Най-големите собственици на недвижими имоти в Лондон исторически погледнато  имаха банален късмет: ръководителите на аристократични кланове купиха правилните имоти на точното място и в точното време в зората на разширяването на столицата на Британската империя.
Те не бяха разумни бизнесмени или икономически пророци, имаха късмет. Но имаше и неуспешни сделки със земя за европейците, и то от категорията на тези, които могат да се смятат за "исторически провал".
Ще стане дума за историческата сделка на великия Наполеон I Бонапарт.  
През 1800 г., под военен и политически натиск от Наполеон I Бонапарт, Испания отстъпва контрола над Луизиана на Франция.
Договорът беше таен до края на пълното юридическо и фактическо предаване на контрола върху земите около Мисисипи на французите, което се извършваше на етапи. Окончателното прехвърляне продължава около 3 години и завършва през 1803 г., 3 седмици преди най-печелившата и в същото време най-неуспешната историческа продажба на земя в европейската история.  
За да подготви военни кампании, обсебен от идеята да превземе Европа, корсиканецът се нуждаеше от пари. Много пари и за предпочитане в брой, а не в облигации. Защо това е важно - ще ви кажа малко по-надолу.
През 1803 г. американците идват на помощ на бъдещия император и предлагат неизгодна дори за онези времена сделка, на която Бонапарт с радост се съгласява.

Наполеон сключи споразумение със Съединените американски щати за продажба на парцел точно в центъра на бъдещия световен "хегемон". Между другото, оригиналът на историческия договор все още се съхранява в Националния архив на САЩ.  






Територията на "Луизианската сделка" между САЩ и Франция
Съгласно този договор Съединените щати закупиха 2 140 000 квадратни километра земя от Френската република.
Днес в тази област се намират териториите (частично или изцяло) на цели 15 от 50-те щата, простиращи се от южната част на Канада до южната част на съвременните САЩ в Мексиканския залив, където се намира Ню Орлиънс.
„Емисионната цена“ беше 15 милиона долара под формата на американски облигации, същите съкровищни ​​ценни книжа, с помощта на които в бъдеще Съединените щати ще създадат финансова пирамида в планетарен мащаб и които, заедно с вътрешната инфлация на САЩ, ще се превърне в основния американски експортен продукт от втората половина на 20 век.
Наполеон продава цялата централна част на съвременните САЩ на цена от 7 цента за 1 хектар!
Но това не е всичко от финансовия му провал!
Войските нямаше да вземат пари в записите на заповед на "вчерашната колония".
Не можете да купувате оръжия и коне и за съкровищници.
Облигациите трябваше да бъдат осребрени.
  Приятелска помощ отново оказват англосаксонците, но не американците, а британците. Същата Великобритания, срещу която Наполеон I ще въведе в бъдеще морска и търговска блокада (аналог на същите тези санкции).
Александър I ще подкрепи тези санкции само на думи, но в действителност той ще продължи да търгува с Британия по море с всички сили, което ще стане формалната причина Наполеон I да обяви война на Руската империя.
Но това е съвсем друга история, засега да се върнем към британските банкери.   Британците се съгласиха да осребрят американските облигации.
Но поради бързината на бъдещия император обменният курс се оказа изключително неуспешен.
За 15 милиона долара американски дълг Наполеон I получи около 8 800 000 долара в злато, сребро и европейски валути.
Обменният курс беше 1 долар дълг към 59 цента, а реалната цена, за която корсиканецът продаде огромна земя на правителството на САЩ, намаля до малко над 4 цента за 1 квадратен километър в сърцето на Северна Америка.
МОСБЛОГ