......."Сър, относно зверствата и кланетата, извършени от турците в България, имам честта да Ви съобщя, че аз посетих градовете Одрин, Пловдив, Пазарджик, както и селищата Станимака, Кадикени, Кричим, Перущица, Пещера, Радулово, Батак, Калагларе, Панагюрище, Копривщица и Клису­ра, намиращи се в областта на Пловдив и Пазарджик.
От това, което видях, от разследванията, които направих, и от сведенията, които получих, аз установих след­ните факти.
Броят на селищата, които са били изгорени изцяло или частично в областите на Пловдив, Родопа и Пазарджик е най-малко шестдесет и пет и техните имена са... (Следва подробен списък на селищата с броя на къщите, черквите и училищата.)
В някои селища жителите са били изклани с проява на най-голяма жестокост и изнасилване не само на жени и девойки, но дори и на лица от другия пол.
Тези престъпления са били извършени както от редовните войски, така и от башибозуци.
Особено внимание войските са оказали на черквите и училищата, които в някои случаи са били запалени с газ и барут.
Олтарите са били изкъртени, иконописта по стените - издраскана и продупчена, а светите места - омърсени и осквернени.
Много трудно е да се определи броят на българите, които са били убити, но аз съм склонен да посоча 15 000 убити като най-ниска цифра в споменатите области.
Начинът, по който войската е свършила своята работа може да се види от няколко подробности, събрани на самото място.
Разбойниците нападали осемгодишни деца и осемдесетгодишни баби, без разлика на възраст и пол.
На стари мъже избождали очите, а крайниците отсичали и тогава били оставяни да мрат, освен ако някой по-благосклонен мъж не ги довършвал окончателно.
В една от разрушените черкви стар човек е бил изнасилен в олтара, а след това жив изгорен.
Бременни жени били разпорвани и неродени бебета били разнасяни на върха на байонетите на пушките, докато малки деца били задължени да носят кървящите глави на техните другарчета. .....
Гледката на Батак е достатъчна, за да се провери всичко, което е казано за турските репресивни действия срещу българското въстание.
Аз видях тази гледка три месеца след клането.
По всяко направление се виждат човешки кости, черепи, ребра, дори цели скелети, глави на девойки, все още украсени с дълги сплитки, кости на деца, скелети все още в облекло. ....
Тук градският първенец Трандафил бил набит на кол, после изгорен.
Тук е училищната сграда, в която 200 жени и деца са били живи изгорени; тук са черквата и черковният двор, където хиляда полуразложени форми можеха още да се видят, изпълвайки мястото с грамада, висока няколко фута: ръце, нозе и глави се показваха изпод камъните, напразно хвърлени върху тях да ги прикрият.
Ахмед ага Барутанлията, началник на селската полиция, заповядал опустошаването на селището и поголовно клане на всички жители, като около сто млади девойки били запазени да удовлетворят сластта на покорителите, а след това също били така убити. Цели 5000 души, повечето жени и деца, са загинали тук и техните кости белеят по развалините, а скапващото се месо и телата заразяват въздуха.
Ахмед ага, който командвал клането е награден с орден и повишен в ранг юзбашия. Опит се прави, и не само от турците, да се оправдаят тези зверства въз основа на първоначалните зверства, които, твърди се, били извършени от българите.
Аз внимателно проучвах това становище и не можах да установя българите да са извършили каквото и да е изстъпление или жестокост или деяние, което може да се окачестви с тези думи.
Напразно търсех да получа от турските чиновници списък с подобни изстъпления. Хафъз Нури ефенди, виден турчин в Пловдив определя броя на мюсюлманите, убити по време на въстанието на 155.

Няма турски жени и деца, убити хладнокръвно.
Аз успях да получа доказателства за смъртта само на две жени в Панагюрище, които не са били умишлено убити.
Няма мю­сюлмански жени, които да са били изнасилени.
Няма мюсюлмани, които да са били измъчвани.
Няма ограбена мюсюл­манска къща. Няма осквернена и разрушена джамия.
Целият доклад на специалния турски пратеник Едип ефенди е изтъкан от лъжи.
Имам честта и т.н. ....." Юджин Скайлър Пловдив,
10 август 1876 г. ....от...при странджата... от 2014 г.

Или им идва отвътре тази жестокост. Така, че не ми пробутвайте, че ние сме тюрки. Гид.

на тази на катакомбите във Франция. Там са подредени костите и черепите на сварените и изядени от французите съседи. По време на глад, те са ядяли комшиите си.
Но червата им не са станали по къси, както е при негрите, които дълго дълго са били канибали. Само 9 метра.

Бояджишкото клане на 17 май 1876 на 1955 души, а не 150 както ни лъжат. Как Светиите спасиха дядото на Джон Атанасов – Бащата на компютъра, за да има компютър сега
https://bezistena.blog/history/2026/05/18/boiadjishkoto-klane-na-17-mai-1876-na-1955-dushi-a-ne-150-ka.1986971

Благодаря, че само ти коментира този силен пост.
Много спорихме с Гого на времето, дали Джон Атанасов е българин.