Публикувана на 15 Декември 2021

снимки: OpenVratsa.bg

От хилядолетия хората искат да разкажат своето битие, история и вярвания писмено. Различните култури са използвали най-разнообразни знаци и форми, с които да предават желаните от тях послания. Коя обаче е най-старата писменост и къде се е зародила тя? До момента находките сочат, че тъкмо по българските земи, заедно с териториите на други балкански държави като днешна Румъния, Сърбия са люлката на първото систематизирано писмо. Учените го наричат Дунавска протописменост и я датират от около 6000 до 3500 г. пр. Хр.

Един от най-популярните образци за Дунавската протописменост е плочката от Градешница. Тя е открита в края на 60-те години в село Градешница, близо до Враца, при археологически разкопки, водени от Богдан Николов. Плочката е намерена в едно от жилищата в праисторическо селище. Тя е сива на цвят и има знаци от двете си страни. До момента не е реставрирана, състоянието й е сравнително добро, а днес може да бъде видяна в Регионалния исторически музей в град Враца.

За сравнение най-старите египетски йероглифи, които са намерени до момента, са от 3200 г пр. Хр. Писмените знаци от Градешница са поне с 1000 години по-стари и от шумерските. Малката глинена плочка преобръща познатите представи за хронологията на световната писменост.

Поради липсата на повече образци думите върху плочката от Градешница все още не са разчетени. Изследователят Марко Мелини е написал пространна статия, в която разглежда различни теории и варианти за значението на текста, изписан върху плочката.

Други известни находки от Дунавската протописменост са печатите от българското село Караново и табличките от румънското село Тартария. 
Милва Цветкова, ФБ
https://magazines.ulbsibiu.ro/arheologie/publicatii/ats/ats5/2merlini.htm 

ACTA TERRAE SEPTEMCASTRENSIS V     Плочката от  Градешница е преразгледана   Марко Мерлини,   Генерален директор на проекта за знание на праисторията (Рома, Италия)   Директор на Института по Археомитология (Севастопол, САЩ), marco.merlini@mclink.it   РЕЗЮМЕ. Статията (Настоящата статия е в рамките на проекта MU.S.EU.M. (Мултимедийна система за европейски музей) в рамките на програмата Леонардо да Винчи) представя нови доказателства за знаците на плочката от Градешница чрез директна проверка  и прилагането  на матрица от семиотични маркери и правила, за да се разгледа вътрешното структуриране на знаковата система, развита през неоенеолита в Дунавския басейн. Матрицата има за цел: а) да провери възможността тези култури да са изразили ранна форма на писане; т. нар. „дунавска писменост”; б) да изследва организационните принципи на тази система на писане; в) да се разграничат надписите на дунавската писменост, съставени от два или повече знака, без разбира се да се знае какво означава някой от тях, от съединения на знаци, свързани с други комуникационни кодове, сред които декорации, символи и божествени идентификатори. Матрицата наскоро беше тествана върху някои скорошни открития, избрани от ядрото на дунавската цивилизация и от периферните региони, за да се документира съществуването и колко широко разпространена е била дунавската писменост.       Един надписан обект, много версии на неговите знаци   Понякога и знаменитостите под светлините на прожекторите от десетилетия все още имат скрити неочаквани черти. Добре известната плочка от Градешница Съхранява се в Музея за история на Враца с инвентарен номер А-2700. Обектът се показва онлайн в 3D и придружен от лична карта във „Виртуален музей на европейските корени”, управляван от MU.S.EU.M. проект: http://www.europeanvirtualmuseum.it/museum/schedabase.asp?reperto=113) е открита през 1969 г. в Северозападна България на второ ниво на сграда на жилище n. 1 от праисторическо селище до с. Градешница (Врачанска окръг). На същото място са открити знаци на дъното на керамика, врязана преди изпичане. Знаците от Градешница имат различни форми: някои от тях изобразяват стилизирани човешки фигури, други представляват геометрични модели, други са много трудни за интерпретация. Така или иначе те са  повече от 40 и Б. Николов смята, че са съставили най-древния набор от идеограми от този район на Югоизточна Европа (Б. Николов 1974: 33).   Що се отнася до плочката от Градешница, проблемът с нейната датировка не е второстепенен след твърдението на откривателите Б. Николов, В. Миков и Г. Георгиев, че тя е била с знаци на грамотност и че нейните знаци на четири реда са от най-старата писменост в. Европа или дори в света (В. И. Георгиев 1969: 32-35; Б. Николов и В. И. Георгиев 1970: 7-9; Б. Николов и В. И. Георгиев 1971: 289). Струва си да се отбележи, че знаците върху трансилванските плочи от Tărtăria са били пренесени в културния хоризонт на Кочофени, за да се докаже, че знаците върху плочката  от Градешница, както и върху карановския печат и други български артефакти, са първите писмени записи в човешкия живот. история (Г. И. Георгиев и В. И. Георгиев 1969).   Откривателите приписват находката към първата половина на халколита, съответстваща според тях на културите Караново V (култура Марица), късната Винча-Турдаш и Боян-Видра-Гумелница I (Б. Николов, 1970; Б.Б. Николов 1974: 34). Въз основа на некалибрирани резултати от C14 лингвистът В. И. Георгиев поставя плиткия съд Градешница в по-късен период; т. е. през втората половина на четвъртото хилядолетие (Георгиев 1970: 8; за критик Вин 1981: 214). Makkay е склонен към ранната фаза Vinča C (Makkay 1990: 78). Гимбутас счита Градешница за селище от Винча и приписва плиткия съд на.....

 

Значи французите са живеели преди нас по българските земи!

Профан.