Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2022 16:10 - ХЕТИТЕ. НЕИЗВЕСТНАТА ИМПЕРИЯ ОТ МАЛА АЗИЯ, част 7.
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 1509 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 29.11.2022 20:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                      3.6. Обредите

 

     Хетите се стараели да научат отрано волята на боговете. Гадателското изкуство при тях било издигнато в истинска наука. Хетските жреци разпитвали боговете за най-малките подробности, което е удивително дори за древноизточния свят. Това им помагало да разберта дали обстоятелствата ще се стекат благоприятно или не. Жрецът буквално анкетирал божеството, като му задавал въпроси от рода на: "Ако се случи това и това, за добро ли ще бъде или за лошо?" Всеки път, когато получавал отговор, жрецът уточнявал казаното и задавал още по-конкретен въпрос. Според хетите божеството можело да отговаря само с "Да" или "Не" (благоприятно или неблагоприятно знамение), затова жреците съставяли дълъг списък с въпроси, с които да разберат дали богът е възмутен от дадената постъпка, съгласен ли е със случващото се и какво мисли за бъдещето. Накрая жреците получавали единствено възможния отговор.

     Нерядко жрецът, пристъпващ към гадаенето, преценявал възможния изход. Ако оценката съвпадала с резултата от гадаенето, значи боговете благославяли предстоящото събитие. Както в съвременните научни експерименти, резултатът се препроверявал. Гадаели поред по полета на птиците, по вътрешностите на жертвеното животно, също и по старата хетска традиция с хвърляне на жребий. Последното било специалност на жени-врачки, които наричали "старите жени". Колкото по-често се сбъдвало предсказанието, толкова по-вероятно било събитието. Гадаенето позволявало да се избере верния маршрут за похода, да се изобличат враговете на царя и тайните им замисли, да се разплетат придворните интриги, да се разбере доволни ли са боговете от церемониите, устройвани в тяхна чест.

     Ето един пример за разпит на бога.

     "Ако Слънцето (тоест царят; бел. авт.) при пребиваването си в Нерик или по пътя към дома не се разболее, нека резултатите от гадаенето по кожата на жертвеното животно бъдат благоприятни". Резултат - "Неблагоприятен".

     "Ако болестта, от която е съдено да се разболее Слънцето, го порази, докато се намира в Нерик, нека знаците, подадени от полета на птицата, бъдат неблагоприятни". Резултат - "Неблагоприятен".

     "Ако болестта порази Слънцето само в Нерик, но той не остане там, нека знаците, подадени от полета на птицата, първо да бъдат благоприятни, после - неблагоприятни". Резултат - "Първите знаци бяха неблагоприятни, след това станаха благоприятни".

     "Доколкото знаците, подадени от полета на птицата, опровергаха предсказаното, значи ти, боже, заповядваш Слънцето да продължи да боледува, след като се върне? Тогава нека знаците, подадени от полета на птицата, да бъдат неблагоприятни". Резултат - "Неблагоприятен".

     "Когато старата жена зададе въпрос на оракула, нека резултатът бъде благоприятен". Резултат - "Благоприятен".

     Този обстоен разговор с бога напомня по-скоро на следователски протокол. Възможно е впоследствие подобен документ да се е използвал и като оправдание. Ако събитията се развият по обратен на предсказаното начин, жреците са можели да отговорят на обвинението: "Ето, вижте табличките. Не сме пропуснали нищо в питанията. Нямаме вина".

     В случай на война впрочем разпити като този биха могли да досведат до неуспех - заради забавянето. Затова хетските царе забранявали на военачалниците си да се занимават с гадания там, където трябвало да се действа решително.

     Честите допитвания до гадателите можело да подразни и в мирно време. Така Хаттусили I се възмущавал, че жена му постоянно разпитва стареца-магьосник и в завещанието си й оставил напътствия: "Да не каже за теб царят и да не кажат за теб синовете на двореца така: "Гледай! Тя винаги пита жриците - Старите жени".

     Нерядко хетите прибягвали до "профилактика" на злото. Малко магия и нито един зъл дух не можел да проникне в дома! Запазило се е например описания на обреда, помагащ за пропъждането на злото от царското семейство: "Правят кученце от мас и го оставят на прага на дома и тя (старата жена; авт.) изрича следното: "Бъди малко кученце при масата на царската двойка! Както денем не пускаш непознати хора в двора, така и нощем не пускай злата сила".

     Имало и друг начин. "Вземат от гроба пръст, правят я на топка и я притискат към царската двойка и всички части от дома. Тя (старата жена; авт.) говори следното: "Нека тази гробищна пръст се справи с всички зли сили, пратени от боговете в този дом и с които домът и човекът не могат да се сдобрят. Нека тя да върне злите сили в гроба, където черната земя ще се справи с тях". След това тя оставя топката от пръст на поставка и прави друга топка от брашно и я притиска към царската двойка, също и към дома. Но говори следното: "Както зърното спасява живота на човека, кравата, овцата и на всяко животно, така това зърно да спаси царската двойка и дома й от злата сила".

     Разбира се, защита срещу злите духове търсели не само царете, но и обикновените хети. За целта те извършвали определени обреди, като се стремяли да преборят болестта или да се предпазят от неприятности. Ето, например, хето-лувийския ритуал за пречистване, провеждан, "ако човек - мъж или жена - се окажат нечисти... или децата на жената умират, или тя постоянно има спонтанни аборти... или човек забележи у себе си нечиста сила". При описанието на този ритуал са изброени подробно всички необходими животни: овце, прасета и кучета, като полът им трябвало да съвпада с пола на жертвоприносителя. Последният трябвало да облече определена дреха в черен цвят и да запуши ушите си.

     През нощта старата жена Туннави (!) отива до реката и се опитва да умилостиви богинята на Подземния свят, като й поднася храна и напитки, хвърляйки ги в реката. След това от кал, взета от дъното на реката, тя прави две човешки фигурки, дванадесет езика, два вола и две панти за врати (?), които оставя на брега на реката заедно с други култови предмети, например вълна и крила от орел.

