Постинг
28.11.2021 03:29 -
Митрополит Борис, 1928г: Падението на българския народ
Автор: Монтаж: Михаил Михайлов
Всички статии на автора
„Съвестта на Българската православна църква“. Така наричат неврокопския митрополит Борис (1888-1948). Високо ерудиран, владее свободно 13 езика, дядо Борис развива широка просветна дейност, по негова инициатива са издигнати над 20 храма. Бори се за качествено училищно образование, което без християнски основи счита за разпокъсано и безполезно. Изразява открито и твърдо позицията си срещу тоталитарния режим след 9 септември, заради което е обявен за „враг №1 на народната власт“. Роден е на Димитровден в с. Гявато (Битолско), шестдесет години по-късно, на рождения си ден, произнася проповед за смъртта и на излизане от храма е застрелян. „Убиха го агентите на Димитров, понеже дядо Борис се бореше за голяма България. Знаете ли какво значи ние днес да имахме него, представител на черквата по тия краища, за които сме вечно мечтали. Дядо Борис беше човек с рядка култура“ - спомня си за него еп.Партений.
Текста чете:
Явор Дачков
Източник - http://borisnevrokopski.blogspot.bg/2015/01/blog-post_50.html#more
Религиозно-нравствената, а редом с нея и националната катастрофа на българския народ биде подготвена от много страни и много фактори. Най-много обаче, в това отношение биде извършено чрез нашето училище и нашата погрешна просвета, чрез нашата гибелна училищна и просветна политика. Никой искрен и съвестен човек не може да отрече това. Допреди някое време никой не смееше да посочи направо недъзите в нашето училище и нашето учебно дело, защото то се считаше за съвършено и неприкосновено, и то най-много от ония, които подмолно го разрушаваха, като внасяха в него дух на отрицание и разложение. Сега обаче, за недъзите на нашето училище се говори и трябва да се говори открито. Първият министър на просветата след политическата промяна у нас, без да има демагогията и самооболщението на някои свои предшественици, има доблестта, след пъкления атентат в катедралата "Св. Неделя", да заяви в своята знаменита реч в камарата открито и смело, че „от тридесет години насам и в училището се разлива непрестанно страшнаотрова!" Престъпление ще бъде да си затваряме очите пред тая печална истина. На нея трябва да погледнем открито и смело всички. На първо място, разбира се, трябва да се спрат над нея отговорните фактори. В нашите училища има несъмнено големи недъзи, щом от тях излизат много недъгави младежи. В нашите училища без друго има много язви, щом от тях излизат много наранени съвести. В нашите училища се разлива сигурно много отрова, щом от тях излизат много отровени души. В нашите училища има непременно и много тъмнина, щом от тях излизат немалко помрачени умове.
Тежка вътрешна криза, която биде подготвена отпреди няколко десетилетия, разяжда нашето училище и нашето учебно-възпитателно дело. Напоследък тая криза назря и се отвори като жива рана, пълна с отрови и зарази. В училището се трови твърде често душата на нашата младеж, а вън от него, в дивите борби на живота, се трови душата на нашия народ. Отравянето душата на българската младеж и на българския народ е най-голямото и най-страшно престъпление, което досега е било извършено на българска земя! Едно престъпление, което с нищо не може да бъде изкупено и ще лежи като вечно проклятие върху името и съвестта на ония, които го извършиха и може би още продължават да го вършат!
Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често, вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъдотрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върхy една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.
Това едностранчиво интелектуализиране на нашето училище се дължи на тежката заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека. Умът обаче е само една от способностите на човешката природа. Той не е същината на човека.Величието и същината на човека лежи другаде: лежи в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух. Ум и умствени познания могат да имат и най-големите престъпници. Един правник и законоведец може да знае много добре, какво нещо е право и какво определят законите - и при все това да върши най-големи неправди и беззакония. Един химик може да познава отлично свойствата на различните елементи и въобще да има големи познания - и при все това да употреби някои от тях, за да отрови човека. Един физик може да бъде учен човек и да изследва сигурно действието на различните природни сили - и при все това да използва някои от тях, за да извърши страшни разрушения. За най-големите престъпления е потребен често пъти голям ум и немалки познания. Какъв ум, каква съобразителност и какви познания са потребни, напр., за да се ограби една банка, въпреки всички съвременни средства за предпазване и охрана? Ум, образование и познания имаха и ония, които подготвиха и изпълниха сложния пъклен план да се хвърли във въздуха катедралата "Св. Неделя", не само, за да загинат стотици невинни хора, но и за да се погребе под нейните развалини нашето измъчено отечество! Умът сам по себе си не предпазва от злодеяние, престъпност и поквара. Най-силен ум и интелект, най-голяма интелигентност и хитрина има демонът. И при все това той вдъхва ужас и отвращение! И при все това той е въплъщение на най-голямото зло! Умът е велик дар на човешката природа, но той не е нито същественото, нито най-важното в нея.
Нашето училище не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много по-страшно: то въобщеотрича душата! Това е вторият смъртоносен недъг в нашето училище. За нашето училище е съвсем чуждо най-великото - вечното в човека: неговата душа. То презира тая божествена същност в човека. То признава само материята, само плътта и отрича душата. То се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното и гледа да внуши на нашите младежи, че техните прадеди са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При такива внушения ясно е, какъв мироглед ще могат да си образуват тези младежи и какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот. Щом по същина и произход те са съвсем близо до животните, няма защо те да стоят и по живот далеч от тях.
Нашето училище, което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без душа, вътрешно, в своята същина, е бездушно и мъртво. То е без положителен творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.
Нашето училище обаче отрича не само човешката душа: то отрича и вечния, абсолютния Дух, от Който човешката душа е само дихание. Нашето училище отрича Бога. В нашето училище открито се говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човека и природата. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, - щом Бог е изгонен от него, значи: то е без Бог, значи: то е безбожно. Щом Бог не се утвърждава в училището, значи Той се отрича. Щом ние престанем да говорим в училището за Бога и душата, със самото си мълчание ние проповядваме безбожие и бездушие. Не може да има безразлично отнасяне. Всъщност, индиферентизмът е вече отрицание. В душата и съвестта на човека не може да има напълно безразлично състояние: човек или ще утвърждава, или ще отрича. А в нашето училище не само, че не се утвърждава, но и открито се отрича Бог. А щом се отрича Бог, отрича се и се руши всичко божествено и велико в човека и живота, отрича се и се руши човекът и животът в неговата същина.Нашето училище е атеистично.
Щом атеизмът и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко възвишено и светло. Атеизмът е демонично явление, а материализмът - проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът - победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека! И в нашето училище, където материализмът и атеизмът се ширят свободно, тези разрушителни сили преследват същата крайна цел и дават същите гибелни резултати. Нашето училище, което отрече Бога и душата, неминуемо трябваше да отрече и човека, който е немислим без душата и божественото начало в нея. То не познава и не признава човека. В детето то вижда и признава само ученика и не се интересува от човека в него. За нашето училище е непонятна най-великата цел на всяко образование, на всяко възпитание, на всяка култура и на всяко съществуване: съвършеният човек. Нашето училище биде обезчовечено.
Материализмът и атеизмът, от които се породиха почти всички злини в нашето училище, се проявяват и вършат своето разрушително дело сред обществото в определени форми. Формата на материализма е социализмът, на атеизма – анархо-комунизмът. Корените на социализма се крият в материализма, а корените на анархо-комунизма в атеизма. Последната основа на социализма е материализмът, неговата единствена цел - материалността. Единственият извор на анархо-комунизма е атеизмът, неговата крайна цел - демонизмът. Социализмът и анархо-комунизмът, между които няма съществена разлика, тъй както няма съществена разлика между материализма и атеизма, отричат в действителност онова, което само привидно утвърждават. Социализмът отрича социалността и руши обществото,анархо-комунизмът отрича човещината и разрушава личността. Социализмът е напълно антисоциално движение, анархо-комунизмът - напълно античовешко явление. Материализмът и атеизмът и техните рожби: социализмът и анархо-комунизмът, които в нашето училище нараснаха до чудовищни размери и взеха образа на страхотни чудовища, разрушиха в душата на нашата младеж почти всички възвишени идеи и всички велики ценности. Те разрушиха религиозно-нравствената идея или идеята за Бога, разрушиха също социално-човешката и национално-държавната идея. След като внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха оттам и националния дух и се опитаха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и безотечествеността. По едно време нашето училище беше стигнало до там, че в него само българският език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше станало 6езотечествено.
Не ще може да се забравят ония позорни случаи от недавнашното срамно минало, когато български ученици освиркаха на улицата българското национално знаме, което трябва да бъде светиня за всеки българин, наскърбиха българската народна армия, която е надежда и опора за българския народ и българската държава. Но тези несвестни български ученици не бяха виновни: така ги бяха научили техните учители социалисти и анархо-комунисти.
Как чувстват тези страшни недъзи в нашето училище истинските българи и истинските бащи, може да се види от едно писмо, което един баща е отправил до един столичен вестник. Ето що пише тоя родолюбив, съзнателен българин и грижовен баща:
"Аз пратих моите деца в немско училище не от любов към език и култура, а от страх да не станат комунисти. Искам децата ми да си останат добри българи. За мене то е българското училище, което даде особената сила на нашия социализъм и комунизъм, ако и да няма социални условия за тия учения у нас... Пиша ви всичко това, не за да защищавам чуждите училища, а за да изразя болката на родителите, които от страх, че децата им в българските училища ще обезбългареят, пращат ги при чужденците, искайки от тях да ги направят добри българи."
"Еднаж не се стърпях и изругах група ученици от търговската гимназия, които си купуваха комунистически вестници, списания и брошури. И за мое изумление един от учениците (син на П. Я., бивш кмет на Пловдив, председател на Окр. пост. комисия и пр.) ми отговори: "Нашият директор (сега вече в оставка) ни каза да четем тия издания, защото който минел през тази левичарска школа, издигал се!..."
