Излекуването :: Тайната на забранените книги

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.06.2024 21:31 - Тайната на забранените книги

Автор: radostinalassa Категория: История

Прочетен: 880 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.06.2024 21:45

*Езикът на Орфей е само древен вариант на българския, това е доказано в книгата “Древните Корени на Българския Език”.

Издателство Атеа https://ateabooks.com/world-history-s... *Ако цялата налична информация, която засяга произхода на нашия народ бе изнесена, днес ние щяхме да знаем, че сме потомци на най-древния цивилизован народ.
Този народ влиза в историята под името траки, като други колективни имена са беси, мизи, българи.
Самото название българи означава сияйни, светли, принадлежи на мизийската аристокрация и е свързано с епитета на тракийския върховен бог *Blegouros.
Блегурос е етнически епитет, т.е. значението е български, на българите. *Нашите историци предпочитат да следват чуждите си колеги, които пък разчитат предимно на сведенията дадени от враговете на народа ни – римляни и гърци.
Наивно е да се очаква от противник, че ще бъде честен и обективен в своята преценка, въпреки това нашите учени не се притесняват да го сторят. *За да бъдат укрити кражбите на история, не само са фабрикувани лъжи, но е и укрита огромно количество литература.
Напълно игнорирани са български автори възрожденци, а точно те казват истината. *В създадената през 1785 г. “Зографска История” се твърди, че българите са на Балканите още преди времето на Александър Велики. *През 1792 г. Спиридон Габровски написва история, в която също има сведения показващи, че ние не сме потомци на пришълци, а на древно, местно население.
Най-ценното в работата на отец Спиридон е това, че той смята победителят на северните траки - император Траян, за победител на българите. *Около педесет години по-късно, през 1844 г. излиза работата “Царственикъ или исторiа Болгарская”.
Там също се казва, че Декебал - противникът на Траян, е властвал над българи. *В буквар създаден от К. Шапкарев през 1868 г., се казва ясно, че дедите ни са на Балканите още през Апостолски времена – I век. *Отново един българин от Македония, Д. В. Македонски публикува история на народа ни, в която също се твърди, че дедите ни са покръстени от Апостолите.
Свидетелства за местните корени на народа ни има и в издаден в Цариград учебник по история от 1876г. *През 1893г., с удивителна прецизност Гинчев дава обяснения за това защо в българския език се наблюдава изпадане на падежите, докато останалите сродни езици са падежни. *През 1901г. Никола Йонков-Владикин публикува книга, в която твърди, че ние сме потомци на траките, които са повлияли голяма част от населението на Европа. *Няколко години по-късно, през 1907 г. д-р Ганчо Ценов публикува своята работа “Праотечеството и Праезикът на българите”.
В тази книга са слабо познати, но ценни исторически извори, които изясняват много спорни проблеми от миналото ни и показват, че сме потомци на древен балкански народ. *През 1911 г. излиза друга книга на интелектуалеца Никола Йонков-Владикин.
Нейното заглавие красноречиво показва какво мисли авторът за произхода на българите: “История на древните траки от новокаменния период до цар Борис“.
В увода прогресивният изследовател казва следното: “Нашият народ така е един от най-старите на света, той не е пришелец тук, нито е измирал. Ония, които твърдят противното, са с ограничени познания по тази обширна материя.” *През 1912 г., един български духовник – Архимандрит Кирил Рилски, намира истината и дръзко я прокламира обявявайки ни за потомци на старите балкански народи.
Кирил Рилски смята, че дедите ни принадлежат към старите трако-илирийци, които са обитавали земята ни от незапомнени времена. *През 1913 г. Д.П. Даскалов прави невероятно смели изказвания за своето време:
“Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ.
Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.” *1926 г. Данаил Юруков пише: “Азъ изказвахъ своя възгледъ, че живущитѣ днес българи на Балканския полуостровъ сѫ били тукъ и в праисторическитѣ времена, но нашитѣ историци съ една упоритост граничаща до фанатизъмъ, поддържаха теорията, че българитѣ сѫ дошли от Волга...” *През 1929 г. д-р Селимински тълкува пропагандираните от казионните учени “нахлувания” на старите българи по много по-логичен начин.
Този обичащ Родината и истината духовник смята че походите на старите българи не са били нахлувания на чужд народ, а опити за освобождение на поробените от Римската Империя братя.

