Статия от д-р Дафне фон Бох, публикувана в сп. “The Present Age”,  брой 11/12, 2022/23

Д-р Дафне фон Бох е родена в Канада през 1958 г. и от дълги години живее в Базел, Швейцария. В продължение на петнадесет години тя работи като антропософски лекар и психолог в две рехабилитационни клиники по антропософска и психосоматична медицина, като в последните три е главен лекар. От 2018 г. има частна практика в Германия. Активно се занимава с преподаване на антропософска медицина на лекари главно в Изтока и Далечния изток, но също и на Запад (САЩ, Канада, Куба), с преиздаване на книгите на Ото Волф и с писане на статии за антропософската медицина. 

                          

                                                           Дафне фон Бох 

Ракът е най-изследваното заболяване. Всяка година се публикуват повече от 20 000 научни изследвания. Един журналист е изчислил, че е необходимо да четем по 26 часа на ден, за да сме в крак с всички изследвания. Публикува се повече, отколкото може да се прочете.

Щом толкова много се знае за това заболяване, то лечението му със сигурност би трябвало да е най-ефективното. В дейдтвителност обаче е точно обратното. Ракът продължава да има летален изход. В развитите страни той е втората най-честа причина за смърт от болести след сърдечносъдовите заболявания. Днес един от всеки четирима души умира от рак и тенденцията се засилва.

Ще бъде ли победен скоро ракът? Това твърдение е изказвано многократно, подкрепено с примери за успехи. 

Ракът на матката - успешна история? 

Често срещан пример е намаляването на случаите на рак на матката. При по-внимателно разглеждане обаче ни се разкрива причината за това: На почти всяка жена над 40-годишна възраст, която има оплаквания в тази област, което е много често срещано явление, се отстранява матката. А там, където няма матка, не може да възникне и рак на матката. Ето защо мъжете са толкова "рядко" засегнати от рак на матката.

Същият подход днес се прилага дори към здрави органи. Все по-често двете гърди или яйчниците се отстраняват при жени, които показват генетична предразположеност или фамилна обремененост (ранен рак на тези органи при майката или сестрата), дори когато не са налице никакви симптоми. Обаче отстраняването на напълно здрав орган, който не представлява заплаха за живота, никога не трябва да бъде първият, а само последният вариант при лечението. В действителност тази мярка вече е обявяване на поражение: Тъй като медицината не е в състояние да се справи с рака, тя предпочита да отстранява дори здрави нежизненоважни органи възможно най-рано, преди в тях да се появи рак.

Скринингът за ранна диагностика – успешна история? 

Друг пример, представян като медицински успех в борбата с рака, е ранният диагностичен преглед. Казват ни, че ранното разпознаване, последвано от ранно лечение на тумора, дава възможност за удължаване на живота на пациента. Това, което не се взема предвид в този наратив, е, че дори и без лечение повечето видове рак имат склонност да се развиват бавно. Периодът на преживяемост не може да се отдаде на ранното започване на лечението. Напротив - много методи за ранна диагностика всъщност насърчават развитието на рака. При мамографията например се използват рентгенови лъчи - радиация, която причинява рак. За целите на скрининга за рак на гърдата всички жени на възраст между 50 и 70 години е необходимо да се явяват на всеки две години за мамография на двете гърди. 

Фигура 1. Прогресиране на един и същ рак при двама различни пациенти. Действителното време на преживяемост (от началото на заболяването, а не от поставянето на диагнозата) е сходно и в двата случая (тук седем години). Вторият пациент не е живял по-кратко време, а е бил диагностициран едва по-късно, когато заболяването е било по-напреднало.

(В някои швейцарски кантони всяка жена получава писмо в този смисъл точно на 50-ия си рожден ден). Това прави 20 рентгенови снимки за този период от време, което е значително кумулативно облъчване. Тази процедура е особено вредна за рисковите жени, т.е. за тези, които имат генетично или фамилно предразположение, да не говорим за жени, които вече са заболели от рак на гърдата и след оперативното отстраняване на тумора са изложени на многократно следоперативно мамографско изследване. Независимо от това тези три застрашени групи се подлагат на още по-чести, ежегодни мамографски изследвания: това означава 40 рентгенови облъчвания в продължение на 20 години. 

