Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2021 14:57 - За Тимошко, Косово, Влахия и Alba Bulgarica
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 1679 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 22.04.2021 19:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


 image

 Българското етническо землище през XIX век.

 На картата виждате територията на създадената със султански ферман на 28.02.1870 г. Българска екзархия. Била е населена не само с българи, но българите са били мнозинство (след като по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., много турци бягат на югоизток, българите стават още по - голямо мнозинство върху посочените на картата земи). Неискайки Русия да има силен съюзник на Балканите, западните велики сили не допускат създаването на българска държава в размерите, видни на картата.

Помествам информация за четири територии, които днес са в рамките на други балкански страни, но в миналото са били част от територията на България, а българите в тях са били преобладаващата част от населението. Става дума за Тимошко (днес в Сърбия), Косово (от 2008 г. независима албанска държава), Белград и областта към него (днес част от Сърбия) и Влахия (днешна Румъния).

1.Тимошко.

Тимошко (на сръбски: Тимочка Крајина) е историко-географска област в днешна Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния. Намира се в географската област „Поморавие” (до 19-ти век населена с компактно българско население): разположена е на запад от Видинска област.

„През 1805 – 1812 година по време на Първото въстание в Белградския пашалък и Руско-турската война от 1806 – 1812 г. населението на областта активно участва във въстанието и подпомага сръбските въстаници и руските войски във/от Влашко. В хода на въстанието през 1807 г. с помощта на Видинския митрополит се провеждат преговори между Кара Георги и турците на остров Адакале. В този момент сръбският вожд е склонен и се съгласява земите му да стигат до р.Велика Морава, а Тимошко, Кюприйско и Пожаревацко да се върнат на Турция. Даже сърбите наричат тази територия „Горна България“.”

Ваятелят на модерния сръбски език Вук Стефанович Караджич (7 ноември 1787 - 7 февруари 1864 г.) е отбелязал присъствието на българи в Тимошко.

„През 1833 година Тимошко е отстъпено от Османската империя на създаденото на територията на Белградския пашалък през 1830 Княжество Сърбия. Повод за това е голямо въстание на българите в района, избухнало след подстрекателства на сръбски емисари. Следва да се отбележи, че до 1833 година Тимошко, за разлика от по-голяма част на Поморавието, никога не е било част от първата сръбска държава Рашка. Присъединяването на областта е подпомогнато от Русия. Руският емисар к-н Коцебу* е изпратен като председател на смесената сръбско-турска комисия за определяне на новата граница. Русия желае Сърбия да получи тази област по стратегически причини. Тимошко е единственият район през който руските войски намиращи се на територията на Влахия биха могли пряко да достигнат до Сърбия. Въпреки че в първоначалния руски проект границата е трябвало пряко да следва р.Тимок, чрез подкупи на комисията, сърбите успяват да получат и гр. Гургусовъц (сега Княжевац).”

Срещал съм различни години, които са сочени за начало на новата сръбска държава (1815 г., 1829 г., 1830 г). Приемам в случая за вярна тази от цитираната статия. Оказва се, че само 3 години след възстановяването си, ненаситила се все още на свободата си, сръбската държава започва да се разширява за сметка на българското етническо землище.

 

„След 1833 година започват процесите на културна и икономическа интеграция на района със Сърбия и асимилация на българското население.

...

В 1873 г. унгарският пътешественик Йожеф Сабо преминава през областта и отбелязва че „славянското“ население е българско, а не сръбско. Публикацията на Сабо предизвиква протест на сръбския посланик в Австро-Унгария.

В навечерието на Освободителната война княз Черкаски съставя карта на българския етнос на Балканите, като отбелязва, че източно от река Велика Морава живеят българи, а не сърби.

...

По време на Първата световна война, Тимошко, заедно с цялото Поморавие, от Пожаревец до Призрен и Прищина (Косово) са включени по силата на Тайната българо-германска спогодба към Царство България. Тук българските власти намират едно етнически аморфно население с примеси от власи, с все още жив спомен за българския си произход.

