Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2023 18:59 - Древните траки изглеждали досущ като нас, съвременните българи
Автор: radostinalassa Категория: История   
Прочетен: 963 Коментари: 12 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 imageСтенопис от Казанлъшката гробница

Траките винаги са били обект на интерес от страна на археолози, историци и обикновени хора. Културното наследство, което са ни завещали е необозримо, а това че непрестанно се откриват нови и нови находки, всъщност ни доказва колко малко знаем за тях – за техния бит, за обичаите им, за това къде какви племата са живяли или как са изглеждали траките .

Предлагаме ви откъс от „Траките”, с който да се пренесете в техния свят и да се запознаете с някои малко известни факти от живота им.

 

Тракийското общество КАЛЕЙДОСКОП

Компания древнотракийски младежи и девойки – по някакъв фантастичен пряк път – се озовава на днешен български площад. Или в дискотека.

Ако са изкъпани и тихи, ако са пременени в дънки и тениски, те едва ли биха привлекли любопитни погледи. Защото външно не се различават особено от нас, днешните българи, колкото и да сме „разнообразени” от много векове бурна история.




Впрочем в не един и двама нашенци тракийският ген сигурно е останал по-силен и от славянския, и от прабългарския, и от всички други. След броени години тези „белези” ще могат да се изследват с голяма точност.

Траките са били с европеидни черти. Принадлежали са предимно към два расови типа, които антрополозите наричат динарски и средиземноморски (медитерански). Накратко казано, „динарците” са подчертано високи (среден ръст при мъжете 1,74 м), с тесни лица, които изглеждат грубовато, често със закривен нос, с тъмни очи и с леко мургава кожа. Средиземноморският тип е много по-разнообразен, като за нашите земи изглежда е характерна неговата „грацилна” разновидност – нисък или среден ръст, по-тънки кости, сравнително малка глава, мургавина.

Но какво освен антропологичните класификации позволява да предположим, че са изглеждали като нас?

Елинските летописци разказват много за нравите и обичаите на траките. Но те не са ни оставили почти нищо за техния физически облик (ако не броим беглото и несигурно сведение, че били руси или червенокоси, със светли очи). Най-простото обяснение за такъв пропуск е, че между самите тях и съседите им не е имало такава разлика, която да им направи впечатление.

За такова сходство свидетелстват и материалните следи. Тракийски лица, макар не много, а и не много ясни, ни гледат от фрески, скулптури, монети. И в тези изображения някой от нас би открил двойник на свой приятел, братовчед или пък познат от казармата. Така е и със скулптурния портрет на знатна тракийка, погребана там, където днес е Враца. Той е изработен по костни останки и навява мисълта: „Би могло да е момиче от съседния клас”.

Опитаме ли се обаче да видим тези „наши хора” в техния отдавна отминал истински живот, долавяме само мъглява пъстрота. Винаги е така, щом надничаш в далечното минало. Траките обаче са особено „неуловими” за такова надничане, въпреки че учените – и най-много българските – са натрупали изумителни количества информация, прозрения и догадки за тях. Общата ни представа неизбежно е изменчива и смътна; тя постоянно се изплъзва, за да се върне винаги различна – досущ като шарките, които рисуват многоцветните стъкълца в калейдоскопа.

ДЕСЕТКИ ПЛЕМЕНА

…носят много имена, всяко племе според страната си, но имат приблизително еднакви обичаи.

Херодот

Цяла Тракия се състои от двадесет и две племена и може да свика, макар и да е твърде изтощена, петнадесет хиляди конника и двеста хиляди пехотинци...

Страбон

Със сигурност не са били само 22, били са може би 3–4 пъти повече.

Множеството тракийски племена често воювали помежду си и щом едно от тях надделее и завладее територията на друго, обикновено изчезвало и името на победените. Понякога цели племена се преселвали в нови земи. В други случаи пък племената в един район се обединявали в по-големи съюзи или държавни обединения (това на одрисите е само най-мощното измежду тях) и с времето отделните им имена отстъпвали на общото.

Така племенната картина непрестанно се меняла. А поради непълните и често не особено достоверни данни, които са достигнали до нас, тя не може да бъде възстановена в подробности за нито една историческа епоха.

