Те са останали от северняците, пристигнали в столицата на Византия преди хиляда години. Учените продължават да изучават тези руни и днес. През 9-ти —11-ти век Скандинавия и Византийската империя са свързани със стабилен маршрут « от варягите до гърците». В сагите Константинопол се нарича Миклагард — «Великият град». И хиляди местни жители на Севера отидоха в Миклагард: някои се стремяха да установят търговия с коприна и сребро, други търсеха военна слава и богата плячка.

Започвайки от управлението на император Василий II, Варяжката гвардия — елитна част, която изпълнява функциите на лична сигурност на василевса, е сформирана от новодошлите  северняци. Службата в Константинопол се смяташе за печеливша и престижна; много благородни местни жители на Скандинавия преминават през нея, включително бъдещият норвежки крал Харалд Хардрада.

Не е изненадващо, че скандинавските наемници редовно се озовават в Света София на служба. Горните галерии на храма традиционно са били запазени за императорското семейство, висшето благородство и гвардейците. По време на много часове церемонии и държавни събития войниците бяха в непосредствена близост до владетеля, заемайки позиции на балконите на катедралата.

Изследването на скандинавските надписи започва през втората половина на 20 век. Първите графити са открити през 1964 г. в южна галерия, а през 1970 г. шведската руноложка Елизабет Свардстрьом публикува резултатите от декодирането им. Въпреки силната абразия на мрамора, името Halfdan се виждаше ясно върху камъка, който е възстановен според типичната формула на епохата,  като «халвдан издълба тези руни».

Десетилетие по-късно, през 1975 г., върху парапетите на галериите е открит друг надпис. Той е по-малко запазен и труден за четене: изследователят Матс Ларсон приема, че фрагментът от символи означава както името «Aри», докато колегите му Фолке Хегберг и Свейн Индрелид настояват за «Aрни».

По-късно колекцията е попълнена с още един графит, подробно проучен от рунолога Елена Мелникова. Оказа се, че е много по-дълъг от предишните и датира от 11-ти — 12-ти век. Надписът е дешифриран почти напълно: «Aринбард е издълбал тези руни».

Надписите върху парапетите на Света София са ценни, защото допълват официалните хроники. Докато византийските хроники записват само битки и държавни съюзи, тези няколко имена, издълбани в камък, запазват спомена за конкретни хора, които са служили далеч от дома.