Защо братушки? В България отношенията с Русия са в катастрофа.

Братушките българи гонят 70 руски дипломати. Нечувана и откровено враждебна акция, обявена от отстранения премиер Кирил Петков. Интересното е, че българският президент Радев е против подобно решение. Но така или иначе, никой не отмени експулсирането и в крайна сметка случаят заплашва да се превърне в пълно разкъсване на дипломатическите отношения с България. Поне руският посланик Елеонора Митрофанова сега поставя въпроса по този начин. И тогава България се превръща в първата страна от НАТО, с която Русия прекъсва дипломатическите отношения.

     

България вървеше към такава ситуация дълго и упорито. 2 март тази година - експулсирането на двама руски дипломати. На 18 март към тези две бяха добавени още десет. Да се изгонят! На 1 април срещу първия секретар на руското посолство беше заведено наказателно дело за шпионаж. Москва отговори сдържано – от Москва бяха експулсирани само трима български дипломати.

През април България беше една от първите, които отказаха да плащат руския газ в рубли. През май излезе решението на българския парламент за предоставяне на военно-техническа помощ на Украйна. През май българите не позволяват на самолета с Лавров да премине през тяхна територия на път за Сърбия. И сега - експулсирането на 70 наши дипломати заедно със семействата им - 200 руснаци напуснаха София. Ще кажете скандал? Малко е. Катастрофа в двустранните отношения. Защо братушки?

Като цяло от октомври 2019 г. братушките шумно изгонват руски дипломати веднъж на тримесечие. Може би си мислите, че в България нашата разведка се сплотява като в клин, в гореща точка на планетата. Това не е вярно. България днес е задният двор на Европейския съюз. Най-бедната страна в ЕС със средна заплата по-ниска от тази в Русия. Още повече, че България е третирана с такова презрение в Брюксел, че не я пуснаха нито в Шенген, нито в еврозоната. И ако по времето на дружбата със СССР България беше индустриално-аграрна страна, сега е обслужваща икономика с мътни перспективи.

Имаше време, когато българските имоти изведнъж станаха популярни сред руснаците и нашите граждани купиха 80 000 апартамента и къщи там и инвестираха до 5 милиарда долара в България. Но сега повечето от някогашните късметлии не знаят как да се отърват от имуществото в чужбина. Да отидете, няма да стане, а разходите за поддръжка растат.

Още повече, че правната система е толкова объркана, че нашенците ги "скубят" там на всяка крачка. Измама след измама. Изненадващо? От една страна, да. От друга страна, не. Изненадващо, защото всяка година през март България отбелязва годишнината от Освобождението от 500-годишното османско иго. Решаваща роля изиграха победите на руската армия в Руско-турската война от 1877-1878 г. Тогава Русия безкористно спаси единоверците-братушки с цената на 100 хиляди живота на руски войници. Днес този факт в България е доста премълчан.

И по-рано е имало измени. Ето например с каква горчивина император Николай II издава Върховния манифест за обявяване на война на България през 1915 г. по време на Първата световна война:

„Ние, Николай II, с Божията милост заявяваме на всички наши верни поданици. Коварно подготвяната още от самото начало война и до последно струващата ни се невъзможна измяна на България на славянското дело се случи: българските войски нападнаха нашия верен съюзник Сърбия, кървящ в борбата срещу най-силния ни враг. Единовярната ни България, наскоро освободена от турско робство с братската любов и кръв на руския народ, открито взе страната на враговете на християнската вяра и славянството. Руският народ ще посрещне с горчивина предателството на така близката му до последни дни България и с натежало сърце ще изтегли меч срещу него, оставяйки съдбата на изменниците на славянството на справедливото Божие наказание."

В две световни войни България воюва срещу Русия. А държавността ѝ се запази само благодарение на упоритостта на Сталин. Сега нямаше да има България. А стана така, че бе сред победителите на нацистите. Като по чудо.

