Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2022 23:52 - Склавини и анти в долнодунавските земи
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 2560 Коментари: 12 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 .
.
.

Руси и българи през ранното средновековие до 964 г.

Е. Михайлов

 

II. Склавини и анти в долнодунавските земи

 

 

Както се изтъкна в предишната глава, един от белезите на славянската диференциация е появата на различни названия за отделните славянски народи (или етнически групи). При това особено важно е, да се прави разграничение между отделните племенни названия и названията на по-големите етнически групи (бъдещите славянски народи). Това е толкова по-важно, като се има предвид че обикновено една етническа група (по силата на различни причини) получава названието на едно от своите съставни племена, което е играело ръководна или доминираща роля в целокупния живот на племенния съюз. И обратно, при разпадането на една етническа общност общонародностното название може да се запази само за една част на новообразувалите се етнически групи.

 

Тези основни положения се отнасят и за славяните. Известно е от изворите, че в древността те са носили общото название  в е н е д и.  Но това положение вече не се отнася за VI в. Макар и Йордан да говори за венети, когато описва събитията от IV в., той намира за необходимо да отбележи, че  „с е г а  [т. е. през VI в.] те се явяват под три имена, т. е. венети, анти и склавини” [250]. Византийските автори от VI в. нямат общо название за славяните. Всичко това свидетелства, че славянската диференциация през VI в. е била вече свършен факт и че тя е продължавала да се задълбочава с ускорен темпове.

 

Като се абстрахираме от названието венеди, което през VI в. се отнася само за западните славяни, за източните и българските славяни, в случая ние си служим с названията както ги намираме във византийските извори: анти (Ἄνται, Antes) и склавини (Σκλαβῆνοι, Σκλαυνοί, Sclaveni, Σκλάβοι). Но трябва да се има предвид, че тези названия са в известна степен условни. Ние не знаем какво е било точното самоназвание на двете славянски групи. Може да се счита за общоприето мнението, че терминът склавини е гръцка форма на самоназванието словѣне (или славини), както го срещаме от IX в. нататък [251]. Това самоназвание, както е известно, постепенно придобива общославянско значение и за да се избегнат

недоразуменията за събитията от VI в. ние условно си служим с гръцката форма, без да сме напълно убедени, че това самоназвание се е произнасяло именно славяни. Като формален претекст може да ни послужи обстоятелството, че за VI в. не разполагаме с точната форма на славянското произношение.

 

Що се отнася до източните славяни, не ни е известна дори и приблизителната форма на тяхното самоназвание. Може да се счита общоприето схващането, че терминът анти не е славянски, а има чужд произход, вероятно ирански или тюркски [252]. Вл. Георгиев го определя като праславянски [253]. Ако този термин има чужд произход, то тогава е разбираем стремежът на някои учени да отъждествят антите с дулебите, с които те си съвпадат по място и по време [254]. Но всички тези проблеми около названията не представляват обект на нашето изследване.

 

*  *  *

 

Ако може да се приеме, че отделните славянски етнически групи се формират още в славянската прародина, то пита се, дали не може да се определи и тяхното положение в нея.

 

Според Л. Нидерле българските славяни, или „протобългариге”, както той не твърде прецизно ги нарича, „са заемали югоизточния ъгъл на (славянската) прародина” [255], източно от сърбите, или някъде между Горна Висла и Карпатите. Това определение е напълно приемливо и е обусловено от по-нататъшното движение и териториално разселване на славяните. Според него през този период славянските народи още не са били оформени, но веднага след това говори за „слаба диференциация”, и че „диалектологическите центрове се разполагали. . . в този порядък, в какъвто били впоследствие на юг” [256]. Л. Нидерле счита, че прародината на източните славяни е обхващала целия басейн на р. Припят и Волиния, а на изток достигнала р. Десна [257].

 

Интересна е и хипотезата на проф. Самуил Бернщейн, който въз основа на езикови данни търси разпределението на славянските етнически групи в славянската прародина. Според него южните славяни (централният поддиалект на източнославянския диалект) са заемали пространството между реките Западен Буг и Горин в днешна Западна Украйна, като на юг са достигали до Горен Днестър. Северната половина на тази полоса заемали българските славяни, а южната — сърбохърватските [258]. Източните славяни (източният поддиалект на източния диалект) заемали територията между р. Горин и Среден Днепър [259].

