Обширните райони от Вардарско-Моравския басейн на запад до Черно море на изток, от междуречието Прут-Днестър и Карпатите на север до брега на Егейско море на юг са били обитавани в древността от народ, наречен тракийски от древните географи. На север от скъпоценния камък (Стара планина) по долното течение на Истра (Дунав) и в Трансилвания са живеели северните траки, а по южните склонове на Балканите и в Родопите, южните. И двата клона са съставени от първоначалните жители на тази страна, те говорят подобен език, но имат териториални диалекти. Древният тракийски език е имал много общо с древния македонски. Траките са били разделени на множество племена, които често са били в противоречие помежду си, като по този начин са създавали плодородна почва за завоеватели. В крайния северозапад, близо до границите с панонските племена,  живеели трибалите. Според Херодот в началото на V век. пр.н.е.  те заеха относително малка площ от долното течение на река Бронг (днешна река Морава в Сърбия), която се влива в Дунав. Силата на трибалите обаче постепенно нарастваше. През 424 г. пр.н.е.  те нанесли тежко поражение на тракийския цар Ситалк, който сам положил глава в решителна битка. Границите на племето се разширяват, достигайки река Еск на изток (днес е  река Искър в България), а на запад от десния приток на Дунав, река Сава. Допълнителни териториални претенции се сблъскват с интересите на все по-силната Македония.   Пикът на силата на племената е през първата половина на 4 век. пр.н.е.  По това време те започват процеса на разлагане на първобитнообщинната система и формирането на ранна държава. Откроява се благородството, ражда се институцията на кралската власт. Трибалите успяват, където мирно, където и с военни средства, да обединят редица по-малки севернотракийски и съседни илирийски племена. На десния бряг на Сава се е намирала столицата на племенния съюз - град Сирмиум, кръстен на най-известния от племенните царе - Сирмиум. Армията на това страховито, войнствено племе достига, според уверенията на древни автори, до 30 хиляди войници, представляващи сериозна опасност за съседните държави. През 339 г. пр.н.е.  племената дори успяха да нанесат осезаемо поражение на Филип II, чиято уморена армия, докато се връщаше от „скитската“ кампания, беше внезапно нападната от тях в планинските клисури. Tрибалите лишили Филип II от пленената плячка, а самият той беше тежко ранен в дясното бедро. До края на живота си бащата на Александър Велики остава куц, обременен от положението на инвалид. От втората половина на 4 век. пр.н.е.  започва постепенният упадък на племенната асоциация. От север, преминавайки Дунава, по-многобройни и не по-малко войнствени келтски племена започват да го притискат. Македония нанася решаващ удар от юг. През 335 г. пр.н.е.  Александър Велики прави бърз поход срещу северните траки. В голяма битка той успява да разбие трибалите. Както отбелязва римският историк Ариан, битката беше упорита. Варварите по нищо не отстъпваха на македонците, докато фалангата не влезе в игра. Едва след това племената избягаха, загубвайки 3000 убити. Сирм, управлявал по това време с останките от племето си, се приютил на непревземаемия остров Певка в делтата на Дунав, но след кратка съпротива той дошъл при Александър и признал себе си победен.     Кралят Трибалски, въпреки бързината на бягството си, успява да погребе значителна част от своите съкровища и те са напълно случайно открити през 1986 г. в северната част на България в село Рогозен от селянин, докато прибира картофи. Съкровището се състоеше от 165 великолепни сребърни съда, както за ежедневието, така и за ритуални цели. Съдейки по надписите върху каните и фиалите, те са били събирани от племенните царе почти век по различни начини. Много от съдовете са дарени на предшествениците на Сирм от тракийските династи, които искат да привлекат подкрепата на страховитата си северна съседка. Така направи и Котис I, който беше начело на одриската асоциация на южните траки от 383 до 359 г. пр. н.е., а след това и неговият наследник Керсеблепт, който подарил луксозен сребърен фиал на племенния цар Дидюкаймос. Съкровището ярко потвърждава свидетелството на древни автори за водещата роля на племената сред севернотракийските племена през първата половина на 4 век. пр.н.е.   Обаче към 1 век. Пр.н.е.  ситуацията се е променила. Трибалите, притиснати от всички страни, не могат да се конкурират с по-силните съседи. Скитите настъпват от изток. На запад Сирмиум е превзет от илирите от Бревки и дълбоко в първоначалните владения в началото на III век. Пр.н.е. д. орди келти нахлуват. Районът на заселване на някога мощното племе е рязко намален, броят на племената пада.   Келтското нашествие засяга почти всички древни народи в северната част на Балканите, достигайки Гърция. Само тук, след като получиха сериозен отпор, завоевателите бяха принудени да се обърнат обратно. След продължителни кървави сблъсъци с тракийските племена, част от Скордис келтите се заселват по бреговете на река Морава, изтласквайки своите съперници на изток. Друга част, водена от водача Батанат, се установява при вливането на река Сава в Дунав близо до град Сингидун (днешен Белград). Вярно е, че келтите са само част от сардоните, клон на траките. Дарданите, например, съдейки по имената на места, също са живели в Галия (река Дордон) и Дардания, на границата с Македония. Сардоните на Галия живееха близо до Масилия.     През II-I век. Пр.н.е. д. победителите до голяма степен се смесиха с губещите. В социално-политическото развитие обаче келтите изпреварват траките и илирите, което се обяснява с по-тесните им контакти с Македония. Скордиските  често са служили в македонската армия като наемници. Показател за тяхното превъзходство е и наличието на собствени златни и сребърни монети, които са били широко разпространени в Средния Дунав преди римското завоевание. Това мощно келтско племе имало и градове, които географът Страбон споменава: Георта и Капедун. В края на 1 век. Пр.н.е. д. Скордиските, изтощени от борбата с илирите и траките, под ударите на римляните мигрират в съседна Панония.1.
Историк античности