Посочваме големите недъзи в нашето училище със скръб в душата и от голяма загриженост за бъдещето на нашата младеж и нашия народ. Всички трябва да знаем тези недъзи и да положим искрени усиля, за да бъдат те отстранени, колкото е възможно по-скоро. Ние трябва да знаем как стигнахме до тези гибелни резултати, кой извърши голямото престъпление с българското училище и какви мерки трябва да се вземат против злото.
III. Кой създава и поддържа отрицателния дух в нашето училище.
От нашето училище биде изгонено всичко, което напомняше за Бога и душата. Най-напред биде изхвърлено религиозно-нравственотообучение, премахната биде оная благородна творческа дейност, чрез която се подхранват идеалните устреми в младата душа, се пробуждат възвишените пориви в младото сърце, се влива чиста светлина в младия ум. Религиозното обучение у нас биде оставено само в основните училища и намалено до минимум - един час седмично, колкото да могат някои учители да вършат гавра с него и да употребяват дори и него като средство за антирелигиозни цели. За IV отделение, напр., по Вероучение се предвиждат всичко 7 урока за през цялата учебна година. Но и тези 7 урока не всякога се взимат. Често пъти уроците по Вероучение или съвсем се изоставят, или пък се заместват с уроци по други предмети. А пък понякога има учители, които се надсмиват и гаврят над религиозните истини, когато преподават Вероучение. Това е обаче присмех и гавра над детската душа. Това е престъпление над човека в детето.
Почти всички по-важни предмети в нашите учебни заведения, особено в средните, дето няма никакво религиозно обучение и никакво религиозно възпитание, се преподават материалистично. В повечето наши училища открито се проповядва материализъм, атеизъм, особено при преподаване естествена история, биология, психология, етика и пр. Преподавателите по тези предмети отстъпват твърде често от програмата, представят за научни истини различни предположения, догадки и хипотези, втълпяват на учениците свои лични схващания и заблуждения и пр. Но не само преподавателите по тези предмети преподават свои лични убеждения и разбирания. И в самите учебници, одобрени от министерството на просветата, се излагат съвсем ненаучни хипотези, които се заучават от учениците като чиста наука. Това се случва най-често с учебниците по естествена история, в които почти всякога се прокарват чисто материалистичнивъзгледи и съвсем едностранчиви тенденции. Разбира се, всичко това става под благовидната форма на "чистата" наука. А за някои наши учители и учебникари наука е само материализмът, от който се отвращават всички велики представители на истинската наука и всички истински просветени и културни хора. Оня материализъм, който в областта на науката и културата означава най-ниско падение на човешкия дух, а в областта на възпитанието и нравствения живот - най-голямото унижение на човека и почти пълното разрушение на човешката личност, тоя материализъм, който в чужбина отдавна е изхвърлен отвсякъде и погребан като смраден леш на мъртво чудовище, биде пренесен у нас и тръшнат в свещената ограда на училището, дето той се разложи и в продължение на цели десетилетия пръска зловония и смрад, разнася отвратителна зараза всред нашата младеж и причинява гибелно разложение всред нашия народ.
Особено странно и тъжно впечатление прави и фактът, че в нашите училища се преподават материалистично и бездушно дори и ония дисциплини, които се занимават с човешката душа. Тъй напр. психология, наука за душата, така се преподава, че почти всякога се преследва целта да се дойде до заключения, чрез които ще може да се отрече съществуването на душата. Така се преподава психология дори и пред очите на министерството на просветата - в столицата, дето има учители, които тържествуващи почвали и свършвали урока си с такива думи: "няма вече Бог, няма вече душа, няма вече тайна: открита е вече тайната на живота!" А какво е в провинцията, можем леко да си представим например само от следния факт: когато едно вещо и високопоставено лице е говорило в салона на една провинциална гимназия върху религиозни проблеми, наскочили няколко ученици, които заявили грубо, че те, хората на науката, не признават никакъв Бог и възнегодували диво, че било допуснато да се говори за Бога в храма на науката - тяхната гимназия. "Нашият Бог е клетката!" - извикали те гръмко в своята самозабрава и заслепление. Сигурно в тая гимназия имало и ревностни учители, които са довели своите ученици до това безумие.
Не по-добре е поставено преподаването и на етиката в нашите училища. Самите учебници по етика, които са написани в отрицателен дух, показват как се преподава тоя предмет. В един от тях се казва напр., че нравствените норми не били задължителни за хората, че нравствените закони могли да се сравнят със законите на граматиката и затова никой не можел да бъде принуден непременно да се съобразява с тях, че нравствените правила на етиката били задължителни толкова, колкото и изискванията за правилен правопис. В друг учебник пък се казва, че християнската нравственост могла да съперничи с будистката, която, значи, стои по-високо от първата, че стоическата и християнската нравственост (които се поставят на еднаква основа с явно предпочитане на първата) нямали научна основа, създавали песимистично отнасяне към всичко земно и убивали волята към културна дейност тук на земята! Наистина, ако това невежество, което е унизително за един истински просветен и съвестен човек, може да остане за сметка на авторите на поменатите учебници, как ще се обясни фактът, че министерството на просветата е одобрило такива учебници, в които се проповядва нравствен анархизъм, се разнася отрицателен дух и се изнася срамно невежество, учебници по нравственост, които всъщност учат на безнравственост? Така се пише в учебниците по етика. А какво може да се говори през време на урока, извън учебника, не е трудно да си представим. Във всеки случай едно е сигурно, че етиката на нашите училища се преподава напълно индиферентно и анархистично: всички етични системи са еднакви и безразлични, затова можем да изберем, която щем. Нравствените закони нямат задължителна сила, затова можем да ги следваме, или не - според нашето желание. Една етическа дисциплина (наука), която проповядва моралениндиферентизъм, учи на морален анархизъм и не признава никакви непреходни и всеобщо задължителни нравствени норми и никаква морална творческа сила - нито душа, нито съвест, нито Бог, е напълно безнравствена. Такава е етиката, която се преподава в нашите училища. На такава анархистична нравственост, лишена напълно от морални основи и морални принципи, се учат нашите деца в училището!
Духът на отрицанието прониква не само отделните предмети, но и цялата училищна система, а тъй също и голяма част от нашето учителство. За съжаление много учители станаха провъзвестници на материализма, атеизма и социал-анархизма, както в училищетомежду младежта, тъй също и всред широките народни маси. За честта на нашето учителство трябва да се каже, че имаше учители, които не се поддадоха на тези разрушителни течения. Обаче те бяха малко и бидоха залени от общата вълна на безверието и безбожието и изчезнаха в нея, без да могат да окажат съпротива. С тъга ще припомним само някои случаи, за да се види до какво заслепление и падение дойдоха някои учители в миналото и в какви престъпни и нечисти ръце е било поверявано българското училище и възпитанието на българската младеж.
През 1904 г. учителят от с. Челопеч, Врачанско, З. П. Т. в един реферат изтъкна, че Закон Божий като учебен предмет бил не само излишен, но и вреден, защото основателят на нравствения закон Иисус Христос бил безнравствен човек, понеже Той поддържал робството. През 1903 г. на една училищна конференция в Плевен са говорени, при мълчаливото одобрение от страна на пpисъстващияинспектор, страшни и мерзки думи против религията и Бога. През декември 1904 г. в Разградското читалище български народни учители извършиха такова безумно и унизително дело, което предвещаваше, че вървим към гибел и че ще настъпят събития, венец на които бе вдигането на Софийската катедрала във въздуха: събрани на гуляй, след една конференция, учителите се веселили, като във веселото събрание се явили двама учители, облечени в свещеническо облекло и пред присъстващите учители и граждани кощунствали и се подигравали с вярата, с Господа Иисуса Христа и със св. Апостоли. Казвали, че Христос бил хвръкнал, пели на подигравка херувимската песен, едни събличали, други обличали свещените одеяния и вършили до насита всичко, що им хрумнало на ум, най-обидно и хулно за вярата. През 1905 г., друг учител наредил забавление, на което поставил двама ученици да изговарят един диалог, в който се разправяло, че Иисус Христос бил наказан, защото крадял лук. През 1910 г. когато един учител учел децата на хорово църковно пение, главният учител се мъчил да му попречи, като казвал: "не желая учениците да мечат амин, Господи помилуй и други подобни глупости". През 1910 г. 17 икони в храма "Възнесение" в гр. Шумен бяха осквернени с нечистотии. От направените разследвания се установи, че това било извършено от ученици педагогисти. От издирванията по това нечувано кощунство се беше установило още, че нравствената поквара се ширела най-свободно в самото педагогическо училище, чийто директор не изпускал случая да проповядва, че човек няма душа, че безсмъртие и задгробен живот са фантазии и измислици, - че всичко било материя и всичко се почвало и свършвало с функциите, движенията и живота на материята. На една образцова лекция в шуменското педагогическо училище се говорело на тема, че Христос не е Бог, че човек е произлязъл от маймуната и пр. Една хоспитантка на урок по Закон Божий допуснала да се говори, че Иисус Христос бил "арестуван в участъка" и др. богохулни неща.
Имаше учители, които не само устно, но и писмено - чрез печата - разпространяваха своите кощунствени мисли и разрушителни идеи и разнасяха зараза и разтление всред младежта и народа. Ето един пример от миналото. Когато българският народ празнуваше 25-гoдишния юбилей на своята Екзархия, учителят В. Т. написа и издаде брошурата: "Християнството пред съда на социализма", в която той нарича Иисуса Христа "гьоз бояджия" и казва, че била вече изпята ""надгробната песен на християнството". По тоя недостоен начин този български учител ознаменува 25-годишния юбилей на най-великия верски и национален институт на българския народ, оня институт, който въплъти в себе си най-великите идеали на българското племе! И при все това, тоя учител не само че не биде вразумен и поставен там, където е мястото на всички рушители и кощуни, но напротив, биде повишен и назначен за инспектор - като отличие и награда за неговото безумие и кощунство, за неговия присмех и гавра над съкровените верски и национални чувства на българския народ! Нека от тоя факт всеки сам си направи заключение, от какъв дух са били проникнати в миналото някои дейци в областта нанародната просвета и какъв дух са насаждали те всред българската младежи българския народ!
