Създаването на Александрийската библиотека е широко считано за едно от големите постижения в историята на човечеството – гигантско начинание да се събере цялата известна литература и научни текстове на едно централно място, така че да се запази и да стане достъпна за обществеността. От своя страна това събитие се разглежда като историческа повратна точка, която отделя древния свят от класическата античност. Стандартните работи върху библиотеката продължават да представят идеята зад институцията като нова и, поне имплицитно, продукт на гръцката мисъл.№
Остава неясно къде текстовете, които Птолемей твърди, че е извадил, са били депозирани при завръщането им, но тъй като Египет отдавна е привличал гръцките философи, идеята за създаване на определено пространство, където те биха могли да предприемат своите изследвания на родния си език, изглежда разумно продължение на тази дейност . Скъпото начинание едва ли имаше алтруистичен характер. За разлика от конструирания разказ за универсална библиотека с основна цел запазване на традицията и улесняване на науката сама по себе си, изграждането на библиотеката е по-вероятно действие, предназначено да насърчава внимателно планирани политически амбиции. Птолемей създаде ново голямо царство в контекста на критично политическо напрежение и откровено съперничество, които последваха смъртта на Александър Велики, и беше необходимо да се легитимират подобни амбиции чрез различни мерки, както към местната египетска публика, така и към елинистичния свят. на свобода. Изземването от Птолемей на тялото на Александър и погребението му в Египет е едно от най-драматичните и символично натоварени от тези начинания. Но бившият генерал също е автор на вече изгубена биография на Александър, в която без съмнение изтъква собствената си роля във връзка с краля. Създаването на широкомащабна библиотека в новата кралска резиденция в Египет и перспективата за щедро финансиране могат да се разглеждат като допълнително средство за насърчаване на тези усилия — по същество създавайки обект на аристократично и кралска демонстрация и пропаганда (Johnstone 2014: 349). Това дало възможност да се привличат известни философи в кралската резиденция и така да се създаде кралски двор, който да даде легитимност на новата династия. Дали идеята за изграждане на голяма библиотека в Александрия е замислена още по време на живота на Птолемей I, или се е появила едва по времето на неговия наследник — древните традиции са в противоречие по този въпрос — остава без значение в това отношение. Това е бил регион, който е имал традиция за библиотеки и интелектуална репутация. Първият владетел на Птолемейски Египет избра да се ангажира с тази традиция от самото начало.

Аналогични развития в другите големи държави-наследници на империята на Александър, включително съперническата империя на Селевкидите в съвременен Ирак, сочат общ дух на времето в политическата мисъл, но фактическите подробности извън Египет са неясни. Въпреки че нито една отделна колекция не е постигнала славата на своя египетски претендент, покровителството на Селевкид създава велики исторически писатели и учени (Kurth 1987), които формират мястото на предаване на източната библиотечна традиция в гръцкия свят (Frahm 2005; Goldstein 2010: 201–3 ). Проследявайки развитието на Изтока по-назад, Beaulieu (2006: 28–32) твърди, че излагането на генералите на Александър на голямата храмова библиотека на Мардук във Вавилон и традицията на Ашурбанипал като покровител на кралска колекция също може да са били важни стимули зад създаването на библиотеката в Александрия.

Поради това е симптоматично, че преди това не е бил опитван синтез на близкоизточната традиция в полза на по-широка аудитория. Най-близкото усилие към днешна дата е прегледът на Libraries in the Ancient World от Лайонел Касън от 2001 г., който се стреми да включи материали от Близкия изток, но не успява да използва голяма част от по-малко достъпната вторична литература. В резултат на това ранната част от неговия том се фокусира главно върху добре познатата библиотека на Ашурбанипал в Ниневия от седми век пр. хр. и пропуска доказателствата от Египет изцяло с единствения коментар, че: „Въпреки че създаде богат набор от писания, както технически, така и литературни , няма какво да добави към историята на библиотеките. Те са съществували там, разбира се, но ние знаем за тях само бегло и косвено“ (Casson 2001: 15–16).

За разлика от Александрийската библиотека, почти всички доказателства за библиотеки в древния Близък изток, представени в този том, произлизат от първични източници. Преди всичко, той се състои от действителни ръкописи, които са били консултирани от древна публика. В няколко случая дори разполагаме с останките от библиотеки, открити в оригиналния им контекст, т.е. физическите места, където са създадени и използвани в древността. И тъй като толкова много ръкописи са запазени, ние често сме в състояние да видим точно това, което древните потребители са видели: можем буквално да държим и изучаваме едни и същи физически ръкописи и да наблюдаваме как текстовете са написани, подредени и организирани. Можем да научим стила на писане и синтактичен анализ, да проверяваме грешките и корекциите и да създаваме впечатление за физическите свойства на колекциите. Понякога можем дори да припишем група текстове на конкретни лица въз основа на колофони или отличителни черти в почерка. Накратко, получаваме представа за детайлите от физическия свят на библиотеката и културата на писарите, които рядко са достъпни в гръцкия римски свят извън Египет.

№1 Вж. напр. оптимистичният разказ на El-Abbadi 1990 и неговата статия от 2016 за Encyclopжdia Britannica, както и Casson 2001: 31f. MacLeod 2004 е малко по-внимателен по отношение на новостта и гръцкостта на Библиотеката, но също така има тенденция да приема древните източници за номинална стойност, вж. напр. стр. 4–5. Дори критичната статия на Johnston 2014 се отнася до „изобретението на библиотеката“ (passim) и твърди, че „за първи път можем да видим библиотека като институция“, надграждайки донякъде кръгова дефиниция на самия термин „библиотека“ (стр. 356). Нов и по-трезвен подход към историографията е открит от Bagnall 2002 с щателно премахване на писмената традиция на това, което той нарича „Библиотека на сънищата“. OUP КОРИГИРАНО ДОКАЗАТЕЛСТВО – ФИНАЛ, 12/10/2019, SPi Kim Ryholt и Gojko Barjamovic, Libraries before Alexandria In: Libraries before Alexandria: Ancient Near Eastern Traditions. Редактирано от: Ким Рихолт и Гойко Барямович, Oxford University Press (2019). © Oxford University Press. DOI: 10.1093/oso/9780199655359.003.0001