2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1679 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2021 19:55
Българското етническо землище през XIX век.
На картата виждате територията на създадената със султански ферман на 28.02.1870 г. Българска екзархия. Била е населена не само с българи, но българите са били мнозинство (след като по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., много турци бягат на югоизток, българите стават още по - голямо мнозинство върху посочените на картата земи). Неискайки Русия да има силен съюзник на Балканите, западните велики сили не допускат създаването на българска държава в размерите, видни на картата.
Помествам информация за четири територии, които днес са в рамките на други балкански страни, но в миналото са били част от територията на България, а българите в тях са били преобладаващата част от населението. Става дума за Тимошко (днес в Сърбия), Косово (от 2008 г. независима албанска държава), Белград и областта към него (днес част от Сърбия) и Влахия (днешна Румъния).
1.Тимошко.
Тимошко (на сръбски: Тимочка Крајина) е историко-географска област в днешна Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния. Намира се в географската област „Поморавие” (до 19-ти век населена с компактно българско население): разположена е на запад от Видинска област.
„През 1805 – 1812 година по време на Първото въстание в Белградския пашалък и Руско-турската война от 1806 – 1812 г. населението на областта активно участва във въстанието и подпомага сръбските въстаници и руските войски във/от Влашко. В хода на въстанието през 1807 г. с помощта на Видинския митрополит се провеждат преговори между Кара Георги и турците на остров Адакале. В този момент сръбският вожд е склонен и се съгласява земите му да стигат до р.Велика Морава, а Тимошко, Кюприйско и Пожаревацко да се върнат на Турция. Даже сърбите наричат тази територия „Горна България“.”
Ваятелят на модерния сръбски език Вук Стефанович Караджич (7 ноември 1787 - 7 февруари 1864 г.) е отбелязал присъствието на българи в Тимошко.
„През 1833 година Тимошко е отстъпено от Османската империя на създаденото на територията на Белградския пашалък през 1830 Княжество Сърбия. Повод за това е голямо въстание на българите в района, избухнало след подстрекателства на сръбски емисари. Следва да се отбележи, че до 1833 година Тимошко, за разлика от по-голяма част на Поморавието, никога не е било част от първата сръбска държава Рашка. Присъединяването на областта е подпомогнато от Русия. Руският емисар к-н Коцебу* е изпратен като председател на смесената сръбско-турска комисия за определяне на новата граница. Русия желае Сърбия да получи тази област по стратегически причини. Тимошко е единственият район през който руските войски намиращи се на територията на Влахия биха могли пряко да достигнат до Сърбия. Въпреки че в първоначалния руски проект границата е трябвало пряко да следва р.Тимок, чрез подкупи на комисията, сърбите успяват да получат и гр. Гургусовъц (сега Княжевац).”
Срещал съм различни години, които са сочени за начало на новата сръбска държава (1815 г., 1829 г., 1830 г). Приемам в случая за вярна тази от цитираната статия. Оказва се, че само 3 години след възстановяването си, ненаситила се все още на свободата си, сръбската държава започва да се разширява за сметка на българското етническо землище.
„След 1833 година започват процесите на културна и икономическа интеграция на района със Сърбия и асимилация на българското население.
...
В 1873 г. унгарският пътешественик Йожеф Сабо преминава през областта и отбелязва че „славянското“ население е българско, а не сръбско. Публикацията на Сабо предизвиква протест на сръбския посланик в Австро-Унгария.
В навечерието на Освободителната война княз Черкаски съставя карта на българския етнос на Балканите, като отбелязва, че източно от река Велика Морава живеят българи, а не сърби.
...
По време на Първата световна война, Тимошко, заедно с цялото Поморавие, от Пожаревец до Призрен и Прищина (Косово) са включени по силата на Тайната българо-германска спогодба към Царство България. Тук българските власти намират едно етнически аморфно население с примеси от власи, с все още жив спомен за българския си произход.
(„Тимошко”, Уикипедия)
Откъс от две интервюта с акад. Григор Велев:
- Кога на практика започва сръбската териториална експанзия към българските земи?