Биха могли да се изнесат още много такива факти, които не са ставали абсолютно в никоя друга страна на света. Обаче доста са и посочените, за да се види какви кощунствени дела са вършили някои наши учители и в какъв дух на отрицание и разложение са възпитавали те през последните 30 години нашето младо поколение, което сега се проявява чрез буйства, метежи, насилия, убийства, самоубийства и рушение на всички ценности.
Извънредно тъжно е, че отрицателният дух се е създавал и поддържал в нашите училища и всред нашата учаща се младеж твърде често дори и от хората, на които е била възложена благородната задача да строят нашето учебно-възпитателно дело и са имали свещения дълг да работят в училището и да свещенодействат над младата душа. С нашето училищно дело са вършени много произволи и беззакония, много престъпна демагогия и партизанство. Нашето учебно дело биде избрано от мнозина, на които то биде поверено за уредба и устройство, като средство за проява на либерализъм и напредничавост, на свободомислие и волнодумство. Мнозина, които работеха в областта на просветата и от високи места ръководеха нашето просветно дело, парадираха открито със своето свободомислие и безверие, бързаха да изпреварят със своето новаторство дори и най-културните страни, мечтаеха да станат образци за подражание не само у нас, но и в чужбина и чакаха да получат признание от близо и далече.
IV. Страшни прояви всред нашата младеж.
Заблудени хора превърнаха нашето училище и душата на нашата младеж в арена, дето се втурнаха и надпреваряха всички отрицателни течения в съвременния културен и социален живот. Материализмът, социализмът, атеизмът, анархо-комунизмът и други отрицателни явления се промъкнаха най-напред в училището и оттам проникнаха всред народа. Озлобени хора пренесоха у нас от чужбина тези разрушителни зарази, с които те отровиха душата на нашата младеж и на нашия народ и разклатиха основите на нашето съществуване. Нашето училище се превърна в трибуна, дето открито се проповядваше безверие, безбожие, бездушие ибезотечественост. Тези тъмни сили извършиха страшни опустошения в душата на нашата учаща се младеж. Всички нежни чувства и преживявания, всички възвишени пориви и стремежи бидоха унищожени в много млади души. Нещо повече, в душите на много младежи в училището бидоха събудени дивите страсти и разрушитилните инстинкти. Резултатите от тези опустошителни действия бяха грозни. Всред нашата учаща се младеж има чудовищни прояви. Няма престъпление, което да не е било извършено от учащи се било вътре в самото училище, било вън от него. Лъжа, измами, безчестия, кражби, фалшификации, пиянства, насилия, буйства, самоубийства, разврат, кощунства, конспирации и пр., всички тези деяния са извършвани у нас от младежи още на училищната скамейка! Ако би се направила статистика на престъпленията, които се извършват от учащи се в училището или вън от него, би се получила една непоносимо мрачна картина. Де на света стават толкова убийства и самоубийства всред учащата се младеж, колкото стават у нас? Голяма част от нашата учаща се младеж руши и се саморазрушава, убива и се самоубива, трови и се самоотравя! Не стана ли обикновено нещо у нас ученик да убие своя учител или учителка, да убие друг ученик или ученичка, често пъти не само да убие, но и да се самоубие? Доста е да си припомним само най-новите тъжни случаи от тоя род, за да изтръпнем от ужас.
По-миналата година се самоубиха ученик и ученичка на Горнобанското шосе. Продажната и престъпна част от нашата преса описа това убийство и самоубийство толкова привлекателно и възвеличи самоубийците като герои тъй много, че подир туй последваха няколко убийства и самоубийства между ученици и ученички. Неотдавна един студент закла всред столицата на улица "Кърниградска" една ученичка и подир туй се самозакла. Скоро след това един дванадесетгодишен ученик от прогимназията "Граф Игнатиев" намушка с нож своя дванадесетгодишен другар в двора на училището пред очите на всички ученици. На 3 февруари т. г. двама съученици се скарали на сватба в Трън. Единият от тях извадил револвер, наранил тежко с няколко куршума своя другар и го повалил на земята облян в кърви. На 22 октомври м. г. един ученик гимназист от VП клас, който е искал да му се пишат хубави бележки без да учи, уби в Лом своята учителка и след това се самоуби. Преди една година, когато учениците от гимназията в един провинциален град са изпълнявали трудова тегоба, един ученик дигнал копачката, разбил главата на своя учител и го повалил мъртъв на земята, само защото е бил смъмрен за нещо. Така че, нашите ученици носят ножове, бръсначи и револвери и са готови да заколят или застрелят някой свой учител, някой свой другар или някоя ученичка. Ако ли пък са пропуснали да се въоръжат, те използват първия предмет, който им попадне в ръка, за да разбият главата на своя учител.
Ами заплашванията, насилията и побоите, нанасяни от ученици над учители? Няма сериозен и добросъвестен учител, който да е бил по-твърд и по-взискателен към учениците и да е останал незаплашван и нетероризиран от тях.
Има също случаи, в които ученици са изнудвали - чрез закани и терор - пари от различни лица. От този род насилие до форменото разбойничество, което цъфти у нас, има само една крачка. Известно е, че член и укривател на разбойническата банда, която по бял ден обра постоянната комисия в София и извърши ред обири и убийства и другаде, е бил и един студент от държавния университет.
Всеизвестни са бунтовете и буйствата в нашите средни учебни заведения. Познато е на всички ни напоследък и най-опасното явление в тая посока - онова явление, което има за цел не само разстройството на училището и учебното дело, но и разрушението на обществения строй и гибелта на отечеството: конспиративните организации и терористичните ядки, организирани от ученици и ученички в самите училища.
Конспиративната дейност в нашите училища всред нашите ученици продължава и сега. Преди няколко време в столицата стана конгресът на една болшевишка организация у нас, прикривана под едно хрисимо, благовидно име. Тоя конгрес биде поздравен от представители на "група ученици" от едно професионално учебно заведение в София. Каква е тая "група" и какво означава нейната постъпка в тоя случай - може всеки да разбере. Такива ученически "групи" съществуват сигурно и в много други училища. Преди известно време в един окръжен провинциален град биде основано от ученици гимназисти православно християнско дружество. Обаче в гимназията имало основано тайно анархо-комунистическо дружество. По заповед на своите господари, членовете на това дружество влезли изцяло в новооснованото християнско дружество с цел да го разстроят и въобще да направят невъзможна всякаква организирана християнско-възпитателна дейност всред учениците. И те успяха. И ще успяват, главно затуй, защото на много места училищните власти не само че не дават никакво съдействие да се организира училищната младеж в християнско-възпитателни дружества, но и упорито - кога явно, кога прикрито - пречат на всички подобни опити. С отрицателен дух са пропити и някои сдружения, които първоначално по устав и форма са си поставили хубави цели, както е напр., случаят с някои въздържателни дружества. Известно е също, че общият съюз на ученическите въздържателни дружества биде скоро много ловко болшевизиран напълно и затова министерството на просветата се видя принудено да го разтури.
С духа на отрицанието и разложението са пропити и много младежи от висшите учебни заведения у нас. Напълно болшевизирани са така наречените академични дружества при различните факултети от държавния университет. Студентите от тези дружества водят усилена болшевишка пропаганда, издават вестници и позиви с крайно провокаторско съдържание, устройват събрания и демонстрации, както беше случаят на Ботевия празник през тази година и пр. По случай Ботевия празник тези студенти издадоха позив, в който между другото се казва (запазваме правописа на позива):
"Ботев принадлежи само на трудящия се yгнeтeн народ; на пролетарска класа; на трудовата младеж той се роди, живя и умря за тях. И класата на възходящата пролетарията; огромната маса на yгнeтeнoтo бедно селячество, и които имат едничкото морално право да чествуват паметта на великия революционер - Ботев.
... Ботев не принадлежи на фашистката реакция и диктатура - той е враг на експоататорите и потисниците. И тия, които клаха народа, както и турчин не го е клал, тия, които унищожиха цяла плеяда ботевци, нямат право да кощунствуват с неговата памет. В денят на Ботева трябва да бъде разбулено лицемерието на буржуазията; тя трябва да бъде демаскирана!"
Позивът свършва със следните закани:
"Колеги... на борба! Всико под знамето на пролетарията!... Долу фашистката дуктатура! Пълна и безусловна амнистия! Долу изключителния ЗЗД! Долу ръцете от народното студенчество, долу реакционната просветна политика. Смърт на фашизма! Да живее освободителното дело на пролетарията и всички трудящи се! Да живее българската народна федерация! Да живее великия защитник на всички поробени и угнетени, смелия борец против империалистическите разбойници - СССР! Война на импер. война! На борба за хляб, свобода, светлина! На борба за тържеството властта на трудящите се! - от група народни студенти."
Така завършва тоя позив на студенти от българския държавен универститет! При тези факти нека всеки се позамисли и сам си направи нужните заключения.
За кражбите и фалшификациите в нашите училища няма нужда и да се говори: те са многобройни и разнообразни. Едва ли има у нас средно учебно заведение, където да не са извършени вулгарни кражби и професионални фалшификации, където ученици да не са откраднали, напр. училищни печати и да не са фалшифицирали училищни документи.
