Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2021 19:30 - НИЕ-624 Събитията през февруари 2006
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 217 Коментари: 0 Гласове:
0



ФЕВРУАРИ  2006 ГОДИНА

 

·                     Започва последната година от мандата на президента Георги Първанов. И започнаха да се появяват разнопосочни анализи – за това какво е свършил за 4-те си години той, и кой му е помагал или пречел. Което е напълно в реда на политическите борби, както ги разбираме в България - “кой кого”. Обаче има и странни анализи, обсъждащи защо изобщо ни е необходим такъв президент. За тях ми е думата.
Георги Първанов е много спорен президент. Спорен в добрия смисъл на думата. И ще остане такъв вероятно, поне в първия половин век на нова България. “Наш Жельо” е демократичен подлец (вижте НИЕ-1 и особено НИЕ-2). Петър Стоянов – демократичен тарикат (вижте НИЕ-4, НИЕ-5, този том НИЕ-6 и нататък), бъдещият след Първанов Росен Плевнелиев – демократичен наивник, а дошлият след Плевнелиев Румен Радев е най-простият от всички тях. За разлика от Георги Първанов, който е най-умният, в смисъл на най-прозорливия от всички.
Е, кой съм аз, че си позволявам да характеризирам Президентите, ще кажете. Ами само АЗ съм подредил фактите от новата ни история по начин, който дава някаква смислена картина на живота ни през тия години. Като не сте съгласни, що не се опитате ВИЕ да подредите частичките на политическия ни пъзел в друга смислена картина, а? Търсите си го, да ви начукам отговора:
Не защото не можете, а защото честното подреждане на тези факти няма да ви доведе до радикално друга картина. Същата ще е горе-долу. По дяволите! По дяволите - не вие, а фактът, че ТАЗИ картина не говори никак добре за народа ни. За народа ми.

Конкретно за другаря Първанов. Голяма част от следващите редове не пиша за първи път.
Първо: титулувах Георги Първанов “другаря”, не за да го похваля или уязвя, а да изразя съжалението си, че той не е потомствен демократ, а потомствен селянин. И това “противопоставяне” демократ-селянин ще трябва да обясня. Не само на вас, но и на самия себе си:
Векът на Възраждането вече бил завладял просветена Европа. Което съвсем не означавало, че влиянието на Църквата било отслабено. Особено що се отнася до догмите в обикновения живот, а не до разните там възвишени неща. Например: Църквата обявявала извънбрачните деца за позор на Обществото. И представете си – в 16 век в Англия се появил Закон, който изравнявал човешките права на незаконородените деца с тези на законородените. А знаете ли причината за това? – Исак Нютон бил извънбрачно дете! Английските законодатели не можели да си позволят да загубят един, макар и съвсем хипотетичен, нов Нютон, само защото някакъв си Бог бил казал обратното.

Аз не ставам, и вероятно няма да мога да стана в този живот, “англичанин”. Такъв, за когото критерият “кой става”, е само един: полезността му за Обществото! А не селянин ли е, комунист, джендър или недъгав ...
Свърших с отвлечените неща. Второ, трето и четвърто:
Почти без да греша в бройката, мога да твърдя, че Георги Първанов е първият на най-високо ниво българин - потомствен комунист, който разбра (надявам се да не бъркам с миналото свършено време), че носителите на максимата “само Ние сме правите” нямат бъдеще в новия свят. Колкото и да им се ще. (Говоря далеко не само за комунисти и националсоциалисти, но и за радикалисти, земеделци, демократи, безпартийни...) Разбра, че БКП, която сега се нарича БСП, е длъжна да се промени в толерантна към всички българи партия. И че това изобщо не изисква от нея да се откаже от Идеята за равенството между всички хора. Която идея е неизтребима, защото е една чудесна Мечта. Тази Мечта обаче не е сопа или мотика за изтребление, а лост за отваряне на портала към Бъдещето.
Няма да споря дали Първанов е бил принуден да материализира партийното решение за отказ от ценностите на Съюза на съветските републики и вместо тях да бъдат приети евроатлантическите ценности. Това е съвършено безпредметен спор! Защото Изборът му е правилен, избор на Цивилизацията.
Няма да го обвинявам за натиска, който упражни върху съпартийците си, да направят първата крачка към правилното решение за създаване на т.нар. Голяма коалиция. Което съвсем не означава предателство или престъпление към идеите на Лявото, а е просто договор за съвместно съществуване между съседи, живеещи на десните и на левите номера на една улица.
Ще си призная, че когато той след втория си президентски мандат (2007-2012) ще напусне БСП, за да основе нова партия, наречена АБВ “Алтернатива за Българското Възраждане”, оставах скептичен към искреността на намеренията му. За първи път започнах да го гледам с други очи, когато се отказа от “алтернативата”, защото тя бе кооперирана от един доживотно “ляв глупак” като Румен Петков. Но това са други събития, да не забравяме текущите обсъждани днес.

