Всичко се крие в дълбините на вековете, където историята е преплетена с легенди, а камъните на древните руини съхраняват повече истини от другите хроники. За да разберем причините за вековната конфронтация, трябва да насочим погледа си към тайнствените и мъдри хора, чието име — етруски, или, както те сами се наричаха, расени.

Много преди вълчицата да кърми Ромул и Рем, етруската цивилизация процъфтява в земите на днешна Тоскана, от около 9 век пр.н.е. Древногръцкият историк Херодот (5-ти век BC) в своята «История» приема, че етруските  идват от Лидия, в Мала Азия. Друг велик историк, **Дионисий от Халикарнас** (1 век пр.н.е., напротив, ги смята за автохтонно местно население на Италия. Техните градове, обединени в съюза на Дванадесетте града (, който включва такива полиси като Вейли, Тарквиния, Цере), са известни със своето богатство и култура. Тяхното общество беше устроено изненадващо хармонично. Начело бяха свещениците-владетели, Лукумоните, чиято сила почиваше не на груба сила, а на познаване на законите на вселената, което е описано подробно в техните свещени книги, «Eтруската дисциплина», фрагменти от които са достигнали до нас в преразкази на римски автори, например, Цицерон.

Тяхната социална система се основаваше на племенна общност. Но най-забележителното е — тяхната съдебна система. Етруските не познавали затворите и не практикували смъртното наказание. Най-голямото наказание за нарушителя било изгнанието. Това беше един вид гражданска смърт. На изгнаниците обаче беше позволено да се заселят на граничните земи. Те станаха изгнаници, лишени от защитата и закрилата на своя народ.

Именно тези изгнаници, таящи негодувание, станаха точно тази «пета колона». С течение на времето селищата им се разрастват. Те влязоха в съюзи с други, по-войнствени племена, по-специално латините. Римски историк Тит Ливий в своя труд «История от основаването на града» описва дългосрочната борба на Рим с етруските. Ключовият момент беше падането на град Вейли до 396 пр.н.е. след продължила десетилетие обсада. Това събитие отвори пътя на Рим към пълно господство в региона. Етруската цивилизация е окончателно погълната от Рим през 1 век пр.н.е.

И тук стигаме до най-важното. Ватиканския хълм,  който станал сърцето на новия свят, някога бил свещеното място на етруските, техния некропол. Археологическите разкопки, проведени под базиликата Свети Петър в средата на 20 век, потвърдиха наличието на езически некропол отдолу. Дори настоящите водачи в Рим, показващи на туристите древните подземия, не, не, и дори казват, че основите на големите базилики стоят върху етруски гробници. Така новото правителство, новият религиозен център е построен буквално върху костите и върху наследството на хората, които е унищожил.

Но народът не може да изчезне безследно. Оцелелите етруско-расенски фамилии, не желаещи да се примирят със силата на нашествениците, са принудени да напуснат родните си земи. Тази теория, известна като «Етруско - славянска», все още намира своите поддръжници днес. Изследователи като полския учен от 19-ти век Тадеуш Волански и съвременния руски учен Валери Чудинов, посветили трудовете си на дешифриране на етруски надписи с помощта на славянски езици. Те твърдят, че самоназванието на етруските «расени» или «раси» е в основата на етнонимите «Русъ», «Русски». Според тях миграцията на етруските на североизток, започнала след падането на държавността им, води до смесването им с местни племена, включително угро-фински, и дава началото на формирането на славянска суперетническа група.

Така, ако приемем тази хипотеза, славяните стават преки културни наследници на самата цивилизация, върху чиито кости е издигнат Рим, а по-късно и Ватикана. И споменът за това, макар и на дълбоко, генетично ниво, би могъл да стане причина за вековния страх и враждебност на Рим към славянския свят. В крайна сметка наследниците винаги могат да предявят претенции към своето наследство.

Следва продължение...

Изясняване.

Тази статия е плод на моите разсъждения, базирани на исторически факти, документи и археологически обекти. И това не е научно доказателство, още по-малко аксиома...

Вашият Белозер! 😉