Отношенията и сношенията между ученици и ученички от средните училища са твърде често доста свободни и несдържани. Кой не е виждал всред бял ден по улицата ученици да се държат към ученички дръзко, а ученички към ученици - кокетно и предизвикателно? Допреди няколко време - преди министерството на просветата да забрани на учениците и ученичките да скитат до късно вечерно време из улиците, нощните подвизи и похождения на ученици и ученички не бяха рядко нещо. Надали е останал неужасен и неотвратен някой човек с морално чувство и свян от оня отвратителен случай, който преди година и половина биде изнесен в пресата, а именно: как тринадесет ученика са изнасилили една ученичка в Ючбунар! Тези дни един лекар изнесе един друг грозен и позорен факт: при един внезапен обиск в дома на една сводница, полицията намери седем гимназистки, които отишли там, за да блудстват! Има ли бащи и майки, има ли училищни и обществени власти, които биха могли да останат спокойни при такива нечувани падения на българските девици? Има ли българин с морално чувство и съвест, който би могъл при такова масово проституиране на девици, както е случаят съсседемтях гимназистки, да не почувства позора за българската мома, за българската ученичка, за българското училище, за българското име! А колко и какви ли са незнайните случаи от тоя род!
Въобще поведението и държанието на нашите ученици и ученички е не всякога пристойно и достолепно. У тях чувството на уважение и самоуважение е много слабо. Те почти никого и нищо не почитат. Напротив: те твърде често нападат и оскърбяват без причина мирни и невинни хора. Често пъти ще видите мирни и почтени граждани, които щом забележат група ученици да стоят или вървят по улицата, бягат на другия край или свиват по друга улица, защото могат да бъдат нагрубени и обидени и защото не искат да слушат груби и често пъти непристойни разговори, подмятания и закачки.
Напълно отрицателно, а понякога и пряко кощунствено е отношението на нашата учаща се младеж към свещени неща и институти, като напр., храмовете, пред които човечеството всякога е изпитвало чувство не само на почит, но и на благоговение. както споменахме и на друго място, преди няколко години, ученици от педагогическото училище в един провинциален град зацапа с нечистотии иконите в църквата! Тая постъпка, възможна не за човешки рожби, а само за човешки изчадия, по гнусотa и отвратителност, по умопомрачение и демоничност не стои далече от демоничното злодеяние на ония изверги, които хвърлиха във въздуха катедралата "Св. Неделя"! Че нашата учаща се младеж е способна на подобни кощунствени и демонични деяния, се вижда и от следния факт, който би трябвало да ни ужаси. След пъкленото злодеяние в Софийската катедрала, онова безпримерно злодеяние, което покри с позор нашата страна и погнуси целия свят, в една софийска гимназия биде направена анкета, от която излезе, че една пета от гимназистите не само че не се ужасили и погнусили от това безподобно по своя ужас и гнусота престъпление, но са го одобрявали напълно и били във възторг от него! Подир един такъв ужасяващ факт, сам по себе си възниква трагичният въпрос: какъв смисъл има въобще съществуването на едно училище и едно учебно дело, което може да подготви подобни чудовища? V. Признания и грижи на Министерството на просветата. За всеки просветен и добросъвестен човек, за всеки родолюбив и съзнателен българин, който мисли за бъдещето на своя род и своята родина, е ясно, че нашето училище от няколко десетилетия насам дава предимно отрицателни резултати. Малкото познания, които то нахвърля хаотично в главата на ученика, не могат да изкупят и поправят неизмеримите опустошения, които то причинява в душата на нашата младеж. Тогаз, когато много познания, които дава нашето училище, са съвсем съмнителни по своята ценност и значение, напълно сигурно е, че то унищожава в душите на много младежи всички велики морални, религиозни и човешки ценности, с които нищо друго не би могло дори и да се сравни.
Печалните резултати в нашето училище и нашето учебно-просветно дело виждаме и признаваме почти всички. Тях не искат да признаят само ония, които поставиха нашето учебно дело на фалшиви основи, разрушиха нашето училище в неговата същност, поведоха нашата младеж по гибелни пътища и тласнаха нашия народ към пропаст. Обаче най-важното в тоя случай е, че гибелните резултати в нашето училище признава и първият просветен институт у нас: признава ги и самото Министерство на просветата. Това е знаменателно, защото у нас пръв път се случва министерството на просветата да признае недъзите и отрицателните резултати на едно учебно-възпитателно дело, което то урежда и за което то носи първата и последната отговорност. Допреди някое време всички, които работеха в областта на нашата училищна просвета, от министъра до последния учител в последното село, считаха себе си за прави и непогрешими, нашето учебно-просветно дело за съвършено и нашето училище за неприкосновено. Те не допускаха да се каже нищо лошо за училището и учебното дело. Едни от тях вършеха това от самонадеяност, заслепление и самозабрава, а други злоумишлено, за да могат в мълчание и мрак да вършат спокойно своето разрушително дело в училището. Сега министерството на просветата не само че признава злополучните резултати в нашето училище и гибелните прояви всред нашата училищна младеж, но и ги чувства като тежка грижа и тежка отговорност за себе си. То полага и усилия, за да спре или поне ограничи злото, което, за съжаление, продължава да се шири безспирно, защото не се взимат против него почти никакви ефикасни и решителни мерки. А такива мерки не се взимат, защото министерството не схваща злото в цялата глъбина и не го обхваща в цялата негова ширина. То още не се е докоснало до истинските причини на това неизмеримо зло и още не го е схванало в неговата същност. За да се видят признанията и разбиранията на министерството на просветата по един съдбоносен въпрос, ще приведем тук неговото окръжно от 4 април т. г. (под N 8947), което е подписано от министъра, от главния секретар и от началника на средното образование. Подписите на трите първи лица в министерството показват, какво значение се отдава на това окръжно. То гласи:
"През последните няколко месеци министерството забелязва, че ученическите постъпки от доста сериозен характер са значително зачестили в нашите средни yчилища. Учителските съвети и министерството са били принудени през последно време да наказват ученици и ученички за кражби в училището и вън от него; за пиянство и убийство, за фалшифициране на свидетелства и документи, за неморални деяния, за нанасяне побой на учители, за изтриване на отсъствия от дневници, за дръзко преписване при класни работи и пр., и пр. А на г-да учителите е известно, че на тоя голям брой значителни и сериозни ученишки простьпки, които са вече стигнали до министерството, във всяко училище отговаря друг още по-голям брой ученишки простъпки, с които учителските съвети се справят сами. Ето защо министерството не може д
„Съвестта на Българската православна църква“. Така наричат неврокопския митрополит Борис (1888-1948). Високо ерудиран, владее свободно 13 езика, дядо Борис развива широка просветна дейност, по негова инициатива са издигнати над 20 храма. Бори се за качествено училищно образование, което без християнски основи счита за разпокъсано и безполезно. Изразява открито и твърдо позицията си срещу тоталитарния режим след 9 септември, заради което е обявен за „враг №1 на народната власт“. Роден е на Димитровден в с. Гявато (Битолско), шестдесет години по-късно, на рождения си ден, произнася проповед за смъртта и на излизане от храма е застрелян. „Убиха го агентите на Димитров, понеже дядо Борис се бореше за голяма България. Знаете ли какво значи ние днес да имахме него, представител на черквата по тия краища, за които сме вечно мечтали. Дядо Борис беше човек с рядка култура“ - спомня си за него еп.Партений.
Текста чете:
Явор Дачков
Източник - http://borisnevrokopski.blogspot.bg/2015/01/blog-post_50.html#moreI. Криза в душата на нашия народ.
Архимандрит Борис, 1928 г.
Нашият народ прекарва тежки дни. Той е подхвърлен на големи изпитания и стои пред още по-големи опасности. Неговият социален строй е подровен, неговата държавна сигурност застрашена, неговото национално чувство притъпено, неговата човешка съвест приспана. Във всички области на неговия живот се чувства една мъчителна криза. Обаче, най-тежка, почти съдбоносна, е кризата в душата на българския народ. През всичкото време на своето съществуване нашият народ е понасял много тежки удари и претърпявал страшни страдания. При все това, той е оставал почти всякога здрав и невредим и се е запазил като нация в продължение на вековете. Той е могъл да преодолява изпитанията и превъзмогва опасностите само затуй, защото неговият дух е бил здрав, бодър, твърд и непобедим. Сега обаче душата на нашия народ е болна и недъгава. Заблудени синове на тоя народ дигнаха отцеубийствена ръка и израниха негова душа. Престъпни ръце вляха смъртоносна отрова в тая душа, която сега се разяжда и разлага. А щом един народ се разяжда и разлага вътрешно, неговата гибел става почти неизбежна.
Най-големите врагове на нашия народ, негови собствени рожби, посегнаха на най-ценното съкровище и най-великата сила, която той имаше: посегнаха на неговата вяра - оная божествена творческа сила, която издига човека и човешкия дух до Бога и го прави твърд и непобедим, богоподобен и възвишен. Най-напред те разклатиха неговата вяра в Бога, а след това неминуемо биде разклатена и неговата вяра в себе си. Те го откъснаха от Бога и от всичко божествено в живота и в света. Те го откъснаха от доброто, правдата, човещината, любовта, истината, добродетелта, светостта и въобще от всичко възвишено и светло в тоя живот. Най-напред те сподавиха неговото религиозно чувство, притъпиха неговата съвест и създадоха в неговата душа едно безразлично отнасяне към най-великите религиозни и морални ценности. Заличена биде разликата между добро и зло, истина и лъжа, любов и омраза, правда и безправие, добродетел и порок, чест и безчестие. Някои самонадеяни и полуинтелигентни хора у нас пожелаха да застанат отвъд доброто и злото и се опитаха да направят преоценка на ценностите. Всъщност настъпи пълно обезценяване на ценностите, защото безразличието е невъзможно за човешката душа. То не може да бъде трайно нейно състояние. То е само преход към друго настроение. След индиферентизма, след безразличното отнасяне към най-великите - религиозно-нравствените ценности на човешкия дух, у човека настъпва неизбежно едно предпочитане на злото пред доброто, на лъжата пред истината, на злобата пред любовта, на безправието пред правдата, на порока пред добродетелта. Защото ние можем да бъдем или с доброто или със злото, или с истината или с лъжата, или с любовта или със злобата, или с правдата или с безправието, или с добродетелта или с порока. Ние не можем да бъдем едновременно и се едното и с другото, или пък нито с едното, нито с другото. Няма среден - безразличен път, по който бихме могли да вървим. Това е неумолим закон в религиозно-нравствения живот на човека.