Заради всичко това днес знаем имената само на част от тракийските племена.

За планинското население на Родопите са известни различни названия, но на древните автори най-силно впечатление са правили бесите. На висок връх в техните земи се намирало прочуто в древността светилище на Дионис. Планинците били храбри, сръчно въртели меча и така отстоявали своята независимост.

Южните склонове на Родопите и крайбрежието на Егейско море обитавали племената сапеи, бистони и кикони. В „Илиада” киконите са посочени като съюзници на троянците. В „Одисея” пък Омир разказва за киконския жрец Марон, който дарил спрелия на тракийския бряг Одисей с божествено вино.

Диря в летописите са оставили племената в Югозападна Тракия. Районът на горното течение на р. Стримон (Струма), западно от днешния град Перник, бил територия на агрианите, които имали царе през IV в. пр.Хр. Тяхната елитна лека пехота участвала в походите на Александър Велики и била високо ценена от македонския цар. В Кюстендилско се разполагали дентелетите, в района на Благоевград – медите, около Петрич и Сандански – синтите.

 

Царства

Сред по-важните племена покрай долното течение на Стримон, близо до Егейското крайбрежие, са едоните, бисалтите и одомантите. Още в началото на V в. пр.Хр. един от вождовете там сякъл тежки сребърни монети с името и титлата си: „Гета, цар на едоните”.

Херодот разказва, че в Гръко-персийските войни (в края на VI и първата четвърт на V в. пр.Хр.), минаващият през Тракия с огромната си армия Ксеркс заповядал всички местни племена и градове да дадат войски за похода срещу Елада. Царят на бисалтите отказал и се оттеглил в планините. Но шестимата му синове, жадни за слава, пренебрегнали забраната му и тръгнали с персийците. Когато всички се върнали живи и здрави, баща им за наказание ги ослепил.

Траки населявали и района между долното течение на р. Хеброс (Марица), масива на Странджа и бреговете на Черно и Мраморно море чак до Босфора. Херодот поставя тук племенната група на тините, а по-късно се налага името на астите. В Северозападна Мала Азия пък след Троянската война се преселили витинците, които от IV до I в. пр.Хр. имали силно и богато царство и, пак според Херодот, били родствени на тините в Европа.

В днешна Северна България, западно от р. Искър, се е ширило голямото и войнствено обединение на трибалите. Негови царе от IV в. пр.Хр. са забелязани от античните летописци. В 375 г. пр.Хр. трибалите стигат в грабителски поход чак до Егейското крайбрежие (над 300 км на юг!), където опустошават околностите на Абдера. По-късно нанасят поражение на македонския цар Филип II, а в 335 г. устояват на наказателния поход на Александър Велики, който накрая сключва мир с царя им Сирмос. В земите на трибалите са открити великолепните гробни находки от Враца, както и голямото сребърно съкровище от с. Рогозен.

В Централна Северна България, между трибалите и гетите (силно и многочислено племенно обединение в Лудогорието и Добруджа), се налага името на мизийците (мизите). Това става едва при римското проникване, но тези земи са били населени много по-рано, за което съдим например по сребърните съкровища от Луковит и селата Летница и Борово (IV в. пр.Хр.). Когато в началото на I в. сл.Хр. земите край Долния Дунав са присъединени към Римската империя, новосъздадената провинция получава названието Мизия, което използваме и днес. В историята са шествали и сердите, дали старото име на София – Сердика.

Най-силни измежду тракийските племена на север от Истрос са дакийците, които обитават Южните Карпати в днешна Румъния. (Наричат ги още даки, румънците ги ценят в своето историческо наследство и в тяхна чест „румънското рено” е кръстено „Дачия”.) През I в. сл.Хр. царството на дакийците дава юначен отпор на агресивния Рим. Водени от храбрия си цар Декебал, те се бият самоотвержено и едва в началото на II в. са победени, а земите им са превърнати в римската провинция Дакия.