 

Тази схема на С. Бернщейн е малко изкуствена, понеже с нея той се стреми да обясни някои езикови аналогии между българския и

балтийските езици, затова той изтегля българските славяни на север в басейна на Горен Припят. Но у него е плодотворна мисълта, че южните славяни са заемали част от днешна Западна Украйна, но в действителност не северозападна, а югозападна, което се потвърждава от редица други обстоятелства.

 

За определяне прародината на склавините разполагаме с едно много сигурно свидетелство у Йордан. Според него „склавините обитават от Новиодунум и така нареченото Мурсианско езеро чак до Данастър и на север до Вистула” [260]. Това е склавинската територия през VI в., но тъй като при разселването на славяните северната и източна граница на склавините останала непроменена, то тя е била и съответната граница на склавинската прародина. Северната склавинска граница, която от този пасаж не е много ясна, се доуточнява от територията заемана от венетите, живеещи по течението на р. Висла северно от склавините [261]. „А антите, които са най-храбри от тях, живеят от Данастър чак до Данапър, гдето се извива Понтийското море” [262]. Тези сведения Йордан е получил естествено не по личен път, а от самите славяни, които добре са знаели, коя е древната граница на техните земи и кои живеят северно от тях. Следователно склавинската прародина и през VI в. (а и по-късно) се е включвала все още в състава на склавинската (славянобългарската) територия, която по това време е стигала на юг до Дунава.

 

От съпоставените данни у Йордан за границите между трите славянски племенни групи трябва да се предполага, че северната граница на древната склавинска територия е минавала по горното течение на р. Висла до устието на р. Сан, която пък от своя страна заедно с притока си Вишня и р. Днестър е била източната склавинска граница. Следователно древната склавинска територия е обхващала днешна югоизточна Полша, източна Словакия и югозападна Украйна. (Тук някъде в посочения район в непосредна близост със склавините са обитавали и сърбите и хърватите; но ние не сме в състояние дори приблизително да установим какво е конкретното географско разположение между трите южнославянски народностни групи).

 

За определяне древната склавинска територия изключително значение имат лингвистическите наблюдения на съветския езиковед Владислав Илич-Свитич. В района на Северните Карпати и на белязаната по-горе територия той успява да установи една група от архаични южнославянски думи, които се срещат само в диалектите на западноукраинското (гуцули, бойки, лемки), южнополското и източнословашко население [263].

 

Това са на първо място думите:

 

Планина — укр. (гуцул.) полони́на; пол. (Подгалие) połoninapłonina; словаш. plбňplaninaplбňava.

 


Бърдо — укр. бйрдо; словаш. brdobardo.

 

Дялдел (хребет) — укр. діл; пол. dziбł.

 

Слоппреслоп (седловина) — укр. прислупслопець; пол. słopslopki; чеш. slopecpřмslop.

 

Рупа (яма, пещера) — укр. рэпа; словен, rъpa.

 

Занога (котловина) — укр. зануга.

 

Извор — укр. із вірізворзвор; словен, izvуr.

 

Скок (водоскок, речни прагове) — укр. скукиускок; словаш. skoky.

 

Грохот (каменист сипей) — укр. грехіт.

 

Бревно — укр. бйрва.

 

Пърт (пъртина, пътечка) — укр. перть; пол. perćpyrć; словаш. prŤpŕŤpнrŤpyŕta.

/.../

http://macedonia.kroraina.com/em/em_2.htm




Гласувай:
15


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobrodan - Обърни внимание на ето това.
10.09.2022 11:13
"Що се отнася до източните славяни, не ни е известна дори и приблизителната форма на тяхното самоназвание. Може да се счита общоприето схващането, че терминът анти не е славянски, а има чужд произход, вероятно ирански или тюркски [252]. Вл. Георгиев го определя като праславянски [253]. Ако този термин има чужд произход, то тогава е разбираем стремежът на някои учени да отъждествят антите с дулебите, с които те си съвпадат по място и по време [254]."

Не само анти, етнотерминът склавени също има чужд (тюркски) произход.
Понеже не се съгласи с тълкуването на името на старата столица Търново,
може би названието на държавата Дулоба - Дуло-оба (Дулеба е домът на Дуло, мястото, където живее родът Дуло; еб/ев е местоживеене, широчко понятие) ще ти помогне във възприемането му за вярно :).
Имало е смяна на езиците. Венедите носят пославянено име. В началото са били Енети. В е протезиран звук, както при вандалите/бандити :):):).
цитирай
2. kvg55 - mt46,
10.09.2022 13:24
Има достатъчно исторически доказателства за наличието на славяните и в Мизия, Тракия и Македония, но те не устройват великобългарската историография и затова ги пренебрегваме.
цитирай
3. mt46 - Може да е така според някои тюркски националисти и псевдоучени... :)
10.09.2022 23:32
dobrodan написа:
"Що се отнася до източните славяни, не ни е известна дори и приблизителната форма на тяхното самоназвание. Може да се счита общоприето схващането, че терминът анти не е славянски, а има чужд произход, вероятно ирански или тюркски [252]. Вл. Георгиев го определя като праславянски [253]. Ако този термин има чужд произход, то тогава е разбираем стремежът на някои учени да отъждествят антите с дулебите, с които те си съвпадат по място и по време [254]."