     На сутринта човекът (мъж или жена), който трябва да мине през ритуала на очистването, отива на брега. Отгоре му хвърлят разноцветни парчета тъкана вълна. След това старата жена му показва животните и глинените фигурки, като произнася съответните магически заклинания, за да премине нечистата сила от човека в животните или предметите. Докато произнася заклинанията, тя мие ръцете си с вино. После ги повтаря, като държи камъни в ръцете си, след това мие ръцете си с вода. Изрича заклинанията трети път, като държи в ръце елови шишарки. После снема вълнените парчета от очиствания и изговаря съответните магически думи над всяка част от тялото му, за да я очисти. Като завършек на церемонията очистваният се изкъпва в реката (!!!!!!!!; бел. моя), за да отмие нечистото от себе си, като в това време старата жена остъргва глинените фигурки, за да премахне от тях новата нечистотия или да ги избави от гнева на боговете и духовете на мъртъвците.

     По сходен начин възстановявали и мира в семейството. Описанието на този обряд заема над сто реда. Той и другите популярни хетски обреди имат една обща черта: старанието да се пренесат вината, бедите и напастите от човека върху някой предмет, който го заменя, или върху животно ("козел отпущения"), или върху друг човек.

     Например, ако по време на война хетските войници заболявали, се провеждала особена церемония, помагаща да бъде изгонен мора и да бъде пратен при враговете. Ето описанието на този ритуал: "Те довеждат магаре и го натирват към вражеската страна и говорят: "Ти, Яри (този бог отговарял за епидемиите; авт.), донесе зло на тази страна и в лагера й; нека това магаре вземе злото и го занесе в страната на врага".

                             3.7. Двадесетте хиляди текста от Хаттуса

 

     През последните три десетилетия четенето на хетските текстове стана нещо обикновено. Успяхме да прочетем повече от 20 000 клинописни таблички, намерени само в едната Хаттуса. Това стана истинско преоткриване на хетската цивилизация. Още няколко хиляди таблички бяха намерени при разкопките на три други хетски града в Анатолия. Вероятно в близките години броят на находките ще се увеличи. Историята на Хетското царство възкръсва пред нас, изниква от тъмнината на забравата.

     До неотдавна тази история беше напълно забравена. Сега знаем не само за перипетиите на хетския политически живот, но сме осведомени подробно и за хетското ежедневие. Знаем цените на добитъка и украшенията. Знаем, че градоначалникът трябвало да следи дали са затворени градските врати и дали някой не пали открит огън. Знаем, че жрецът, преспал с жена си през нощта, на сутринта бил длъжен да премине очистваща церемония. Знаем, че предметите, поднасяни на боговете, са били предавани на жреца или на домочадието му, за да се разпоредят те самите с тях, като продажбата на религиозните дарове била категорично забранена. Знаем реда на провеждането на религиозните им празници (десетки на брой). Знаем многобройните заклинания и молитви, чиито текстове позволяват да анализираме хетската психология. Знаем начините за лекуване на болести, названията на храните и напитките, методите за опитомяване на коне. Бихме могли дори да командваме царската гвардия: известно ни е къде и какви караули се поставят в двореца, кой съпровожда царя, когато напуска двореца. Знаем дори какво трябва да прави часовият, ако по време на смяна усети стомаха си препълнен.

     Тези и други подробности от живота на хетите станаха известни на учените благодарение на клинописните таблички. Архивите, намирани при разкопките на древните градове, понякога са толкова големи, че днес знаем за някои периоди от историята на древния Изток повече, отколкото за някои периоди от средновековната история на Европа!

     Клинописните документи са в много голямо количество. Сред градските култури на древния Изток грамотността е била къде по-разпространена, отколкото в средновековна Европа, където грамотни са били основно духовниците.

     Може би никога - чак до най-новата история на човечеството - хората не са обичали да пишат толкова много по най-различни поводи, както в бронзовия век; никога не са изобретявали толкова азбучни системи; никога не са събирани толкова библиотеки. Като че ли сме намерили само малка част от написаното тогава. Колко още клинописни съкровища крие този "велик архив" от бронзовия век, разпрострял се по цялата територия от Северна Турция до Палестина и Ирак?

     Разбира се, популярността на писмеността в Древния Изток е свързана и с това, че глината е евтин и достъпен материал. Изсушените или обгорени таблички с клинописен текст са преживели хилядолетия. Ненужните са можели да се използват в строителството и ремонта на домовете. Надрасканите върху тях знаци са се запазили, за щастие на учените.

     Клинописът, впрочем, според ред изследователи е бил второстепенно писмо за хетите. Най-често те пишели с четка и мастило върху дървени дъсчици с опънат плат върху тях. Точно този вид подложка е била удобна за писане с йероглифи. Хетската йероглифика несъмнено е изобретения на самите хети, макар създателите й едва ли не са взели под внимание египетския опит.

     Хетите се учели да пишат от деца. Познато е изображение на хетски принц, който държи в дясната си ръка четка, а в лявата - тетрадка и кутийка с мастило. Тетрадката е съшита от дъсчици и се затваря с помощта на копче. Подобни дъсчици се разпращали като писма. Освен това пишели съобщения върху оловни пластини, които след това свивали на тръба. Нанесените букви лесно можели да се изтрият, а пластината да се използва отново. Държавните договори се гравирали върху пластини от скъпоценни метали. Видимо хетите са използвали за писане и рисуване най-различни материали, но най-много са обичали дървото. Затова почти не разполагаме с хетски текстове, написани с йероглифи. Повечето ни познати йероглифни хетски надписи се отнасят към първото хил. пр. н. е. - епохата на сирийските княжества. Оставени са основно върху базалт. От Хетската империя са се запазили само отделни имена, написани с йероглифи, макар че Оливър Херни преди половин век е предположил, че йероглифният хетски език се е използвал "за всички административни записи, водени в Хетското царство".

     Неравните, сбити, "разкрачени" надписи на хетите от пръв поглед се различават от египетските и даже от асирийските надписи - строги, подравнени, събрани като за парад. Хетите пишели с бустрофедон - изкарвали реда докрай и обръщали на другата страна (в началото така пишели гърците, населявали крайбрежието на Йония в Мала Азия). Ако думите не се побирали в реда, той понякога излизал от края на табличката, стигал до граничната рамка или върху рисунката, ако имало такава. Точно толкова малко се грижели хетите и за подравняването на редовете. При египтяните няма такова нещо: те старателно оразмеряват текста с мястото, оставено за надписа. Хетите , изглежда, не са наблягали на краснописа. За тях смисълът на съобщението е бил по-важен от украсяващите го атрибути. В бързината те дори изкривявали формата на изписване на буквите. Почерците са индивидуални. Освен това са прибягвали до неочаквани съкращения, което окончателно затруднява разчитането.