По тоя гибелен път тръгнахме и ние като народ. Обаче процесът на разложението и падението не спря дотук. Той вървешенеудържимо към своя естествен край. Настъпи пълна превратност в разбиранията и преценките. Явиха се у нас хора, които започнаха да считат доброто за зло и злото за добро, истината за лъжа и лъжата за истина, правдата за безправие и безправието за правда, добродетелта за порок и порока за добродетел, честта за безчестие и безчестието за чест! Това е най-голямото падение, до което може да стигне човекът, падение, при което в него не остава почти нищо човешко.
Щом човек се откъсне от Бога и от всичко възвишено и светло, той полита от висините стремглаво надолу към бездната на разрушението и смъртта и загива, ако не се стресне и се върне обратно към първоизточника на живота, към Бога. Процесът на падението е единен. Най-напред човек, щом се отрече от Бога, става топлохладен, безразличен, след това равнодушен, след това бездушен и най-подир безчовечен. А щом човекът изчезне у човека, на неговото място се събужда звярът. Изгубването на вярата, оная тайнствена сила, която ни свързва с Бога и с всичко възвишено и светло, влече неизбежно след себе си и изгубване на човещината, изгубване на човешкия и божествения образ в човека. обезверяването води неминуемо към озверяване. Това е неумолим естествен закон в нравствения мир, тъй както са неумолими всички естествени закони в материалния мир.
Когато, след чудовищното злодеяние в катедралата "Св. Неделя", бидоха заловени различни тайни документи на някои разкрити конспиративни организации, намерено биде и едно окръжно, в което между другото се даваха следните наредби:
"Когато се срещнете с нашите противници, унищожавайте ги без милост и без пощада! Бъдете жестоки и безпощадни и оставете настрана хуманността, човещината и други тем подобни дивотии !"
Значи, направо се препоръчва и заповядва жестокостта и безчовечието, а хуманността, човещината се обявяват за дивотия! Наистина, по-страшно падение за човека е невъзможно! До такова безпримерно падение никога досега не е идвал нашият народ. Подобна чудовищна проява няма в живота на никой друг народ. Незнайно и нечуто досега е да се проповядва открито жестокостта, безчовечието и зверщината едва ли не като цел на живота! Това е тържество на демонизма, тържество на оная тъмна сила, която иска да разруши всичко човешко и божествено в човека и да възцари в него демона!
Тая страшна катастрофа в душата на нашия народ, много по-страшна от всички катастрофи в неговия външен живот и външни съдбини, не дойде наведнъж. Тя не е последица от тежките удари и страдания, които понесохме в последно време. Тя биде отдавна подготвена, разви се като дълъг естествен процес и настъпи постепенно. Изпитанията само помогнаха да се развие по-скоро и се разкрие по-ясно процесът на вътрешното разложение у нас. Страданията сами по себе си не разлагат и не разрушават. Напротив: те проясняват,облагородяват и издигат здравия човешки дух, като увеличават неговата жизнена сила и творческа енергия. И други народи понесоха удари, може би много по-тежки от нашите, обаче те останаха бодри и несъкрушени, защото имат здрав творчески дух, проникнат от несъкрушими религиозно-нравствени сили. Само ние, българите, изгубихме под ударите своето душевно равновесие и се надвесихме над бездната, защото нашият дух е разяден от червея на съмнението и безверието, на враждата и озлоблението, защото ние, като народ, сме останали едва ли не без вяра и без Бог, без надежда и опора, без духовни сили и морални ценности.
Религиозно-нравствената, а редом с нея и националната катастрофа на българския народ биде подготвена от много страни и много фактори. Най-много обаче, в това отношение биде извършено чрез нашето училище и нашата погрешна просвета, чрез нашата гибелна училищна и просветна политика. Никой искрен и съвестен човек не може да отрече това. Допреди някое време никой не смееше да посочи направо недъзите в нашето училище и нашето учебно дело, защото то се считаше за съвършено и неприкосновено, и то най-много от ония, които подмолно го разрушаваха, като внасяха в него дух на отрицание и разложение. Сега обаче, за недъзите на нашето училище се говори и трябва да се говори открито. Първият министър на просветата след политическата промяна у нас, без да има демагогията и самооболщението на някои свои предшественици, има доблестта, след пъкления атентат в катедралата "Св. Неделя", да заяви в своята знаменита реч в камарата открито и смело, че „от тридесет години насам и в училището се разлива непрестанно страшнаотрова!" Престъпление ще бъде да си затваряме очите пред тая печална истина. На нея трябва да погледнем открито и смело всички. На първо място, разбира се, трябва да се спрат над нея отговорните фактори. В нашите училища има несъмнено големи недъзи, щом от тях излизат много недъгави младежи. В нашите училища без друго има много язви, щом от тях излизат много наранени съвести. В нашите училища се разлива сигурно много отрова, щом от тях излизат много отровени души. В нашите училища има непременно и много тъмнина, щом от тях излизат немалко помрачени умове.
Тежка вътрешна криза, която биде подготвена отпреди няколко десетилетия, разяжда нашето училище и нашето учебно-възпитателно дело. Напоследък тая криза назря и се отвори като жива рана, пълна с отрови и зарази. В училището се трови твърде често душата на нашата младеж, а вън от него, в дивите борби на живота, се трови душата на нашия народ. Отравянето душата на българската младеж и на българския народ е най-голямото и най-страшно престъпление, което досега е било извършено на българска земя! Едно престъпление, което с нищо не може да бъде изкупено и ще лежи като вечно проклятие върху името и съвестта на ония, които го извършиха и може би още продължават да го вършат!
Първият основен недъг на нашето училище се състои в това, че то само обучава, а не възпитава. То обръща изключително внимание на ума и пренебрегва съвършено душата. То дава само познания и не отглежда почти никакви добродетели. То развива само способностите на ума и атрофира силите на душата. То изостря само студения разсъдък и сподавя топлото жизнено чувство. То взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често, вместо да просвети ума, то го покрива с мрак. Не рядко то използва главата на ученика, за да влее през нея като през съсъдотрова в неговата душа. По тоя начин нашето училище, като обръща внимание само върхy една способност на човешката природа - върху ума, осакатява вътрешно детето и води младежта към вътрешно израждане. По тоя начин то нарушава целостта и хармонията в човешката природа и разрушава нейната същност. По тоя начин то нерядко създава умствени изроди и морални чудовища. По тоя начин нашето училище разрушава също основния принцип и унищожава крайната цел на всяко образование и всяко възпитание: създаване цялостна и хармонична, благородна и завършена личност.
Това едностранчиво интелектуализиране на нашето училище се дължи на тежката заблуда, че умствените способности са най-важното нещо, че умът е всичко в човека. Умът обаче е само една от способностите на човешката природа. Той не е същината на човека.Величието и същината на човека лежи другаде: лежи в божествената красота на неговата човечност и във величието на неговия богоподобен и безсмъртен дух. Ум и умствени познания могат да имат и най-големите престъпници. Един правник и законоведец може да знае много добре, какво нещо е право и какво определят законите - и при все това да върши най-големи неправди и беззакония. Един химик може да познава отлично свойствата на различните елементи и въобще да има големи познания - и при все това да употреби някои от тях, за да отрови човека. Един физик може да бъде учен човек и да изследва сигурно действието на различните природни сили - и при все това да използва някои от тях, за да извърши страшни разрушения. За най-големите престъпления е потребен често пъти голям ум и немалки познания. Какъв ум, каква съобразителност и какви познания са потребни, напр., за да се ограби една банка, въпреки всички съвременни средства за предпазване и охрана? Ум, образование и познания имаха и ония, които подготвиха и изпълниха сложния пъклен план да се хвърли във въздуха катедралата "Св. Неделя", не само, за да загинат стотици невинни хора, но и за да се погребе под нейните развалини нашето измъчено отечество! Умът сам по себе си не предпазва от злодеяние, престъпност и поквара. Най-силен ум и интелект, най-голяма интелигентност и хитрина има демонът. И при все това той вдъхва ужас и отвращение! И при все това той е въплъщение на най-голямото зло! Умът е велик дар на човешката природа, но той не е нито същественото, нито най-важното в нея.
Нашето училище не само се занимава изключително с ума и игнорира душата на детето, но върши нещо много по-страшно: то въобщеотрича душата! Това е вторият смъртоносен недъг в нашето училище. За нашето училище е съвсем чуждо най-великото - вечното в човека: неговата душа. То презира тая божествена същност в човека. То признава само материята, само плътта и отрича душата. То се стреми да заличи съществената разлика между човека и животното и гледа да внуши на нашите младежи, че техните прадеди са били човекоподобни животни и че те са от животински произход. При такива внушения ясно е, какъв мироглед ще могат да си образуват тези младежи и какви заключения ще си направят те за себе си и за своя живот. Щом по същина и произход те са съвсем близо до животните, няма защо те да стоят и по живот далеч от тях.
Нашето училище, което външно се развива правилно и расте нормално, тъй както расте едно здраво животно без душа, вътрешно, в своята същина, е бездушно и мъртво. То е без положителен творчески дух, без идеализъм и въодушевление, без високи добродетели и благородни пориви, без далечни идеали и възвишени цели. Нашето училище е материалистично.
Нашето училище обаче отрича не само човешката душа: то отрича и вечния, абсолютния Дух, от Който човешката душа е само дихание. Нашето училище отрича Бога. В нашето училище открито се говори по всякакви начини против Бога и против всичко божествено в човека и природата. Но и да не става това, щом в училището не се говори за Бога, - щом Бог е изгонен от него, значи: то е без Бог, значи: то е безбожно. Щом Бог не се утвърждава в училището, значи Той се отрича. Щом ние престанем да говорим в училището за Бога и душата, със самото си мълчание ние проповядваме безбожие и бездушие. Не може да има безразлично отнасяне. Всъщност, индиферентизмът е вече отрицание. В душата и съвестта на човека не може да има напълно безразлично състояние: човек или ще утвърждава, или ще отрича. А в нашето училище не само, че не се утвърждава, но и открито се отрича Бог. А щом се отрича Бог, отрича се и се руши всичко божествено и велико в човека и живота, отрича се и се руши човекът и животът в неговата същина.Нашето училище е атеистично.
