Тя се появява , когато хората в бели халати започват да усвояват Африка.
Те се опитват да избавят негърчетата от паразити, при тях започнали да се увеличават алергичните болести като бронхиална астма, дори автоимунните заболявания.
Така през 1989 г. един от основоположниците на хипотезата Дейвид Стрейчън я формулира  така: Колкото е по - чисто, толкова е по - лошо.
Обяснението е просто: 
Нашият имунитет е една обучена армия, която е длъжна да убива.
Ако тя се намира в постоянна дислокация и няма какво да прави, това е много лошо, защото понякога тя започва да търси врага там, където го няма.
Напр. да мисли, че клетката много силно прилича на стрептокок, и да я унищожи.
Т.е. на нашите имунни клетки са им необходими антигени, с които да се борят.
Има два варианта. Или те започват да се борят с белтъците в храната и възниква алергична реакция, или смятат здравите клетки за врагове и ги унищожават.
В стремежа си да постигнат чистота, започнаха да добавят антибактериални компоненти и в сапуните.
Но сапунът унищожава и маса полезни бактерии по кожата , освен това попада в каналните води, в природата и допринася за глобалната устойчивост към антибиотиците.
Трябва да се насочим към правилото на Чингисхан:
" Когато храната падне на земята, тя може да остане там докогато каже хана".

https://www.youtube.com/watch?v=bhcSxMHwJOk