За разлика от рентгеновите лъчи ултразвуковата диагностика е безвредна, тъй като работи със звукови вълни. Вярно е, че точността ѝ изостава от тази на мамографията с няколко милиметра, но разлика от порядъка на един-два милиметра обикновено е без значение при рака, тъй като той по принцип расте бавно. По този начин мамографията би могла да бъде заменена с ултразвук - ако някое от тези средства действително е необходимо. 

Споменатото за вредното въздействие на мамографията се отнася и за компютърната томография, която също работи с радиация, както и за радиоактивните контрастни вещества. Всъщност дори нерадиоактивните контрастни вещества са токсични. Следователно те отслабват организма и по този начин косвено подпомагат развитието на рака. Ето защо компютърната томография и контрастните вещества трябва да се избягват. И тук съществува безвредна алтернатива: магнитно-резонансната диагностика, която работи с магнитни сили. Тя обаче е безвредна само когато се прилага без контрастни вещества. Също като при ултразвуковата диагностика това леко намалява нейната точност, но както бе споменато по-горе, то не е толкова решаващо.

Използването на биопсия при скрининга за ранно откриване също не е лишено от опасност. Ако туморът е раков, иглата прониква в защитната стена, изградена от организма около тумора. Това дава възможност на раковите клетки да мигрират навън през отвора и да се разпространят. Освен това доказателствата, предоставени от биопсията, често са неубедителни за вземане на решение за лечение, така че обикновено се проследява и с допълнителни диагностични тестове. Това повдига въпроса за смисъла на стандартното използване на биопсията.

Имунотерапията - успешна история?

Третият пример, който често се представя като успех в битката с рака, всъщност е само надежда - надеждата, която се влага в "свръхбързата разработка" 1 на "новите" лекарства за рак, наричани общо "имунотерапия". Това наименование е подвеждащо, тъй като те не лекуват и не укрепват имунната система, а я отслабват. Това става ясно, когато се разгледа един от много често срещаните им странични ефекти: намаляването на белите кръвни клетки на имунната система.

Въпреки това тези лекарства са наречени имунотерапия, тъй като съдържат антитела, антигени и други вещества, които принадлежат на имунната система. Те се изграждат от бактерии и дрожди, които са били посяти например с ген за противораково антитяло от мишка или човек и бактериите или дрождите го възпроизвеждат хилядократно. Действителната цел на имунотерапевтичните лекарства обаче не е самата имунна система, а туморът. Проблемът тук е, че туморните клетки приличат на здравите клетки, така че антителата често атакуват и здравите клетки. Следователно друг страничен ефект на много имунотерапевтични средства е, че органи, които преди това са били здрави, могат да заболеят. Освен това, тъй като тези антитела са получени от бактерии и дрожди, те представляват чужди протеини за имунната система на пациента, която ги разпознава и се опитва да ги унищожи. Това е трети страничен ефект: алергични реакции, стигащи до анафилактичен шок.

След повече от 15 години опит с имунотерапевтичните лекарства те вече не могат да се смятат за "нови". Вече е възможно да се направи равносметка за тях. Като се имат предвид гореспоменатите странични ефекти и други, които се класифицират като много чести (което означава, че засягат поне 10 % от пациентите) и като се съпоставят с минималното удължаване на преживяемостта на заболяването, което повечето от тези средства предлагат, те са разочароващи. Освен това те често трябва да се прилагат заедно с химиотерапията. Макар това да дава възможност за леко намаляване на дозата на химиотерапията с нейните силни странични ефекти, пациентите обикновено не са много пощадени от тях. По този начин равносметката не е толкова обнадеждаваща, колкото се представя. 

Такова е днешното положение: Въпреки че се полагат всички възможни усилия с човешки, научни и финансови ресурси, лечението на рака не отбелязва никакъв напредък. Независими изследователи неведнъж са го отбелязвали 2. Ето защи трябва да се зададе въпросът дали наистина сме на прав път.

Друг път, приложим в този случай, произлиза от съвета на Гьоте да не се търсят нови факти, а да се погледнат старите от нова перспектива.