     Можели, например, вместо няколко знака, съставящи хетската дума, да напишат само един - съответстващата шумерска дума. Много ежедневни думи, например "жена", "овца", "мед" при изписването им винаги са заменяни с чуждестранните им обозначения - акадски или шумерски, ние дори не знаем как са се произнасяли тези думи на хетски език. Използването на тези символи е сходно на стенографирането, то ускорява написването на текста. Предполагало се, че читателят, срещнал този знак, автоматично ще го замени със съответната дума ("Моята възраст е 20 години" - това е хетският стил на писане). Ненапразно хетолозите трябва да имат сериозен опит, за да четат правилно хетските надписи.

     Като говорим за любовта на хетите към писмеността, не можем да похвалим царете им. Те били истински меценати. Точно те са финансирали дейността на писарите и учените, отделяли са средства за обучението им, продължаващо много години, и са им изплащали пожизнено средства, макар те да не са можели да допринесат с нищо материално, както изглежда, за хетското общество. Най-често им се е налагало да преписват научни текстове (например исторически хроники) или литературни произведения.

     Например прочутата "Поема за Гилгамеш" е била "публикувана" в Хаттуса най-малко на три езика: хетски, акадски и хуритски, при което в хетската версия частта от поемата, в която действието се развива в Месопотамия (Урук) е съкратена, но епизодът, случващ се на територията на хуритите, е забележимо разширен. Бихме казали, че поемата е адаптирана в угода на местните читатели.

     В хетските библиотеки имало и немалко преводни текстове. Хетските читатели не са били провинциалисти; те изучавали и превеждали чуждоземни съчинения. Доколкото виждаме, преводите на чуждите текстове са изпълнени максимално близо до оригинала. Между хетите и съседите им се установил оживен културен обмен; страните си обменяли лекари, учени, скулптори. Хетските царе постоянно водели кореспонденция с управниците на другите водещи държави, дори ги канели да си разменят визити.

     В двора на Хаттуса се възпитавали и чуждоземни принцове, например от Аххиява. Те се обучавали да четат и пишат, да провеждат различни богослужебни церемонии, както и да управляват колесници. Наличието на големи библиотеки в Хаттуса показва колко голямо значение са отделяли хетите на образованието. Когато четем царските укази на хетите, не можем да не си спомним, че са съставени от блестящо образовани хора.

     Отбелязваме, че в хетското общество писарите са били сред най-уважаваните хора. Професията им се предавала по наследство. През Новохетското царство в Хаттуса нямало много такива родове. Сред писарите срещаме хора с хетски и лувийски имена (писарите по правило посочват в табличките името си).

     Днес филолозите си представят добре еволюцията на хетския език. Според характера на клинописа те могат да датират намерения текст с точност до половин век, дори и да не разбират съдържанието му. Хетите използвали сричкова писменост. Това е още един пример за тяхната гъвкавост и вниманието им към чуждите идеи. Те усвоили "силно непрактичния вавилонски клинопис - полемично отбелязва Ева Канцик-Киршбаум - и го трансформирали така, че той станал основа на сричковата хетска писменост. Самите вавилонци никога не се сетили да го направят".

     Обикновеният хетски писар знаел от 300 до 500 клинописни символа, много от които в зависимост от контекста имали по три-четири и повече значения. Като правило писарите владеели освен родния си език акадски и шумерски, и доколкото при писането на тези езици се използвали същите тези символи, то четящият текста първо трябвало да съобрази на кой език следва да го прочете. (Точно така гледащият латиницата човек, който не знае чужди езици, може само да гадае какъв речник да вземе - немско-руски или шведско-руски).

     Феномен като този се е породил от историята на развитието на клинописа (както в съвременната Европа от историята на азбуката). Първоначално клинописът се е зародил в Шумер. След това жителите на Вавилон го приспособили към своя акадски език, отнасящ се към семитските езици, и го превърнали в сричково писмо. То предавало с достатъчна точност звученето на текста. Тази новост позволила клинописните символи да се използват и за толкова отдалечения от акадския хетски език.

     Всеки знак от хетската писменост се чете като сричка, състояща се или от гласна и съгласна, или от съгласна и гласна, или от съгласна, гласна и съгласна. Писменост като тази е добре приспособена към семитския език, където не се среща струпване на съгласни, но в хетския език такива групи са нещо обичайно. Затова, като използвали в тези случаи сричкови символи, при четенето на на надписите игнорирали съдържащата се в сричката гласна и произнасяли само съгласната. (По тази причина европейските езици смачкват думите, като променят и кореновите им основи, бел. м.). Хетският клинопис напомня по-скоро на клинописа от третата династия на Ур. Немският изследовател Хнас Гютербок убедително показа, че хетските царе след обединяването на Анатолия под своя власт повикали при себе си писари от Северна Месопотамия, които научили хетите на особен маниер на писане - старовавилонски курсив. Това най-добре обяснява защо хетите са започнали да използват старинната ортография. Разбира се, не е изключено в Анатолия още при раздробеността й да са били използвани и други стилове на писане.

     Бъдещият писар усвоявал всички стадии на развитие на клинописа. Отначало той изучавал списъка на отделните символи. По първия ред от тях днес ги наричат tu-ta-ti (?!) списъци. След това научавал същите списъци, но в тях на всеки символ се указвало и значението му в акадския език. След това разучавал списъците на съставните символи, защото всяка комбинация на отделните знаци придавала на написаното нов смисъл. Накрая зазубрял "глосариите" - списъци, наброяващи много хиляди думи. Те били съставени по следния начин: в лявата колонка се намирал определен символ (често се посочвало и произношението му), а отдясно се записвал акадският му аналог. Доколкото подобни глосарии съдържали само отделни символи, а не думи, не е правилно да ги сравняваме с речници в днешното ни разбиране.

