Твърдението, че древните българи са били някакви прототюркски племена, дошли в Източна Европа с хуните на Атила, се е утвърдило здраво в науката, както „западна“, така и „рускоезична“.
Унгарски тюрколози (Томашек, Вамбери, Немет) и историци от края на 19 и началото на 20 век. свързваха българите, известни като уногундурите здраво с ногурите / уногурите и разбира се с хуните.
Те създават теория за пратюркския прабългарски език и неговото влияние върху староунгарския език и правят своето „откритие“, че етнонимът „българи“ произхожда от тюркския. bulgamag - "копеле", "купчина", "смес", "гадове", или "бунтовници", "смутители", "ренегати", съгл. Vambery.
1 Това мнение остава водещо в науката и до днес. Основателят на българската историческа наука проф. В. Златарски, одобри мнението на Томашек като основно.
Други определят името на българите от беш огур - „пет огура“ (Б. Мункачи), или от тюркски. bulaq - „водоизточник“, като „речни хора“, „блатни хора“ и т.н.
Трето, името „българи“ се свързва с монгите. думата булган означава "катерица", "самур", т.е. "Ловци на самури" (Борис Симеонов) и други езикови странности.  
Уравнението vghundurs = ughundurs = unogundurs = unogurs отлично обяснява "хуно-тюркския" произход на българите.
Те се появяват едва през V век. сл. Хр. и съответно М. Хоренаци признава „анахронизъм“, поставяйки събития от V век. Нн.е., който е бил съвременник (появата на Вунда / Вунда и преселването на българите в Армения), в много по -ранна епоха (около I в. Сл. Хр.).  
Все още няма отговор на въпроса: къде е била столицата на българската държава, създадена през 632 г. на територията северно от Дунав?
Тогавашната Велика България се простираше през равнините на съвременна Южна Румъния (Влашко), Молдова, Южна Украйна и Русия, чак до Волга и Кавказ. Може би столицата е била на едно от тези места?
След като България влезе във войната с Византия през 680-681 г., тя завладява територията на съвременна Северна България. Тогава столицата е преместена в град Плиска.
  През 893 г. българският цар Симеон Велики отново премества столицата - този път в Преслав, на около 60 км южно от Плиска. Преслав е бил столица на България до 971 г., когато по военно-политически причини българската столица е преместена в Сердика (София), а скоро след това в Охрид.
  Първите две столици, за щастие на съвременните археолози, се намират извън териториите на сегашните градове със същите имена.
Плиска и Преслав са построени върху значими за времето си площи - 23 и 6,5 кв. км съответно. В случая говорим само за териториите, заградени с крепостни стени. Археолозите откриват така наречените „катедрали“ - жилищни, битови и други сгради - и извън крепостните стени.  
Но нещо друго е по -важно - всички крепостни стени, жилищни сгради, храмове, дворци, резиденции са построени от добре обработени квадратни каменни блокове с тегло понякога един и половина тона. Градовете се захранват с вода, много сгради се отопляват с горещ въздух (!) и има  канализация.
Като цяло суперцивилизация от онова време.  
Нещо повече, след разпадането на Римската империя през IV-V век градският живот в новите варварски държави всъщност спира. Ако мога така да се изразя, селото там напредва към града.
Селищата са изградени от дърво, глина, в най -добрия случай от фин трошен камък и тухли, свързани с глина.