Не само анти, етнотерминът склавени също има чужд (тюркски) произход.
Понеже не се съгласи с тълкуването на името на старата столица Търново,
може би названието на държавата Дулоба - Дуло-оба (Дулеба е домът на Дуло, мястото, където живее родът Дуло; еб/ев е местоживеене, широчко понятие) ще ти помогне във възприемането му за вярно :).
Имало е смяна на езиците. Венедите носят пославянено име. В началото са били Енети. В е протезиран звук, както при вандалите/бандити :):):).

цитирай
4. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B8
10.09.2022 23:33
Дулеби – източно славянско племенно обедениние във Волиния, съществувало през 6 век. През 10 век вероятно се разпада и дулебите влизат в древноруската държава под името волиняни и бужани. Има хипотеза която ги свързва с българския владетелски род Дуло и основаното от Шам-бат митичния брат на хан Кубрат владение Дулоба според посоченото в Джагфар тарихъ.
цитирай
5. mt46 - Да. Но техните псевдонаучни хипотези никога няма да бъдат приети от световната научна общност...
10.09.2022 23:36
kvg55 написа:
Има достатъчно исторически доказателства за наличието на славяните и в Мизия, Тракия и Македония, но те не устройват великобългарската историография и затова ги пренебрегваме.

цитирай
6. dobrodan - Добре. Изведи ми от който си искаш
11.09.2022 10:21
славянски език думите дулеби и волинци. Може и бужани. Пробвай и с някой европейски език, по твой избор.
цитирай
7. mt46 - Това е трудно дори за тесни специалисти... :)
11.09.2022 21:44
dobrodan написа:
славянски език думите дулеби и волинци. Може и бужани. Пробвай и с някой европейски език, по твой избор.

Етимологията на много думи е неясна, хипотетична, спорна...
"Дулеби" може да е свързана с "дол", "волинци" – с "воля", "бужани" – с "бож", "бог"...
цитирай
8. dobrodan - Може да са свързани, но не са.
12.09.2022 14:40
За Дуло ти написах. За волинците - корен бол, балин е: деца, мед, опора. Второто значение е най-разпространено. Бужани - боз (сив, светъл). Може да намерим и съвпадение след палатализирането на името на река Западен Буг...
Така не е ли по-правдоподобно?
Можеш да си припомниш и антския "крал" Бооз.
Колкото и да ритаме срещу истината, не можем да я променим :).
Анти - побратими, дали клетва.
Гърците са нарекли с техния етноним античността.
цитирай
9. kirk - Марине, защо упорстваш
12.09.2022 20:37
Марине, защо упорстваш да ретранслираш стари и доста неверни, неточни сведения и мнения, вместо да ги сравниш поне със съвременните разработки и изводи на учени като Флориан Курта. Никога не са съществували анти, венети и склавини като 3 етноса. Дори неексперти с известни познания по лингвистика могат да се досетят, че анти е просто "източни"!
цитирай
10. mt46 - Това намерих за Курта – https://doktora757.blog.bg/history/2016/08/08/florin-kurta-syzdavaneto-na-slavianite.1469399
12.09.2022 21:15
През 2009 г. се появи книгата на проф. Флорин Курта „СЪЗДАВАНЕТО НА СЛАВЯНИТЕ; История и археология на Долнодунавския регион ок. 500-700 г.“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2009 г.

Първо две думи за автора; проф. Флорин Курта (румънец) е преподавател по средновековна история и археология в Университета на Флорида, САЩ. Горната книга е издадена от Cambridge University Press и получава специалната награда „Хърбърд Бакстър Адамс“ на американската асоциация за история през 2000 г.; с това хубавите работи май свършват.