     При хетите глосариите се състоят от три колонки: хетска, шумерска и акадска. Този принцип се прилагал и при цели текстове. В хетските архиви и библиотеки учените изнамериха доста на брой билингвални текстове, главно литературни текстове на чужд език, към които хетските писари или учени добавяли и превод на родния си език.

     Двадесетте хиляди текста от Хаттуса ни разкриха света на удивителна цивилизация. Списъкът с намерени документи може да бъде продължен, но все едно си остава непълен. При разкопките на Хаттуса почти няма открити стопански или административни документи, а точно такива текстове обикновено се пазели в архивите на древноизточните градове. Несъмнено тези документи чакат своя откривател. Археолозите от XXI век тепърва ще намират архивите и други материали от хетските канцеларии.

 

                             3.8. Хетската литература

     Повечето от известните ни текстове са записани или преписани към 1400 – 1200 г. пр. н. е. Думата „литература“ е малко пресилена по отношение на тях. Дори достигналите до нас митове трудно могат да бъдат отнесени към истинските произведения на епичната поезия; те не притежават особени худобествени качества. Почти три четвърти от хетските клинописни таблички съдържат подробни описания на религиозни празници и ритуали, както и различни религиозни предписания. Благодарение на тях ние знаем с подробности как да извършваме определени магични действия. Нерядко хетските религиозни текстове са скучни, доколкото са учудващо скрупульозни; те по-скоро напомнят сухи канцеларски документи, като не оставят място за чувства.

     Някои хетски митове обясняват тайнствени или ужасни природни явления – както например Библията обяснява Потопа. Ето митът за „Луната, паднала от небето“. В него се разказва как веднъж Луната паднала от небето в града. Богът на Бурята пратил след нея вятър и дъжд. Всички били обхванати от ужас и затреперили. Тогава богинята Хапантали опитала да накара бога на Луната да се върне, но не успяла, така че на помощ дошла друга богиня, прославена с мъдрост и магически умения. За съжаление тази клинописна табличка е повредена и не знаем края на историята. Знаем само, че жрецът е четял този мит, когато „богът на Бурята гърмял силно“.

     Запазени са две различни версии на мита за Змея Иллуянка. Много любопитна е втората версия. Змеят Иллуянка победил бога на бурята и му взел сърцето и очите. За да отмъсти на Змея, богът се оженил за дъщеря на бедняк и им се родил син. Когато синът възмъжал, се оженил за дъщерята на Иллуянка. Богът на Бурята поръчал на сина си: „Като отидеш в дома на жена си, поискай сърцето ми и очите ми“. Така и станало. Синът взел тези части от тялото на баща си. Когато богът на Бурята си върнал предишния облик, „отишъл до морето, за да се сражава и когато излезли на бой с него, той успял да победи Змея Иллуянка“. След това синът на бога помолил да убият и него, тогава богът поразил и сина си.

     В гръцката митология има близък паралел на този мит – историята за противобортсвото на Зевс и змея Тифон, ужасно стоглаво чудовище. В борбата с него Зевс остава без сухожилията на краката и ръцете си, но синът му бог Хермес му ги възвръща.

     Изчезването на бог Телепину е тема на още един познат мит (с изчезванията си Телепину напомня много на гръцкия бог Дионис). Без Телепину започнали бедствия. „Овцата не пускаше агнето до себе си, кравите, овцете и жените вече не зачеваха, а тия, които зачеваха, не можеха да родят“. Тогава „боговете, големи и малки, тръгнаха да търсят Телепину. Богът на Слънцето прати бързия си орел, като каза: „Иди, претърси високите планини, претърси дълбоките долини, претърси сините води“. Орелът полетя, но не го намери. Отчаян, богът на Бурята възкликна: „Какво ще правим? Ще умрем от глад“. Само пратената от една богиня пчела успяла да издири Телепину.

     Между другото, немският изследовател Йохан Леман е обърнал внимание на някои детайли от описанието на случилите се бедствия. „Облаци прах застилаха прозореца, димът запълни къщата, огънят угасна, боговете се задушаваха в храма, овцете се задушаваха в кошарата, биковете се задушаваха в дама... Растенията увяхнаха. Дърветата увяхнаха и не пускаха нови клони. Изсъхнаха поляните, пресъхнаха изворите. В страната настъпи глад, хора и богове умираха“.

     Не напомнят ли тези кълба дим и прах, носещи смърт, на изригването на вулкан? Възможно е този мит да е отразил събитието, случило се около 1520 г. пр. н. е. сравнително недалеч от страната на хетите – катастрофалното изригване на вулкана на остров Санторини.     „То предизвикало вълни с невероятна височина – пише гръцкият геолог Ангелос Галанопулос. - Тези вълни наводнили брега на Източното Средиземноморие, като напълно разрушили всички селища и градове по цялото Егейско крайбрежие“. В небето се издигнало огромно количество пемза, пепел, пясък, лава, камъни. Вулканичната пепел, отровна за хората и животните, покрила полята и градовете. Пламнали епидемии.

     В библейската книга „Изход“, която описва събития, случили се именно по това време според редица изследователи, пише, че се вдигнал прах по цялата Еипетска земя. Конете и камилите, воловете и овцете умирали от язва. Преминала „...градушка, твърде силна, подобна на която нямало в Египет от основаването му досега“ (Изход, 9, 18). Споменът за този природен феномен не можел да не се запази сред хетския народ, както се е запазил и в Библията. Някои хетски митове имат хуритски произход, например митът „За царството небесно“. В него действащо лице е Кумарби – хуритският баща на боговете. На небето царуват последователно боговете: Алалу, свързан с долния свят, и Ану. Могъщият Кумарби, коленичил в нозете на Ану (от шумерската Ан – небе) стоял пред него също като прислужник, поднасял му храна“ (превод на В. В. Иванов). Минали девет века и Кумарби въстанал. „Смъкнал долу от небето Ан... отхапал мъжката му сила“. Ану отговорил на победителя:

 

            Напразно се радваш.

           Оставям в теб тежест:

           сега си бременен с

           храбрия бог на Бурята.

          Освен това бременен си

          с реката бързоструйна Тигър.

          И трето, бременен си с

          Тасмис, бога най-храбър.

          Три бога могъщи ще се родят,

          като тежест във теб ги оставям.

