Откривателите приписват находката към първата половина на халколита, съответстваща според тях на културите Караново V (култура Марица), късната Винча-Турдаш и Боян-Видра-Гумелница I (Б. Николов, 1970; Б.Б. Николов 1974: 34). Въз основа на некалибрирани резултати от C14 лингвистът В. И. Георгиев поставя плочката от  Градешница в по-късен период; т. е. през втората половина на четвъртото хилядолетие (Георгиев 1970: 8; за критик Вин 1981: 214). Makkay е склонен към ранната фаза Vinča C (Makkay 1990: 78). Гимбутас счита Градешница за селище от Винча и приписва плиткия съд на културата Винча Б, датирана около 5000 г. пр. н. е. (Gimbutas 1982: 87) или началото на 5-то хилядолетие пр. н. е. (Gimbutas1991: 313). Тази дата е съществено оспорена от Й. Тодорович, който вярва, че доказателствата от Градешница не могат да бъдат синхронизирани с рамката Винча Б поради по-високото ниво на развитие на писмеността му в сравнение с това на Турдаш (Тодорович 1970: 82). В наши дни учените са съгласни да впишат плочата Градешница към ранния халколит; III фаза. Приемайки тази дата, тя хронологично е разположена пред друга българска икона от неоеолитната писменост: Карановският печат, който се приписва на Караново VI (Б. Николов и др. 1970).   Ако обаче датировката на артефакта Градешница е доста уредена, сигурни ли сме, че той действително носи знаци на грамотност, а не само декорации, символи или дори прости драскотини? Неговите знаци трябва да бъдат анализирани по семиотични критерии, но веднага се открива, че повечето от авторите, заслепени от първото око на формата му и подравнените му знаци по редовете за четене, го смятат за таблет или плоча (Winn 198: 210, Renfrew 1973: 177, Masson 1984: 108), дори ако всъщност е малка, заоблена плитка тава (12,5 см. дълга, 10.5 см. широка и 2 см. висока) с очевидни устни и два отвора за окачване (Gimbutas 1991 : 313 фиг. 8-12). Недоразумението започва от багера, който го оценява като „plaquette en argile, ayant forme d’un petite pot, sur laquelle sont incises des signes йcrits” (Б. Николов 1974: 33). https://magazines.ulbsibiu.ro/arheologie/publicatii/ats/ats5/2merlini.htm Според отговорните археолози малкият поднос е открит на култово място, заедно с добре запазена фигурка и две глинени вази (Б. Николов 1970). На дъното на едната ваза е изписана антропоморфна фигура, а на дъното на другата има надписи. Следователно контекстът на доказателствата от Градешница е религиозен, въпреки че няма достатъчно информация за обсъждане дали споменатите събития (мястото, местоположението, сборището и знаците) формулират символична система, използваща знаци за грамотност. Например само анализът на протеинови остатъци би ни разказал за какво е използвана чинията (за показване/предлагане на свещена течност или масло, например?)   Друг проблем е очертаването на знаците: кои всъщност са знаците, врязани върху българския артефакт? Публикувани са няколко лошо направени, разработени и възпроизведени техни снимки. Ситуацията се усложнява от факта, че понякога знаците нямат очевиден силует поради нерешимост от страна на писаря (фиг. 1) (преценката на Масон за неговата/нейната неудобство е твърде тежка), блюдото е запълнени от драскотини (фиг. 2) и някои области са покрити с ожулвания. Съществуват редица рисунки, но някои знаци, които изобразяват, се различават (Б.Николов 1970 фиг. 6 и 7, 1974 фиг. 68 и 69, 1986; Masson 1984: 109 фиг. 9; Тодорова 1986: 211 фиг. В. Николов 1990: 49). Дори откривателят публикува в различни статии различни версии на марките. За съжаление по-голямата част от информацията, циркулираща от българската стипендия, се основава на тези неясни снимки и противоречиви скици (Масън например имаше възможност да работи само върху изображението от вътрешната страна на чинията, публикувано на корицата на книга).   През пролетта на 2005 г. имах възможност да проверя лично обекта в Националния исторически музей в София. Подносът е направен от глина, цветът е сив и състоянието на съхранение е доста добро. Тя никога не е била възстановена. Надписите са врязани от двете страни, много от знаците са грубо маркирани и понякога са насложени от драскотини и случайни линии, направени след изпичане, но като цяло са доста отличителни по форма. В следващите параграфи ще представя някои епиграфски наблюдения върху знаците на подноса Градешница и след това ще приложа върху тях матрица от семиотични маркери и правила, за да оценя възможността за наличието на елементи на грамотност (дунавска писменост – I използват термина "дунавски знаци"/"дунавска писменост" като общо определение за формата на грамотност, която процъфтява през неоеолита в големия басейн на Дунав (дунавска цивилизация) и "знаци на Винча"/"винчанска писменост", строго ограничени до Културата Винча, която се е развила в централната част . Тази терминология е в съответствие с предизвикателството да се демонстрира, че статутът на "ранната цивилизация" вече не може да се ограничава до регионите, които отдавна са привличали научното внимание (т.