството на няколкото български работници, които бяха усъвършенствали своя занаят в Париж, Лондон и Ню Йорк, бяха покрили женските снаги с изискани и красиви тоалети.
Манифактурните магазини на Месер и Розенфелд доставяха на високи цени най-модните и при това с неповторими десени платове.
Ненапразно чужденците, които наблюдаваха този интересен и богат обеден парад, отнасяха впечатлението, че София е град на красив и елегантен свят.
Доста чужденци през тия години избираха съпругите си измежду това добре соанирано поколение, което със своята красота бе сериозен съперник на техните сънароднички.  
Една от големите грижи на хората от хайлайфа беше да установят връзки с чуждите легации, които откриваха възможности за бляскави срещи и за дълги след тях разговори, за да могат ощастливените седмици подред да се хвалят от дом в дом и от човек на човек.

От книгата "Улици, хора, събития" на Димо Казасов