Има много версии и спорове къде се намира прародината на българите.
Най-налудничавите любители на историята са се вкопчили в автохтонната теория, че не сме мърдали оттук.
  Може би никой няма да обърне внимание на моята версия, но думите ми се крепят на древни карти и ръкописи от неизвестни български историографи и летописци Теодор Нестор, Боян Драговит, Лекопитер Маг, Йоаким Сарингапорски, Енравота, Макрина (Михаил Хунгарец), Стефан Венета, Йеремия, Зоя Сава, Никита Странник, Симеон Антипа и Георги Сурсувул, чийто оригинални произведения се съхраняват в хранилищата на Ватикана, на Опус Дей и тайните общества.  
Според тях първата българска държава Арияна е създадена преди около 35 000 години в Далечния север, в Полярния кръг.
Тогава там е имало топъл райски климат, затова са я наричали Слънчевото царство. През 1998 година бях един от малкото чужденци допуснати до определени обекти с повишена секретност на руската военноморска база "Полярни", на полуостров Кола в Баренцово море, и на американската база "Туле" в Исландия.
В базата "Полярни" се крият руските ядрени подводници и използват огромни подземни тунели, построени преди повече от 50 000 години.
Интересното е, че руснаците все още ползват тези гигантски подземни тунели, които по-скоро са система от тунели или сложен лабиринт, построени в дълбока древност от неизвестна цивилизация.
По скалите има доста праисторически рисунки петроглифи на хора, коне, летящи обекти, пауни, змии, лъвове, костенурки, камили и разни странни животни от рода на динозаврите и грифони.
Повечето тунели са наводнени или полунаводнени.
На повърхността всеки, който има военно образование може да различи древните следи от ядрен взрив, който се е случил в древността.
Ядрена война преди 40 000 години – това е предположението на някои учени, но аз имам друго мнение.
  Вярно, скалите са разтопени от изключително мощна енергия, която може да се сравни само с ядрен взрив.
Но това е енергия, породена чрез отваряне на епифизната жлеза (Третото око) и изстрелвана през древни оръжия, които днес наричаме жезъл Кадуцей и малкия церемониален скиптър Ваджра.
Това не е някакво фантастично предположение, а доказан факт.
В един будистки храм в японската планина Кумано един монах ми демонстрира реалната сила на ритуалния жезъл Ваджра като го насочи към една десетметрова скала и тя се пръсна на парчета, сякаш беше взривена с тротил.
Не забравяйте, че ние, хората, използваме едва 3-4 % от нашите мозъци.
Никой не знае на какво сме способни, ако контролираме напълно нашия ум, дух и съзнание.
Според картата на венецианският мореплавател Антонио Джено държавата Хиберборея е обозначена с името Туле, а Туле е един от многото варианти на наименованието на царския род Дуло (Дъло, Дело, Тило, Туло).
Руският град Тула явно означава същото.
Названието на американската военна база "Туле" в Исландия не е случайно.
Тайното общество "Туле", към което е принадлежала Мария Орсич, преди да създаде своята женска организация "Врил", твърдят, че е пазила тайните на нацистите и на арийската раса.
На колко години е човечеството?
Съвременните учени сочат цифрата 40 000 години, епохата, когато се появяват първите кроманьонци.
Това е стандартния времеви интервал на човешката история в научната литература. Има обаче и други цифри, които не само, че нямат нищо общо с тези ( 40 000 г.), но и кардинално се разминават с официалното разбиране за произхода и развитието на човечеството.
Тези сведения показват и несъстоятелността на теорията за моногенетичния произход на "човечеството".
Според древните халдейски, египетски, гръцки и други източници изчисляват възрастта на човечеството на около 500 000 години.
Според жреците и астрономите на маите пък, човешката история започва в 5 041 738 г. пр. н. е.!
В последните години съвременната археология направи открития, които потвърждават правотата на тези древни летописи.
Това най-вече се отнася за една от най-загадъчните и древни працивилизации - тази на хипеборейците.
Хиперборейци ( запомнете думата "Борей") буквално означава "онези, които живеят отвъд Борей (Северния вятър)".
За хипеборейците съобщават много антични автори.
Един от най-авторитетните учени Плиний Старши описва хипербореите като един съвсем реален, макар и много стар народ, който е живял в района на Полярния кръг. Според Плиний хипеборейските племена от незапомнени временa обитавали най-северните райони на Европа, където слънцето не залязва половин година и хората живеят невероятно дълго.
По тази причина Туле (Даария) е наричана Слънчевото царство.
Всъщност Да"Ария се е деляла на четири части – Туле, Хара, Рай и Сварга.
Ведите пък издават друго название на Даария и Хиперборея – Расения, а в един документ съхраняван във Ватикана, ясно пише, че Раските още са наричани Българи: "Голямо заледяване донесе вятъра до земите арийски
И покри всичко със белия си плащ
Нямаше храна за хората и животните в това време И започна Голямо Преселение, на потомците на Рода Небесен зад планините Рипейски Които защитават западната страна на Святата Расения (Сибир)… "
По представата на тогавашните историци Хиперборея се е намирала някъде в района на Полярния кръг, където слънцето действително не залязва по цели месеци.
Пак според Плиний климатът бил благоприятен, проведените комплексни изследвания в Северна Шотландия (1996 г.) доказват, че до края на второто хилядолетие пр. н. е. климатът на крайния север на Европа е бил подобен на средиземноморския и районът е бил обитаван от множество морски видове.
Още през 70-те години руските океанографи заключават, че в периода между 30-то и 15-то хилядолетие преди новата ера, климатът в Арктика е бил доста мек, а северният ледовит океан е бил топъл воден басейн, въпреки ледниците покриващи немалка част от Европа.