 

         Още Ханс Гютербок посочва сходтството на този мит с „Теогонията“ на древногръцкия поет Хезиод. Там царуват поредно Гея (Земята) и Уран (Небето). Могъщият Крон скопява Уран (в гръцкия мит - баща си), но след това заедно с жена си ражда бога-гръмовержец Зевс. Последният побеждава баща си. Можем да допуснем, че и хетският мит (краят му не е известен) също е завършвал с победа на бога на Бурята над „Кумарби могъщия“.

Намереното сходство ни убеждава, че гръцкият мит за произхода на боговете вероятно има хуритски произход, а гръмовержецът Зевс, преди да се възнесе на Олимп, е успял в друг облик да поцарува в страната на хуритите и в Хетската държава.

 

                         3.9. Хетските хроники

       Демократичността на Хетската държава е намерила отражението си даже в нейната историография. Хетските хроники описват не само действията на царя, но и тези на приближените му. Те подробно съобщават какви добри дела са направили последните за страната си. Това не се среща в нито една друга древноизточна хроника. Като правило винаги се говори за царя. Обкръжението му си остава безлична и безименна маса.

Самите царе, изобразени от придворните историографи, съвсем не напомнят на деругите управници от древния Изток. Асирийските и вавилонските хроники често съобщават много подробно за стореното от царете, но фигурите им по-скоро напомнят на каменни, безлики колоси, отколкото на хора. В нозете на тези изваяния техните жалки слуги поставят цели страни, завоювани в безпощадна борба. Принасят им в жертва цели градове, изгорени до пепел. В тяхна слава секат главите на безбройните врагове и бият поданиците за по-голям данък. Страшните и безстрастни царе мълчаливо приемат тези дарове, но нищо не е в състояние да разтревожи вечния им покой. Те са като богове, слезли на земята, приемат всичко, не прощават нищо и никога не вдъхват надежда.

     Хетските хроники, за разлика от вавилонските са много реалистични. Рядко хетският цар приписва победите на себе си. Не, той е просто оръдие на висшите сили. В него божественото е малко, но го ръководят боговете. Тях не можеш да ги излъжеш с похвала, пред всевиждащия поглед на боговете не можеш да си припишеш победата, не можеш да скриеш поражението. Ако фактите в хрониката са изкривени, то значи писарят греши пред боговете и се опитва да ги излъже. Не се ли крият в такава лъжа причините за несполуките, терзаещи понякога страната? Може би боговете са се доверили на разказите на писаря, скрил от тях тегобите и бедите, и не са направили това, което е трябвало да направят, за да помогнат на хората?

     Хетските царе не приличат никак на безликите източни деспоти. Почти всеки от тях има свой неповторим човешки характер. Те са земни царе, мечтаещи да станат богове; те се стремят към небето и приживе никога не го достигат. Разочарованият Хаттусили I размишлява за децата си и не намира опора в нито едно от тях. Младият честолюбец Мурсили I прониква в най-великия град на Земята и краде статуите на боговете, както Прометей открадва свещения огън; ето, той се връща у дома и домочадието му се хвърля върху него като хищни птици и терзае тялото му. Недоверчивият Суппилулиума I отново и отново препрочита писмото от египетската царица, за да разбере как да постъпи. Хитроумният Хаттусили III гаси пламъка на войната и враждата, установява „вечен мир в целия кръвожаден свят“.

     Персонажите от хетските хроники напомнят по-скоро за героите от гръцката история. Не можем да не забележим, че неизвестните хетски летописци (учените се съмняват, че хрониките са писани от хетските царе) майсторски използват прийоми, предшестващи стилистиката на гръцките историци. Така те въвеждат в повествованието речите, произнесени от участниците в събитията, преразказват писмата, отправени от персонажите, оживяват разказа си с исторически анекдоти – единствено не съобщават точните дати. Техните „таблици за мъжествените деяния“ на царете са пълни с бележки от рода на „следващата година", "на следващата година". От коя година обаче да започнем отчитането?

     Дълго време хетската хронология „висеше в пространството“. Хетите изобщо не са водели собствена хронология. Те не отчитали събитията от своята история от определен период от време и, за разлика от другите народи, не отбелязвали срока на управление на царете си. Ако хетите нямаха съседи, едва ли щяхме да разберем кога са управлявали едни или други техни царе и дори кога са съществували хетите. Само сравнителната хронология ни позволява да възстановим времето на случване на събитията от хетската история.

     (Какво стана с прословутото славянското летоброене... бел. м.).

     Като знаем, че цар Мурсили е превзел с щурм Вавилон, ние се обръщаме към вавилонската хронология и определяме датата на това събитие, така определяме приблизително времето, когато Мурсили е управлявал, също и това на предшествениците и приемниците му. Ето друг пример: писмото на вдовицата на Тутанхамон до цар Суппилулиума I позволява да определим кога е живял. И тук обаче в работите на различните историци се появяват най-различни дати: 1375 – 1335 г. пр. н. е. (Маргарита Римшнайдер), 1380 – 1346 г. пр. н. е. (Хенрих Оттен), 1381 – 1355 г. пр. н. е. (Фридрих Корнелиус), 1380 – 1346 пр. н. е. (Екрем Акургал, Джеймс Маккуин), 1380 – 1330 г. пр. н. е. (Хорст Кленгел), 1380 – 1340 г. пр. н. е. (Оливър Херни).

 

            Част четвърта. ПЪТЕВОДИТЕЛ ПО ХЕТСКИТЕ ГРАДОВЕ

       
                      4.1. Климатът

     Мала Азия е неуютна територия. „Платото на Мала Азия – пише Оливър Херни – в известен смисъл се явява продължение на руската степ“. Местният климат е суров. Лятното слънце изгаря степта; през зимата я затрупва сняг и духа остър, неприятен северен вятър. Тук-там тази планинска земя е прорязана от реки, по чиито брегове има оскъдни ливади – водата е достатъчна само в речните долини. Дъждовете са редки, най-често падат близо до черноморското крайбрежие или в южната част на полуострова, по склоновете на Тавър.

