* Ако някой желае да разбере как е звучал езикът на Орфей, вече има голям тракийски речник [най-големият до този момент], който се предлага от Издателство Атеа: https://ateabooks.com/world-history-s... *Отново Атеа предлага труд, в който са представени тълкуванията на тракийските надписи: https://ateabooks.com/home/6451-tajni... *До ден днешен са оцелели около 600 тракийски надписа. Повечето от тях - около 350 са от територията на Стара Фригия.
Голямо количество са и тези от Зони, те са около 200, но още не са популяризирани.
Самотракийските надписи са 40 на брой, а на наша територия са надписите от Ситово, Езерово, Кьолмен, Дуванлии, Вишеград, Браничево, Пандурската могила, Буково, връх Драгойна и т.н. *Най-древните монументални надписи, при които височината на буквите понякога достига до над 40 см. са тези от земите ни.
Става дума за надписите от Ситово, двата надписа от светилището край Вишеград, в Сакар планина [споменати в труда на проф. Лалчев], а и надписа от Буково, който пък е и един от най-древните, явяващ се "липсващото звено" между древната балканска писменост и тези от егейския регион от времето на Бронзовата епоха. *Уви, у нас тази важна информация не е достигала до широката публика. Не е оповестено и това, че редица стари автори представят траките не само като притежаващи азбука и книги, но и като създатели на писменост. Като пример могат да бъдат посочени свидетелствата на Алкидамант, Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит, а и писалият някъде към 550 г. Йордан.
Имайки предвид, че пеласгите са част от тракийската общност, можем да добавим и Херодот, който твърди, че пеласгите са първите, които ползват древната писменост. *При условие, че 14 различни стари автора свидетелстват за наличието на писменост при траките, а и има оцелели около 600 тракийски надписа, упоритото повтаряне на хора от научните среди, че траките са безписмени буди сериозно безпокойство у мен.
Оставам с впечатлението, че известна група наши учени взема участие в унищожаването на истината за нашето минало.
Дано това да е само едно погрешно впечатление, но се случват неща, които показват, че причина за безпокойство има. *В продължение на дълъг период от време получавам сигнали за унищожаване на артефакти, за лошо стопанисване на археологически обекти, при което културното наследство бива загубено.
Сякаш определена група хора от научните среди служат на чужди сили и то сили, които са си поставили за цел не само да заличат културното ни наследство.
А народ, който не познава своите корени, своята истинска история и древна култура, е обречен да изчезне. *Не може да има съмнение, че унищожаването на тракийските надписи е организирано явление.
То тече почти две хилядолетия, а като главни извършители Архимандрит К. Рилски посочва дедите на нашите южни съседи, които "въ продължение на много вѣкове, сѫ унищожавани всички веществени исторически паметници, които сѫ говорили за историческия и църковен животъ на българитѣ.” [Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.5-6]. *С. Торбатов е създал прекрасна работа, в която се разглеждат укрепителните съоръжения на Провинция Скития (Добруджа).
Споменават се строежи с квадри, а на с. 90 е казано нещо от голяма важност.
Авторът обяснява, че при изграждането на стените на крепости са използвани и плочи с надписи, като по правило надписът се е поставял с лице към пълнежа на стената, т.е. написаното остава невидимо за човешкото око.
Ако случайно строителите са поставяли плочата с надписа навън, по-късно някой е унищожавал напълно текста.
Цитирам дословно: “За отбелязване е подчертания стремеж към вграждането на преизползваните епиграфски паметници с надписаното поле към емплектона.
В редките случаи, в които това правило не е спазено, надписите са старателно изчуквани в последствие.
”[С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в), Фабер, Велико Търново, 2002, c.90]. Този стремеж да се заличи надписът е необясним от гледна точка на строителните методи.
За здравината на една стена няма значение дали една подсилваща плоча има надпис, или не.
Тук явно се касае за добре огранизирано, дори фанатизирано издирване и унищожаване на тракийските паметници.
Оцелелите тракийските надписи у нас са в могили, гробове, в затънтени места в планините, т.е. далеч от очите на нашите врагове.

както съм слушала още един български учен, че траките нямали писменост. На какво всъщност учат младите българи. Тяхната история е фалшива.