Тракийският език е древна форма на българския.
Тракийските глоси, лични имена, думи от надписи и т.н. имат най-близки паралели с думи от нашата реч.
Фонетичните особености в тракийския са най-близки с фонетичните особености на българския.
Същото важи и за граматическите особености.
Днес обаче българският език е дефиниран като принадлежащ на славянската езикова група и това за някои хора е проблем.
Всъщност проблем няма, ако приемем, че още по времето на древността траките са били заобиколени от роднини, които говорят близки езици.
Това са илирите, скитите и сарматите, за тях различни автори съобщават, че са роднини на траките.
Става дума за свидетелствата на Апиан, Прокопий, Стефан Византийски. Докато българите са потомци на траките, то останалите народи от славянската езикова група са наследници на илирите, скитите и сарматите.
С други думи: нито има изчезване на древните народи траки, скити, сармати и илири, нито има поява на нов народ с име славяни. Историческият народ славени не се е появил от нищото.
Благодарение на Теофилакт Симоката ние знаем, че славени е новото име на гетите.
По началото названието славени е важало само за хора от групата от гетите.
В периода 4 - 6 в. дедите на словени, словаци, чехи, поляци, руси и др. не са наричани нито веднъж славени.
Името слави, славени се ползва за словени, поляци и др. по-късно и то поради езиковото родство с гетите, чието ново име е славени. https://www.youtube.com/watch?v=iWjrE57JW2Q
Павел Серафимов Спароток