Древните историци и географи поставят дарданите на северните граници на Македония. За разлика от келтите, дарданците не се сливат с траките, но често действат съгласувано с тях, предприемайки хищнически набези над Македония и Гърция. Както отбелязва Тит Ливий, през II век. Пр.н.е. д. това илирийско племе представлява сериозна заплаха за съседите си. Македонските царе взеха всички възможни мерки, за да обезопасят владенията си от набезите им. Тактиката на „изгорената земя“ беше традиционна, когато широките гранични ивици бяха напълно опустошени, което лишаваше врага от провизии и фураж. В навечерието на решителния сблъсък с Рим Персей направи успешна кампания в Дардания, като я отслаби значително. Други, не по-малко войнствени племена, търсещи места за заселване, също бяха настроени срещу страховития враг. Сред последните особено се открояват бастарите.   За етническия произход на бастарите сред древните автори имаше значителни разлики. Страбон и Тацит са склонни да ги считат за германци, но Тит Ливий, Апиан и Плутарх ги наричат ​​келти. Последните вероятно са по-близо до истината. Изпитвайки най-силния натиск от запад на германците и от изток на сарматите, бастарите в началото на II век. Пр.н.е. д. се преместват към Дунав в търсене на празна земя. Един поток, закръглил Карпатите, се изтърколи до устието, окупирайки остров Певка. Друг, заобикаляйки планините от запад, напредва до средното течение на реката. През 1 век. Пр.н.е. д. под нападението на скордиските, а след това и на сарматите, бастарите тръгнаха оттук към североизточните граници на Дакия в горното течение на Днестър и Тиса.   По време на много години скитания те до голяма степен възприемат обичаите на своите съседи и също частично се смесват с тях, образувайки племенен съюз. Почти всички древни автори наричат ​​бастарите конни хора, като сарматите. В битката обаче ездачът беше придружен от пехотинец, който при необходимост можеше да замени падналия другар. Както отбелязва Юлий Цезар в своите „Бележки за галската война“, германците са практикували същия метод на воюване. Бастарните бяха обединени с траките не само от общата територия на заселване, но и от същата омраза към Рим. През цялата си история и Амиан Марцелин е един от последните, който споменава бастарите, те многократно влизат в различни антиримски съюзи или независимо пробиват лимесите на империята по Долен Дунав. Високият им ръст, сила и войнственост ужасяват кохортите на римляните. Съюз с бастарите през II век. Пр.н.е. д. вдъхна надежда в сърцето на македонския цар Филип V по време на борбата му с Рим. Изплашени от големия брой бастари, дарданците, без да се надяват сами да защитят родните си земи, изпращат посолство до „вечния град“ с молба за помощ. Само алчността на Персей, който не искаше да плати на бастарците наградата, обещана от баща му, спаси Емилия Павел от неприятностите, свързани с сблъсък с това племе. През 1 век. Пр.н.е. д. Бастарите, начело с няколко лидери, продължават да играят значителна роля в Долен Дунав.   По поречието на река Цибрус (днешна Цибрица в България) живеело племето мези. Информацията от древни източници за тях е много оскъдна. Ако вярвате на краткото послание на Флор, римляните до края на 1 век. Пр.н.е. д. имали само неясна представа за Мезите. Въпреки това, въз основа на факта, че, започвайки от управлението на Тиберий, цялата римска провинция на Долен Дунав започва да се кръщава на тях, експертите заключават, че това племе има значителна сила и влияние в тракийския свят.   Най-известното сред долнодунавските племена е севернотракийското племе гети, което от древни времена е заемало долното течение и устието на Дунав. На север от реката до Тирас (днешен Днестър) се е простирала обширна суха „пустиня Гета“. В края на VI век. Пр.н.е. д. Дарий I минава тук в преследване на отстъпващите скити. Гетите, след кратка съпротива, бяха принудени да се подчинят на царя на царете. И през V-IV век. Пр.н.е. д. те все още не разполагаха с достатъчно сплотеност и сила, за да отблъснат вражеските нашествия и отново трябваше да се подчинят на надигащите се нашественици. Този път това бяха скитите. В края на V-началото на IV век. Пр.н.