     Вавилонците наричали тези земи „ужасни“. Гърците, дори заселилите се в Синоп или Трапезунд, гледали да не се отдалечват от крйбрежието. Те били готови във всеки момент да се качат на корабите си и да избягат от дивия степен край. Героите от техните митове никога не навлизат дълбоко в Анатолия – там, където се намирало древното Хетско царство. Неслучайно гърците не съобщават нищо за хетите, макар да са им задължени за много неща.

     В родината на хетите, североизтока на Мала Азия, реките се срещат по-начесто и местността не изглежда така унила. Възможно е преди 4000 години тукашният климат да е бил по-мек, в древността по склоновете на малоазиатските хълмове растяли гъсти гори, постепенно изсечени от човека. Хората отдавна се заселвали в Мала Азия на тези „ужасни земи“, изобилни на полезни изкопаеми, особено на метални руди. Местните жители се занимавали с добива и преработката им, също и със селско стопанство. Отглеждали ечемик, грах, лимец, бобови растения, лен, грозде, ябълки, маслинови дървета, вероятно нар и круши. В горите и степите се въдели лъвове, леопарди, вълци, елени, диви свине, диви биволи, планински кози, змии, орли.

                4.2. Разходки в Хаттуса

 

     Основните паметници в Хаттуса са открити още през първото десетилетие от разкопките. Хаттуса е разположена в планините, сред скалите и дефилетата, представляващи естествено укрепление. Релефът на местността забележимо отличавал хетската столица от другите древноизточни „мегаполиси“.

     Хаттуса била построена на кръстовището на два търговски пътя. Поначало всички постройки в града се групирали около големия храм. По-късно постройките обхванали цялото плато и били издигнати нови укрепления. В продължение на столетията Хаттуса придобила пищен вид. При разцвета й площта на града надхвърляла 120 хектара. Градът бил украсен с огромни дворци и храмове. Имало няколко източника на питейна вода, изградена била система за водоснабдяване и канализация. В Хаттуса имало и няколко езера. Жилищните сгради заемали по-малко от половината от градската територия. Според Джеймс Маккуин в Хаттуса са живеели 30 – 40 000 души, но тази оценка е твърде спорна.

     Градът бил опасан с циклопски стени, построени от грамадни камъни (с дължина до 2 метра) с неправилна (полигонална форма), прилягащи един към друг без свързващ разтвор. Подобни стени се срещат в Микените, докато в Троя и на остров Крит стените са правени от дялани средноголеми камъни.

     Изследователите отбелязват, че хетската архитектура по-скоро напомня архитектурата на Мохенджо-Даро и Харапа, отколкото на страните от древния Изток. Това не бива да ни учудва, древната индийска цивилизация очевидно е била първата градска цивилизация, с която се запознали индоевропейските племена.

     Височината на стените на Хаттуса, построена към 1400 г. пр. н. е., достигала 6 метра, широчината й – 8 метра. Вероятно над стените е имало надстройки от сушени тухли, които не са се запазили до наше време. Крепостните стени на Хаттуса фактически са се състояли от две успоредно разположени стени, като пространството между тях е запълнено с чакъл и камъни. Външната (главната стена) била по-висока и широка от вътрешната (помощната). Между тях вдигали напречни ребра, пречещи на врага да пробие стената. Другите градове на хетите били оградени с подобни конструкции. Екрем Акургал основателно нарича хетите „най-добрите строители на крепости в древния Изток“.

     Хаттуса била укрепена особено добре откъм юг, доколкото южният склон на платото бил леко наклонен и вражеските нападения следвало да се очакват именно оттам. Тукашният участък от стената е частично оцелял до наши дни. Северният склон на платото стръмно се спускал надолу, образувайки по такъв начин естествена защита.

     В крепостната стена имало няколко врати. От тях са добре запазени само Източните (Царските) и Западните врати – две от главните забележителности на днешния Богазкьой. Градските врати били защитени от двете страни с правоъгълни кули, чийто вид може да се реконструира по наличните им изображения.

     Най-известни са Лъвските врати (Западните). Охраняват ги два седнали лъва. Десният лъв е практически напълно запазен, главата на левия е силно повредена. С отворените си широко усти те гонят злите сили от града. Същото предназначение имали лъвските статуи, поставени до така наречените Лъвски врати в Микените. Впоследствие така започнали да правят асирийските архитекти.

     Край Южните врати се извисявали два сфинкса, гледащи към града. Понастоящем статуите им са изложени в музеите в Истанбул и Берлин. Лъвовете и сфинксовете са единствените оцелели произведения на монументалната хетска скулптура. Почти всички останали паметници, стигнали до нас, представляват барелефи.

     Царската крепост Бююккале се намирала на върха на скалата. Тя била непристъпна от изток и юг, от запад я защитавала още една система от стени. Крепостта достигала напречно около километър и била една от най-големите цитадели в древността. Тя напомня крепостта Троя VI. Размерите на най-голямата сграда са почти 40 х 50 метра. Вероятно то е служело за хранилище. Трудно е еднозначно да определим предназначението на останалите постройки, датирани към XIV – XIII век пр. н. е.; от тях са останали само основите и стените на първия етаж. Само царският дворец изпъква с мащаба си, построен е от гранитни блокове. Пред двореца се простирал двор, обграден с колонада. Дворецът бил официална резиденция на хетските царе, но те предпочитали да живеят в града, извън крепостта.

     Всички постройки в царската крепост обаче помръкват на фона на най-големия градски храм – храмът на бога на Бурята и богинята на Слънцето Аринна. Той се е намирал в северозападната част на града. Храмовият комплекс е бил с размери 160 х 135 метра. Неговият план, както и целият план на Хаттуса, издават любопитното своеобразие на хетската архитектура: целият град, както и отделните здания, е проектиран абсолютно асиметрично. Храмовото светилище се намира не срещу входа, а встрани от него. Главният храмов вход също е изместен встрани от средата на стената.

     За разлика от гръцките храмове в хетското светилище имало прозорци, затова през деня то е било осветено от слънчевите лъчи. Ярка светлина обливала статуята на божеството, стоящо в олтара. Възможно е в дълбоката древност хетите да са се покланяли на боговете си в откритото пространство. Може би затова край Хаттуса съществува скалното светилище Язълъкая. Главният храм на Хаттуса е обграден с тесни пристройки-хранилища. В това няма нищо чудно, жертвените дарове, поднесени на бога, трябвало да се пазят някъде; доколкото царят бил и върховен жрец, събирането на жертвени дарове малко се отличавало от събирането на данъци от населението. В тези хранилища, както и в Кносоския дворец на остров Крит, са намерени големи глинени кани (питоси). Като цяло храмовият комплекс мног напомня на критските съоръжения.

