Легенди за десетки заровени съкровища привличат златотърсачи край Пловдив. Златни колесници и монети от тракийско време, скъпоценности, задигнати от хайдути, и делви с бижута на преселници от Тракия и Македония разпалват въображението на иманярите. Картите на имането, заровени в пещерите, се търгуват по десетки хиляди левове на черно. Пещери и могили в областта отдавна са претършувани. Легендите за несметни богатства обаче примамват млади и стари да копаят отново и отново, често дори с риск за живота си. Последният случай бе само преди два месеца. Баща и син иманяри от Пловдив бяха намерени почти задушени в пещера в района над Храбрино, в търсене на митичното съкровище на Вълчан войвода. В поредица от материали TrafficNews.bg ще ви разкаже легендите. Доколко обаче са достоверни – преценете сами. 

Само в района на село Розовец тракийските могили са около 20. За съжаление, повечето са разбити и ограбени от иманяри. Такова е положението с Гюрова могила, която още към 2003 година е била прокопана с тежка техника и ограбена, без и до днес да е ясно къде са отишли находките от нея. Представа за нея може да се добие от реставрираната гробница в Момина могила край село Братя Даскалови, Старозагорско. Гробницата в Момина могила е проучена, реставрирана и експонирана и това е първият паметник в района, който може да бъде посетен. Като архитектурен план е близка до тази в Розовец, според ст.н.с. Милена Тонкова, която заедно с Даниела Стоянова проучва гробницата в Момина могила. Преди тях обаче обектът е бил разбит и ограбен от иманяри, които прокопават петметров тунел в могилата, за да достигнат до вътрешността на гробницата. Откритията след иманярските набези са експонирани в изложбата „Българска археология” в Националния археологически музей, която се откри на 14 февруари по повод деня на археологията и може да бъде разгледана още месец. 

Районът на Розовец е изключително важен заради пътя, който свързва Пловдивското поле с Казанлъшката долина, и с владетелите, които са оставили тук своите гробници с даровете – златни венци, ритони, пръстени. „Те са вероятно точно тези, които са охранявали този път между центровете на Одриската държава в Казанлъшката долина и на юг, в Маричината долина. Има едно много важно обстоятелство – златоносната зона на Сърнена гора, където в римската епоха е имало рудници. Има много данни за добив на злато, и за това, че тези рудници са експлоатирани още през римската епоха. С това се обяснява този изключително изявен център на властта, от който изследваме забележителни останки и красиви предмети на тракийското изкуство”, смята ст.н.с. Милена Тонкова.

От златните залежи идва и името на друга брезовско село - Златосел и река Златна. Според официалните източници в селото има живот още по времето на траките. Около 1700 г. тук се заселват турци. Селото наброявало 40 къщи. Имало джамия с две стаи и минаре, високо 6 м. Наричало се Саръдемерджий, което означава жълт метал – злато. По време на турското робство от реката са промивали златоносен пясък и са получавали злато. През есента на 1934 г.с Указ на Президиума на Народното събрание, селото получава новото си име Златосел, което вече ясно определя, че жълтото желязо всъщност е злато.