е. д. в степите на Северното Причерноморие се формира силен племенен съюз начело с цар Атей, който започва офанзива на юг. Скитите завземат делтата на Дунав и след това принуждават редица гръцки колонии да признаят тяхната власт. По това време Калатис дори сече сребърна монета, изобразяваща брадат скитски конник. Продължавайки, Атей побеждава бойните племена, като ги хвърля на запад. До средата на IV век. Пр.н.е. д. неговата власт се простирала вече до Византия, която плащала дан на царя. Един от центровете на племенната асоциация Атея, разположен на територията между Дунавския завой и Черно море, е наречен Малка Скития (съвременна Добруджа в Румъния).   Увеличената сила на долнодунавските скити не може да не обезпокои Македония, следяща отблизо ситуацията в северната част на Балканите.   През 339 г. пр.н.е. д. очертаните противоречия прераснаха в открит конфликт, фиксиран от античното наследство. Тази година Атей трябваше да води упорита борба с гетите, които живееха близо до морския град Истрия. Състоянието на нещата не било в полза на скитите. Тогава Атей се обърна за помощ към македонския цар, обещавайки да го направи свой наследник. Филип II се съгласи да помогне на съседа си, който беше вече на деветдесет години. Но когато македонските войски достигнали долния Дунав, тяхната помощ не била необходима. Врагът загуби своя водач и сложи оръжие. Атей изпраща македонците обратно и отказва да наследи Филип, позовавайки се на факта, че той си има свой син. Скитският цар не искал да окаже помощ на бившия съюзник, когато обсаждал Перинт и Византия. Обясни отказа си с факта, че хората му са бедни. Той няма нищо друго освен говеда и вагони за жилище.   Вбесен, Филип II прекратява военните действия в Гърция и се движи с огромна армия към Дунава. Някъде в степите на Малка Скития се разиграва битка, в която деветдесетгодишният Атей проявява безпрецедентна смелост, борейки се в челните редици, и пада под ударите на дългите македонски върхове - сариса. Победителят пленил голяма плячка, състояща се от стада говеда и коне, както и няколко хиляди жени и деца в плен. Както обаче беше отбелязано по-горе, в крайна сметка тази плячка отиде при племената, които бдяха над царя в планинските проломи на Тракия.   След смъртта на Атей скитите продължават да живеят в долното течение на Истра, дори секат свои монети, но вече нямат предишната си сила. До 1 век. Пр.н.е. д. те се смесиха до голяма степен със съседните племена бастарни, гети и по-късно сармати.   От втората половина на 4 век. Пр.н.е. д. процесът на имуществена и социална стратификация вървеше по-бързо сред гетите. Археологическите проучвания разкриват, че по това време гетите са имали оръжия, изработени във високо художествен стил и украсени с благородни метали. Важна роля в този процес играе търговията с гръцките полиси, които се появяват на западния бряг на Понт Евксин през 6 век. Пр.н.е. д. Търговците от Том (днешна Констанца в Румъния), Истрия, Одеса охотно купували зърно, говеда, кожа и други селскостопански продукти от съседни племена. По този начин те включиха варварската периферия в интензивен обмен на стоки и допринесоха за обогатяването на нейния връх. Значението на гетите сред останалите севернотракийски племена нараства все повече и повече. Победени от Александър по време на кампанията срещу племената, те успяха да устоят на командира му Зопирион. В голяма битка обединената скито-тракийска армия, заедно с милицията на гръцките градове-държави, успяха да победят армията на амбициозния завоевател и той сам положи глава на бойното поле.   В началото на III век. Пр.н.е. д. се осъществява първият опит за консолидиране на разпръснатите племена гети, продиктуван от заплахата от ново нашествие от юг. След като получава Тракия като наследство от Александър Велики, един от многото диадохи, Лизимах, се опитва да разшири границите на своето владение на север. През 292 г. пр.н.е. д., преминавайки със значителни военни контингенти до левия бряг на Дунав, той пленява редица укрепени селища от местни племена. Тогава гетите се обединиха. Начело на съюза стоеше един от племенните водачи Дромише. Той успя да примами Лизимах заедно с армията си в капан и да го принуди да се предаде. Древни източници съобщават, че след консултация с отряда Дромишет е взел мъдро решение да не наказва благородния затворник. В замяна на териториите, окупирани от войските му, Лизимах е освободен обратно в Тракия, където скоро пада, борейки се за наследството на Александър.