Щом атеизмът и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко възвишено и светло. Атеизмът е демонично явление, а материализмът - проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът - победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека! И в нашето училище, където материализмът и атеизмът се ширят свободно, тези разрушителни сили преследват същата крайна цел и дават същите гибелни резултати. Нашето училище, което отрече Бога и душата, неминуемо трябваше да отрече и човека, който е немислим без душата и божественото начало в нея. То не познава и не признава човека. В детето то вижда и признава само ученика и не се интересува от човека в него. За нашето училище е непонятна най-великата цел на всяко образование, на всяко възпитание, на всяка култура и на всяко съществуване: съвършеният човек. Нашето училище биде обезчовечено.
Материализмът и атеизмът, от които се породиха почти всички злини в нашето училище, се проявяват и вършат своето разрушително дело сред обществото в определени форми. Формата на материализма е социализмът, на атеизма – анархо-комунизмът. Корените на социализма се крият в материализма, а корените на анархо-комунизма в атеизма. Последната основа на социализма е материализмът, неговата единствена цел - материалността. Единственият извор на анархо-комунизма е атеизмът, неговата крайна цел - демонизмът. Социализмът и анархо-комунизмът, между които няма съществена разлика, тъй както няма съществена разлика между материализма и атеизма, отричат в действителност онова, което само привидно утвърждават. Социализмът отрича социалността и руши обществото,анархо-комунизмът отрича човещината и разрушава личността. Социализмът е напълно антисоциално движение, анархо-комунизмът - напълно античовешко явление. Материализмът и атеизмът и техните рожби: социализмът и анархо-комунизмът, които в нашето училище нараснаха до чудовищни размери и взеха образа на страхотни чудовища, разрушиха в душата на нашата младеж почти всички възвишени идеи и всички велики ценности. Те разрушиха религиозно-нравствената идея или идеята за Бога, разрушиха също социално-човешката и национално-държавната идея. След като внесоха в нашето училище духа на отрицанието и разложението, те прогониха оттам и националния дух и се опитаха да заменят тоя дух с духа на интернационализма и безотечествеността. По едно време нашето училище беше стигнало до там, че в него само българският език напомняше, че то е българско. Нашето училище беше станало 6езотечествено.
Не ще може да се забравят ония позорни случаи от недавнашното срамно минало, когато български ученици освиркаха на улицата българското национално знаме, което трябва да бъде светиня за всеки българин, наскърбиха българската народна армия, която е надежда и опора за българския народ и българската държава. Но тези несвестни български ученици не бяха виновни: така ги бяха научили техните учители социалисти и анархо-комунисти.
Как чувстват тези страшни недъзи в нашето училище истинските българи и истинските бащи, може да се види от едно писмо, което един баща е отправил до един столичен вестник. Ето що пише тоя родолюбив, съзнателен българин и грижовен баща:
"Аз пратих моите деца в немско училище не от любов към език и култура, а от страх да не станат комунисти. Искам децата ми да си останат добри българи. За мене то е българското училище, което даде особената сила на нашия социализъм и комунизъм, ако и да няма социални условия за тия учения у нас... Пиша ви всичко това, не за да защищавам чуждите училища, а за да изразя болката на родителите, които от страх, че децата им в българските училища ще обезбългареят, пращат ги при чужденците, искайки от тях да ги направят добри българи."
"Еднаж не се стърпях и изругах група ученици от търговската гимназия, които си купуваха комунистически вестници, списания и брошури. И за мое изумление един от учениците (син на П. Я., бивш кмет на Пловдив, председател на Окр. пост. комисия и пр.) ми отговори: "Нашият директор (сега вече в оставка) ни каза да четем тия издания, защото който минел през тази левичарска школа, издигал се!..."
Посочваме големите недъзи в нашето училище със скръб в душата и от голяма загриженост за бъдещето на нашата младеж и нашия народ. Всички трябва да знаем тези недъзи и да положим искрени усиля, за да бъдат те отстранени, колкото е възможно по-скоро. Ние трябва да знаем как стигнахме до тези гибелни резултати, кой извърши голямото престъпление с българското училище и какви мерки трябва да се вземат против злото.
III. Кой създава и поддържа отрицателния дух в нашето училище.
От нашето училище биде изгонено всичко, което напомняше за Бога и душата. Най-напред биде изхвърлено религиозно-нравственотообучение, премахната биде оная благородна творческа дейност, чрез която се подхранват идеалните устреми в младата душа, се пробуждат възвишените пориви в младото сърце, се влива чиста светлина в младия ум. Религиозното обучение у нас биде оставено само в основните училища и намалено до минимум - един час седмично, колкото да могат някои учители да вършат гавра с него и да употребяват дори и него като средство за антирелигиозни цели. За IV отделение, напр., по Вероучение се предвиждат всичко 7 урока за през цялата учебна година. Но и тези 7 урока не всякога се взимат. Често пъти уроците по Вероучение или съвсем се изоставят, или пък се заместват с уроци по други предмети. А пък понякога има учители, които се надсмиват и гаврят над религиозните истини, когато преподават Вероучение. Това е обаче присмех и гавра над детската душа. Това е престъпление над човека в детето.
Почти всички по-важни предмети в нашите учебни заведения, особено в средните, дето няма никакво религиозно обучение и никакво религиозно възпитание, се преподават материалистично. В повечето наши училища открито се проповядва материализъм, атеизъм, особено при преподаване естествена история, биология, психология, етика и пр. Преподавателите по тези предмети отстъпват твърде често от програмата, представят за научни истини различни предположения, догадки и хипотези, втълпяват на учениците свои лични схващания и заблуждения и пр. Но не само преподавателите по тези предмети преподават свои лични убеждения и разбирания. И в самите учебници, одобрени от министерството на просветата, се излагат съвсем ненаучни хипотези, които се заучават от учениците като чиста наука. Това се случва най-често с учебниците по естествена история, в които почти всякога се прокарват чисто материалистичнивъзгледи и съвсем едностранчиви тенденции. Разбира се, всичко това става под благовидната форма на "чистата" наука. А за някои наши учители и учебникари наука е само материализмът, от който се отвращават всички велики представители на истинската наука и всички истински просветени и културни хора. Оня материализъм, който в областта на науката и културата означава най-ниско падение на човешкия дух, а в областта на възпитанието и нравствения живот - най-голямото унижение на човека и почти пълното разрушение на човешката личност, тоя материализъм, който в чужбина отдавна е изхвърлен отвсякъде и погребан като смраден леш на мъртво чудовище, биде пренесен у нас и тръшнат в свещената ограда на училището, дето той се разложи и в продължение на цели десетилетия пръска зловония и смрад, разнася отвратителна зараза всред нашата младеж и причинява гибелно разложение всред нашия народ.
Особено странно и тъжно впечатление прави и фактът, че в нашите училища се преподават материалистично и бездушно дори и ония дисциплини, които се занимават с човешката душа. Тъй напр. психология, наука за душата, така се преподава, че почти всякога се преследва целта да се дойде до заключения, чрез които ще може да се отрече съществуването на душата. Така се преподава психология дори и пред очите на министерството на просветата - в столицата, дето има учители, които тържествуващи почвали и свършвали урока си с такива думи: "няма вече Бог, няма вече душа, няма вече тайна: открита е вече тайната на живота!" А какво е в провинцията, можем леко да си представим например само от следния факт: когато едно вещо и високопоставено лице е говорило в салона на една провинциална гимназия върху религиозни проблеми, наскочили няколко ученици, които заявили грубо, че те, хората на науката, не признават никакъв Бог и възнегодували диво, че било допуснато да се говори за Бога в храма на науката - тяхната гимназия. "Нашият Бог е клетката!" - извикали те гръмко в своята самозабрава и заслепление. Сигурно в тая гимназия имало и ревностни учители, които са довели своите ученици до това безумие.
Не по-добре е поставено преподаването и на етиката в нашите училища. Самите учебници по етика, които са написани в отрицателен дух, показват как се преподава тоя предмет. В един от тях се казва напр., че нравствените норми не били задължителни за хората, че нравствените закони могли да се сравнят със законите на граматиката и затова никой не можел да бъде принуден непременно да се съобразява с тях, че нравствените правила на етиката били задължителни толкова, колкото и изискванията за правилен правопис. В друг учебник пък се казва, че християнската нравственост могла да съперничи с будистката, която, значи, стои по-високо от първата, че стоическата и християнската нравственост (които се поставят на еднаква основа с явно предпочитане на първата) нямали научна основа, създавали песимистично отнасяне към всичко земно и убивали волята към културна дейност тук на земята! Наистина, ако това невежество, което е унизително за един истински просветен и съвестен човек, може да остане за сметка на авторите на поменатите учебници, как ще се обясни фактът, че министерството на просветата е одобрило такива учебници, в които се проповядва нравствен анархизъм, се разнася отрицателен дух и се изнася срамно невежество, учебници по нравственост, които всъщност учат на безнравственост? Така се пише в учебниците по етика. А какво може да се говори през време на урока, извън учебника, не е трудно да си представим. Във всеки случай едно е сигурно, че етиката на нашите училища се преподава напълно индиферентно и анархистично: всички етични системи са еднакви и безразлични, затова можем да изберем, която щем. Нравствените закони нямат задължителна сила, затова можем да ги следваме, или не - според нашето желание. Една етическа дисциплина (наука), която проповядва моралениндиферентизъм, учи на морален анархизъм и не признава никакви непреходни и всеобщо задължителни нравствени норми и никаква морална творческа сила - нито душа, нито съвест, нито Бог, е напълно безнравствена. Такава е етиката, която се преподава в нашите училища. На такава анархистична нравственост, лишена напълно от морални основи и морални принципи, се учат нашите деца в училището!