Много от племената в централните области на Тракия (Горнотракийската низина, Подбалканските полета, долното течение на Хеброс) попаднали още през V в. пр.Хр. под властта на одрисите и не са оставили самостоятелна историческа диря. Обаче за самото Одриско царство, обхванало и земите, които днес наричаме Тракия, знаем доста. То е било силно, много богато и е процъфтявало над 200 години. За него, за царете и династиите, които са го управлявали, ще прочетете повече от с. 130 нататък.

ТРАКИЙСКИ ПИРАТИ

Но от всичките тези войни не излиза ли, че траките са си падали по грабежа? Определено да. Но те не са били единствените с тази склонност. Изобщо грабежът има значителна роля в Античността, пък и почти в цялата история на света.

Случвало се е древните траки да грабят и по море и да плячкосват острови и крайбрежни селища.

В цели 40 тома е написал през I в. пр.Хр. своята „Историческа библиотека” Диодор от Сицилия. До наши дни са достигнали 15, което също не е малко. А няколко реда от тях остават сериозна главоблъсканица за учените, които изследват Древна Тракия.

След Троянската война, разказва Диодор, няколко народа поред са налагали свое господство в Егейско море, своя таласократия (от гр. море и управление). Той дори знае точната продължителност на тези периоди, което е чудно, тъй като държи перото хиляда години след събитията. Таласократията на траките, твърди гръцкият историк, е продължила 79 години.

Легенда! – отсичаха доскоро повечето учени. Тя според тях само показва какво впечатление са правили на древните гърци мащабните тракийски преселения в района на Егейско и Мраморно море.

Такова движение е факт и даже е документирано върху днешните географски карти – например в името на остров Самотраки, долу-горе по средата на морския път между устието на р. Места и Троя. Та ето затова Диодор бил записал траките редом с доказано мореходни народи като египтяните и финикийците.

Изследвания от последните 20–30 години подсказват, че тракийска таласократия и пиратство наистина е имало. Големият български историк Александър Фол (1933–2006) дори нарича „вътрешно тракийско море” Пропонтида (Мраморно море). Любопитно свидетелство за развитите мореплавателни умения на траките в края на II и началото на I хилядолетие пр.Хр. са част от разнообразните каменни котви, открити на дъното около Несебър, Созопол и другаде по Черноморското крайбрежие.

Пиратите са оставили спомен и в запазена легенда за Наксос, един от егейските острови, заселени първо от траки. Там имало цяла династия опасни морски разбойници – Ликург, Бутес, Хекетор и други.

Разбойничеството си е разбойничество, обаче историята на света показва, че племена и племенни съюзи, които са разчитали само или предимно на грабеж, не са стигнали далеч. Може да са били най-мощните и най-страшните, но са повяхвали за няколко десетки години, най-много за век-два.

Така че забележителното дълголетие на тракийската народност говори и за нормална, здрава, що-годе мирна икономика. А по онова време тя неизбежно е свързана със земята и стадата. Ако наречем териториите, заети от траките, „страна”, тя си е била селска страна – обитавана преди всичко от селяни.

БЛИЗО ДО ЗЕМЯТА

Тракийското селско момче неизбежно се е запознавало с лъка и късия меч почти едновременно с ралото и стадото. Действителността го е налагала – във времена на несигурност и насилие, когато човешкият живот не е струвал кой знае колко.

За обичайното тогава всекидневие на полумир-полувойна говорят остатъците от каменни крепости край селата, а и далеч от тях. Строяли са ги на възвишения или естествено защитени места, за да се крият там заедно със семействата, добитъка, храната и покъщнината от малките си домове, когато се зададе поредната лавина изгладнели грабители, обикновено също траки.

Щом опасността отмине, селяните – все така постоянно нащрек – са можели да се върнат към нивите.

Правени са опити да се изчисли колко пшеница е раждал един декар от днешните ни земи около средата на I хилядолетие пр.Хр. Долната граница е 40 кг/дка (при слаби почви) – твърде малко, като знаем, че за посев са били нужни 20–25 килограма. „Върхът” на предположенията е към 150 кг/дка – смайващо много, защото това е добивът в лоша година в някои райони на днешна България. Види се неслучайно Омир възпява „тлъстопочвената Тракия”.