- След 1829 г. Но много преди това всички територии, които са влизали в някогашната Душанова държава, се приемат за изконно старосръбски, а населението, в частност южнославянското и по-точно българското от тези територии е обявявано за „прави сърби“. Девизът на сръбските националшовинисти е: „Където умре сърбин, там е Сърбия!“. Според тях всички южнославянски народностни групи са сърбословенци, сърбохървати, сърбомакедонци и сърбобългари. Но да се върнем към 1829 г., през която е направена първата крачка към териториално разширение и то добива реален израз. Тогава българите от Тимошко-Реченската област, която е в Османската империя, вдигат голямо въстание. Използвайки отличните си братски връзки с Русия, сръбското правителство успява да убеди руския двор, че въстанието е сръбско, а не българско. След което в сключения Одрински мирен договор от 1829 г. Русия налага Османската империя да отстъпи тази област на Сърбия. Веднага след това започва процес на асимилация и сърбизация на 800-те хиляди българи.** И не само българите - през различни периоди от историята на Сърбия на сърбизация са подлагани всички онези етнически групи в страната, които изповядват православието, като власите, циганите, румънците и др. Макар хърватите и бошняците да са езиково много по-близки до сърбите, тези малцинства по-трудно са подлагани на сърбизация поради католическата си и мюсюлманска религия.” (http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/aktsenti/ideyata-za-velika-sarbiya-se-razviva-za-smetka-na-balgariya?fbclid=IwAR3zbl1oiwRqxWljJD6kug8syEUsvF9QxUDp-C2u5NKOxnKDlmP7omi2ORc).
-...През 1829 г. се води поредната Руско-турска война, която завършва с подписването на Одринския мирен договор. Въз основа на него Гърция получава статут на независимост, а Сърбия - на автономно княжество.
- А защо българите не присъстват в този договор?
- В тази война българите участват активно като доброволци, но искането им за политическа автономия не е уважено. Нещо повече, въстанието на българите в Тимошко-Реченската област е представено от Сърбия пред Русия като сръбско. В резултат на това Русия заставя Османската империя да отстъпи тази област с градовете Зайчар и Неготин на Сърбия. С този акт руският цар показва покровителското си отношение към Сърбия, превръщайки я в сериозна опора в завоевателната си политика на Балканите.” (http://www.jivotatdnes.bg/nachalo/news/ikonomika/bitkata-sreshtu-gryckoto-duhovno-igo-izbuhva-navryh-velikden?fbclid=IwAR2dXq__hPC7eYAZvxNzhIt2sv79xM_iBrI6X98h-dNioTkKgnwfCKudR9k).
2.Косово.
Косова е друга бивша българска територия, която днес в огромна степен е дебългаризирана. Понастоящем там има малко българи (така наречените „горани” или „торбеши” – българи ислямизирани през 17-18 век). Според уикипедската статия „Българи в Косово” бройката им е около 15 000 души, а общият брой на хората имащи български произход е между 125 000 и 150 000 души.
„По време на Първото българско царство областта е част от българското землище и е населена с българи. Сръбското проникване е много по-късно – едва през 14 век, когато областта е включена в Душановото царство...По време на османското владичество сърбите населяват само северозападните части на областта, на север и запад от линията Призрен – Прищина. На юг и изток живеят българи...След Нишкото въстание през 1841, което е потушено главно от албански башибозук, на мястото на българското население се заселват албанци, които през следващия един век стават преобладаващо население.
Югоизточно Косово /Прищенско и Призренско/ е в границите на България по време на Първата световна война (1916-1918) /независимо от договореностите/, когато е поделено с Австро-Унгария /албанците не желаят да са под австрийска, а под българска власт/.”
3.Белград.
Преди време бях прочел някъде, че до прогонването на втората българска легия (1867-1868 г.) от Белград (непопаднал в границите на екзархията), този град е имал чувствителен, дори преобладаващ, български народностен облик.