Духът на отрицанието прониква не само отделните предмети, но и цялата училищна система, а тъй също и голяма част от нашето учителство. За съжаление много учители станаха провъзвестници на материализма, атеизма и социал-анархизма, както в училищетомежду младежта, тъй също и всред широките народни маси. За честта на нашето учителство трябва да се каже, че имаше учители, които не се поддадоха на тези разрушителни течения. Обаче те бяха малко и бидоха залени от общата вълна на безверието и безбожието и изчезнаха в нея, без да могат да окажат съпротива. С тъга ще припомним само някои случаи, за да се види до какво заслепление и падение дойдоха някои учители в миналото и в какви престъпни и нечисти ръце е било поверявано българското училище и възпитанието на българската младеж.
През 1904 г. учителят от с. Челопеч, Врачанско, З. П. Т. в един реферат изтъкна, че Закон Божий като учебен предмет бил не само излишен, но и вреден, защото основателят на нравствения закон Иисус Христос бил безнравствен човек, понеже Той поддържал робството. През 1903 г. на една училищна конференция в Плевен са говорени, при мълчаливото одобрение от страна на пpисъстващияинспектор, страшни и мерзки думи против религията и Бога. През декември 1904 г. в Разградското читалище български народни учители извършиха такова безумно и унизително дело, което предвещаваше, че вървим към гибел и че ще настъпят събития, венец на които бе вдигането на Софийската катедрала във въздуха: събрани на гуляй, след една конференция, учителите се веселили, като във веселото събрание се явили двама учители, облечени в свещеническо облекло и пред присъстващите учители и граждани кощунствали и се подигравали с вярата, с Господа Иисуса Христа и със св. Апостоли. Казвали, че Христос бил хвръкнал, пели на подигравка херувимската песен, едни събличали, други обличали свещените одеяния и вършили до насита всичко, що им хрумнало на ум, най-обидно и хулно за вярата. През 1905 г., друг учител наредил забавление, на което поставил двама ученици да изговарят един диалог, в който се разправяло, че Иисус Христос бил наказан, защото крадял лук. През 1910 г. когато един учител учел децата на хорово църковно пение, главният учител се мъчил да му попречи, като казвал: "не желая учениците да мечат амин, Господи помилуй и други подобни глупости". През 1910 г. 17 икони в храма "Възнесение" в гр. Шумен бяха осквернени с нечистотии. От направените разследвания се установи, че това било извършено от ученици педагогисти. От издирванията по това нечувано кощунство се беше установило още, че нравствената поквара се ширела най-свободно в самото педагогическо училище, чийто директор не изпускал случая да проповядва, че човек няма душа, че безсмъртие и задгробен живот са фантазии и измислици, - че всичко било материя и всичко се почвало и свършвало с функциите, движенията и живота на материята. На една образцова лекция в шуменското педагогическо училище се говорело на тема, че Христос не е Бог, че човек е произлязъл от маймуната и пр. Една хоспитантка на урок по Закон Божий допуснала да се говори, че Иисус Христос бил "арестуван в участъка" и др. богохулни неща.
Имаше учители, които не само устно, но и писмено - чрез печата - разпространяваха своите кощунствени мисли и разрушителни идеи и разнасяха зараза и разтление всред младежта и народа. Ето един пример от миналото. Когато българският народ празнуваше 25-гoдишния юбилей на своята Екзархия, учителят В. Т. написа и издаде брошурата: "Християнството пред съда на социализма", в която той нарича Иисуса Христа "гьоз бояджия" и казва, че била вече изпята ""надгробната песен на християнството". По тоя недостоен начин този български учител ознаменува 25-годишния юбилей на най-великия верски и национален институт на българския народ, оня институт, който въплъти в себе си най-великите идеали на българското племе! И при все това, тоя учител не само че не биде вразумен и поставен там, където е мястото на всички рушители и кощуни, но напротив, биде повишен и назначен за инспектор - като отличие и награда за неговото безумие и кощунство, за неговия присмех и гавра над съкровените верски и национални чувства на българския народ! Нека от тоя факт всеки сам си направи заключение, от какъв дух са били проникнати в миналото някои дейци в областта нанародната просвета и какъв дух са насаждали те всред българската младежи българския народ!
Биха могли да се изнесат още много такива факти, които не са ставали абсолютно в никоя друга страна на света. Обаче доста са и посочените, за да се види какви кощунствени дела са вършили някои наши учители и в какъв дух на отрицание и разложение са възпитавали те през последните 30 години нашето младо поколение, което сега се проявява чрез буйства, метежи, насилия, убийства, самоубийства и рушение на всички ценности.
Извънредно тъжно е, че отрицателният дух се е създавал и поддържал в нашите училища и всред нашата учаща се младеж твърде често дори и от хората, на които е била възложена благородната задача да строят нашето учебно-възпитателно дело и са имали свещения дълг да работят в училището и да свещенодействат над младата душа. С нашето училищно дело са вършени много произволи и беззакония, много престъпна демагогия и партизанство. Нашето учебно дело биде избрано от мнозина, на които то биде поверено за уредба и устройство, като средство за проява на либерализъм и напредничавост, на свободомислие и волнодумство. Мнозина, които работеха в областта на просветата и от високи места ръководеха нашето просветно дело, парадираха открито със своето свободомислие и безверие, бързаха да изпреварят със своето новаторство дори и най-културните страни, мечтаеха да станат образци за подражание не само у нас, но и в чужбина и чакаха да получат признание от близо и далече.
IV. Страшни прояви всред нашата младеж.
Заблудени хора превърнаха нашето училище и душата на нашата младеж в арена, дето се втурнаха и надпреваряха всички отрицателни течения в съвременния културен и социален живот. Материализмът, социализмът, атеизмът, анархо-комунизмът и други отрицателни явления се промъкнаха най-напред в училището и оттам проникнаха всред народа. Озлобени хора пренесоха у нас от чужбина тези разрушителни зарази, с които те отровиха душата на нашата младеж и на нашия народ и разклатиха основите на нашето съществуване. Нашето училище се превърна в трибуна, дето открито се проповядваше безверие, безбожие, бездушие ибезотечественост. Тези тъмни сили извършиха страшни опустошения в душата на нашата учаща се младеж. Всички нежни чувства и преживявания, всички възвишени пориви и стремежи бидоха унищожени в много млади души. Нещо повече, в душите на много младежи в училището бидоха събудени дивите страсти и разрушитилните инстинкти. Резултатите от тези опустошителни действия бяха грозни. Всред нашата учаща се младеж има чудовищни прояви. Няма престъпление, което да не е било извършено от учащи се било вътре в самото училище, било вън от него. Лъжа, измами, безчестия, кражби, фалшификации, пиянства, насилия, буйства, самоубийства, разврат, кощунства, конспирации и пр., всички тези деяния са извършвани у нас от младежи още на училищната скамейка! Ако би се направила статистика на престъпленията, които се извършват от учащи се в училището или вън от него, би се получила една непоносимо мрачна картина. Де на света стават толкова убийства и самоубийства всред учащата се младеж, колкото стават у нас? Голяма част от нашата учаща се младеж руши и се саморазрушава, убива и се самоубива, трови и се самоотравя! Не стана ли обикновено нещо у нас ученик да убие своя учител или учителка, да убие друг ученик или ученичка, често пъти не само да убие, но и да се самоубие? Доста е да си припомним само най-новите тъжни случаи от тоя род, за да изтръпнем от ужас.
По-миналата година се самоубиха ученик и ученичка на Горнобанското шосе. Продажната и престъпна част от нашата преса описа това убийство и самоубийство толкова привлекателно и възвеличи самоубийците като герои тъй много, че подир туй последваха няколко убийства и самоубийства между ученици и ученички. Неотдавна един студент закла всред столицата на улица "Кърниградска" една ученичка и подир туй се самозакла. Скоро след това един дванадесетгодишен ученик от прогимназията "Граф Игнатиев" намушка с нож своя дванадесетгодишен другар в двора на училището пред очите на всички ученици. На 3 февруари т. г. двама съученици се скарали на сватба в Трън. Единият от тях извадил револвер, наранил тежко с няколко куршума своя другар и го повалил на земята облян в кърви. На 22 октомври м. г. един ученик гимназист от VП клас, който е искал да му се пишат хубави бележки без да учи, уби в Лом своята учителка и след това се самоуби. Преди една година, когато учениците от гимназията в един провинциален град са изпълнявали трудова тегоба, един ученик дигнал копачката, разбил главата на своя учител и го повалил мъртъв на земята, само защото е бил смъмрен за нещо. Така че, нашите ученици носят ножове, бръсначи и револвери и са готови да заколят или застрелят някой свой учител, някой свой другар или някоя ученичка. Ако ли пък са пропуснали да се въоръжат, те използват първия предмет, който им попадне в ръка, за да разбият главата на своя учител.
Ами заплашванията, насилията и побоите, нанасяни от ученици над учители? Няма сериозен и добросъвестен учител, който да е бил по-твърд и по-взискателен към учениците и да е останал незаплашван и нетероризиран от тях.
Има също случаи, в които ученици са изнудвали - чрез закани и терор - пари от различни лица. От този род насилие до форменото разбойничество, което цъфти у нас, има само една крачка. Известно е, че член и укривател на разбойническата банда, която по бял ден обра постоянната комисия в София и извърши ред обири и убийства и другаде, е бил и един студент от държавния университет.
Всеизвестни са бунтовете и буйствата в нашите средни учебни заведения. Познато е на всички ни напоследък и най-опасното явление в тая посока - онова явление, което има за цел не само разстройството на училището и учебното дело, но и разрушението на обществения строй и гибелта на отечеството: конспиративните организации и терористичните ядки, организирани от ученици и ученички в самите училища.