Как изобщо се появява ракът? По-рано, когато човек се разболееше от рак, хората просто казваха: "Той има израстък". Точно това се наблюдава: Нещо расте твърде много. Проблемът при рака обаче не е само, че нещо расте твърде много, а че расте по различен начин. Когато нещо расте твърде много, то притиска околната тъкан. Раковото разрастване обаче не само притиска, но и прониква в съседните органи, без да се съобразява с техните граници. Ето защо заболяването носи името "рак" - от латинското название за животното (cancer) с изпънати встрани крака. В крайна сметка тази инфилтрация разрушава целия организъм, което води до смърт. Острите щипки на рака са образ на това разрушение. Фактът, че раковият тумор води до смърт, обяснява и използването на термина "злокачествен" за него, за разлика от "доброкачествения" тумор (миома, липом и др.), който само притиска околните органи. Това, което заслужава внимание тук, е използването на термин с морално значение ("злокачествен") в рамките на една обективна наука, свободна от морални стойности. 

Как се получава растежът?

Растежът се дължи на клетъчното делене. То е свойство на всеки живот. Само мъртвите клетки спират да се делят. Ако умират все повече и повече клетки, след известно време целият организъм няма да може да продължи да живее. При човека например червените кръвни телца живеят 120 дни. Ако те престанат да се делят в костния мозък, след този период от време човекът умира. Следователно самото клетъчно делене не може да бъде основният проблем при рака, то е необходимо за живота. Проблемът е, че раковите клетки са различни.

Каква е природата на раковите клетки?

Когато клетките на различни органи се изследват под микроскоп, е лесно да се направи разлика между тях. Нервната клетка изглежда съвсем различно от чревната клетка. Те се различават в зависимост от органа, от който произхождат. При раковите клетки обаче е невъзможно да се определи от кой орган произхождат. Те са недиференцирани.

В живота на човека има период, в който е нормално клетките да не са диференцирани - това е ембрионалният период. Първата клетка, която току-що е била оплодена, е напълно недиференцирана. Точно това ѝ придава способността да се превърне в клетка на всеки орган. Тя носи в себе си много възможности.

Каква е природата на ембрионалните клетки?

Първата клетка, както и всички непосредствено следващи я клетки, са напълно недиференцирани. Важно е да се отбележи, че скоростта на делене на тези клетки е по-бърза, отколкото в който и да е друг период от развитието на организма. Тази скорост обаче не е продължителна. Настъпва повратна точка. Около четиринадесетия ден след оплождането, в това, което вече е многоклетъчен кръгъл ембрион, известен като бластула ("малка пъпка"), една малка група клетки започва да се дели по-бавно. Тъй като всички останали клетки запазват бързия си темп на делене, ембрионът се инвагинира (вгъва), като се появява така наречената гаструла ("малък стомах").

В същото време възниква първата лека диференциация сред клетките. Те се развиват до ектодермални, ендодермални или мезодермални клетки.

Фигура 3. Възникване на екто-, ендо- и мезодермални клетки

Това е първата диференциация. Колкото повече клетките се диференцират в различни органни клетки по време на ембрионалното развитие, толкова по-бавно става тяхното делене, докато накрая, преди раждането, те повече или по-малко спират да се делят (повече при нервните клетки, по-малко при чревните). Какво забавя деленето им? Диференциацията.

Фигура 4. Скорост на делене от зачеването до раждането: Делението се забавя от диференциацията.

Каква е причината за диференциацията? 

Произходът на тази диференциация става "видим" веднага щом се разгледа онова, което не се вижда (пряко) във формата на гаструлата. Как се получава инвагинация (вгъване) в една топка влажна глина? Като я натиснем с пръст отвън.

Фигура 5. Стрелката показва силата отвън, която предизвиква инвагинация. 

Откъде идва силата на диференциране? Отвън. А какво е "отвън"? Това е заобикалящата среда, периферията на сферата. За земята като цяло, както и за ембриона, периферията е космосът. От космоса, чрез душата и духа на въплъщаващото се човешко същество, диференциращите сили проникват в ембриона. Отвътре идва живият, растящ "материал", делящите се клетки, докато отвън навлиза космосът със своята диференцираща сила. Той има диференциращо въздействие върху клетките, а чрез тях върхувсеки орган и в крайна сметка върху целия ембрион. Именно тази диференцираща сила, формиращата сила, забавя темпото на растеж на клетките. И по този начин в хода на бременността това, което е било недиференциран, бързо растящ конгломерат от клетки, се превръща в дете.

Фигура 6. Диференциращата/формираща сила (отбелязана с червените стрелки) забавя растежа на клетките.