е. Египет-Нил, Месопотамия - Тигър и Ефрат, древната долина на Инд), но трябва да се разшири, за да обхване нео-енеолитната цивилизация на Дунавския басейн. Наличието на система за писане е само белег - макар и важен - за високия статус на цивилизацията, която процъфтява по река Дунав по това време) и за разграничаване на потенциалния текст, без разбира се да се знае какво означава, от съставите на знаци, свързани с други комуникационни кодове, сред които декорации, символи, идентификатори на божествеността (Версия на матрицата от маркери и правила е публикувана в „„Дунавският скрипт“ и плочката Градешница. Семиотично изследване, базирано на най-новата аутопсия на българският предмет”, Лолита Николова и Джуд Хигинс (ред.) Праисторическа археология и антропологична теория и образование. RPRP 6-7, 2005. Друга версия е публикувана в „Семиотичен подход към характеристиките на „Дунавската писменост””, Documenta Praehistorica XXXII, Любляна, 2005). Разбира се, тези индикатори и насоки са в ход, защото човек ще може да различи без грешки различните комуникационни канали само когато е в състояние да прочете скрипта. Но, от друга страна, човек дори няма да може да разчете надписите, ако не може да изолира техните знаци от другите. Това наистина е цикъл, който човек трябва да прекъсва стъпка по стъпка и чрез прогресивни приближения.   Бременна антропоморфа   По отношение на външната страна на артефакта представям монтаж, показващ и устните (фиг. 3). С един поглед човек може да разпознае стилизирана фигура, подобна на човек, фиксирана в ритуална поза с вдигнати ръце, заобиколена от множество триъгълни, V-образни и криволичещи мотиви. Това кара човек да се концентрира инстинктивно. Всъщност, както ще обсъдим по-долу, началният знак за декодиране на съобщението е фокусната точка на антропоморфа: т.е. дълбоката точка, поставена вътре в централната таблетка, която изобразява торса (Merlini 2004: 87).   Символичната фигура е доста коректно представена в публикуваните рисунки, макар и с известни несъответствия и в представянето на откривателя (виж например Б. Николов 1970 срещу Б. Николов 1974). Стилизираната фигурка е позиционирана на видно място върху чинията. Освен това е с висок релеф и очертанията му са много по-дълбоко врязани в сравнение с околните знаци. Най-общо казано се предполага, че е изправен (Winn 1981: 212 ) или седнал (В. Николов 1990), с вдигнати ръце в ритуално преклонение към бог и евентуално с поглед надолу (В. Николов 1990 – неубедителна позиция е, че в обожание, оставащо в седнала поза). Въпреки това е разумно да се смята, че е в танцуваща поза, както се предполага от високите извити ръце, излизащи от торс-ромб и ръце като отворени спирали, както и позата, представена в динамичен баланс върху малък триъгълник, представляващ крака. Следвайки богослужебните внушения, човек може да го счита за „танцор на свещеника“. Антропоморфът е съставен от ромб и четири триъгълни форми: всяка от тях показва точка, врязана в барицентъра. Точките следват две типологии: тази в централната ромба е много по-дълбоко издълбана от другите, които образуват идеален кръст. Шеста точка е по-малко врязана от останалите и е поставена в края на > мотив, разположен в долния регистър. „Танцьорът на ораторията” се доказва и подчертава с удвоен контур: а) главата е съставена от двоен триъгълник с точка вътре; б) две дъговидни рамена създават отворени триъгълници с точка вътре; в) двойна таблетка за смучене с дълбока точка означава тялото. Само един триъгълник с една линия с точка в центъра представлява осцилиращата основа на стилизирания антропоморф, всъщност краката.   Подобно на Ocna Sibiului „не фалос“ и други врязани обекти от Дунавската цивилизация (Paul on-line, 2002, Merlini 2005a), гърба на плоската чиния на Gradešnica изглежда едновременно използва два комуникационни канала: емблематична символика и надпис. Началният знак за тълкуване на посланието също е фокусът на фигурката, както и на обекта: дълбоката точка, вмъкната вътре в пастилата. Още от времето на палеолита пастилата е една от най-използваните в обществото геометрични фигури, както е триъгълникът с върха надолу, за изразяване на женското тяло като вместилище на плодородието. Причината е очевидна: ромбът и триъгълникът намекват за вулвата, срамния триъгълник и утробата; следователно те са свързани с източника на живот. Такава социална символика обхваща целия период на неолита до исторически времена, както е записано от известен пасаж на Херодот. Например в Месопотамия таблетката за смучене е тясно свързана с Inana/Ishtar (Farmer 2003a: 20).