Във всеки случай в IV в. пр.Хр. одриският цар Котис I с успех е облагал всяко селско домакинство с данък от 3 медимни жито (3 крини по 52,2 л, т.е. общо към 125 кг зърно).

За целта той наредил да се засеят допълнителни площи. Земя за оран по онова време често са отвоювали от горите – с огън и разчистване на овъглените коренища. В по-големи мащаби обаче това се практикува едва след като римляните завладяват Тракия в I в. сл.Хр.

Освен пшеница са сели ечемик, ръж, просо. Произвеждали са лен и коноп, както и различни плодове и зеленчуци. На особена почит обаче се е радвало лозарството – привързаността на траките към виното (по тяхному „зелас” или „зила”) е пословична. Древните гърци смятали Тракия за родина на бога на виното и веселието Дионис.

По „руйното вино” си пада и българинът, но той вероятно не би могъл да се мери с честите и буйни пиршества на древните траки, особено на по-заможните. Красиви и разнообразни са били техните съдове за наливане и пиене. Археологическите находки говорят още, че в Тракия често са вкусвали и вносно, гръцко вино.

От ечемик пък тракийците приготвяли питие, наречено „брютон”. За вкуса му можем само да гадаем. Но тъй като модата на високоалкохолните напитки поема по света едва преди около 800 години, то не ще да е приличало на водка. Би могло да е било нещо като боза, хлебен квас, а най-вероятно като бира (позната още на шумерите и египтяните, около 2–3 хиляди години по-рано).

В Древна Тракия са отглеждали добитък, какъвто е познат и днес – овце, кози, свине, говеда. А тяхната специалност, която е правила най-силно впечатление на съседите им, била коневъдството.

Същевременно ловът и риболовът запазвали важното си значение за прехраната. Така впрочем е било във всички общества от онази епоха. За лова древните гърци са си „назначили” и специална богиня – Артемида (в римската митология Диана).