Като едно от доказателствата за това се приема ежегодната миграция на прелетните птици, притежаващи генетично програмирана памет за топлата природа на север. Артефактите, които свидетелстват за съществуването на древна високоразвита цивилизация в крайния север и от части на Европейския континент са многобройни и доста внушителни (Стоунхендж, алеята с каменните менхири на полуостров Бретан,   каменните лабиринти на Колския полуостров).
Прочутия средновековен географ и картограф Герхард Меркатор изработва карта (за чиято направа очевидно е използвана, като образец, по-древна карта), на която Хиперборея е изобразен като огромен арктически материк с висока планина в средата (Меру).
През 14-ти век друг средновековен картограф и мореплавател-венецианецът Антонио Джено съставя карта, която също е стигнала до наши дни и е известна, като "Карта на северните райони на Джено".
Тази карта показва също Хиперборея (която, обаче там е обозначена като Туле). Според обозначенията на картата на Джено Хиперборея (Туле) е на 6 дни плаване на север от Оркнейските острови и по площ е десет пъти по-голям от Британските острови. Cтрабон в своята "География" от първи век преди новата ера също обозначава и дава описание на тази митична страна.
Освен него други антични автори, които дават сведения за Хиперборея са Диодор Сицилийски и Прокопий.
Множество от митовете и легендите в древността и описаните в тях събития сочат като тяхна арена именно крайния север.  
Според Еcxил именно тук в крайния север е бил прикован Прометей (а не в Кавказ), легендарният Персей се сражава и побеждава Горгона Медуза пак там в Хиперборея. Авторът на "Речник на некласическата митология" Егертън Сайкс събира множество легенди и предания пръснати от Скандинавия до Иран и Индия, в които е описана катастрофа, известна като "ужасната зима", която погребва под ледовете си цветуща цивилизация.
В древноиндийския епос (включително и в класическия епос "Махабхарата") се съдържат множество данни за прародината на Арийските племена Сака, завладели преди 4 хиляди години полуостров Индyстан.
Повечето от тези описания поразително съвпадат с описанията на Хиперборея от античните географи.
Във ведическите книги могат да се открият описания на обреди, изпълнявани и до днес от малобройни народности, населяващи крайния север, както и растения, които не могат да се видят в Индия, но са типични за крайния север.
Върху керамични съдове от периода, непосредствено след арийското нашествие на българите Сака в Индyстан пък са изобразени лосове и други животни, също обитаващи земите около Полярния кръг.
В същото време описанията на Валхала в скандинавската и германската митологии (както и на келтския Тир наног) също съвпадат удивително с описания от индийските легенди. Персонажите от езическите (предхристиянски) религии и вярвания на древните арийци също сочат за свои произход севера. персонажът на древнотракийския бог Аполон (бог на слънцето, носител на светлината и аналогичен на Митра ) е донесен и установен на Балканския полуостров от север .
По всичко личи, че тази пракултура е дала началото на редица други по-късни култури, като: келтската, тракийската, индийската, персийската и др. това говорят и откритите в Карелия и на Колския полуостров многобройни каменни лабиринти, които удивително напомнят за онези лабиринти типични за крито-микенската цивилизация. през 1997-1998 година от руски учени изследователски експедиции на Колския полуостров попадат на находки, които тотално преобръщат представите за историята на човечеството. Експедицията, ръководена от д-р Валерий Диомин, открива останки от древен път, покрит с обработени каменни плочи (в карелската тундра). планинския масив Нинчурт (също на Колския полуостров) биват открити гигантски (40 метрови) отлично обработени каменни плочи с правилни геометрични форми, но силно ерозирани и повредени. същото място са открити стъпала също направени от идеално обработени камъни, останки от стени и най-впечатляващото откритие ... останки от древна астрономическа обсерватория с 15-метров улеи, издигащ се нагоре към звездите и с каменни визьори в двата си края.
По външния си вид това съоръжение напомня големия зарит в земята секстант на прочутата средновековна обсерватория на Улугбег край Самарканд. Като цяло тези развалини наподобяват изоставените високо в Андите каменни градове, построени от до-инкските цивилизации. Разликата е обаче там, че паметниците от предколумбовата епоха в новия свят са добре известни и изучени, докато откритите наскоро отвъд Полярния кръг останки от арийската Хиперборея принадлежат към далеч по-древна култура и на практика не са достатъчно известни.
Древните траки са обожествявали северния вятър Борей и в техните предания и митове се споменава, че именно той ги довел на Балканите от север.
  До ден днешен в много села в Странджа старите селяни наричат северния вятър БОРА.
В Арктика видях уникални неща, които ми дават правото да твърдя, че България съществува най-малко от 35 000 - 40 000 години.
Според военните, по онова време континентите не са били разделени и земята на Туле се е простирала на мястото на днешния руски Арктик, Исландия, Северния ледовит океан, Аляска, британските острови. Думата Арктик идва от названието Арк (Свещения кивот), който явно е причина на гигантските унищожения, чиито следи съществуват и днес и учените смятат, че там е имало древна ядрена война, превърнала скалите в зелено стъкло.
Но тунелите са запазени напълно и те говорят, че нашата Прародина е точно там.
Много са показателни и секретните експедиции на НКВД, КГБ и на есесовските нацисти от "Аненербе" (на немски: Forschungsgemeinschaft Deutsches Ahnenerbe, „Наследството на предците“, пълно название – „Немско общество за изучаване на древната германска история и Наследството на предците“) в Арктика, търсейки прародината на арийците. Nedelko Maslev