Какво ни предлага автора в неговото пространно изследване от 446 страници в голям формат. Първо заглавието е доста подвеждащо, и когато си взимах книгата се подведох и самия аз, тъй като нямах възможност да прегледам внимателно съдържанието. С това заглавие читателят остава с първоначално грешно впечатление, че все едно, че някой е „създал“ „славяните“ и професора се е заел с благородната задача да разобличи това уродливо явление, фалшификации и манипулации на древната история на Балканите и най-вече неща касаещи нашия регион и България. Нищо подобно обаче книгата не съдържа; напротив, проф. Флорин Курта се опитва по един по-рафиниран начин не само да ни пробутва старите клишета и фалфишикации за „славяните“, но и изгражда нови такива. Той разбира се не го прави по начина на някои руски изследователи, които в най-новите си публикации вече говорят за „славяни“ от зората на човешката цивилизация и култура, крадейки историята на други етноси и култури и приписвайки си техните постижения. Курта тръгва по друг по-заобиколен начин. Примерно той използва и уж дава изворите за „славяните“ от латински, гръцки и други източници, но не ги цитира пряко, а ни ги преразказва и обобщава, като насочва нещата в желаната от него трактовка и тълкуване на текста със съответните „научни“ заключения – един похват доста добре познат от близкото минало, от тоталитарния период и комунистическите учебници и цензура. Нещо повече, неудобните му антични и ранносредновековни автори, Курта ги подлага на унищожителна критика със съотвената софистика и словесна еквилибристика, без обаче да разполага и оперира със сериозни факти и аргументи в защита на своята позиция. След това на повече от 30 страници професора обяснява на безпросветната читателска аудитория що е етнос и как се създава славянската етничност, концепции и подходи, като ни цитира разни съмнителни автори като Павел Йозеф (Йосиф) Шафарик, Франтишек Палацки, Хердер, Коен, някои руски учени, включително и сталиновата концепция за националната история. Смесвайки различни коцепции и теории и говорейки с общи и нищо не значещи приказки, проф. Флорин Курта прави един пълен „тюрлюгювеч“ от наукообразност и произволно избрани цитати, чиято цел е да обърка читателя или да му внуши „тежестта на научния труд“
цитирай
11. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7)
12.09.2022 21:20
Антите са описани като мощно племенно обединение във византийски и готски източници от VI век. За първия им известен вожд е сочен Варунбал (133 – 157 г.). Йорданес в „Гетика“ пише, че антският вожд (rex Antorum) Бож (363 – 375) нанася поражение на готите, но е разгромен от войските на „винитария“ Витимир и около 375 г. заедно със синовете си и 70 старейшини е нападнат и убит от Ерманарих крал на готите Гревтунги и за определен период е установено готско господство. В „Аналите на Лангобардите“ се споменава страната Antaib [2]. която се предполага се, че се отнася до антите. В 5 век след като готите са победени от хуните, а последните отминават към Панония антите достигат апогея на своето могъщество. Савирите участват в голямата Битка на Каталаунските полета в 451 г. между Атила и римляните. В 446 – 490 вожд на антите е Хорсабад. В 468 г. антът на византийска служба Анагаст, комендващ войските в Тракия, разгромява хуните на Денгизих, лично обезглавява и изпраща главата на хунския вожд в Константинопол. През 469/ 470 г. обаче, подстрекаван от Аспар, той вдига метеж срещу императора и завзема няколко укрепления, като след преговори бунтът е прекратен безкръвно. Друг ант, византийски пълководец от тази епоха е Всегорд.

Първото отбелязано в историята славянско нападение на юг от Дунав, вероятно през 519 г., е извършено именно от антите по време на император Юстин I. Те са разбити от Герман, стратег на диоцеза Тракия както Прокопий Кесарийски отбелязва[3] и за години нападенията спират, а антите стават федерати, получават субсидии и започват да бъдат наемани в имперската армия. В 535 г. един от антите пленен от славините (склавините) се обявява за вероятно произхождащия от антите виден източноримски военачалник Хилбуд (Хвалибуд, Chilbudius), в този момент племената на Анти и Славини са временно в мир и роба Лъже-Хилбуд е предеден на едно от антските племена. Негов другар, също роб, но римлянин убеждава господаря им, че това наистина е римския генерал и трябва да бъде върнат на Юстиниян, което би наложило пътуване през земите на империята. В края на краищата самозванеца се разкрива като един от тях пред единоплеменните си анти и иска да бъде освободен, но те намират за по-полезно да поддържат заблудата и той е задължен да продължи да поддържа фалшивата си самоличност.[4] По същото време голям брой анти изглежда са се присъединили към византийците в Готската война 535 – 554 и е описано, че са воювали срещу остготите в Lucania.[5] В 555 г. таксиарх на византийския флот е Доброгаст. Около 555 г. антите не само извършват нападения за плячка и роби южно от Дунав, но започват и да презимуват и осядат там докато в следващото столетие Балканите постепенно са плътно заселени от анти и славини.