     Огромните подземни зърнени складове били строени в различни части на Хаттуса. Така при разкопките от 90-те години на миналия век беше намерено зърнохранилище, чийто запаси биха стигнали да изхранят 30 000 души в продължение на година. Там още лежаха няколко тона овъглено зърно.

     В Хаттуса се разполагала и най-древната библиотека на света. За сравнение ще посочим времето на изграждане на други познати древни библиотеки: библиотеката на цар Тиглатпаласар I в Ашшур и тази на Ашшурбанипал в Ниневия са основани съответно около 1100 и 650-та години пр. н. е. Тази се намирала в царската крепост. Била е поне двуетажна и достигала 32 метра дължина. На мястото й са намерени множество глинени таблички и фрагменти. Първоначално тези „книги“ са стояли на дървени лавици. От едната си страна табличките са леко изпъкнали, което прави по-удобно изваждането на нужната табличка от лавицата. В помещението се поддържали ред и чистота. Неголеми правоъгълни или овални таблички (6 – 7 см дължина и 4 – 5 см широчина) указвали заглавията на книгите, изложени на една или друга лавица. Те очевидно са били прикрепяни към секторите. Ето названията на някои от тях: „Таблички за деянията на Мурсили“, „32 таблички за празника пурулли в град Нерик“. Археолозите намериха и каталози. В тях обстойно е обозначено дали всички таблички са съхранени или някои липсват.

 

                 4.3. Хетските светилища

     Сред най-важните задължения на хетските царе било провеждането на пролетния празник – пурулли – в чест на бога на Бурята; той продължавал 38 дни. Едно от главните събития на това празненство било представлението, по време на което богът на Бурята се сражавал със Змея Иллуянка – животът побеждавал смъртта, а доброто тържествувало над злото. Главен център за празнуването на пурулли било планинското светилище Язълъкая (Надписаните скали), разположено близо до Хаттуса. То представлявало две съединени едно с друго ждрела. При Тудхалия IV пред тях издигнали храм. Стените на светилището били украсени с барелефи и йероглифни надписи. На западната (лявата) стена на ждрело А са изобразени 42 божества, основно мъжки, а на противоположната стена имало женски божества. Те сякаш вървят едни срещу други. При нозете на двете богини има двуглав орел (неговото изображение краси герба на Руската империя, а сега и на Руската федерация).

     (Отбелязвам, че орелът с две глави се е появил като символ няма и 3000 години по-рано от Руската империя; б. м.).

     В центъра на композицията са изобразени богът на бурята Тешуб и съпругата му Хепат. В дълбокото на ждрелото двете процесии на боговете се сливат.

     Любопитно е, че тези богове принадлежат основно на хуритския пантеон. В тази връзка неведнъж са изказвани предположения, че династията на новохетските царе, родоначалник на която станал Тудхалия II, е от хуритски произход. Ако си припомним имената, които хетските царе са носели преди възцаряването си, тази хипотеза изглежда още по-убедителна. Впрочем Екрем Акургал смята, че става дума просто за „модна тенденция“ - подражанието на всичко хуритско.

     Боговете от светилището в Язълъкая са облечени в къси туники или плащове, обути в къси ботуши с огънати нагоре носове, на главите си носят конусообразни шапки. Държат мечове. Богините носят дълги поли. И едните, и другите имат обеци и гривни. Ако боговете са изобразени в асирийски и вавилонски стил – част от телата им са в профил, част – в анфас, то богините са показани в пълен профил. Може би това изобразяване е новаторско за древното източно изкуство. Най-голямото изображение в Язълъкая е това на цар Тудхалия IV на източната стена на ждрелото. То е високо 295 см, докато ръстът на останалите участници в процесията не надвишава 220 см. Зад гърба му се отваря вход в ждрело Б, пазено от крилати чудовища с лъвски глави. Появата на царския портрет свидетелства, че светогледът на хетите се е променил. Сега те, както и други народи в древния Изток, започнали да почитат царя си като бог. Това се забелязва особено добре в ждрело Б, превърнато в светилище на цар Тудхалия IV. Там той е изобразен още веднъж: бог Шарума го взема покровителствено в ръце, като го защитава и подкрепя. Неголямата ниша, изсечена в скалата, би могла да пази праха на покойния цар.

     Следва да добавим, че тази сценка - бог, пазещ царя - е изпълнена с неприсъщо за хетите композиционно майсторство. Изказано е предположение, че идеята за тази композиция не е принадлежала на местен художник. Храмовете на Хетската държава се славели не само с барелефите си. В тях поставяли големи статуи на боговете, отляти от бронз, сребро или злато. За това научаваме от намерените инвентарни списъци. Самите статуи практически не са запазени. Дълго време беше известна само една статуя, намерена на хълм близо до Фасилар, и то силно повредена. Тя изобразява брадат бог, стоящ върху два лъва. Сред скорошните находки си струва да споменем статуята на бога на Бурята, открита в Девлек. Повечето специалисти я датират към XIV век пр. н. е. Във вдигнатата си ръка богът навярно е държал брадва или сноп мълнии - именно така е традиционно изобразяван богът на Бурята, но този детайл е изгубен. Обликът на другите хетски богове е предаден от неголеми, понякога високи едва няколко сантиметра статуетки от злато или сребро, които вероятно хетите са носели като талисмани. Известни са подобни статуетки, отнасяни към X-ти и дори VIII век пр. н. е., например намерената наскоро фигурка на божество, стоящо в колесница.

     Нерядко изображенията на боговете са символични, богът на Бурята например е представян като бик. В списъка с жертвени дарове се споменават "голям бик от желязо", "голям бик, покрит с олово" или "голям бик от сребро" и т. н. Боговете са изобразявани и като оръжия - меч или копие.

 

                      4.4. Разкопките в Сариса

     Важно археологическо събитие през последните години станаха разкопките на хълма близо до село Кусакли в Централна Анатолия, започнати преди десетина години. Води ги професорът от Марбургския университет Андреас Мюлер-Карпе. Той идентифицира намереното тук селище като Сариса - познат от писмените паметници култов център на хетите. Тук почитали бога на Бурята Тешуб.