Ето какво каза Георги Първанов в Обръщението си към НС и нацията по повод 4 години от встъпването си в длъжност:
“Първият ми голям ангажимент, поет при полагането на клетвата тук преди 4 години, беше да работя в името на националното помирение и съгласие. И днес съм още по-убеден, че мисията на президента е да обединява, не да разделя и да противопоставя. Старах се да се придържам коректно и към друг мой ангажимент – президентската институция да бъде фактор на стабилността и разумната промяна, на деловото партньорство с другите институции, на коректния диалог с партиите и с гражданските структури. Основателно всички днес, и управляващи, и опозиция, определят като първи и най-важен приоритет на настоящата година постигането на членството ни в ЕС на 1 януари 2007 година.”

Зная, че моите опоненти ще ме репликират с твърдението, че тези думи изрича в своя мандат и един днешен “червен” президент – Румен Радев. Тоест, че думите нищо не значат. Само че след управлението на Георги Първанов България остана стабилен и предвидим европейски партньор, докато Румен Радев ще предизвика гражданска война, докато седи на поста си! За съжаление нещата стоят точно така. А между този Първанов и следващия го Радев стои една десетица години време. Време през което вместо да се демократизира, БСП се дискредитира. Вместо да повярва в думите на Левски - “Времето е в нас и ние сме във времето”, пее “Бой последен е този, чрез кръв и барикади света ще обновим!” Ще обновят, краставици на търкалета.
Чуйте как мисли днес дъщерята на един такъв кървав обновител, социоложката доц, Татяна Буруджиева. Думите й са от интернет-форума segabg.com, датата 30,01,2006:
“Когато през 2001 г. Първанов се кандидатира за президентския пост, БСП изтръпна – загубата щеше да е показателна за самата партия, защото щеше да загуби не кой да е, а нейния лидер. Изборите обаче бяха спечелени и никой не се усъмни, че спечели тъкмо БСП. Оттук започна и сагата на новите отношения между президента и неговата партия. Президентът положи всички усилия да се превърне в президент на цялата нация. И успя – него го харесват и одобряват както леви, така и десни, и центристи. В някаква степен отношението към БСП не се покрива с отношението към президента Първанов. От това БСП не спечели. Идеята, че хората ще приемат мисълта социалистите да управляват, и то добре, защото техният лидер е президент, и то добър, е на път да бъде забравена. Защото БСП дойде на власт. И състави правителство. Не без специалната намеса на президента. Но дали загубата е само за БСП? Не. Президентът също си спечели негативизъм – част от избирателите така и не разбраха защо нещата трябва да се случват така, както се случиха. На практика аргументът, че е съставено такова правителство, каквото пожелаха избирателите, е най-невярното твърдение в подкрепа на коалиционното правителство. Случи се като с мистерията на средно статистическия българин, който яде зеле с месо, защото 50% ядат зеле, а другата половина – месо. Така и българските избиратели, които не са дали нито един вот в подкрепа на коалиция, получиха такава. Ефектът от действието няма как да е позитивен. Защото, когато правиш политика, едно от най-важните неща е йерархията на приоритетите. За БСП най-важен беше и остава приоритетен въпросът да се справи успешно с изпълнителната власт. За Първанов приоритет е вторият мандат. Политиката на правителството е да постигне целите си, независимо от оказвания върху него натиск от обществото за повече доходи и по-бързи решения. Политиката на президента е да има спокойствие и ясно видими успехи, които да накарат избирателите да не предприемат протестен вот, както и да искат промяна.

