Доскоро у нас беше приета на въоръжение, главно по политически причини, т.н. хуно-тюркска хипотеза за културно-историческия характер на първите българи, прабългарите. 
Поради отсъствието обаче на хуно-тюркски антропологични, езикови, музикални, религиозни, културни и материални остатъци сред по-късните българи, последователите на тази хипотеза бяха принудени да постулират аксиомата за малочисленост и малокултурност на прабългарите.
С тази аксиома се решаваше и въпроса за "разтварянето" до около 850 г. на "хуно-тюркския" език на прабългарите в "морето" от протославянски племена, живеещи на територията на огромното Първо българско царство, по-точно империя.
В същност, двете хипотези, за хуно-тюркския произход и за малочислеността на българите - номади представляват скачени еднояйчни близнаци - такива, че ампутирането на който и да от тях автоматически води до смъртта на другия.     Наистина, забележими следи от такъв език не биха могли да се намерят, но не защото неговите носители са били малко, а защото никой не е говорил на такъв език.

Както сочат всички съвременни исторически и археологически свидетелства, прабългарите са били европеиден народ от предимно памиро-фергански тип.
Езиковите данни са в по-малко количество, но и те указват на източно ирански език, близък до този на аланите.
Друго откритие на съвременната българска историческа наука е, че първобългарите са били числено съизмерими с протославяните, а в културно отношение са ги превъзхождали.
Казано по-ясно, първобългарите са били народ със своя държава от векове, докато протославяните са били на равнището на племена.         С изясняването на тези ключови въпроси за етногенезата на средновековния български народ обаче се откри нов, не по-малко болезнен проблем за езика.
След като прабългарите са били многочислени, по-културни и на всичко отгоре и владеещи властовите позиции в своята държава, защо са приели с времето езика на протославяните, т.н. старобългарски, кирило-методиевски или църковно-славянски официален език.

В същност, този проблем може да се разпадне на три подвъпроса:
1) доколко официалният език е чисто славянски или е от смесен тип;
2) доколко двата езика са се различавали помежду си и
3) доколко официалния църковно-канцеларски език е бил и говорим език и дали е имало и друг паралелен говорим език и докога?       

      Един от начините за да се отговори на тези въпроси е да се открият и анализират думи и граматични форми, останали в българските диалекти, които биха могли да са реликти от езика на прабългарите.
Тъй като този език е останал (вероятно) безписмен, неговите следи трябва да се търсят главно в говоримите форми на българския език - диалектите, етнографските и фолклорните форми на българската култура.
Целта на това изследване е именно да се търсят такива думи и граматични форми с евентуален прабългарски произход, колкото това да е рисковано, твърде късно и изискващо огромни сили и квалификация.
Засега, ние ще се опитаме да запълним тези празнини с повече ентусиазъм.         Огромното множество от т.н. чужди, редки, регионални и остарели думи в българския език имат ясна и добре установена етимология. Най-често те са заимствани от езиците на народите, с които българите са били в културни и исторически връзки: руски и други славянски езици (чешки, полски), османо-турски и посредством него с арабски и персийски, гръцки, езиците на други съседни и далечни европейски народи: румънски, италиански, френски, немски и др.

Съществува обаче една малка група от думи, за които авторите не могат да посочат ясна етимология, въпреки че смисълът им е пределно добре известен. Поради тази причина, авторите обикновено ги характеризират като диалектни думи.    