     Градът бил защитен със същата укрепителна система като Хаттуса. Археолозите разкопаха храм, посветен на бога на Бурята. Това светилище е най-голямото сред известните ни. Вътрешният му двор имал размери 34 х 43 метра. През 2001 г. в Сариса беше намерен и неголям архив. Две от най-големите клинописни таблички (намерени са всичко десет) съдържат около седемдесет реда текст. В околностите на Сариса откриха следи от още един хетски град, може би държавен административен център. Турското правителство засега не разрешава на археолозите да копаят там.


                               4.5. Хетската Сирия

     В Сирия хетите създали две зависими от метрополията вице-царства със столици в Каркемиш и Халпа. Суппилулиума I назначил за техни управници синовете си, като по този начин основал две приятелски на Хетската държава династии. Съдбата на хетската Сирия още веднъж подчертава колко много се различава хетското царство от източните деспотии. Нима можем да наречем сирийските владения на хетите "колонии" в традиционния смисъл на думата? Ако тези страни бяха завоювани от хетите в жестока борба, а не се бяха присъединили към тях доброволно, то след разпадането на държавата им тук щяха да започнат гонения срещу всичко хетско. Езикът на предишните завоеватели щеше да бъде абсолютно заменен от местните езици. В Сирия почти пет века грижливо са пазили и поддържали хетските традиции. Местните държави станали убежище за много хети, принудени да напуснат родината си.

     Хетският език в градовете държави е бил познат не само на отделни книжовници, както латинският в епохата на Просвещението. Не, на него в Сирия съставяли царските укази. В Хетска Сирия се мярват и познати за нас имена на управници, просто ги произнасят малко по-различно: Сапалулме вместо Суппилулиума, Каттуцил вместо Хаттусили, Муталлу вместо Муваталли. Очевидно сирийските царе са се стремили постоянно да напомнят за славното минало на хетския народ. Епохата на блестящото царуване, отразена в тези имена, е хвърляла светлината си върху съвременността.

     В Сирия се запазват и традициите на хетското изкуство. Организирани били местни художествени школи, но те не са добре изучени и отделни произведения мъчно се поддават на датиране. В тях вече е осезаемо влиянието на асирийските и финикийските традиции.

     Важен център на хетското изкуство по това време станал Каркемиш. Многобройните ортостати - вертикално поставени плочи или камъни, както и надписи, свидетелстват за съхраняваната с векове традиция на Хетската държава. Наистина, късните барелефи в Каркемиш вече напомнят на асирийските. Техните персонажи са облечени в дълги асирийски мантии, асирийски шапки и боти с прави носове. Пример за това е релефът, изобразяващ царя Ярири със семейството му и телохранителите (първата половина на VIII век пр. н. е.); намерен е близо до храма. Разкопките от последните години показаха, че и в Халпа се е оформила местна скулптурна школа, трактуваща по свой начин традициите на метрополията.

     Няколко десетки години по-рано на север от Халпа в Айн-Дара е разкопан огромен хетски храм (38 х 32 метра), малко приличащ в архитектурно отношение на хетските образци. Той напомня по-скоро на типично сирийските постройки. Храмът е бил украсен с многобройни базалтови фигури на лъвове и сфинксове, които много приличат на сфинксовете в Хаттуса.

 








Гласувай:
5



1. notfun - ...хубаваа Приказака, красс..
29.11.2022 16:39
...аа. защо, тук, многоо хора..мразят Гърци, македонци, сирийци,иранци..агриканци..
били..емигранти..още, лъжци и крадци!!! моля ви се...
аз имам Афинитет към Изтокаа..затова и пиша, като Шехерезада @)
Мерси, и за музиката..Ани ми е любимаа...

/ Персонажите от хетските хроники напомнят по-скоро за героите от гръцката история. Не можем да не забележим, че неизвестните хетски летописци (учените се съмняват, че хрониките са писани от хетските царе) майсторски използват прийоми, предшестващи стилистиката на гръцките историци. Така те въвеждат в повествованието речите, произнесени от участниците в събитията, преразказват писмата, отправени от персонажите, оживяват разказа си с исторически анекдоти – единствено не съобщават точните дати. Техните „таблици за мъжествените деяния“ на царете са пълни с бележки от рода на „следващата година, на следващата година. От коя година обаче да започнем отчитането?
цитирай
2. dobrodan - И на мен Анито ми е любимка :):):).
29.11.2022 18:05
Освен това свири на пиано и така я обичам още повече :).
Относно миграциите :) - всички народи на Европа някога са живеели другаде.
Понеже блогът е пълен с историци и лингвисти :):):), чаках доста време някой да се позачуди що за титла е ТАВАНАННА (овдовяла хетска царица) и през кой език (хатски :) може да бъде спокойно разтълкувана...

Искам да кажа, че украинската дума Хата не е дошла по въздуха :).

"Этимология
Древнее заимств. восточными славянами из языка скифов и сарматов (kata «дом, землянка»), где оно является суф. производным (страд. причаст.) от кат- «копать». Хата буквально — «выкопанная в земле», ср. авест. kata «комната, кладовая, погреб».
Да, но защо си мисля, че не е точно авестийска :)?

Освен това... има един много сериозен брой думи, които човек да се чуди към кое езиково семейство да отнесе.
Догодина ще видиш сама :).
Хайде, ще почакам някой местен лингвист да обясни каква е тази титла.
Как така хетите са четяли молитви на боговете си на хатски език?! Високоцивилизованите индуси от Харапа хващат хуритски?! богове за ушите и ги припознават за свои?
Странно...
цитирай
3. dobrodan - Така, да внеса малко яснота.
08.12.2022 18:44
Думата "таван" се среща в български език с общопознатото значение. Има комуна Таван в Швейцария, както и собствено име Таван в татарски език. Официалната етимология я свързва с турската tavan, същото значение. Налична в марийски, монголски, чувашки езици. Името се превежда като "сила, мощ".
Ана е тюркската дума за майка.
Иначе казано, Великата Майка, Високата Майка.
Определено "тавананна" не е индоевропейска дума.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1043270
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031