Това не помага нито на правителството, нито на живота на хората. Точно както през юни на президента не беше особено необходимо БСП да спечели властта с мнозинство – за да не поеме евентуалните негативи на еднопартийното управление. Парадоксът е в това, че Първанов есента ще има всички възможности да отговаря за негативите на едно коалиционно управление, без да е спечелил безрезервната подкрепа на нито една от управляващите партии. Имам предвид на техните избиратели. Както се казва – каква я мислехме, каква стана!”
Вместо моя коментар давам два коментари на форумците:

- milcho: “президент със зеле, по буруджийски... Нейсе

- pesho-58: “Какво е това старание на медиите да изравят от боклука и публикуват или показват на екран най-тъпите и откровено антибългарски изцепки? Та и сега! Създавайки впечатление, че се води уж предизборна кампания за президент се плюе по настоящия, без той с нищо да заслужава това, дори напротив!”

·                     Проблемите на тройната коалиция:
(без коментар, цитатите са от “жълтата преса”; времето - преди 22 февруари, когато беше убит Иван Тодоров-Доктора)
- “Премиерът Сергей Станишев е предприел тактика да се налага като силов министър-председател, за да оцелее, довери близък до него. Той публично разкритикува голям брой министри от всички партии в коалицията. Целта била да покаже, че вече контролира ситуацията и може да се справи. Проблемът е, че малко министри се съобразяват с него и това го вбесявало. Според източници на “168 часа” на правителствените заседания някои министри си позволявали да се държат доста невъздържано със Станишев. Ако премиерът възложи на министър от друга партия определена задача, той отговарял: “Първо трябва да попитам моя лидер дали това е нашата позиция”. На моменти ситуацията ставала неуправляема. Зам.министри често си позволявали да отхвърлят нареждания на министъра си от друга партия с реплики от сорта: “Я си гледай работата! Да не си ме назначил ти.” За хората на ДПС в кабинета нямало друг авторитет освен Доган. Той ги бил инструктирал да се държат сервилно към Станишев, след което да правят каквото той им е казал. Подобна е ситуацията и с жълтите министри, които не признават друго мнение освен царското.”
- “Сакскобургготски е споделил в тесен кръг. Че няма да подкрепи Първанов и няма да призове своите да гласуват по съвест на президентските избори наесен. Царистите са бесни, че БСП не изпълнява това, което са се споразумели на най-високо ниво, а иска още. Има договорка Симеон Сакскобургготски да остане във владение на имотите си безпроблемно. В замяна на това той трябва единствено да държи коалицията стабилна и Сергей Станишев на власт. “Не е ясно защо БСП и ДПС шикалкавят и подтикват хора като Яне Янев и Атанас Железчев да развиват кампания срещу царя”, коментират жълти депутати. “Като слушам какви неща се говорят за мен, ми идва да си хвана шапката и да се върна в Мадрид”, заплашил царят. Жълтите са наясно, че без Симеон няма да има никакво НДСВ и са изпаднали в панически страх, че лидерът им може да изпълни заканата си.”
- “Властта е получила сериозно предупреждение от Брюксел, че има няколко проблемни области, заради които може докладът на Европейската комисия през май да не е хвалебствен. Трите най-проблемни области били защитата на интелектуалната собственост, правосъдие и вътрешен ред и военните реформи. “Ако не се направи нещо в тези три насоки, сме убити”, твърдят запознати с инструкциите. “До последния момент има риск. Ако гръмнат някой политик, не можем да очакваме положително развитие. Направо трябва да забравим за Европейския съюз.”
- Петър Димитров, депутат от БСП, 13 юни 2005г. пред в.”Труд”: “Ставам гарант, че ако БСП спечели изборите, за мандат и половина ще построим магистралата Варна-Бургас. Аз гарантирам за посоката към Бургас, а Сергей Станишев, който води листата в Бургас – към Варна.”