(„Тимошко”, Уикипедия)

 

Откъс от две интервюта с акад. Григор Велев:

- Кога на практика започва сръбската териториална експанзия към българските земи?

- След 1829 г. Но много преди това всички територии, които са влизали в някогашната Душанова държава, се приемат за изконно старосръбски, а населението, в частност южнославянското и по-точно българското от тези територии е обявявано за „прави сърби“. Девизът на сръбските националшовинисти е: „Където умре сърбин, там е Сърбия!“. Според тях всички южнославянски народностни групи са сърбословенци, сърбохървати, сърбомакедонци и сърбобългари. Но да се върнем към 1829 г., през която е направена първата крачка към териториално разширение и то добива реален израз. Тогава българите от Тимошко-Реченската област, която е в Османската империя, вдигат голямо въстание. Използвайки отличните си братски връзки с Русия, сръбското правителство успява да убеди руския двор, че въстанието е сръбско, а не българско. След което в сключения Одрински мирен договор от 1829 г. Русия налага Османската империя да отстъпи тази област на Сърбия. Веднага след това започва процес на асимилация и сърбизация на 800-те хиляди българи.** И не само българите - през различни периоди от историята на Сърбия на сърбизация са подлагани всички онези етнически групи в страната, които изповядват православието, като власите, циганите, румънците и др. Макар хърватите и бошняците да са езиково много по-близки до сърбите, тези малцинства по-трудно са подлагани на сърбизация поради католическата си и мюсюлманска религия.” (http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/aktsenti/ideyata-za-velika-sarbiya-se-razviva-za-smetka-na-balgariya?fbclid=IwAR3zbl1oiwRqxWljJD6kug8syEUsvF9QxUDp-C2u5NKOxnKDlmP7omi2ORc).

 

-...През 1829 г. се води поредната Руско-турска война, която завършва с подписването на Одринския мирен договор. Въз основа на него Гърция получава статут на независимост, а Сърбия - на автономно княжество.

- А защо българите не присъстват в този договор?

- В тази война българите участват активно като доброволци, но искането им за политическа автономия не е уважено. Нещо повече, въстанието на българите в Тимошко-Реченската област е представено от Сърбия пред Русия като сръбско. В резултат на това Русия заставя Османската империя да отстъпи тази област с градовете Зайчар и Неготин на Сърбия. С този акт руският цар показва покровителското си отношение към Сърбия, превръщайки я в сериозна опора в завоевателната си политика на Балканите.” (http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/ikonomika/bitkata-sreshtu-gryckoto-duhovno-igo-izbuhva-navryh-velikden?fbclid=IwAR2dXq__hPC7eYAZvxNzhIt2sv79xM_iBrI6X98h-dNioTkKgnwfCKudR9k).

 

2.Косово.

Косова е друга бивша българска територия, която днес в огромна степен е дебългаризирана. Понастоящем там има малко българи (така наречените „горани” или „торбеши” – българи ислямизирани през 17-18 век). Според уикипедската статия „Българи в Косово” бройката им е около 15 000 души, а общият брой на хората имащи български произход е между 125 000 и 150 000 души.

„По време на Първото българско царство областта е част от българското землище и е населена с българи. Сръбското проникване е много по-късно – едва през 14 век, когато областта е включена в Душановото царство...По време на османското владичество сърбите населяват само северозападните части на областта, на север и запад от линията Призрен – Прищина. На юг и изток живеят българи...След Нишкото въстание през 1841, което е потушено главно от албански башибозук, на мястото на българското население се заселват албанци, които през следващия един век стават преобладаващо население.

Югоизточно Косово /Прищенско и Призренско/ е в границите на България по време на Първата световна война (1916-1918) /независимо от договореностите/, когато е поделено с Австро-Унгария /албанците не желаят да са под австрийска, а под българска власт/.”

3.Белград.

Преди време бях прочел някъде, че до прогонването на втората българска легия (1867-1868 г.) от Белград (непопаднал в границите на екзархията), този град е имал чувствителен, дори преобладаващ, български народностен облик.

