Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2016 22:38 - Ветроходството- основни понятия
Автор: barin Категория: Хоби   
Прочетен: 6520 Коментари: 2 Гласове:
20

Последна промяна: 20.11.2016 22:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

              Ветроходството е вид спорт, при който лодките се управляват с платна. Освен с платна лодките и яхтите може да се управляват с двигател и рул или с гребла. Изисква се умение на лодководача и ветроходния отбор( ако са повече хора) за маневриране и усет за улавяне на благоприятния вятър. Във ветроходството си има строги правила. Още при даване на старта има особеност, която начинаещите трудно проумяват. Състезанията започват с измерване на платната, проверка на стъкмяването и окомплектуването на яхтите. Съгласно  лодъчната сигнална книга(ЛСК80) всяка състезателна гребно-ветроходна лодка трябва да има определени нешща по списък. Преди самия старт всички екипажи се намират в лодката и десет минути переди старта трябвеа да са е отвързали( отдали) всички въжета. Пет минути преди старта трябва мачтите да са вдигнати, ветрилното обурудване-стъкмено( закрепено така, че да бъде готово за състезание). Ако някое условие от изброените дотук или п;о-нататък не се изпълнява лодката се отстранява от участие и се таксува нестартирала( DNS, както пишат по състезанията). Ветроходството е много скъп спорт. Оборудването на лодките струва много пари и не може да се практикува ветроходство от всеки.  За да умее човек да се подготви трябва да има познания по Морско дело, навигация и знания за местните метеорологични условия. За добрата подготовка има изградени бази. Често състезанията са гребно-ветроходни, като предварително се обявяват: колко са гонките( етапите) в състезанията по гребане и колко по ветроходство, точките, които се дават, какво оборудване трябва да има в лодката, броя на състезателите и класа, в който ветроходците се състезават.  Правилата може да варират, но основния нормативен документ е Лодъчна сигнална книга( ЛСК80). 
                    
Един от най-вдъхновяващите примери за състезателно ветроходство е свързан историята на “чаените” клипери". Това са едни от най-съвършените ветроходни кораби и в същото време последното издихание на ветроходното корабоплаване (разбира се не говорим за съвременни съдове направени за състезание, от скука или просто поради излишък на пари). Клиперите са търговски кораби с правоъгълно стъкмяване (с изключение на кливерите) и са се отличавали с голямата си дължина, ветрилна площ и носят относително малко полезен товар. Строени са през 19-ти век и поставят редица рекорди. Скорост от 15-16 възела (данни за до 20) и плаване от Сидни до Лондон за 67 дни са числа, които могат да впечатлят всеки днешен любител-ветроходец. Между другото говорим за търговски кораб, натоварен със стока…
                    

image
                     Модел на ветроходна яхта
                  Ветроходната яхта се състои от корпус и ветрила. Съвкупността от ветрила, мачти, реи, ванти и други части от стъкмяването наричаме снаряжение.
                Основни части на яхтите:

                  Предната част на корпуса се нарича нос, задната – кърма, частите от корпуса, надвесени над водата, се наричат носови и кърмови свеси. Страничните повърхности на корпуса се наричат бордове. Десният и левият борд се определят, като се гледа от кърмата към носа. Долната повърхност се нарича дъно. Преходът от борда до дъното се нарича скула. Задният срез на корпуса се нарича транец. Обърната към водата повърхност се нарича подзор. Отгоре корпусът се покрива с палуба. Палуба изобщо се нарича всяка настилка, покриваща разположено под нея помещение. На големите кораби има няколко палуби, всяка от които има свое наименование. На спортните яхти рядко се правят повече от 2 палуби.
                  Носовата част на палубата се нарича бак, кърмовата – ют, средната – шканец (на малките яхти не се употребява, но на яхти по-дълги от 14 – 15 м. то е напълно уместно). В палубата за поместване на екипажа се правят изрези, наричани кокпити. Кокпитите биват открити, когато те не са отделени от подпалубното пространство, и закрити. В последния случай те представляват вана, поставена в отвора на палубата, изолирана от подпалубното пространство. Закритият кокпит обикновено се прави самоотливен, поставяйки пода му над нивото на водата и обзавеждайки го с отливни тръби. През тези тръби попадналата от палубата в кокпита вода се оттича зад борда. Самоотливни кокпити се правят на такива яхти, които са пригодени за плаване при голямо вълнение, за да не бъдат заливани с вода през кокпита.

              Долната част на подпалубното пространство се нарича трюм. Трюмът се покрива с настилка, наречен под или пайол. Жилищните помещения на яхтата се наричат каюти. Каютата, разположена под бака, се нарича кубрик. Крайнят носови отсек се нарича
форпик, кърмовия - ахтерпик. Отворите в палубите: входни люкове.
            Ако височината на корпуса от пода е недостатъчна, то на палубата се прави надстройка, наричана рубка. Покривът на рубката се нарича палуба на рубката. Рупка се нарича всяко помещение в яхтата. Стените на рубката (комингси) се снабдяват с кръгли или овални прозорчета – светлици или илюминатори. Когато кръглият светлик (с дебело стъкло) се постави на палубата, той се нарича биково око.
Битовите помещения на яхтата, както и на голям кораб, имат свои названия: кухнята се нарича камбуз, тоалетната – галюн.
            За управление на яхтата служи рулят (кормилото), придвижван с румпел (повратник). Частта от руля, на която се закрепя румпелът, се нарича глава на руля.

