През 1911 година той основава Партия на умерения прогрес в рамките на закона със свои приятели в кръчмата  "Златният литър", за да пародира политическия живот от своето време. По късно пише сатирична книга за дейността на партията, но тя е публикувана едва 1963 година.


През 1915 година е на  фронта в Галиция  заедно с 91 полк. Пленен е в битка и престоява във лагер за пленници до 1916 г.





През 1918 година е член на социал-демократическа партия.

На следващата година е директор на армейската печатница в Уфа, служи като командир в Чувашкия отряд , а после издава списания в Сибир, включително на бурятски език.

Интересът му към комунистическата политика е прекратен след като се връща в родината си.

Болен и неспособен да пише, той диктува главите на своя шедьовър.



На 3 януари 1923 година умира от сърдечна недостатъчност.

                                                                ~~~


Който от вас е мъртъв, ще докладва на командира на корпуса до три дни, за да може трупът му да бъде ексхумиран.

Най-доволните хора са именно  тези, на които образованието не е наложено насила.

Има моменти в човешкия живот, когато дори волът плаче.

                                                               ~~~

                           На здраве, мили Хашек, все още те помним.
              Извини ни, че други не са те чели, или не са те разбрали.