Бастарните, наричани още и бащари.
Бас-тарьi-ен, или баш-тарьi.
Главните от сеячите.
Мизите са от групата на бесите, носят същия етноним с преглас Б-М, предполага се в случая от гръцко влияние.

Какво ще рече това? Данайците казват ли З?

но думата е "бизе" - разрисувани, татуирани, най-често в син цвят.
Бесите са живеели високо в планините, а там расте гора - бише, меше.
Ето ти го славянското "више" и "вис" впоследствие.
Колкото и да е странно, дардани е тюркоезичен етноним.
Дар и Тар са тюркски корени. Дан - до ден-днешен казваме "данък".
Сама виждаш за какво става дума.

Тук не е Азия, няма монголоиди.

А не хаплогрупа С. Езикът ни върви с подходящ гласов апарат, който е най - съвършен. Чувал ли си как мяучат жълтите? Говори за тюркски термини само за Азия.

Дори и с гръцки букви записани има. Търси и ще намериш :):):).
Хаплогрупите не решават езиковия въпрос.
Пусни си в ютуб монголите да ти изпеят Чингиз хан, да видиш как мяучат :):):) жълтите.

А защо те не познават 2 ноти , защо нямат буквите Р и Л? И жените им могат да пикаят прави?

Ако знаеш такива ги публикувай.

Л нямат японците, Р нямат китайците. Тези неща нямат нищо общо с расовата принадлежност, просто езикови особености.
Пентатониката е просто стар тип музикален строй. После се е доразвила до гамата от седем ноти.
Предполагам, че това има връзка с гърленото пеене на източните народи.
Ако знаеш казахите как изпълняват оперни арии :):):)?
Бая си ги омесила "науките" :):):). Динмухамед Кудайберген е човекът с глас, равен на шест октави. На изток го гледат като бог :):):) по концертите му.
Бог едва ли би пял по-добре.

наскоро гледахме една пияна циганка хкак го правеше посред бял ден. Случайно.
Излъга ме една доцентка, която е обучавала монголоиди в София.Тя направо ги срива със земята. показва им цветя в планината , защото са красиви. Те не го разбират и чак, когато им казва, че се прави чай от тях схващат.Мозъкът им е по - различно устроен, бъди сигурен.

как селянките се облекчавали прави в магазина му. Тръгне да излиза, под нея локва. Какви работи помня :):):).
Всички жени могат да го правят :):):).
Както се чудел един ирландец какво нещо е жената :).
Като легне по гръб, оная й работа е отпред. Като легне по корем, отива отзад.
Приеми го като черен хумор :).
Понятието за красота е различно у различните народи, няма нищо за чудене. Не е толкова въпрос на мозъчно устройство.

Но тъпговските пътници не са приоритет на ББ. Той иска да затрие медиците, даскалите и пенсионерите.

Сега чатна ли? Ти си тежък случай. Не става дума за импровизация , а за точни данни.

а защо? :):):)
Няма две еднакви жени и не съм им разглеждал точно уретрите, да ти кажа :).
Но можете да пикаете прави, ако поискате.

О, става ми лошо. реве ми се, това ви сближава с Функа. Никак не съм даскалка, умрелникът да го ....