След раждането 

Заедно с въздуха, поет с първото си вдишване, детето привлича своята душа, своя аз и космическите сили, които действат чрез тях. От този момент нататък, в продължение на 21 години, азът работи, за да превърне "тялото-модел", предоставено от родителите, в уникално тяло, подходящо за него. Тази уникалност се проявява външно в нарастващата индивидуализация на лицето, а вътрешно - в нарастващата сила на тялото да разпознава и унищожава "не-себе си", т.е. белтъка, който се отклонява от аза. Азът се инкарнира (лат. caro = плът; in-carnatio = "влизане в плът"). Той превръща плътта, белтъка - основната съставна част на човешкото тяло - в свой образ. За тази цел азът изгражда имунната система. В това тяло, изградено “по поръчка”, могат да се развият способностите, които са необходими на индивидуалната съдба, за да осъществи житейската си мисия.

Къде се намира имунната система?

За медицинската наука е трудно да схване имунната система, защото тя не е разположена на определено място като обикновен орган, а е в цялото тяло. Подобно на космоса, имунната система също е навсякъде в периферията. И оттам - т.е. отвън - тя въздейства върху клетките.

Както вече споменахме, живите клетки непрекъснато се делят. И всяко растене също притежава определена склонност към размножаване, към растеж без форма. Без външно ограничение клетките ще продължат да се делят и все повече ще се различават от органа, от който произхождат. Те ще стават все по-недиференцирани, а органът ще загуби формата си. Клетките ще отпаднат от връзката със съседните клетки, със съседните органи и накрая с организма като цяло: те ще станат "чужди". Здравата имунна система своевременно разпознава това и елиминира излишните клетки, където и да се появят - процес, известен като апоптоза. Това се случва ежедневно, без ние да го осъзнаваме.

Откъде идва силата на клетъчното делене? Бактериите - организми, състоящи се от една клетка - се делят непрекъснато, стига външните условия (хранителни вещества, топлина и др.) да са благоприятни. Като група клетки обаче те не приемат никаква форма. Те се размножават, т.е. растат без форма. Контролирани са единствено от външните условия, а не от някакъв по-висш принцип. Същото важи и за клетъчните култури, взети от тъканта на животно-донор. Такива тъканни клетки напълно губят диференциацията на своя орган на произход и продължават да живеят и да се делят безформено, докато външните условия са благоприятни. Сами по себе си обаче те не са в състояние да образуват отново организъм. Тази безформено размножаваща се субстанция, която непрекъснато приема все повече и повече земен материал, има своя източник в земята, в природата. Принципът на клетъчното делене, на растежа, е свързан повече със земята и субстанциите, а принципът на формата - повече с космоса и силите.

Фигура 7. Скорост на делене от зачеването до раждането: Делението се забавя от диференциацията.

Организмът и природата 

Човекът е подложен, от една страна, на въздействията на своята индивидуална душевно-духовна природа от космоса, а от друга - на въздействията на външната земна природа. Тези две влияния се срещат във физическото тяло чрез сетивата, дишането и храненето. Ние се нуждаем от природата, за да можем да живеем и все пак нашият организъм не произлиза от природните закони. Напротив, те се противопоставят на човешката природа: Щом душата и духът престанат да действа в нас, както става след смъртта, природата разлага тялото. Когато тези закони на природата, които са антагонистични на човешкото същество, действат директно върху физическото тяло, те предизвикват болести като алергия, интоксикация, инфекция, а също и рак. Затова преди да допусне природата, физическото тяло трябва да я спре и да я трансформира, за да избегне вредите. 

Това най-добре се илюстрира от процеса на храносмилане, тъй като той се извършва изцяло на материалния план. След като храната е сдъвкана и раздробена на по-малки парченца, тя се поглъща и влиза в тялото, но все още е отделена от останалата част на тялото чрез стомашно-чревната стена. Преди храната да бъде усвоена, тя трябва да бъде допълнително разградена в стомаха и червата; първо трябва да се отстрани нейната чужда природа.

По подобен начин имунната система има задачата да образува невидима защитна "стена" в тялото срещу външния свят. Ако тя не е в състояние да спре естествената тенденция на клетките да се размножават, в човешкото тяло се появява живо, растящо, чуждо тяло - тумор.