Властта на папата в средновековна Европа е била огромна.
Римските папи претендираха за господство не само над всички християнски църкви, но и над християнските монарси, като известно време дори доста успешно се бориха дори срещу императорите на Свещената Римска империя.  
Обосновката за такава огромна сила на Римската църква беше документът, известен като Дарът на Константин.
Това е писмо, написано от първия християнски император на Рим – Константин Велики, управлявал в началото на 4 век след Христа.  





Император Константин Велики
Легендата за появата на документа е следната: император Константин умирал от проказа. Умиращият езичник търсел спасение и уж получил съвет от своите магове: да се къпе в кръвта на убитите бебета. Този метод на лечение ужасил толкова много императора, че той предпочете да умре, вместо да отнеме живота на невинни деца. Скоро след това апостолите Петър и Павел се явили на сън на императора и му показали друг начин за изцеление.
Той трябваше да намери папата (а в онези дни това беше името на местния глава на християнската общност) и да бъде кръстен. Константин се подчинил на учениците на Христос, намерил папа Силвестър, покръстил се и скоро се възстановил от болестта си. В знак на благодарност императорът дал на римския епископ и всички негови наследници своята корона, кон, любимия си дворец, град Рим и цялата западна част на Римската империя, както и първенство сред християнските светци до края на времето. Всъщност на папата беше дадена пълнотата на цялата власт, духовна и светска. Престолът на наследниците на Свети Петър отсега нататък се извисява над императорския трон.
В църковно отношение папата получава главенството на четири патриаршии: Антиохийска, Александрийска, Константинополска и Йерусалимска, както и над всички църкви по света.
Самият Константин Велики се оттегля от Рим в Константинопол, който построява, където започва да управлява източната част на империята.
Западната, според текста на хартата, вече е собственост на Силвестър и той може по желание да назначи в него светски владетел.   Ето такава е легендата.
Но между другото, малко хора вече знаят, че това е чиста измислица, а „Константинов дар“ не е нищо повече от фалшификат. Това стана ясно още през 15 век.  
Всъщност Константин Велики премества столицата на бреговете на Босфора по чисто практически причини.
Новият Рим е бил надеждно защитен от естествени прегради от варварски набези и е бил на много удобно място за развитие на търговията. Цезар приема кръщението буквално непосредствено преди смъртта си в Константинопол и е кръстен от Константинополския архиепископ Евсевий Никомидийски.  
Историята с фалшификата е следната: през 751 г. Пипин Къси, първият представител на династията на Каролингите, става крал на франките. Той свали своя монарх, Хилдерик III - последният крал от династията на Меровингите, и сега новият крал се нуждаеше от убедително оправдание на властта за себе си и своите потомци.  






Кралят на франките Пипин Къси

Междувременно Рим през същата година е застрашен от нашествието на лангобардите. Формално вечният град все още е част от общата Римска империя, но поради вътрешните си проблеми Константинопол не може да окаже никаква помощ на старата столица.
Тогава папа Стефан III се обърнал за помощ към франките, предлагайки сделка. Пепин Къси е трябвало да защити Рим от лангобардите и в замяна да получи благословия за кралска власт.
А за да се потвърди, че папата има такива правомощия  е необходим фалшив документ - дарът на Константин. Тогава е имало малко грамотни хора (припомнете си – действието се развива в най-мрачното Средновековие), а тези, които са изучавали история и са знаели точно обстоятелствата около царуването и смъртта на император Константин, са още по-малко. Повечето от духовенството бяха грамотни и просто бяха подчинени на папата. Тоест просто нямаше кой да го изведе на чиста вода и да го осъди за фалшификация.  

В резултат на това франките надделяват над лангобардите и предават на папата завладените за него земи, които заедно с Рим образуват специална държава на папите. Тогава Стефан коронясва Пепин и под страх от отлъчване забранява на франките да избират крале не измежду неговите потомци.
И именно дарът на Константин узаконява тази церемония, в чийто текст се потвърждава правото на папата да назначава владетели на територията на Западната Римска империя и да има своя светска власт.   В бъдеще фалшивото писмо е използвано в борбата срещу Константинопол.
Папа Лъв IX пише писмо до Константинополския патриарх Михаил I Керуларий, в което обосновава върховенството си над него с позоваване на писмото. Константинопол, където  се намираха грамотни хора, естествено не признаваше подчинението си. Главите на църквите се анатемосват един друг и в резултат на това през 1054 г. настъпва Вселенски разкол – християнската църква се разделя на православна и католическа.   Фалшивостта на подаръка на Константин, както споменах по-горе, беше обоснована през 15 век. Това е предшествано от следните събития: папа Евгений VI, позовавайки се на същия подарък на Константин, иска да разшири властта си до Неапол. И кралят на Арагон, Сицилия и Неапол, Алфонс Великодушни, активно се съпротивлява на това. Дясната му ръка, един доста образован и интелигентен човек по това време, Лоренцо Вала, провежда цели научни изследвания и публикува трактат за фалшифицирането на подаръка на Константин.





  Секретар на крал Алфонс Великодушни - Лоренцо Вала
Доказателството беше много убедително. Вала установява, че информацията за прехвърлянето на западната част на Римската империя към папата като цяло липсва от надеждни древни източници.
В същото време езикът в документа отговаря не на класическия латински от времето на Римската империя, а на средновековния. Константин в писмото си се обръща към своите управители, наричайки ги сатрапи - и тази титла не е съществувала тогава, тоест това със сигурност не е могло да бъде през IV век.
Също така в текста на подаръка на Константинов има думата "бенефициент", която е била използвана само в дните на средновековния феодализъм, но не и в древността.
И самото предаване на властта по този начин противоречи на всички закони и традиции на Римската империя.   Те се опитаха да опровергаят трактата на Лоренцо Вала, но беше безполезно да се спори с очевидните факти.
Тогава Рим използва стара изпитана техника: през 1546 г. трактатът на Вала просто е включен в списъка на забранените книги. Но това не можеше да промени нищо.
Работата на Лоренцо Вала стана известна на много просветени хора, например Мартин Лутер го споменава в борбата срещу Рим.   В резултат на това Ватикана въпреки това призна фалшификацията на документа. Но едва през 19 век.
Илъя Дуке

Може някой историк да ми обясни казуса.

Константин се подчинил на учениците на Христос, намерил папа Силвестър, покръстил се и скоро се възстановил от болестта си.
В знак на благодарност императорът дал на римския епископ и всички негови наследници своята корона, кон, любимия си дворец, град Рим и цялата западна част на Римската империя, както и първенство сред християнските светци до края на времето.
Всъщност на папата беше дадена пълнотата на цялата власт, духовна и светска. Престолът на наследниците на Свети Петър отсега нататък се извисява над императорския трон.
В църковно отношение папата получава главенството на четири патриаршии: Антиохийска, Александрийска, Константинополска и Йерусалимска, както и над всички църкви по света.
Самият Константин Велики се оттегля от Рим в Константинопол, който построява, където започва да управлява източната част на империята.
Западната, според текста на хартата, вече е собственост на (папа) Силвестър и той може по желание да назначи в него светски владетел.

Ако ти е много трудно, прочети го пак.

как се е излекувал от проказа. И как си позволямаш да ми пишеш.