„Първото селище на територията на днешен Белград се нарича Сингидунум, по името на местното племе..При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. По това време той се споменава в латински извори като Алба Булгарика (лат. Alba Bulgarica).

Българският княз Борис I (Борис-Михаил) издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, а другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавани с цвят. Цветът за запада е белият цвят, и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.

След векове на българско, унгарско и византийско владичество, за първи път градът влиза в състава на сръбско владение за съвсем кратко в края на 13 век – на Стефан Драгутин, но като унгарски васалитет. Впоследствие вероятно е част от феодалното владение на Угрин Чака, а от 1330 година има данни да е отново в рамките на Търновското царство.”

Българското име на днешната сръбска столица е „Белград” („Бѣлградъ” на старобългарски). Това е името, което градът е получил при своето основаване. Сръбското му име, ползвано и до днес е „Београд”.

"Земите около Ниш, Браничево (дн. Костолац), Белград и Срем са важна и неразделна част от българското царство - и в политически, и в етнически план, до завладяването му от Василий II (1018 г.)...Както за византийските автори, така и за западните рицари от първите три кръстоносни похода (1096-1097, 1147 и 1189-1190) България започва именно от "Алба Булгарика" (Белград). За средновековните унгарци този град е "Нандор Фехервар" (българската "Бяла крепост"), като в случая е използван етниконът "нандор" - трансформация на древните Аспарухови уногондури. В онази епоха западните автори говорят за "Силва Магна булгарика" (Голямата българска гора), която започвала скоро след Белград и достигала чак до Ниш, а според някои автори дори до Софийското поле. Българският Северозапад е един от най - важните приоритети на възстановената от царете Петър и Асен българска държава (1185 г.). Техният брат Калоян (1197-1207) го освобождава от унгарска власт. Областите на Белград и Браничево са "ябълка на раздора" между България и Унгария до средата на XIV в." (Из "Забравени и неразбрани. Събития и личности от българското Средновековие", стр. 381, П. Павлов).

 

4.Влашко.

„Влашко или Влахия е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния, носеща името на влашкото население, което я е населявало.

...

Влашко е част от българската държава от основаването ѝ след преселението на българите, водени от хан Аспарух (681), до падането на Първото българско царство под византийска власт през 1018 година. След това там е образувана византийската тема Паристрион, но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е пометена от нашествията на печенеги, кумани и узи, които се установяват там смесвайки се със завареното българско население.

С възстановяването на България при Асеневци, земите на север от Дунав отново стават част от българската държава. През средата на 13 век францисканският монах и пътешественик Вилхелм де Рубрук пише, че Влахия принадлежи на Асен, т.е. на българския цар Михаил II Асен.”

(„Влашко”, Уикипедия).

 

Векове наред Влашко е било под българско културно влияние. В днешна Румъния има географски названия с български произход.

Във Влахия е имало голямо българско население, което според някои автори е било мнозинство до към 15-ти век (до към края на 14-ти век, Влашко се намира във васална зависимост от Търновското царство). Днешният румънски народ е образуван от смесването на българи, власи и други етноси.

 

Бележки:

*К-н Коцебу – граф Павел Евстатиевич Коцебу. Не разбрах какво означава това „к-н” пред фамилията му.

**„Веднага след това започва процес на асимилация и сърбизация на 800-те хиляди българи.” Моите уважения към акад. Велев, но изпитвам съмнение доколко вярно е споменатото число, защото според последното преброяване в областта, извършено през 2002 г., в Тимошко живеят 284 112 души (като от тях българи са по – малко от 0,8%). В процес на изчезване е източнобългарският тетевенски говор в Зайчар, Велики извор, Гърлян и други селища, принос за което има и капитулантската политика на Българската държава след 1944 г., която продължава и след 1990 г.




Гласувай:
4



1. panazea - Прекрасно написано !
22.04.2021 15:41
Ще включа линка към постинга ми за Болград .
Пан
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 641812
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031