            Корпусът може да бъде изработен от метал, дърво или стъклопласт.
              Следва ветрилното снаряжение:

             Яхтата може да носи различни ветрила, всяко от които има свое название. Ветрилата се разделят на 3 главни групи: основни , допълнителни (или за гонка) и щормови ветрила.   Наименованието  на последните идва от щорм – буря, т.е. платна, ветрила за лошо време, усилени платна. Под основни ветрила се разбират тия ветрила, които яхтата носи в нормални условия. Тези ветрила определят мерителната ветрилна площ на яхтата, по която се правят всички разчети за яхтата. Участието на яхтата в гонки изисква особени ветрила, увеличаващи ветрилната площ при някои условия на гонката (например при попътни ветрове). Размерат на основните ветрила е определен и се допускат съвсем малки отклонения от нормите.
                 Други ветрила, които се поставят и вдигат за определени гонки се наричат допълнителни. Щормови ветрила е прието да се наричат тия ветрила, които се поставят при много силен вятър (щорм), когато обикновените ветрила се оказват доста големи по площ и може да не издържат напора на вятъра.
              Друго понятие във ветроходството, което се използва е рангоут. Това са всички дървените (или метални) части, обикновено кръгли греди (тръби), към които се прикрепват ветрилата. Такелаж се наричат всички въжета на лодки, яхти, кораби. Въжетата биват растителните и стоманените, като тези, които служат за поддържане на рангоута се наричат неподвижен такелаж, а за вдигане и спускане на ветрилата и рангоута-подвижен такелаж. Отделно има въжета за управление на лодката при поворот( смяна на курса по вятъра или срещу вятъра или казано на "неморски" език- завой) .Яхтата задължително има котва, която я удържа на място в случай на престой. Предпочитани са железните котви с метална проволка( въже).
image

ветроходен кораб с вдигнати платна
                 Ветроходните кораби и лодки имат мачти. Те си имат названия: грот, фок и бизан. Обикновено повечето нямат бизан-мачта, която е най-близката до кърмата мачта. Напречните на мачтите греди се наричат реи.     
             Екипажът на ветроходните отбори се състои от следните състезатели:       

            Рулеви (шкипер) – стои най-отзад в лодката и се грижи за нейното управление. Кормилото тук се казва рул.

             Гротшкотсман – в подреждането е втори отзад напред. Грижи се голямото платно (грот) да е в правилното положение спрямо вятъра и търсения курс. Конкретните действия, които изпълнява, са да тегли и отпуска въжета (шкоти). Гротът е главният двигател на лодката.

             Стакселсшкотсман – следващият напред в лодката. Неговата задача е малкото платно (стаксел) да е в правилно положение. Конкретните действия, които изпълнява, са да тегли и отпуска въжета (шкоти). Стакселът има две основни функции – подпомага правилната работа на грота (като създава зона на ниско налягане пред него) и играе решаваща роля за бързото пресичане на линията на вятъра (поворот).

 

 

              Рейкови – отговаря за правилното положение на реята. Това е пряко свързано с нормалното функциониране на грота, както и с безопасността на лодката.
               При управлението на лодка Ял-6 екипажът се състои от осем дупши: честима гребци, които участват в управлението на лодката при движение под ветрила, рулеви и лодководач. При вдигането на мачтата, стъкмяването и ветрилата са заети всички.
                Ветроходните състезания са предхождани обикновено през предния или по-предния ден от техническа конференция. На нея състезателите, които са заявили участие се записват, като потвърждават участието си, проверява се таксата за участие на отборите дали е платена, казват се правилата на точкуване, извършва се задължителен инструктаж по мерките за безопасност. Безопасността нба море е от особена важност, защото се касае за човешки живот. Всички от екипаза трябва да са снабдени със спасителни жилетки( оранжеви на цвят, за да се виждат отдалеч, ако някой падне във водата), които имат свирка. Инструктажът завършва с подписване в протокола, че състезателите са запознати. Съдийската комисия дава допълнителни указания за протичане на състезанията.

ветроходна яхта
                  Ветроходството не е никак лесен спорт, защото изисква напрежение, непрекъснато внимание и съобразяване с вятърая. При състезанията ако някой отиде напред задните не могат да го стигнат, като се движат зад него, както при състезания по ски бягане, например. Изоставащите търсят вариант за изпреварване по друг маршрут. Изборът на правилен маршрут има голямо значение за развитие на състезанието. От поглед отдалеч не може да се определи  кой е в по-добра позиция, а понякога в последния момент може вятъра да смени посоката и силата и да повлияе на класирането на ветроходците.
                Накрая къде съм аз във ветроходството? През 1993 г. ме научиха на основните положения във ветроходството. По-късно като любител съм излизал със служебната яхта. През 2001 г. участвах през август в две гребно-ветроходни състезания, като и двата пъти завършвах на второ място( първия път от девет участници, а втория- от седем). Никога не съм го ,смятал за голям успех и не съм се хвалил, защото вторите места са постигнати с голям късмет, добро стечение на обстоятелствата и  малшанс за противниците.


 

 



Гласувай:
20



1. emi1ts - Интересна
25.11.2016 18:38
информация!Благодаря!Това си е цяла наука - изглежда трудно и изискващо доста специфични знания!За това пък плаването с ветроход със сигурност е превъзходно изживявне и емоция!Поздрави за публикацията barin!Хубава вечер!
цитирай
2. barin - Благодаря, Еми. Аз малко съм се з...
25.11.2016 21:31
Благодаря, Еми. Аз малко съм се занимавал с ветроходство, но съм чел много. Всичко по време на състезание е тактика и надлъгване с противниците. Съвсем различно ме от корабоводенето и не се учи във ВВМУ, а се иска практика. Подготвям следващата публикация вече, която по-късно или утре вечер ще публикувам.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3644739
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67332
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031