В съветско време България беше привилегирован партньор и близък приятел. Дори се шегуваха: "Кокошката не птица, България не зад граница". Нищо не жалехме за братушките: направихме атомна централа в Козлодуй и още 300 предприятия в добавка. А колко червен пипер докарвахме тук... неизмеримо. Помним и коняк Слънчев бряг, цигарите Шипка и Родопи. Всички в СССР познаваха българското лечо и българските консервирани сърми.

Сега в Европейския съюз България е страна на несбъднатите надежди. А американците "подтикват" София по такъв начин, че страната винаги губи пари. След посещение на делегация от американски сенатори, водена от Маккейн през 2014 г., България по най-глупав начин се отказа от руския газопровод „Южен поток“ в своя вреда. Тогава по същата чужда воля отказаха да довършат строежа на нова руска АЕЦ в Белене.

Когато отношенията между България и Русия започнаха малко да се подобряват, премиерът Бойко Борисов дойде на посещение в Москва и Русия реагира благоприятно на молбите му, а беше едва 2018 г. И тогава веднага се посипаха „шпионските скандали“ – с небивала плътност на дипломатическия огън. Американците просто ги подхвърляха на българите. За да гадят и тук на Русия, а да определят роля на братушките като на балтийците, да треперят и да гледат към Русия само със страх. Жалко, защото с Русия нещата в България щяха да вървят много по-добре.

Сега какво? "Ще поставя въпроса за закриване на посолството пред президента на Руската федерация, което ще означава скъсване на дипломатическите отношения. Това е крайно нежелателно и абсолютно вредно за нашите дълги и много топли отношения", каза руският посланик Елеонора Митрофанова.

Нека посветим днешния "Исторически кръжок" на това как и кога в съвременното разбиране се е образувала независимата държава България. Почти 500-годишното турско иго до края на 19-ти век доведоха до факта, че българите в Османската империя вече бяха до голяма степен асимилирани и престанаха да приличат на славяните. И ако не беше Русия, сега нямаше да има и следа от България. Трябва да знаем и помним. Въстанията на българите срещу потурчването биваха жестоко потушавани, в Русия те предизвикваха големи симпатии сред самия народ. Това, което наричаме състрадание. Та тогава се впрегнахме за българите.

"Само руснаците си позволяват такъв лукс - да се бият от чувство на състрадание, защото те не изоставят своите." Авторът на крилатия израз, руският генерал от пехотата Михаил Дмитриевич Скобелев - героят на Балканската дружина, освободителят на българските славяни - се отличи в много битки, с което предопредели нашата победа в Руско-турската война от 1877-1878 г.

Освободителната мисия на братушките-българи предизвиква невиждан подем в обществото. Ето какво пише колекционерът и филантроп Павел Третяков на художника Иван Крамской: "Русия вече не се държи позорно към славяните. Кога и за каква кауза руските хора са жертвали толкова много капитали, колко даряват сега? И жертват безкористно. Гордо е сега да си част от руския народ".

Когато Александър II изпраща руската армия да освободи българите, много руски художници отиват на Балканите. Например Поленов. Те станаха прототип на днешните ни военни кореспонденти. Най-забележителният от тази плеяда беше известният батален художник Василий Василиевич Верешчагин. Верещагин влезе в отряда на генерал Скобелев като доброволец, всъщност отиде в атака, бие се и дори е тежко ранен. Награден е с Георгиевски кръст, който се дава само за бойно отличие.

„Да изпълня целта, която си поставих, да дам на обществото неподправена картина на истинска война, е невъзможно, гледайки битката през бинокъл от разстояние, но трябва да почувствате и направите всичко сами, да участвате в атаки, нападения, победи, поражения, да изживеете глад, студ, болести, рани... Човек не трябва да се страхува да жертва кръвта си, иначе моите картини ще бъдат „фалшиви", пише Верещагин.

Затова се и получаваше без никакъв фалш. Ето "Преди атаката", "Под Плевен", "Залегнали", Пристегнати щиковете", "Дойде заповед", "Напред за братушките!" А ето и "След атаката", "Превързочен пункт край Плевен". Някъде съвсем наблизо все още стрелят оръдия, стълб от барутен дим... И ето стенания, превръзки, карболова киселина, етер, йодоформ... Може би някъде в палатката е известният руски хирург Николай Склифософски. Основателят на военно-полевата хирургия участва както в Балканската, така и в Руско-турската война от 1877-1878 г., освобождавайки братушките.