Из „Траките



Тагове:   траки,


Гласувай:
2



1. olivie - Подкрепям
28.01.2023 11:37
Малко хора са виждали истинската Казанлъшка гробница, а не туристическото копие, още по-малко сравнявали облика на фрезките, с лика на хората от определена народност. А единици ВИЖДАТ, че в Казанлъшката гробница-майка са изобразени.....гърци. Изводите оставям на вас....
цитирай
2. radostinalassa - А в останките от Кап. Андреево...
28.01.2023 12:12
дали гените са гръцки? И защо траките биха рисували гърци в гробниците си? Те са вярвали в задгробния живот и не биха пратили гърци на свое място, освен заклани.
цитирай
3. olivie - Е, това са пък най-невероятните изводи, които съм чувАл
28.01.2023 12:58
Посетете фукнята в Кабиле, за да прочетете за невзрачната могила на ТЕЖКО ВЪОРЪЖЕН ТРАКИЙСКИ конник, в която няма намерени артефакти, защото траките имали обичай при погребения да чупят всичко на сол (играли сиртаки, може би?). По пътя от Карлово до Бургас има 285 могили на тракийски царе, които са известни на нашите археолози, но понеже не се вписват в официалната история, игнорирайки факта, че на тези цара се пада под 4г. властване, и защото са чупели всичко, преди да легнат в гроба, същите са подарени за обследване от иманярите. Вижте в Кабиле (гордостта на Траките) римския гарнизон, който е попречил с ценноста си да бъде разкопан тракийския град, дал началото на Сливен и Ямбол и сравнете РИСУНКАТА на тракийска ваза(свикнали сме да я наричаме елинска) и римския кюп-ваза, мязаш на нощно гърне, с извинения към гърнето и тогава правете изводи кой е крал от историята ни!!!
цитирай
4. radostinalassa - Искаш да кажеш, че траките...
28.01.2023 13:54
са били руси , със сини очи? Това са рецесивни белези и лесно се размиват.
Гълците са данай;и , негри дошли от Африка. Виж само данайската колона и си представи нашите златни съкровища.
цитирай
5. radostinalassa - Ти не си ли българин?
28.01.2023 13:55
Медицината ти е еврейска, т.е. Ротшилдова.
цитирай
6. olivie - Кой говори за медицина?
28.01.2023 14:17
Ти се правиш на ударена дори да ти наврат доказателства в лицето. Искам да кажа, че може един ден да припознаем македонската история, вместо нашата измислена. Те за това и гърците им казаха да вземат колкото искат от тяхната... Италианците са по-черни от гърците, но никой не ги нарича данайци, което е съвсем друга тема. Ако искаш да си по-актуална пиши за Путин като стана президент защо се гмурка с акваланг близо до Одеса, от което остана безкрайно доволен, макар че не си намери сините очи!
цитирай
7. radostinalassa - Видя ли данайската колона?
28.01.2023 14:35
Проста е като негрите. Значи ти знаеш как са изглеждали данайците?
Гърците може да са завладели траките, но те не са живеели тук, а само са ги ограбвали.
цитирай
8. radostinalassa - Човек се познава какъв е не само по...
28.01.2023 15:25
външния вид. Мусорната ДНК определя неговия морал и пкихотип. Вземи напр. Йосиф Байдън. И също така Путин. А блондинките са нарицателни.
цитирай
9. olivie - Е
28.01.2023 15:35
Шизофрения, ако говорим за медицина, това искаш да кажеш.
цитирай
10. radostinalassa - Защо Путин няма шизофрения?...
28.01.2023 16:13
Защото не е евреин. Те имат кофти имунна система и паразитчетата шават из мозъка им. Това се лекува не като те се упояват с лекарства.
Траките са бели племена, а днешните гърци са мелези от негри и траки.
Затова са крали нашите богове, култура , паметници, букви - само тези, които са можели да произнесат. Ти как мислиш?
цитирай
11. olivie - Мисля
28.01.2023 18:06
че тия жени от снимката са рускини, защото нашите са по-хубави, а моята е 1/4 украинка, потомка от предишните белогвардейски емиграции:) Ти приличаш ли поне на тях, или си тракийка, ако си от Стара Загора?
цитирай
12. radostinalassa - Не разбрах за коя снимка става дума...
28.01.2023 18:37
Стенописите в гробницата? И аз не мога да рисувам.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: radostinalassa
Категория: Технологии
Прочетен: 13136201
Постинги: 11561
Коментари: 18328
Гласове: 6661
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Децата на дявола - нехора, сатанисти, педофили
2. Страшните истини - духовни, ДНК, синя кръв - евреи, араби, индуси, китайци.
3. Основното генетично различие между трите раси са пръстовите отпечатъци
4. Заземяването лекува възпалителните процеси
5. Мусорна ДНК. Холограма на плода. Педента на ДНК.УЗИ.
6. Душата, нейната генетика, потомците ни.
7. Връзката между българи и шумери
8. Реинкарнацията и генетиката
9. Раждането на тракийската азбука
10. На земята живеят четири вида човек
11. ГЕНЕТИЧНИЯТ АНАЛИЗ В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ ПРОИЗХОД НА ДРЕВНИТЕ И НАСТОЯЩИ БЪЛГАРИ
12. Американските бомби с обеднен уран
13. Лицензиран расолог - Вл. Авдеев
14. Енергоновата система на кръвта
15. Руският език не е руски, а български
16. Подслушват ли телефона ви?
17. Българският език - езикът на първите хора!
18. КОВИД - 19 и старите лекари
19. Хидра 1 и Хидра 2 - рак
20. Ябълков оцет - мастер клас
21. Истината за атеросклеротичните плаки и гъбичките
22. Уникален артефакт от Сибир, който принуди учените да преразгледат историята на древния свят
23. Мусорната ДНК се оказва критична за видообразуването
24. Д - р Райън Коул , патоанатом - ваксините са токсини
25. Ето я истината защо Русия нападна Украйна
26. Русия дълго време толерираше лудориите на западните си партньори и беше твърде толерантна към тях -лазерният"Метадрон Орхидея"
27. В България е създадена най - ранната писменост в света https://www.youtube.com/watch?v=q2TRX1vkCFg
28. Без САЩ комунизма нямаше да се роди
29. Болкотерапия чрез молитвена поза
30. Акад. Васил Николов: Носим гени на 8 000 години