Петър Димитров, депутат от БСП, 13 февруари 2006г. пред в.”Морски Труд”: “Единият гарант разполага с достатъчна сила да построи платното към Варна. Но един премиер и един депутат трябва да отстояват интересите на цяла България. Важни са и магистрала “Тракия”, и “Хемус”, и... Магистралите са като скачени съдове. Ресурсите за едната са за сметка на другите.”

·                     Закъснели обвинения в Прокуратурата
В седмицата в която Борис Велчев влиза в Прокуратурата (той вече е избран окончателно за Главен прокурор преди месец почти) чета в “168 часа”, подписано – Нейка Кръстева: “Господи, какво става в тази държава? Това се питат от вчера млади и стари. Първите псуват, вторите се кръстят. Председателят на Върховният касационен съд Иван Григоров бил корумпиран, а главният прокурор Филчев – психично болен. При това информацията идва от тях двамата. Филчев казва, че от подслушвани телефонни разговори с турски бизнесмен ставало ясно, че Григоров е извършил тежки престъпления. В отговор Григоров праща по медиите епикриза, че преди 20 години Филчев е лежал в психиатрията на 4-ти километър. Даже документът е подпечатан от VI управление на ДС.”
Добро утро. Че Филчев е психично болен, знае всеки българин, който чете вестници в последните 7-8 години. Даже нещо повече – съдебните репортери писаха още при избирането му за главен прокурор, че е “неконтролируем в постъпките си и опасно отмъстителен”. Има ги цитирани в НИЕ-4. После, в тома НИЕ-5, достатъчно подробно са описани цялата поредица от съмнителни смърти, случили се изключително сред противниците му. Има факти за започнати и прекратени разследвания срещу самия Никола Филчев или към негови подчинени, които впоследствие също стават жертви по реда си. Не съм си “бъркал в носа” да ги измислям – има дати, има автори, които са се подписали под такива факти.
Но Нейка Кръстева продължава да търси голямата риба в мътна вода: “Всъщност няма какво толкова да се чудим, след като в парламента имаме обвинен в педофилия, а шефът на Червения кръст влиза и излиза от ареста през ден. От започналата ку-ку криза замириса лошо. И вонята ще се разнесе далеч зад границата на страната. Всъщност България не е държава, а някаква мръсна територия, върху която едни и същи хора се боричкат за власт и пари.”
Всъщност, обърнете внимание на тази... кукувка, която открива за сефте същността на Главния прокурор Филчев, и за да ни внуши, че това е “ку-ку криза” в цялата страна, поставя на една плоскост, изравнява по важност, деянията на конкретен главен прокурор (Филчев) с мераците на един любител на млади циганчета от гарата в София, наистина депутат, но от “Атака” (Владимир Кузов) и на председателя на някакъв “Червен Кръст”. Някакъв, защото през ареста минават още поне 50 председатели на други не по-малко важни фирми в момента. Ама за курвенско-педераските отношения в самото “Ку-ку” и превъплъщенията му – ни дума. Защо ма, како? Слави вече е изпял “Ръгай чушки в боба, ще ти скъсам гъза!”
После цяла България миришела лошо! Всъщност е вярно, че едни и същи хора се боричкат за власт и пари. Само че Нейка, вместо да  обвини себе си и своите ку-ку приятели, плюе по държавата ни! Което е отвратително! Независимо кой я управлява тази държава – дали сини, дали червени, дали жълти!
Към такива кукувци трябва да се създаде обществена нетърпимост. Изключителна обществена нетърпимост!