След превземането на Плевен Верешчагин извършва най-трудния зимен преход на Стара планина в колоната на генерал Скобелев и участва в решителната битка за Шипченския проход. И тогава той прави скици върху пътните си платна и дъсчици. И ето победата, която винаги е празник със сълзи на очи. "Шипка-Шейново", "Скобелев при Шипка". Както винаги, на бял кон, Скобелев обикаля строя. Шапки до небето и силно "Ура!". На преден план са посипаните със сняг другари, паднал в ожесточена битка. За братушките. Днес те ще бъдат погребани тук с почести.

И скоро тук, край Шипка, със събраните в Русия народни пари ще бъде издигнат храм-паметник „Рождество Христово“, който ще бъде първият паметник на българо-руската дружба на територията на България. Вътре върху тридесет и четири мраморни плочи са изписани имената на руски и български воини, паднали за общата свобода. А камбаните са отлети в Русия от изстреляни гилзи. Най-големият - подарък от император Николай II - тежи повече от 11 тона. Идеята за такъв храм е представена от майката на Скобелев Олга Николаевна. Идеята й бързо спечели обществена подкрепа.

Ако се върнем към Верещагин, тогава балканската му поредица съдържа три дузини платна. Покъртителен триптих "На Шипка всичко е спокойно!". По-късно Ремарк ще напише романа си „На Западния фронт нищо ново“, когато, според докладите от фронтовата линия, изглежда, че нищо не се случва, армията е на позициите си, но ежедневието, о, колко сурово е то. Така наречената "Шипченското седене". В самия край на 1877 г. „Замръзващ часовой“, „Още един“, „Тук е съвсем тъжно“. От болести, студ, влага, леден вятър загубите бяха многократно повече, отколкото от куршуми и гюлета.

Но, ето я свободата! И Паметника на свободата на Шипка. Общо около 400 паметника на руски войници в резултат на Балканската кампания са поставени на територията на България. Все пак – нямаше да я има България. Руснаците не изоставиха своите. Ох, братушки...

Генерал Скобелев се завърна в Русия на гребена на славата. Но съдбата му отреди много малко земен живот. На 38 години той внезапно почина. Погребението му в Москва през лятото на 1882 г. шокира всички. На венеца от Академията на Генералния щаб имаше сребърна лента с надпис: „На героя Михаил Дмитриевич Скобелев – командир, равен на Суворов“. Александър Куприн описва събитието по следния начин: "Как Москва го изпрати! Цяла Москва! Невъзможно е да се каже или опише. Цяла Москва е на крак от сутринта. В къщите останаха само тригодишни деца и болни старци. Нито песни, нито погребален звън не се чуваха от риданията. Всички плачеха: офицери, войници, старци и деца, студенти, селяни, млади дами, месари, амбулантни търговци, таксиджии, слуги и господа. Москва погребва Белия генерал! Нали е Москва!"

През 1912 г. е издигнат паметник на генерал Скобелев. Устремена конна фигура, наречена "За царя и Родината!" се въздигна при голямо стълпотворение от хора на Тверския площад - точно на мястото, където сега е основателят на Москва Юрий Долгоруки. Вече през април 1918 г. болшевиките разрушават статуята и я демонтират. И едва в нашия век, през 2014 г., срещу Академията на Генералния щаб беше издигнат нов паметник на Скобелев. За назидание на потомството и в памет на славните победи.

Ами българите? Сега е така. Все по-често се заканват да съборят Альоша в Пловдив. Господ им е съдия.
Олег Костадинов

... че ЕС е една мафиотска организация на богатите страни, които ограбват малките държави, като България.

С Русия бяхме хиляди пъти по - добре от колкото с ЕС/САЩ. :)

Изглежда им трябва земята ни. Израел го имунизираха доста, но никога не се знае какво ще стане.

няма кой да я завладее. А янките си имат свои проблеми, след като РФ отказа да дава газ без пари.