Къде на дъното, близо до морския ни бряг е намерено „нещо”, което променя представите ни за някои процеси в световната история?
Отговорът може да Ви изненада, ако не сте изкушени от темата. Това „нещо” е намерено в Китен.
То не е глинена плочка с писмени знаци, прекрасна амфора или искряща златна огърлица, а кости. Много кости. Кости от много животни, но най-вече от коне, от стотици коне, но да караме подред.
Става дума за крепостта и селището Урдовиза в днешния Китен. Изключително древна твърдина, разположена на полуострова, носещ същото име. Тя била с огромно стратегическо значение като пристанище, търговски и военен център.
Урдовиза била важна за траки, перси, римляни, ромеи, българи, венецианци, генуезци, османци или за всеки, който искал да властва в Черно море.
Основната крепостна стена е описана още от археолога Херман Шкорпил и прегражда пътя към скалистия полуостров от запад, който иначе е добре естествено защитен за атаки от морето.
Самият градеж добива най-мащабни измерение вероятно по времето на император Юстиниан Първи, но не тази яка стена или другите многобройни и великолепни археологически находки от Урдовиза променят световната история и са най-голямото ѝ чудо.
Най-чудното нещо са костните останки от стотици коне, намерени на морското дъно в древното селище, което времето и катаклизмите са пратили под водата.
Въглеродната датировка на костния материал направена от учени в Оксфорд през 2018 година показва, че той е от 4-то хилядолетие пр.н.е. Фактът, че останките са в такива колосални количества на едно място, според проф. Николай Спасов от Национален природонаучен музей/National Museum of Natural History, Sofia говори, че става дума за опитомени коне.
























Това превръща нашите днешни земи в едно от първите места в света, където това великолепно животно е започнало да служи на човека. Защо редица изследователи смятат, че това променя някои представи в световната история?
Защото дълго време се приемаше, че първите опитомени коне са открити в Ботай, в днешен Казахстан, в селище датирано на 3500 г. пр.н.е, т.е образно казано, науката основно смяташе, че човекът на кон е дошъл в Европа от Азия.
Откритията от Урдовиза сочат, че най-малкото паралелно, заедно с „азиатската”, е съществувала и „европейска конна култура” и то по нашите земи.
Защо това е важно? Защото именно конят е животното, най-много променило човешката цивилизация, думите на са мои, а на известния археолог Людовик Орландо от университета в Тулуза.
Така както казват, че „пшеницата е опитомила човека”, така конят пък му позволил да се придвижва бързо, да пренася стоки, да се преселва и в крайна сметка и да воюва по нов начин. Колелото, конят и корабът са нещата дали нови простори за човечеството. Конете от Урдовиза са поредния факт, който показва, че нашите днешни земи реално са били могъщ цивилизационен център.
Хората, живеещи тук притежавали мед, бронз, злато, сол, жито, имали многобройна популация и животното, което да им даде възможност да се разселват и да покоряват нови пространства.
Случайно или не, но една от най-хубавите легенди от района е свързана пак с конете и с девойката Стана Урдовизка, и макар че това предание е от далеч по-късни времена и се свързва с османското нашествие, то по чуден начин сякаш събира спомена за древните коне, спящи на морското дъно и полетелия жребец на Стана от паметника, който краси днешния Китен. Още повече, че той е близо до залива Атлиман, което ще рече Конския залив. Ако някога погледнете към вълните, препускащи по черноморската шир, си спомнете и за конете-праотци от Урдовиза и техните древни ездачи, препускащи, за да откриват и покоряват непознати светове. Въобще, България е приказка, която чака да бъде разказана на света. (Снимките са благодарения на Исторически Музей Приморско.) Р.Петров