 Обикновено към списъка на диалектните думи се включват и думите, свързани с българската етнография, описващи бита, трудовата дейност, занаятите, народната медицина, вярванията и обичаите на българите до преди стотина години. 
 Обикновено авторите посочват, че произходът на т.н. диалектни думи може да се търси в най-ранните етнически компоненти, които са образували българския народ: прабългарите, славяните, траките и евентуално някои други по-малочислени и късни пришълци.
Като доказателство за това могат да се приведат данните на Мария Мъжлекова [4] която установява, че около 375 такива думи се срещат още в ранни документи, написани на старобългарски (черковно-славянски) език.
Поради това, повечето от думите, приведени от този автор  имат славянска етимология. Общоприето е, че траките не са оставили значителни езикови следи, но това не е съвсем вярно.
От езика на траките досега са установени около 300 думи, главно топоними и хидроними, които обаче имат ясна връзка с другите сродни индо-европейски езици, балтийски, германски, илирски и др.
Приведените по-долу “диалектни” думи не включват и думи считани за наследени от езика на древните траки, чийто произход също се установява лесно. Избраните по този начин “диалектни” думи с неславянска и нетракийска етимология може да имат връзка с езика на прабългарите, които идват от твърде далеч и езикът им е непознат на досегашните български изследователи.        
  В представения по-долу списък са представени такива думи и техните значения, взети от известни и надежни български източници. Някои от използваните литературни източници са академични издания, изготвени на основата на огромен брой други печатни издания, статии, книги, брошури посветени на изслезването на българските диалекти. Например, Мария Мъжлекова използва в своя академичен труд [4] около 165 такива литературни източника.
В тях са описани лексиката, характеристиката на говорите, речниковия фонд и диалектните особености на българските говори навсякъде където са живели и все още живеят компактни маси българи: в България, Северна Гърция (Южна Македония), Банат, Южната част на Молдавия и Украйна, Източна и Западна Тракия.
Най-ранните материали са от 1889, последните - от 1979 год. Към Института по български език е създаден Диалектен архив.
Много от диалектните думи са отразени и в множество речници на съвременния български език: Български тълковен речник с оглед на народните говори; Речник на българския език; Речник на съвременния книжовен български език; Български етимологичен речник; Речник на чуждите думи в българския език и др.        
 Представения речник представлява един суров филтрат, където могат да се търсят, с голяма вероятност, думи от езика на прабългарите – корени или граматични форманти (морфеми, суфикси, префикси, причастия и деепричастия и др.). 
 Независимо от старанието, степента на филтрация сигурно не е много висока и вероятно повечето от предложените думи все пак са старославянски или чужди. Поради това, всяка предложена дума трябва щателно да се изследва и провери. 
Но даже и да се докаже, че само една на всеки петдесет думи е наследство от прабългарите, трудът си заслужава и предложеният списък ще има стойност.         Повечето от предложените думи са съхранени не чрез писмения старобългарски език, а чрез устните говори на българите.
Причината е, че писменият старобългарски език е бил под строг контрол на църковно-славянските свещеници. Особено строг в това отношение е бил патриарх Евтимий, който под формата на борба срещу "грубия език" е унищожавал книги, съдържащи думи от обикновената реч на хората.
Само около 30-тина такива неславянски думи са проникнали в речника на сторабългарския език, повечето от които ирански (корд - меч, пърсь - гърди, ренк - цвят, маст - цвят, сурикъ - червен и т.н.).
Други неславянски думи с почти сигурен индо-ирански произход, са се запазили като общобългарски, в последствие книжовни думи (аз, куче, маса - много, валеж, матов - млечен, пир - угощение, срам, сам-самси и мн. др.).           
  Още най-ранните изследователи откриха и десетина думи, които се набедиха за старотюркски, на основата на които се формулира т.н. хуно-тюркска “теория”, всъщност хипотеза за произхода на прабългарите.

Всъщност, някои от тези думи са староирански, по-късно преминали в езиците на много народи - багатур (големец, господин), таркан (управител, съдия), боила (властел, овластен). 
С това всяко едно изследване на възможни техни езикови остатъци извън известните десетина, набедени за тюркски, думи се лишаваше от смисъл. Поради това, срещайки българска дума с неясна етимология, изследователите я обявяваха за “диалектна” и преставаха да се интересуват за нейния произход.
За разлика от цивилизованите страни на Запад (Германия, Англия, Испания), където местните диалекти се считат за национално богатство, в България се създаде нихилистично отношение към тях, както и към други елементи на националната култура - фолклор и музика.
Така се натрупаха стотици стари, редки и регионални думи от такъв характер, повечето от които с неизследван произход. За разлика от тях, стимулира се връщането на позабравените османо-турски думи.            Представеният по-долу списък от редки и диалектни български думи може да се използва и от авторите и читателите на българска поезия и белетристика, когато се възпроизвежда съответната историческа форма и обстановка. Той може да е полезен и за обогатяване на съвременния български език с доста позабравени оригинални български думи от далечното минало. Между впрочем, такава практика съществува отдавна при днешните големи държави (САЩ, Русия, Англия, Германия, Франция, Индия), както и при малките държави, които се стремят да съхранят оригиналните корени на своя език (Гърция, Унгария, Чехия, Армения). Въпреки че в миналото старобългарският език е играл такава международна роля, както латинския и гръцкия език, днес в България липсва интерес към запазване и утвърждаване на основите на неговия наследник - съвременния български език.

(http://bgdialectglossary.wikia/wiki/Bulgarian_Dialect_Glossary#Sources). Български диалектен речник -Bulgarian Dialect Glossary (http://bgdialectglossary.wikia/wiki/Index:Bulgarian/%D0%BE)

на ония изрази. Забрави ли...пак?

какво общо бихме имали с тюрките.

Така харесва ли ти?

Значи, негрите са негроидни протосемити? Или бъдещи европеидни протосемити? Смешник.

13:19 - Не слагай с ...... си кратуна думи, които
от: dobrodan За постинг: РЕЧНИК НА ОРИГИНАЛНИ СТАРОБЪЛГАРСКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ

нито съм казвал, нито писал.
Това дразни!
Ако не си заблязала още, не аз съм смешният от двама ни. Продължавай да .......

Жълтите? Дай пример - не даваш. Тогава си мълчи.

Приличаш ми на Гетчо, който си пишеше само с мъже снадежда да го огрее някога, а жените ругаеше. И аз не обичам да си пиша с педераси.