Вождът на антите Идар (Идариз) е споменат в периода към 560 – 580 г., негови синове са вождовете Мезамир и Келагаст, убити при дипломатическа мисия в двора на аварския хаган Баян след спречкване на Мезамир с помощник хагана и хан на кутригурите Заберган. Вожд на антския съюз става Мусокий (Μουσοκιος) в 593 г. той е разбит и пленен от византийския стратег Приск. Непосредствено преди това Приск преминал Дунава и нанесъл поражение на по-низшестоящия вожд Ардагаст, чиито хора през 593 г. атакуват Тракия, но са отблъснати, а византийците пренасят войната на тяхна територия. Страната им е разорена, без обаче вождът Ардагаст да бъде хванат в плен. Битката става след форсирането на реката от имперския генерал Генцон (Gentzon) при Дуросторум (Силистра), антският лагер е нападнат в полунощ, Ардагаст се препъва в дънер и само близостта на реката го спасява да не бъде заловен. След разгрома командващия Приск праща своя лейтенант Александър през р. Helibakion (дн. р. Яломица), да излови малките групи продължаващи да атакуват войската му, но армията се обърква не успява да изгори скривалищата. Положението е спасено от един гепид, който бил близък на антите и познавал тайните пътеки. Византийците успяват да пленят много от противниците, които според гепида били шпиони на своя цар Мусокос. Самият той е примамен да прати флотата си от лодки на Дунав, за да евакуира разбитата армия. През реката са пратени 150 еднодръвки и гребци, на които Александър устройва засада с 200 свои войници. Той изненадва през нощта напилите се противници, изколва ги и се прехвърля с основните сили от 3000 души през реката. През това време в лагера се извършва погребалната церемония на брата на Мусокос и войниците отново са пияни, вождът е изненадан и заловен жив, а клането на противника продължава до сутринта. Ардагаст преди това неколкократно напада и разорява земите на империята: в 577 г. стига Пелопонес, в 584 подстрекаван от аварския хаган Баян отново напада, през Тракия достига до „дългите стени“ пред Константинопол, като успеха му изневерява само в две битки – при р. Ергина (Ергене) и Анисион, но в крайна сметка е отбръснат от пълководеца Коментиол и се оттегля зад Дунав, в 585 г. пак напада стига до Адрианопол, но е напълно разбит от същия Коментиол и се спасява с паническо бягство зад Дунав. Поражението през 593 г. обаче не прекратява войната, на следната 594 г. е предприето ново нападение и се налага Александър да побеждава отредите на противника, навлезли в Мизия. След Мусокий вожд става Пирогаст през 595 г. [6]. В 578 г. при антския вожд Давритас (Даврентий), аварите пращат делегация за да го склонят да им се подчини, но във възникналата свада хората на Давритас убиват аварите.

С нашествието на аварите след победата им над антите в 577 г. единното племенно обединение постепенно изчезва от историческата сцена, последното му споменаване е в 602 г.[7]. Племената на антите обаче остават. Bождовете на „тавроскитите“ се споменават като участници в Обсадата на Константинопол от авари и славяни в 626 г., което е последният голям военен поход на антите. Последният известен антски вожд е Ардомир II (717 – 741).
цитирай
12. kirk - Значи преди това
13.09.2022 12:12
Значи преди това са били хипрбореи, после вендузи, след това анадолци, та чак са се биши анти със склавините или сакалибите, а кой знае къде - може във Венеция са се затирили вендите- вунди, дето и в Армения създали Вананд, ти да видиш... И много благодаря за разбора на моя комлега Флорианчо, изобщо не е в стил комисарска критика на буржоазни автори от времето на соца.
цитирай
13. kirk - Научната етимология е като хиперзвуковите
15.09.2022 01:38
Научната етимология е като хиперзвуковите оръжия - размазва фантазьорите като че са винвни мухички! Да вземем етнонима буряти и областта Бурятия. 1728 г. Руснаците ги откъсват от Монголия и започват да ги наричат братские монгольцъй, а по- късно съкращават на бурятъй, което е подобно на прякора, който дават и на българите - братушки. Следователно тия 3 славянски племена са тъпи измислици!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19162768
Постинги: 3687
Коментари: 45098
Гласове: 148919
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031