Например, първата каменна сграда в Англия е построена от Уилям Завоевателя едва през 1067 г., по времето, когато белокаменните сгради на Плиска и Преслав вече са били на триста години!   И какво е загадъчното тук, ще попита читателят?
Всъщност тук има много неразбираеми неща.
Плиска например е изцяло разположена на равнина, въпреки че никой в ​​тази опасна епоха не е построил не само столица, но дори и обикновен град на незащитена равнина! Селища, особено столиците на средновековните държави, са построени на естествено защитени места - хълмове със стръмни склонове, полуострови, острови и т.н. По тази причина, между другото, Римският сенат отказа на император Константин, че новата столица на Източната Римска империя е построена в Сердика (днешна София), разположена на плоското Софийско поле. Тя лесно би била уязвима.
Париж например е бил разположен на един от островите на Сена в продължение на векове, Константинопол е построен на полуостров и т.н. - има много примери.
Само българите по някаква причина възстановяват столицата си на гола равнина, където тя може да бъде атакувана от врага от всички страни.   Но защо приемаме всички тези неща за тайни?
  И тъй като противоречат на непоклатимата доскоро идея на историци (както чуждестранни, така и български) за българите и създаването на българската държава. И то се състоеше в следното: българите са народ от тюркски произход, номади в началния етап, движещи се непрекъснато със стадата си по евразийските степи от Монголия до Карпатите. Азиатци, те бяха ниски, с лък, с дръпнати очи.
Тяхната култура стоеше на най -примитивното ниво на номадите, те живееха в наети палатки, докато се движеха след пашата. Животновъдството беше единственият източник на храна. Те също не пренебрегнаха дребните грабежи, оперирайки с добре въоръжени и обучени отряди от Китай и Индия до Византийската империя.  
  И освен това, според историците, българите са били много малко. Според различни учени техният брой варира от 20 000 до 200 000. По този начин те предоставиха доказателства за своите изчисления.
  Век и половина след 681 г., когато българите вече са имали писмен език и е било възможно да се установи техният речник от ръкописите, учените разкриват, че има само 15 тюркски думи срещу  десетки хиляди славянски думи!   Това означаваше, че българите бяха толкова малко, че за век и половина те бяха погълнати от славянското население, наброяващо 1,5-2 милиона души, което запълни частта от Византия, завладяна от хан Аспарух през 681 година.
  Това е идеята, която от десетилетия се насажда в съзнанието на българския народ. През 1981 г. тържествено се отбелязва 1300 -годишнината от създаването на българската държава. До тази дата са създадени много книги, филми, театрални представления. Един от мащабните филми - „Хан Аспарух“ - е гледан от 15 милиона зрители (тоест всеки българин е гледал филма поне два пъти).   От този филм българите научиха, че техните прадядовци са куп номади, които са намерили убежище от бурите на историята в тръстиките на безкрайните блата на устието на голямата европейска река Дунав. И в един прекрасен момент, по неизвестна причина, те внезапно нахлуха в най -могъщата страна на тогавашния свят - Византия.

А срещу разпръснатата българска армия, която дори и да изхождаме от максимално допустимия брой българи (200 000 души), се състоеше от не повече от 10 000 войници, цялата византийска армия (80 000 бойци) и флот (30 000 моряци) бяха изпратени начело с императора.   И ... Византия търпи ужасно поражение.
След него победителите окупират цяла днешна Северна България, завладявайки множество византийски крепости една след друга. По пътя те завладяват седем славянски племена и накрая сключват мирен договор, според който Византия им прехвърля окупираните територии, а България става една от трите най -могъщи държави в Европа.  
Това възможно ли е?   Реалностите, описани в летописите и наблюдавани на бойното поле, сериозно противоречат на внедрената в продължение на два века идея за произхода на пробългарите, техния брой, култура и език. Но нека започнем по ред.   Първо, колко българи са тръгнали на юг от Дунав през 680 г.? Ако се съгласим с учените, че броят на българите е 200 000 души, тяхната армия наистина наброява не повече от 10 000 души.
Но с такъв брой войници няма как да победим 110-хилядната перфектно обучена и добре въоръжена източноримска армия! И да спечелим по такъв начин, че Византия да изостави обичайната си граница по река Дунав ...
Векове наред Византия се придържа към принципа, че нейните по -многобройни противници - варвари (хуни, готи, авари) трябва да се сдържат северно от Дунав. Териториите на юг от реката определено трябва да принадлежат на Константинопол. Това е неговият гръб.   И стана така, че почти всички противници на Византия се оттеглиха на север от Дунав, дори без да бъдат победени.   Но през 681 г., след битката с българската армия, Византия не само не изисква това, а напротив, подписва мирен договор с България и й дава тази изконна територия. Дава й тила!   Въпросът е защо?   Преди това императорът на Константинопол никога не е водил войски срещу северните варвари и освен това не е събирал цялата мощ на византийската армия и флот срещу тях!
Отряди от покрайнините на империята, подсилени, ако е необходимо, от два или три полка на столицата, обикновено се изпращаха срещу „десетхилядната армия“ на варварите, за която се смяташе, че са българите.   Но ако Византия изпрати цялата си армия и флот на война, това би могло да означава само, че равен враг преминава границите на империята - както по брой, така и по въоръжение.
За да предизвика такова уважение в Константинопол, българската армия трябваше да бъде най-малко 80-100 хиляди души. Това означава, че населението на България до 680 г. е било около 2 милиона души.   Тоест Византия беше принудена да отстъпи най -важните си територии на север на абсолютно равен враг, който може би дори я надминавал  в много отношения!
Связъ Времени

Здравей, Радостина. Като че ли причината е в способните български владетели. Те успяват да спечелят много войни, а за Византия изглежда на север е добре да бъде България. Както и обратното и затова княз Тервел се включва на византийска страна и печели славна победа.
Поздрави!

тюрките и е защитил Европа.