Информацията от тази творба оборва твърдението на проф. Фол изказано в интервю за “Българска История”, че разполагаме с твърде малко данни за тракийския език.
Не “малко над 30” са известните тракийски думи [или съществителни], а над 650! В речника от "Древните Корени на Българския Език", за всяка дума съм посочил дали е глоса, дали е изолирана от древен надпис, дали е изтълкувано от лингвист име на божество, селище и т.н. *В тракийския речник са използвани данни и тълкувания от трудовете на лингвистите Томашек, Фик, Кречмер, Лагард, Грегоар, Бонфанте, Хаас, Баюн, Нерознак, Дяконов, Георгиев, Дуриданов, Трубачов, Кудрявцев, Орел, и др. *По отношение на твърдението на проф. Фол, че траките не са имали своя писменост, давам списък на старите автори, които са убедени, че траките имат своя азбука, а и книги. Това са живелите между V в.пр. Хр и VI в. сл. Хр. Алкидамант, Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит. Ще добавим и писалият през VI в. Йордан, твърдящ, че по негово време гетите още пазят своите закони в писмен вид. Тези записани закони са наречени белагини, което според мен означава благини, добри неща. *Уверяваме се, че в продължение на над 1000 години различни стари автори споменават за писменост, а и книги при траките. А по-важното е това, че Орфей и Лин са посочени като създатели на старата азбука. Не е редно такова голямо количество информация да се игнорира. *Трябва да се добави и това, че са оцелели голям брой тракийски надписи. Най-много са фригийските – около 350, последваните са от тези от Зони – около 200, от Самотраки получаваме още 40, а има и на територията на България. Това са надписите от Ситово, Кьолмен, Вишеград, Езерово, Дуванлии, Браничево, Пандурската могила, Буково. А има и значителен брой графити с интересни имена като Зайка, Спокес и др. * Относно твърдението на проф. Фол, че траките ползват гръцки букви, ще уточня, че надписите от Езерово, Ситово, Кьолмен, Браничево, Дуванлии, Вишеград, Пандурска могила, а и графитите, са с различен стил букви. Ако траките по една или друга причина бяха загубили своята древна азбука и бяха заели азбука от гърците, то във всички региони от Тракия щеше да има букви в един стил, но реалността е напълно различна. *По отношение на това дали сме наследници на тракийската духовна култура, представям заключението на етнологът проф. Евгений Теодоров, според когото имаме “правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271. *Вярно е, че култът към слънцето и богинята-майка могат да бъдат наречени универсални, но имената на тракийския бог слънце Багайос, а и на богинята майка Бендида, или както е по-правилно Вендис, Вензис не са универсални. Те са обясними на български език. *Багайос се обяснява с багра – ярко червен цвят, един от основните аспекти на слънцето. *Вендис, Вензис се обяснява със стблг. вѧзати – свързвам, връзвам. За Вензис гърците използват епитета Зюгия – свързващата, а стблг. вѧзати [венз-ати] дава най-доброто обяснение. * Относто твърдението на проф. Фол за малкото, или никакви тракийски гени при някои от българите, давам следната информация. Най-често срещаните при нас българите маркери са I2, J2, E-V13, R1b, R1a. Те са наследени от хора, които са обитавали земите ни по време, а и преди Каменната епоха, а това означава, че същите маркери са типични и за траките, иначе просто нямаше как да ги има сега при нас. Част от носителите на R1a са и носители на по-нови варианти, но тези варианти не са идентични на маркерите на хора живеещи далеч на изток или север от Тракия. :About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269". Невярно е и твърдението на проф. Фол, че по отношение на древните и новите генетични маркери, планините и равнините се различават. Това не отговаря на истината, защото в проучване от 2011 се казва следното: "The observed pattern of mtDNA variation indicates that the Bulgarian mitochondrial pool is geographically homogeneous across the country, and that is characterized by an overall extremely high frequency of western Eurasian lineages."