Конспиративната дейност в нашите училища всред нашите ученици продължава и сега. Преди няколко време в столицата стана конгресът на една болшевишка организация у нас, прикривана под едно хрисимо, благовидно име. Тоя конгрес биде поздравен от представители на "група ученици" от едно професионално учебно заведение в София. Каква е тая "група" и какво означава нейната постъпка в тоя случай - може всеки да разбере. Такива ученически "групи" съществуват сигурно и в много други училища. Преди известно време в един окръжен провинциален град биде основано от ученици гимназисти православно християнско дружество. Обаче в гимназията имало основано тайно анархо-комунистическо дружество. По заповед на своите господари, членовете на това дружество влезли изцяло в новооснованото християнско дружество с цел да го разстроят и въобще да направят невъзможна всякаква организирана християнско-възпитателна дейност всред учениците. И те успяха. И ще успяват, главно затуй, защото на много места училищните власти не само че не дават никакво съдействие да се организира училищната младеж в християнско-възпитателни дружества, но и упорито - кога явно, кога прикрито - пречат на всички подобни опити. С отрицателен дух са пропити и някои сдружения, които първоначално по устав и форма са си поставили хубави цели, както е напр., случаят с някои въздържателни дружества. Известно е също, че общият съюз на ученическите въздържателни дружества биде скоро много ловко болшевизиран напълно и затова министерството на просветата се видя принудено да го разтури.
С духа на отрицанието и разложението са пропити и много младежи от висшите учебни заведения у нас. Напълно болшевизирани са така наречените академични дружества при различните факултети от държавния университет. Студентите от тези дружества водят усилена болшевишка пропаганда, издават вестници и позиви с крайно провокаторско съдържание, устройват събрания и демонстрации, както беше случаят на Ботевия празник през тази година и пр. По случай Ботевия празник тези студенти издадоха позив, в който между другото се казва (запазваме правописа на позива):
"Ботев принадлежи само на трудящия се yгнeтeн народ; на пролетарска класа; на трудовата младеж той се роди, живя и умря за тях. И класата на възходящата пролетарията; огромната маса на yгнeтeнoтo бедно селячество, и които имат едничкото морално право да чествуват паметта на великия революционер - Ботев.
... Ботев не принадлежи на фашистката реакция и диктатура - той е враг на експоататорите и потисниците. И тия, които клаха народа, както и турчин не го е клал, тия, които унищожиха цяла плеяда ботевци, нямат право да кощунствуват с неговата памет. В денят на Ботева трябва да бъде разбулено лицемерието на буржуазията; тя трябва да бъде демаскирана!"
Позивът свършва със следните закани:
"Колеги... на борба! Всико под знамето на пролетарията!... Долу фашистката дуктатура! Пълна и безусловна амнистия! Долу изключителния ЗЗД! Долу ръцете от народното студенчество, долу реакционната просветна политика. Смърт на фашизма! Да живее освободителното дело на пролетарията и всички трудящи се! Да живее българската народна федерация! Да живее великия защитник на всички поробени и угнетени, смелия борец против империалистическите разбойници - СССР! Война на импер. война! На борба за хляб, свобода, светлина! На борба за тържеството властта на трудящите се! - от група народни студенти."
Така завършва тоя позив на студенти от българския държавен универститет! При тези факти нека всеки се позамисли и сам си направи нужните заключения.
За кражбите и фалшификациите в нашите училища няма нужда и да се говори: те са многобройни и разнообразни. Едва ли има у нас средно учебно заведение, където да не са извършени вулгарни кражби и професионални фалшификации, където ученици да не са откраднали, напр. училищни печати и да не са фалшифицирали училищни документи.
Отношенията и сношенията между ученици и ученички от средните училища са твърде често доста свободни и несдържани. Кой не е виждал всред бял ден по улицата ученици да се държат към ученички дръзко, а ученички към ученици - кокетно и предизвикателно? Допреди няколко време - преди министерството на просветата да забрани на учениците и ученичките да скитат до късно вечерно време из улиците, нощните подвизи и похождения на ученици и ученички не бяха рядко нещо. Надали е останал неужасен и неотвратен някой човек с морално чувство и свян от оня отвратителен случай, който преди година и половина биде изнесен в пресата, а именно: как тринадесет ученика са изнасилили една ученичка в Ючбунар! Тези дни един лекар изнесе един друг грозен и позорен факт: при един внезапен обиск в дома на една сводница, полицията намери седем гимназистки, които отишли там, за да блудстват! Има ли бащи и майки, има ли училищни и обществени власти, които биха могли да останат спокойни при такива нечувани падения на българските девици? Има ли българин с морално чувство и съвест, който би могъл при такова масово проституиране на девици, както е случаят съсседемтях гимназистки, да не почувства позора за българската мома, за българската ученичка, за българското училище, за българското име! А колко и какви ли са незнайните случаи от тоя род!
Въобще поведението и държанието на нашите ученици и ученички е не всякога пристойно и достолепно. У тях чувството на уважение и самоуважение е много слабо. Те почти никого и нищо не почитат. Напротив: те твърде често нападат и оскърбяват без причина мирни и невинни хора. Често пъти ще видите мирни и почтени граждани, които щом забележат група ученици да стоят или вървят по улицата, бягат на другия край или свиват по друга улица, защото могат да бъдат нагрубени и обидени и защото не искат да слушат груби и често пъти непристойни разговори, подмятания и закачки.
Напълно отрицателно, а понякога и пряко кощунствено е отношението на нашата учаща се младеж към свещени неща и институти, като напр., храмовете, пред които човечеството всякога е изпитвало чувство не само на почит, но и на благоговение. както споменахме и на друго място, преди няколко години, ученици от педагогическото училище в един провинциален град зацапа с нечистотии иконите в църквата! Тая постъпка, възможна не за човешки рожби, а само за човешки изчадия, по гнусотa и отвратителност, по умопомрачение и демоничност не стои далече от демоничното злодеяние на ония изверги, които хвърлиха във въздуха катедралата "Св. Неделя"! Че нашата учаща се младеж е способна на подобни кощунствени и демонични деяния, се вижда и от следния факт, който би трябвало да ни ужаси. След пъкленото злодеяние в Софийската катедрала, онова безпримерно злодеяние, което покри с позор нашата страна и погнуси целия свят, в една софийска гимназия биде направена анкета, от която излезе, че една пета от гимназистите не само че не се ужасили и погнусили от това безподобно по своя ужас и гнусота престъпление, но са го одобрявали напълно и били във възторг от него! Подир един такъв ужасяващ факт, сам по себе си възниква трагичният въпрос: какъв смисъл има въобще съществуването на едно училище и едно учебно дело, което може да подготви подобни чудовища? V. Признания и грижи на Министерството на просветата. За всеки просветен и добросъвестен човек, за всеки родолюбив и съзнателен българин, който мисли за бъдещето на своя род и своята родина, е ясно, че нашето училище от няколко десетилетия насам дава предимно отрицателни резултати. Малкото познания, които то нахвърля хаотично в главата на ученика, не могат да изкупят и поправят неизмеримите опустошения, които то причинява в душата на нашата младеж. Тогаз, когато много познания, които дава нашето училище, са съвсем съмнителни по своята ценност и значение, напълно сигурно е, че то унищожава в душите на много младежи всички велики морални, религиозни и човешки ценности, с които нищо друго не би могло дори и да се сравни.
Печалните резултати в нашето училище и нашето учебно-просветно дело виждаме и признаваме почти всички. Тях не искат да признаят само ония, които поставиха нашето учебно дело на фалшиви основи, разрушиха нашето училище в неговата същност, поведоха нашата младеж по гибелни пътища и тласнаха нашия народ към пропаст. Обаче най-важното в тоя случай е, че гибелните резултати в нашето училище признава и първият просветен институт у нас: признава ги и самото Министерство на просветата. Това е знаменателно, защото у нас пръв път се случва министерството на просветата да признае недъзите и отрицателните резултати на едно учебно-възпитателно дело, което то урежда и за което то носи първата и последната отговорност. Допреди някое време всички, които работеха в областта на нашата училищна просвета, от министъра до последния учител в последното село, считаха себе си за прави и непогрешими, нашето учебно-просветно дело за съвършено и нашето училище за неприкосновено. Те не допускаха да се каже нищо лошо за училището и учебното дело. Едни от тях вършеха това от самонадеяност, заслепление и самозабрава, а други злоумишлено, за да могат в мълчание и мрак да вършат спокойно своето разрушително дело в училището. Сега министерството на просветата не само че признава злополучните резултати в нашето училище и гибелните прояви всред нашата училищна младеж, но и ги чувства като тежка грижа и тежка отговорност за себе си. То полага и усилия, за да спре или поне ограничи злото, което, за съжаление, продължава да се шири безспирно, защото не се взимат против него почти никакви ефикасни и решителни мерки. А такива мерки не се взимат, защото министерството не схваща злото в цялата глъбина и не го обхваща в цялата негова ширина. То още не се е докоснало до истинските причини на това неизмеримо зло и още не го е схванало в неговата същност. За да се видят признанията и разбиранията на министерството на просветата по един съдбоносен въпрос, ще приведем тук неговото окръжно от 4 април т. г. (под N 8947), което е подписано от министъра, от главния секретар и от началника на средното образование. Подписите на трите първи лица в министерството показват, какво значение се отдава на това окръжно. То гласи:
"През последните няколко месеци министерството забелязва, че ученическите постъпки от доста сериозен характер са значително зачестили в нашите средни yчилища. Учителските съвети и министерството са били принудени през последно време да наказват ученици и ученички за кражби в училището и вън от него; за пиянство и убийство, за фалшифициране на свидетелства и документи, за неморални деяния, за нанасяне побой на учители, за изтриване на отсъствия от дневници, за дръзко преписване при класни работи и пр., и пр. А на г-да учителите е известно, че на тоя голям брой значителни и сериозни ученишки простьпки, които са вече стигнали до министерството, във всяко училище отговаря друг още по-голям брой ученишки простъпки, с които учителските съвети се справят сами. Ето защо министерството не може д
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