„Първото селище на територията на днешен Белград се нарича Сингидунум, по името на местното племе..При варварските нашествия античният Сингидунум е унищожен, а сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава. По това време той се споменава в латински извори като Алба Булгарика (лат. Alba Bulgarica).
Българският княз Борис I (Борис-Михаил) издава съответен документ за основаване на града. За името на града има поне две версии: едната твърди, че името му идва от белите скали в околността, а другата версия се основава на факта, че в средните векове посоките на света са означавани с цвят. Цветът за запада е белият цвят, и тъй като Белград по това време е най-западната точка на България, е наречен Белград.
След векове на българско, унгарско и византийско владичество, за първи път градът влиза в състава на сръбско владение за съвсем кратко в края на 13 век – на Стефан Драгутин, но като унгарски васалитет. Впоследствие вероятно е част от феодалното владение на Угрин Чака, а от 1330 година има данни да е отново в рамките на Търновското царство.”
Българското име на днешната сръбска столица е „Белград” („Бѣлградъ” на старобългарски). Това е името, което градът е получил при своето основаване. Сръбското му име, ползвано и до днес е „Београд”.
"Земите около Ниш, Браничево (дн. Костолац), Белград и Срем са важна и неразделна част от българското царство - и в политически, и в етнически план, до завладяването му от Василий II (1018 г.)...Както за византийските автори, така и за западните рицари от първите три кръстоносни похода (1096-1097, 1147 и 1189-1190) България започва именно от "Алба Булгарика" (Белград). За средновековните унгарци този град е "Нандор Фехервар" (българската "Бяла крепост"), като в случая е използван етниконът "нандор" - трансформация на древните Аспарухови уногондури. В онази епоха западните автори говорят за "Силва Магна булгарика" (Голямата българска гора), която започвала скоро след Белград и достигала чак до Ниш, а според някои автори дори до Софийското поле. Българският Северозапад е един от най - важните приоритети на възстановената от царете Петър и Асен българска държава (1185 г.). Техният брат Калоян (1197-1207) го освобождава от унгарска власт. Областите на Белград и Браничево са "ябълка на раздора" между България и Унгария до средата на XIV в." (Из "Забравени и неразбрани. Събития и личности от българското Средновековие", стр. 381, П. Павлов).
4.Влашко.
„Влашко или Влахия е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния, носеща името на влашкото население, което я е населявало....
Влашко е част от българската държава от основаването ѝ след преселението на българите, водени от хан Аспарух (681), до падането на Първото българско царство под византийска власт през 1018 година. След това там е образувана византийската тема Паристрион, но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е пометена от нашествията на печенеги, кумани и узи, които се установяват там смесвайки се със завареното българско население.
С възстановяването на България при Асеневци, земите на север от Дунав отново стават част от българската държава. През средата на 13 век францисканският монах и пътешественик Вилхелм де Рубрук пише, че Влахия принадлежи на Асен, т.е. на българския цар Михаил II Асен.”
(„Влашко”, Уикипедия).
Векове наред Влашко е било под българско културно влияние. В днешна Румъния има географски названия с български произход.
Във Влахия е имало голямо българско население, което според някои автори е било мнозинство до към 15-ти век (до към края на 14-ти век, Влашко се намира във васална зависимост от Търновското царство). Днешният румънски народ е образуван от смесването на българи, власи и други етноси.
Бележки:
*К-н Коцебу – граф Павел Евстатиевич Коцебу. Не разбрах какво означава това „к-н” пред фамилията му.
**„Веднага след това започва процес на асимилация и сърбизация на 800-те хиляди българи.” Моите уважения към акад. Велев, но изпитвам съмнение доколко вярно е споменатото число, защото според последното преброяване в областта, извършено през 2002 г., в Тимошко живеят 284 112 души (като от тях българи са по – малко от 0,8%). В процес на изчезване е източнобългарският тетевенски говор в Зайчар, Велики извор, Гърлян и други селища, принос за което има и капитулантската политика на Българската държава след 1944 г., която продължава и след 1990 г.
Тагове: