02.06.2023г.

     Даскал Ботьо Петков Тачев (1815–1869) е имал житейското щастие, така да се каже, да се спомине преди Освобождението и да не види забравата на Великия си син от пръкналата се на власт след Освобождението официална буржоазна класа и нейният хайлаф.
Не само забрава на идеите му, но и на саможертвата му за освобождението на Отечеството.
Доказал се като надежден и способен учител, през 1841–ва година е избран от Калоферската община да замине за Одеса, за да учи в Одеската семинария. Престоят му в Одеса продължава 2 години. В семинарията Петков е сред 3–та (от 13) български ученици, отличаващи се с "твърде добри способности". Този период "формира характера му, събужда и утвърждава богатите му литературни дарби". Ботьо Петков се оказва новатор в своята учителска дейност, която организира по руски образец. За първи път въвежда изучаването на руски език, първи разделя учениците по класове, премахва телесните наказания, създава седмично разписание и единна годишна програма за изучаваните предмети, за първи път въвежда провеждането на годишни изпити за учениците. Сред неговите ученици са екзарх Йосиф и Иван Вазов.

Портрет на даскал Ботьо Петков по спомени на съвременници 

Даскал Ботьо е още преводач и писател –
– "Кратка всеобща география от Ботя Петкова";
– "Нещо за безграмотните человеци" (превод);
– "Психология или душесловие за учение на децата" (превод);
– "Критически издиряния за историята българска" (превод).
Съпругата му и майка на поета Иванка Стайкова Дрянкова (1823–1911) доживява до 88 годишна възраст, живяла не леко, преживяла много – ранната смърт на пет свои деца, смъртта на съпруга си, на първородния Христо, на най малкия Боян и на внучката си Иванка.
Била известна със своята хубост, жизнерадост, гордост и силен дух. И винаги заета с работа.

Иванка Стайкова Дрянкова, по мъж Иванка Ботьова Петкова 

Христо Ботев има трима братя –Стефан, Кирил и Боян.
– Стефан Ботев (1854–1890) е български учител и общественик. Директор е на Пловдивската народна библиотека и музей от 1888 година. Превежда "Кърджали. Крайдунавска повест" на Михаил Чайковски;
– Кирил Ботев (1856–1944) е четник в четата на брат си, български офицер (генерал–лейтенант) и държавен деец. Участва в Сръбско–българската война (1885) и Балканската война (1912–1913).
– Боян Ботев (1866 –1885) е български офицер, подпоручик. Взема участие в Сръбско–българската война (1885). Проявява изключителен героизъм в боевете при Сливница. На 7 ноември 1885 година, при атаката на Три уши е ранен в стомаха и прободен на две места с щик, а със сабята си поваля двама противникови войници. Умира от раните си в София на 10 ноември 1885 година. Посмъртно е произведен в чин подпоручик.

Братя Ботеви : Христо (отгоре), Стефан, Боян и Кирил (отдолу, от ляво надясно), снимка от април или май 1876–та година. Това е последната снимка на войводата. Всички те посвещават живота си в името на България 

Христо Ботев има две деца – доведеният от Венета Димитър и природената Иванка.
Иванка Христова Ботева е родена на 13–ти април 1876–та година в Букурещ, Румъния.
Когато на 16–ти май в Гюргево, бащата заедно с част от четата се качва на кораба "Радецки", Иванка е на 33 дни. Тръгвайки към безсмъртието, казва на Венета, че отива в Браила и Галац, а може би и в Гюргево, а знае, че повече може да не ги види, както и те него. Но Венета забелязва, че той не я поглежда в очите и че на два пъти се връща от вратата и целува детенцето си. На излизане навярно със сподавен глас е изрекъл последните думи : "Гледай Иванка!" и тръшнал вратата. Нещо парва сърцето на Венета.
В писмото си до Иван Грудов, Иван Калвалджиев и Георги Странски от кораба "Радецки", войводата пише : "Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва. Но колко по–весел и по–спокоен щях да бъда, ако да знаех, че Вие няма да  оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло! Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество".

Иванка с майка си Венета 

Като студентка в Ecole secondaire et superieure des jeunes filles (Училище за млади дами) в Женева (1892 година), Иванка е членка на анархистичния Македонски таен революционен комитет около Михаил Герджиков и Петър Манджуков.
През 1890–та година е построен и на 27–ми май е открит първият паметник на Христо Ботев,  във Враца. На откриването дошли много хора, а сред тях и Ботеви четници, министри, княз Фердинанд, министър–председателят Стамболов. Свещеници отслужили литургия.
На тържеството четиринадесетгодишната Иванка произнася следното слово :
"Милата ми майка ме доведе между Вас да присъствувам на тържествения празник – откриването на паметника, въздигнат в чест на милия ми и незабравим баща – Христо Ботев и другарите му. Аз съм малка и не в състояние да Ви разкажа особено нещо за баща си, но аз ще Ви изкажа това, което младежкото ми сърце чувства в тази минута, като погледам този свещен за мене бюст… Когато любезният ми баща е заминал с дързостните и доблестни синове на България, да я отърват от робството, не съм имала щастието при разделянето ни да запомня баща си, да го целуна за последен път и кажа последното сбогом. В тази възраст аз не съм била в състояние да разбера и усетя тази вечна раздяла, че няма вече да видя милий си баща. Божието предопределение било друго с него, той трябвало да стане предводител на тия, които положиха живота си за спасение на отечеството си, заедно с тях да остави костите си на поросените с мъченическа кръв височини. Неговата саможертвеност за спасението на отечеството ни, и обезсмъртяването на паметта му, ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни като останахме – аз без баща, а тя без съпруг, но българският народ доби един герой – това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни. Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние за целий ни народ.
Нашият народ, който дълбоко знае да цени заслугите на своите доблестни синове, въздигна този грамаден паметник в чест на покойния ми баща и другарите му …
Нашата искрена признателност на всички присъствующи! Да живее България!".

Първият паметник на войводата Христо Ботев във Враца 

Речта продължава със следното обръщение към присъстващите на тържеството :
"Почитаеми Господа!
Макар и слаба, но не мога да не изкажа, което аз и любимата ми майка чувстваме в този паметен ден, в който се увековечава паметта на нашия незабравим баща и съпруг, покъртени от дълбочините на сърцата си за дето така заслужено се слави паметта на нашия Христо Ботев и другарите му, нека делата и подвизите на тези борци ни служат като образец от примерен патриотизъм, а към неговото семейство – за утеха на постоянните ни скърби. Да живее България!".
Няма персонално обръщение към негово височество князът Фердинанд, към господина министър–председателят Стамболова. Типично по Христоботевски.
А сега, какво е? Смешно, жалко и отвратително : Уважаеми господин Президент на Република България, уважаеми господин Министър–председател, уважаема госпожо Вицепрезидент, уважаема госпожо Кмет на Столична община, уважаеми Членове на Конституционния съд, уважаеми дами и господа Министри, уважаеми Народни представители, уважаеми Представители на Съдебната власт, уважаеми господин Председател на Висшия адвокатски съвет (тоя па защо?), уважаеми Президенти и Председатели на Народното събрание, уважаеми господин Началник на отбраната на Република България, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми Членове на Централната избирателна комисия, уважаеми Представители на Религиозните общности в Република България, Ваши превъзходителства, Дами и господа!
Това при откриване на първото заседание на новоизбраното Народно събрание.
При изказване на народен представител при пленарно заседание : Благодаря ви уважаеми господин Председател, уважаеми Колеги!
При парламентарен контрол, отговор на министър–председателя : Уважаеми господин Председател на народното събрание, уважаеми дами и господа Народни представители, уважаема госпожо Нинова.
И така все в този дух, независимо дали се изказва народен представител или министър.
Егото на всеки трябва да бъде погалено. Така изискват буржоазните ценности.

Иванка – достойната дъщеря на великия си баща Христо Ботев, която не се церемони с  властимащите 

От учителката ми по литература знам, че по признанието на самия Иван Вазов, името на Христо Ботев отсъства от "Епопея на забравените" (1881–1884), защото поетът не е могъл да разбере личността на Великана и не е знаел как да го опише правдоподобно.
Но затова пък имаме не по малко вълнуващите стихове на "Тих бял Дунав се вълнува …".

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%82%D1%8C%D0%BE_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%B0
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2_(%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB)
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%B0
https://tretavazrast.com/2017/12/09/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8/
https://litclub.bg/library/bg/botev/pisma/stranski.htm
https://patrioti.net/%D1%80%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0/

© Красимир Говедаров, експерт

Имали сме достойни личности през Възраждането...

На Втори юни сме Ботевци, всяка година. Венци му носим, почетни караули, портрета окачен зад нас.През другите дни го убиваме.

Да!

То и за Левски се сещаме само на 19–ти февруари.

Гавах Аврам нито си носил венци ,нито цветя ,нито имаш портрет в къщи на Ботев.
Не си измисляй.
Стига дрема в блога ,фейса и секс сайтове по- цял ден.
Хващай се на работа.

О–о–о, читак резан!
Колко стихотворения на Ботев знаеш наизуст, бе кьопек?
Айде в канавката!