Иначе... Знаете ли какво бъдеще ни чака? О, не е това – “общество на сбърканата сексуалност, педофили, воайори, геронтофили, обикновени изнасилвачи”, както предрича някой си Пиер Петров от същия жълтур “168 часа”. Той е поставил в края на антрефилето си своето лекарство за държавата ни, цитирам: “В средата на най-железните априлски пленуми какво се е случвало с момичетата, които с ходили с къси поли? Тряскали са им печати. Така са ги тряскали, че всички незабавно ставали смирени дългополи майки с 3 деца.”
Написах го и пак ще го повторя: След железните априлски пленуми старата комунистическа партия УМИШЛЕНО създаде престъпниците и всичките медийни извратеняци и УМИШЛЕНО ги поддържа мърдащи днес, за да дискредитира демократичното развитие на България и да предизвика народната носталгия за хубавия социализъм. Няма никакво значение дали тези маши съзнават или не за какво ги използват. Виновни са! И на порядък повече виновни, защото го правят за пари. За малко пари при това, не повече от 30 сребърника.
Не зная как да завърша оптимистично. Всъщност не мога да завърша оптимистично. Във вестник “Монитор” от 23.02 2006г. има интервю с новия Главен прокурор Борис Велчев. Възможно е да е първото дори. Наречено е ”Не съм зависим от никого и от нищо”. Вътре в него той отговаря на много въпроси. Ще пропусна детските му спомени, за семейството му, за жилището, вилата, колата. Това са твърде дребни нещица. Но ето три от неговите отговори:
- за престъпните босове: “Ще проверя защо са на свобода и ако мога, ще променя това.”
- за прането на пари през спортни клубове и вестници: “Спортните клубове и казината са класически  инструменти за пране на пари – говоря изобщо, в световната практика.  Честно казано за вестници не съм чувал, но защо не... сигурно е възможно.”
- за “Петролгейт”: “Имам представа за разработките на специалните служби още от началото на “Петролгейт” Не ми е известно в тях да има каквито и да било данни, потвърждаващи тезата, че БСП е получила реално пари от режима на Саддам Хюсеин. Тук обаче искам да кажа, че това е политически скандал и политиците трябва да го решат с политически средства.”

И от този не става Главен прокурор!

·                     Междувременно:
- “Кореспондентите” на вестник “Труд” (16.02.2006) съобщават (страницата е наречена “Така живеем у нас”):
село Пчелище, Великотърновско: “Единадесет семейства празнуваха златни сватби”.
Поморие: “Кмет грабна награда за хубаво домашно вино”

Варна: “Ученички се тровят с водка”.
Ивайловград: “Читалище се гордее с грамота от Тато “за извисяване на духовността и патриотизма на ивайловградчани”.
с.Червенаково, Сливенско: “Лебед се самоуби от любов, проверяват го за птичи грип”.
А знаете ли защо избрах да ви цитирам “кореспонденти” от вестник “Труд”? – Защото “Труд”-ът на Тошо Тошев този месец навърши 70 години
А знаете ли, че “червеният” Труд го поздравява “синята” директорка на БНР Поля Станчева. Думите й цитирам: “Пак ще се срещнем на върха и след 100 години! С най-добри пожелания за най-добрите в печата от най-добрите в ефира. Ваше Българско национално радио на 71 години!”
Я! От 2006 година вадя 70 (за вестника) и 71 (за радиото) и получавам съответно 1936-а и 1935-а. К’ва стана тя?! Създателите на “Труд”-а и Радиото през тези далечни години са съдени и разстреляни от управляващите България след 1944-а. И това, разбира се, никак не се е отразило на съдържанието на новините им, нали. Щом като всичките години са сложени в един кюп?!
Това прилича не, ами поразително прилича, на твърдението, че партията БСП (създадена  1990, април) е наследница на БКП (създадена през 1948) и е на 115 години. Безсрамници! И наглеци! – щели да бъдат “на върха още 100 години”.
- Три дни преди да отбележим 133 години от обесването на Васил Левски вестник ”Новинар” пише: “Лев Инс освети паметника на Апостола”.
Значи к’ва стана тя? Добре, че дойде Алексей Петров-Трактора от ”Лев Инс”, та да светне Апостола. Чийто паметник дотогава тънеше в тъма?! Нищо чудно, че наглецът не се е подписал.

За по-подробните трябва да уточня. Извинявайте, че свързах застрахователната компания “Лев Инс” с бандита Алексей Петров. Към момента на “светването” директор на тази компания е Стефан Софиянски.
- А журналистът Николай Петров от вестник “Стандарт” пише: “Путин връща Русия в голямата игра. “Кучетата лаят, керванът си върви”. С тази източна поговорка Путин отговори на критиците на Запад, които смятат, че мястото на Русия не е в Г-8 заради нейната недостатъчна демокрация. В множеството анализи за основните събития в света като че ли липсваше този важен момент – завръщането на Русия в голяма игра. А може би това бе водещата геополитическа новина на годината.”




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462096
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031