Не, не е котленска или чипровска. Тъкана е ръчно от другата страна на Атлантика, в Перу. В средата й се вижда обаче типичен за българските, кавказките и средноазиатските килими орнамент. С жълто пък е ограден един друг типичен за нашите черги орнамент – т.нар. КАНАТИЦА. Тя се среща и около Кавказ, и в Средна Азия, но и като орнамент в берберските килими от Северна Африка. Канатицата обаче е и един от знаците от писмеността от протоиндийските градове-държави Мохенджо-Даро и Хараппа, процъфтявали през III–II хил. пр.Хр. ************** Орнаментът „канатица“ заедно с други тъканни орнаменти от българските черги и килими, като например „макаса“, идва от дълбоката мезолитна древност на Евразия. От Азия през все още непрекъснатия Берингов проток „канатицата“ и „макасът“ са пренесени и в Новия свят. Неслучайно едно от нещата, които впечатляват Алеко Константинов при неговото пътуване „до Чигаго и назад“, е приликата между нашите и индианските тъкани: ************** „Не зная дали ще ви бъде приятно или неприятно, но аз ще си го кажа, па ако щете вярвайте, ако не - питайте г. Шопова: типът на индианките много напомня типа на нашите шопкини; има голямо сходство в костюмите и труфилата на индианките и шопкините; те също така си заплитат косици и си закриват лицето; също се причесват, носят същите металически дрънкала и… вярвате ли? - пеят почти тъй, както шопкините. Покъщнината им - ЧЕРГИТЕ, КЪРПИТЕ, НАШИВКИТЕ, РИЗИТЕ, КАТО ЧЕ СА ГИ КРАДИЛИ ОТ НАШИТЕ СЕЛЯНИ. Ето защо на Айвазияна търговията не отиваше добре. Той продава български рядкости, а пък американците, като минуват покрай бараката му, мислят, че в нея е изложена индустрията на червенокожите, която им е известна, и затова те не ламтят да купуват.“ (Алеко Константинов. До Чикаго и назад. 1894 г.) (Петър Голийски)
Костадинъ Харитевъ Зиези Кеседжи